Р Е Ш Е Н И Е

 

111

 

Гр.Варна, 21.04.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 101 по описа на ВАпС за 2015 г., за да се П.изнесе, взе предвид:

 

П.изводството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Е.-П. М. АД обжалва решение № 1134/02.12.2014 г. по т.д.№ 1184/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е осъдено да заплати на К.К. ЕООД сумата 45 583.02 лв. – сбор от платени суми по фактури за периода от 11.10.2012 г. до 07.01.2013 г., представляващи цена за достъп с отпаднало основание, поради отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.06.2014 г. до окончателното погасяване на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 2 816.24 лв. за времето от 21.11.2013 г. до 30.06.2014 г., такси и разноски. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ответника – ДКЕВР гр.София.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК от легитимирано лице, редовна е и подлежи на разглеждане по същество.

Оплакванията в жалбата са за нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на обжалваното решение, поради което се претендира отмяната му, като неправилно, и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна с писмен отговор оспорва основателността на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно – законосъобразно и обосновано, с присъждане на сторените разноски в настоящата инстанция.

Постъпило е писмено становище от Комисията за енергийно и водно регулиране, в което се изразяват доводи за недопустимост на постановеното първоинстанционно решение в частта относно конституирането й като трето лице помагач на страната на ответника, както и за неправилност на решението в отношенията му между основните страни. Моли се съответно за обезсилване на решението на ВОС в посочената недопустима част, алтернативно - за постановяване на решение, с което решението на ВОС да бъде отменено и исковете – отхвърлени.

За да се П.изнесе по предмета на спора във въззивното П.изводство, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

В исковата молба К.К. ЕООД излага, че е собственик и експлоатира вятърна електрическа централа с два ветрогенератора с инсталирана мощност 4.2 МВт. С решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г., р.VІІ, т.1 му е определено да заплаща временна цена за достъп в размер на 18.83 лв./МВтч в полза на Е.-П. М. АД за количествата П.дадена енергия. Ищецът е атакувал решението по административен ред, предвид неговата незаконосъобразност, но с оглед наличие на влязло в сила решение по идентичен спор, с което решение № Ц-33/14.09.2012 г. е било отменено, решението по жалбата на К.К. ЕООД е било обезсилено и П.изводството - прекратено, от състав на ВАС. Поради законово допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение на ДКЕВР, ищецът е заплатил „такса достъп” в полза на ответника по фактури №№ 0001100478/11.10.2012 г., 0001100720/06.11.2012 г., 0001101254/12.12.12 г. и 0001101325/07.01.2013 г. общо в размер на 45 583.02 лв. С отмяната на незаконосъобразното решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е отпаднало и основанието за задължение към Е.-П. М. АД. Поради това, на основание чл.55 ал.1 ЗЗД получената без основание сума следва да бъде върната, ведно с изтеклата лихва за забава, считано от изтичане срока в нотариалната покана, в размер на 2 816.24 лв. за периода от 21.11.2013 г. до предявяване на исковата молба в съда – 30.06.2014 г.

Спорът между страните е изцяло правен и по него съдът намира следното:

Въпреки, че с нормата на чл.13 ал.3 ЗЕ решенията на ДКЕВР са законодателно дефинирани като общи и индивидуални административни актове, следва да се посочи, че те имат особен характер и по съществото си притежават белезите на подзаконови нормативни актове. Това П.изтича от регулативния им задължителен характер спрямо неограничен брой адресати, встъпващи в множество различни договорни правоотношения с обществена значимост по повод дейностите в енергетиката, в частност относно ценовото им регулиране. Съгласно чл.13 ал.9 ЗЕ, решенията подлежат на обжалване по административен ред, но обжалването не спира изпълнението им, като искането за спиране дори е обявено от закона за недопустимо, освен в хипотезите, когато се налагат санкции, прекратяват се или се отнемат лицензии и сертификати. Този вид предварително изпълнение е аргумент в полза на действителната – нормативна - същност на решенията на комисията, освен когато последните са наистина с чисто административно естество. Притежавайки този специфичен характер, при отмяната на решенията на ДКЕВР се налага аналогия с нормата на чл.195 ал.2 АПК, според която правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от 3 месеца от влизане в сила на съдебното решение.

След отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР относно временните цени за достъп, с две нови решения - № Ц-6 от 13.03.2014 г. и № КМ-1 от същата дата, ДКЕВР е определила окончателни цени за достъп до електропреносната мрежа и електроразпределителните М., на основание чл.21 ал.1 т.8, чл.30 ал.1 т.10 и т.13 ЗЕ, както и е определила компенсаторни мерки, предвидени в хипотезата на чл.32 ал.4 ЗЕ – когато временните цени се различават от окончателните. Компенсаторните мерки са насочени към уреждане на отношенията, породени от отмяната на решение № Ц-33. Т.е. комисията е действала по правилата на чл.195 ал.2 АПК, като е използвала най-адекватния механизъм за възстановяване на възникналото неоснователно обогатяване, породено от празнотите /П.тиворечията, неяснотата/ на закона. Логично е, след като държавният регулатор по закон се намесва в частно-правни отношения, да бъдат съответно регулирани и последиците от отмяната на актовете му. В П.тивен случай би настъпила съществена правна несигурност в отношенията в енергийния сектор.

По тези съображения съдът намира, че връщането на разликата между заплатената временна цена за достъп и окончателно определената такава следва да има за свое правно основание неизпълнението от страна на пасивно отговорните лица на решение КМ-1/13.03.2014 г. вр. решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, и двете с незабавно действие. В случая ищецът е адресат, респ. притежава активна легитимация по решение № КМ-1, т.к. към 13.03.2014 г. между него и комисията липсва влязло в сила съдебно решение за отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, а това е единственото поставено условие за приложимост на компенсаторния механизъм.

Т.к. компенсацията е уредена от специалния закон – ЗЕ и е факт към момента на предявяване на исковата молба, общите норми на ЗЗД, въз основа на които са предявени исковете, са неприложими. Това обуславя и тяхната неоснователност.

Изводите на двете инстанции по спорния предмет не съвпадат, поради което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено, а исковете - отхвърлени.

С оглед изхода от спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото за две инстанции разноски. Съдът, като взе предвид направените възражения за прекомерност на уговореното и заплатено в полза на Е.-П. М. АД възнаграждение, намира следното: Платеното за първа инстанция възнаграждение /2 388 лв./ несъществено превишава минималните размери по чл.7 ал.2 т.7 от НМРАВ /2 282 лв./. Като се съобразят предпоставките на чл.78 ал.5 ГПК, възражението се преценява като е неоснователно за първоинстанционното П.изводство, респ. – основателно до същия размер във въззивното П.изводство. С оглед изложеното, на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 5 769 лв., от които 993 лв. представляват държавна такса за въззивната инстанция, а останалите – адвокатско възнаграждение.

Предвид отхвърлянето на исковата претенция, оплакванията на КЕВР за неправилното й конституиране в П.цеса на страната на ответника са без правно значение.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ решение № 1134/02.12.2014 г. по т.д.№ 1184/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на К.К. ЕООД П.тив Е.-П. М. АД за заплащане на сумата 45 583.02 лв. – сбор от платени суми по фактури за периода от 11.10.2012 г. до 07.01.2013 г., представляващи цена за достъп с отпаднало основание, поради отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, на основание чл.55 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.06.2014 г. до окончателното погасяване на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 2 816.24 лв. за времето от 21.11.2013 г. до 30.06.2014 г.

ОСЪЖДА К.К. ЕООД гр.Варна с ЕИК 131303733 да заплати на Е.-П. М. АД гр.Варна с ЕИК 104518621 сумата 5 769 лв. – съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: