ОПРЕДЕЛЕНИЕ №159

 

гр. Варна, 21.03....2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. ч. т. д. № 101/2017 година по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А.Б.А. срещу Определение № 27 от 30.01.2017 г. по описа на Шуменския окръжен съд по в. ч. т. д. № 622/2016 г., с което е оставено без разглеждане възражението на настоящия жалбоподател по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК и е прекратено производството по делото.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят счита за неправилна констатацията на съда, че възражението му по чл. 423, ал. 1 от ГПК е подадено след изтичането на законово регламентирания, преклузивен срок. Сочи, че на възприетата от съда дата на узнаване за заповедта за изпълнение  30.08.2016 г. отсъства документ, който да удостоверява редовното връчване на същата, съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 5 от ГПК. Излага, че на същия ден жалбоподателят е депозирал заявление по образуваното изпълнително производство касаещо реда, по който ще погасява задължението. Позовава се на отсъствие на надлежно връчване на заповедта, досежно съдържанието на поканата за доброволно изпълнение в частта, в която е обозначено, че се изпраща препис от подлежащия на изпълнение акт. Твърди, че не може да се обоснова надлежно връчване на заповедта за изпълнение при положение, че не са спазени законовите изисквания за утвърдените образци за съобщаване и връчване на заповедта за изпълнение. Моли за отмяна на обжалваното определение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който са изложени подробни съображения за правилност на обжалваното определение. Излагат се твърдения за неоснователност на възраженията на длъжника за ненадлежно уведомяване, предвид изричното отбелязване в поканата за доброволно изпълнение, че със същата се изпраща и подлежащият на изпълнение акт, който според насрещната страна представлява заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 618/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар. Сочи, че възражението на длъжника по реда на чл. 423 от ГПК е депозирано на 10.11.2016 г., след изтичане на повече от три месеца от връчване на поканата за доброволно изпълнение и преписа от заповедта за незабавно изпълнение. Позовава се на изявленията на длъжника по образуваното изпълнително производство, от което черпи също аргументи за по-ранна дата на узнаване за заповедта за незабавно изпълнение. Твърди, че не е налице накърняване на правата за длъжника, предвид съдържащите се изрични разпоредби в ГПК относно възможността за защита срещу заповедите за изпълнение. Моли за потвърждаване на опрелението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока за обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа на заявление за изпълнение по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение № 302 от 20.07.2016 г. по ч. гр. д. № 618/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар, с която е разпоредено длъжникът А.Б.А. са заплати на С.Б.М. сумата в размер на 4 000 евро, дължима по издаден запис на заповед от 11.01.2016 г., ведно със законна лихва за забава считано от 19.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. По заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано и изпълнително производство № 20169300400757 по описа на ЧСИ – А* Л*, рег. № 930, с район на действие Окръжен съд – гр. Шумен. Съответно, поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 02.08.2016 г., като в съдържанието й е посочено, че към същата е приложен и подлежащият на изпълнение акт. От страна на длъжника в изпълнителното производство е депозирано заявление от 30.08.2016 г., в което е посочен начинът за погасяване на задължението. Възражението на длъжника по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК е депозирано на 11.11.2016 г. /дата на п.к. – 10.11.2016 г./.

С определение № 27 от 30.01.2017 г. по в. ч. т. д. № 622/2016 г. по описа на Шуменския окръжен съд е оставено без разглеждане възражението на длъжника А.Б.А. срещу заповед № 302/20.07.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 9 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 618/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Нови пазар в полза на кредитора С.Б.М..

По същество на спора:

Преди всичко следва да се посочи, че основният въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция касае момента на узнаване на заповедта за незабавно изпълнение, досежно преценката за спазване на едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК.

Производството по реда на чл. 423 от ГПК „Възражение пред въззивния съд“ се определя като извънредно, извънинстанционно производство, чрез което при определени хипотези длъжникът, който не е имал възможност да възрази срещу заповедта за изпълнение може да реализира защитата си.

Определеният срок в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, тъй като с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение. Горепосоченият срок тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, който е фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го твърди в свой интерес /Определение № 320 от 24.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2178/2015 г., ГК на ВКС, Определение № 321 от 01.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2369/2015 г., III г. о., ГК на ВКС и много други/.

От друга страна, за да е налице узнаване на заповедта е необходимо длъжникът да е получил информация за нейното издаване и съществуване, като при преценката дали срокът е спазен съдът следва да изходи от твърденията на страната, представените и събрани доказателства по делото, от които може да се направи извод за момента на узнаването.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото безспорно е установено обстоятелството, че длъжникът А.Б.А. е узнал, за процесната заповед за незабано изпълнение на по-ранна дата от посочената във възражението – 13.10.2016 г., а именно 02.08.2016 г., с получаване на препис от намиращата се по изпълнителното дело поканата за доброволно изпълнение, евентуално най-късно на 30.08.2016 г. с депозиране на заявлението му, касаещо начина на погасяване на задължението, предмет на образуваното изпълнително производство. Възражението е подадено повече от месец и половина, след изтичането на едномесечния, преклузивен срок по чл. 423 от ГПК, считано от най-късната от горепосочените дати.

С оглед на горното съдът счита, че искането за приемане на възражението по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК, изпратеното по пощата на 10.11.2016 г., е депозирано извън едномесечния, преклузивен срок, изтекъл най-късно на 30.09.2016 г..

Отделно от това за пълнота на изложението, следва да се отбележи също, че насрещната страна по частната въззивна жалба, макар и да е направила искане за заплащане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство не представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, поради което разноски не следва да й се присъждат.  

С оглед гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 27 от 30.01.2017 г., постановено по в. ч. т. д. № 622/2016 г. по описа на Шуменския окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                  2.