Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   132/21.05.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                             търговско   отделение

на  осми април                                                         Година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зл.Златилова                                                                ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                             П.Хорозова

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  102   по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от  О В, представлявана от кмета Иван Портних против решение № 1142/09.12.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1164/2013г., с което е осъдена да заплати на „К” ООД, ЕИК 040012042, гр.Варна сумата от 149 133лв  - обезщетение за вреди от неизпълнение на Договор за организацията, изискванията и качеството на основните вътрешно-градски пътнически превози в гр.Варна от 08.07.1998г., ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли исковата молба като неоснователна.

        Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

        Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

        Предявеният иск е с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД.

        Ищецът „К” ООД претендира от О В  заплащане на сумата от 149 133.02 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него вреди в резултат  от неизпълнение от страна на общината сключения между тях Договор за организацията, изискванията и качеството на основните вътрешно-градски пътнически превози в гр. Варна от 08.07.1998 год., равняващи се на разходите за поддържане в  готовност на автопарка, обслужващ автобусни линии №№15, 15 Б, 115, 148 от транспортната схема на гр. Варна за период от 01.07.2010 год. до 01.07.2013 год., ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковата молба  - 01.07.2013г. до окончателното изплащане на задължението.

        От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че  по силата на Договор за организацията, изискванията и качеството на основните вътрешно-градски пътнически превози в гр. Варна от 08.07.1998 год. О В  възложила на ищеца обслужването на автобусни линии №№ 15, 15 Б, 115, 148 от транспортната схема на гр. Варна при спазване на изискванията и качеството на вътрешно-градските превози съгласно Наредба № 1 за обществен превоз на пътници с автобусен транспорт в страната на МТ  от 1994г. и съответните решения на Общински съвет Варна. Съгласно р.VІ.Заключителни разпоредби действието на договора продължава до „спечелване линиите на конкурс”. В чл.5.5.1 от Договора е уговорена хипотеза за прекратяването му при виновно неизпълнение на задълженията на превозвача – при трикратно констатиране на нарушения по т.2.2 по една линия О В  в качеството й на възложител има право да прекрати договора с 30-дневно предизвестие. А нарушението по т.2.2 от Договора се изразява в неизпълнение на задълженията на превозвача да осигурява 95 % от средномесечното изпълнение на курсовете по разписание. В този смисъл и първото поддържано във въззивната жалба възражение срещу основателността на иска се свежда до твърдението, че ищецът е бил в невъзможност да обслужва автобусните линии, предмет на договора, за исковия период 01.07.2010г. – 01.07.2013г. В тази връзка съдът съобрази :      

        На 17.05.2005г. държавният съдебен изпълнител Л.М от СИС при Варненския районен съд във връзка с воденото изп.дело № 4154/2005г. по описа на 5-ти район изкъртил държавните контролни номера на 15 броя автобуси, собственост на „К” ООД, с което ги привел в невъзможност да извършват транспортна дейност според предназначението си. С решение от 07.07.2005г. на ВОС по т.д. № 508/2005г. действията на съдебния изпълнител са отменени. В изпълнение на задълженията си по чл.6.3 от Договора, съгласно който когато установи, че не може да изпълнява задълженията си по независещи от нея причини, всяка от страните е длъжна да уведоми другата страна, като в този случай и върху двете страни тежи задължението да си съдействат за отстраняване на пречките, „К” ООД  е уведомило Кмета на О В за възникналия проблем с жалби от 19.05.2005г. – л.16 и от 28.05.2005г. – л.17, а в последствие – и Общински съвет Варна. Липсват данни по делото О В да е съдействала за отстраняване на проблема.

        На свое заседание от 18.05.2005г. Общински съвет Варна взел решение № 1997 – 11, обективирано в Протокол № 28, с което възложил на Кмета на общината, при невъзможност на превозвача „К” ООД да изпълнява задълженията си по договора за превоз, да прекрати договора по вина на превозвача, както и да сключи договор за обслужване на автобусните линии, предмет на договора, с „Г Т” ЕАД и „Т Х” АД.

        На 23.06.2005г. Кмета на О В отправил до „К” ООД Предизвестие за прекратяване на Договор за организацията, изискванията и качеството на основните вътрешно-градски пътнически превози в гр.Варна от 08.07.1998г., въз основа на взетото от Общински съвет Варна решение № 1997 – 11 по  Протокол № 28/18.05.2005г. вр.чл.5.5.1 и чл.2.2 от Договора, в 30-дневен срок от получаването му. Предизвестието  е получено на 28.06.2005г. от превозвача, който на 08.07.2005г. отправил молба до Общински съвет Варна за преразглеждане на взетото решение от 18.05.2005г., а на 19.07.2005г. – до Кмета на О В. На 26.07.2005г. „К” ООД  е уведомило Кмета на общината, че дружеството има възможност да изпълнява договора си стриктно, предвид на това, че разполага с необходимия брой автобуси. На 28.07.2005г. Кмета на О В издал Заповед № 1882, с която наредил на „Г Т” ЕАД и „Т Х” АД да поемат обслужването на автобусни линии 15, 15Б, 115 и 148  от транспортната схема на общината  съгласно сключените договори. С определение от 02.08.2005г. по ч.адм.д.№ 1135/2005г.  на ВОС, Адм.отд. изпълнението на заповедта е спряно, а с решение от 28.12.2006г. по адм.д. № 10475/2006г.  на Върховния адм.съд заповедта е отменена. Заповед № 0709/13.03.2007г. на Кмета на О В за обявяване на конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по същите автобусни линии и за определяне на изпълнители също е отменена с решение  № 2936/05.03.2010г. на Върховния адм.съд по адм.д. № 16130/2009г. Със заявление от 25.03.2010г.  до Кмета на О В „К” ООД отново е изразило готовността си да изпълнява задълженията си по договора.

        Горната фактическа установеност налага извода, че Договора за превоз от 08.07.1998г. не е валидно прекратен на посоченото в предизвестието правно основание - решение № 1997-11, взето по Протокол № 28/18.05.2005г. на Общински съвет Варна вр.чл.5.5.1 и чл.2.2 от Договор № РД-9200/1324/08.07.1998г. за организацията, изискванията и качеството на основните вътрешно-градски пътнически превози в гр.Варна. Не е налице неизпълнение от страна на превозвача, което да бъде субсумирано под новелата на чл.5.5.1 вр.чл.2.2 от договора, а именно – да е установено трикратно констатиране на неосигуряване на 95 % от средно месечното  изпълнение  на графика от превозвача. В решение №  1977-11 по Протокол № 28/18.05.2005г. Общински съвет Варна е възложил на Кмета на общината да прекрати договора с „К” ООД при условие, че е налице „невъзможност на превозвача да изпълнява задълженията си по него”.  Такава възможност за неизпълнение на задълженията на превозвача може да бъде констатирана както в хипотезата на чл. чл.5.5.1 вр.чл.2.2 от него, така и в хипотезата на настъпила обективна невъзможност за изпълнение след валидно учредяване и начално изпълнение на облигационната връзка.

        Поначало развалянето на договора може да бъде осъществено или чрез едностранно волеизявление по чл.87 ал.1 ЗЗД, или по силата на изрична клауза в договора, или по право по чл.89 ал.1 ЗЗД – когато изпълнението стане невъзможно по причина, за която длъжникът не отговаря. Невиновната невъзможност за изпълнение може да бъде както начална, при която облигационно отношение, респ. – задължение за длъжника изобщо не се поражда, така и последваща – когато невъзможността да се изпълни задължението възниква при едно вече валидно породено облигационно отношение. В процесния случай с оглед  осъществените от съдебен изпълнител Л.М незаконосъобразни и впоследствие отменени по съдебен ред принудителни изпълнителни действия на 17.05.2005г., съдът намира, че превозното дружество е било лишено от възможността фактически да изпълнява задълженията си по Договора за превоз от 08.07.1998г., сключен с О В. Правната последица от настъпилата в последствие обективна невъзможност за изпълнение за длъжника  е развалянето на договора по право, като действието на това разваляне е настъпило занапред, предвид периодичността на изпълнението и новелата на чл.88 ал.1 ЗЗД. Този извод се подкрепя и от фактическата установеност по делото, че от 17.05.2005г. до  28.07.2005г. самият ищец признава, че е бил в невъзможност да изпълнява превозната услуга, предмет на процесния договор : Така в писмо от 19.07.2005г. – л.29, уверява Кмета на О В, че след 28.07.2005г. ще продължи както и досега стриктно да изпълнява договора си, който факт потвърждава и в писмо от 26.07.2005г. до Кмета на О В във връзка с монтираните регистрационни номера на 15-те си автобуса. От друга страна естеството на превозния договор – транспортно обслужване на населението  по част то транспортната схема на О В  -  предпоставя приравняването на невъзможността за престиране на дължимата услуга за определен период от време, в случая – близо 2 месеца, на пълно неизпълнение, надвишаващо основанието за прекратяване на договора по чл.5.5.1 вр.чл.2.2 – неосигуряване на 95 % средно месечно изпълнение на курсовете по разписание, трикратно констатирано от възложителя.

        В резултат на прекратяване на облигационната връзка  Кметът на О В е издал Заповед № 1882/ 28.07.2005г., с която наредил на „Г Т” ЕАД и „Т Х” АД да поемат обслужването на автобусни линии 15, 15Б, 115 и 148  от транспортната схема на общината  съгласно сключените договори, а със Заповед № 0122/18.01.2007г. е разпоредил откриването на конкурсна процедура с предмет „Превоз на пътници по утвърдена транспортна схема – вътрешноградски линии в пакет  с №№ 15,15Б, 115 и 148”, която макар и обжалвана от „К” ООД е оставена в сила с решение № 2725/23.02.2011г. по адм.дело № 8123/2010г. на Върховния административен съд.

        С оглед на горното твърдението на ищцовото дружество, че договорът продължава действието си и понастоящем въпреки неоснователните опити за прекратяване му от ответната страна остава недоказано. А при прекратена облигационна връзка между страните по спора претенцията за заплащане на обезщетение вместо изпълнение се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

        По изложените съображения обжалваното решение се отменя.

        С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на О В се присъждат претендираните от нея разноски – държавна такса за въззивно обжалване в размер на 2 982,66лв и юрисконсултско възнаграждение, изчислено в минимален размер от дължимото възнаграждение за процесуално представителство по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за  мин.размери на адв.възнаграждения в размер на 5 003,99лв, или общо – 7 986,65лв.

        Водим от горното, съдът

 

Р     Е       Ш      И       :

 

        ОТМЕНЯ  решение № 1142/09.12.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1164/2013г., с което О В е осъдена да заплати на „К” ООД, ЕИК 040012042, гр.Варна сумата от 149 133лв  - обезщетение за вреди от неизпълнение на Договор за организацията, изискванията и качеството на основните вътрешно-градски пътнически превози в гр.Варна от 08.07.1998г., ведно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, като вместо него

                          

П О С Т А Н О В Я В А :

       

        ОТХВЪРЛЯ  иска на „К” ООД, ЕИК 040012042, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, ул. „Цар Освободител” №67, вх. Б, ет.3, представлявано заедно и поотделно от управителите К Х К ЕГН ********** и Х К К, ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 149 133.02 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него вреди в резултат  от неизпълнение от страна на общината сключения между тях Договор за организацията, изискванията и качеството на основните вътрешно-градски пътнически превози в гр. Варна от 08.07.1998 год., равняващи се на разходите за поддържане в готовност на автопарка, обслужващ автобусни линии №№15, 15 Б, 115, 148 от транспортната схема на гр. Варна за период от 01.07.2010 год. до 01.07.2013 год., ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковата молба  - 01.07.2013г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.

        ОСЪЖДА  „К” ООД да заплати на О В сумата от 7 986,65лв –съдебно-деловодни разноски.

        Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ :