ОПРЕДЕЛЕНИЕ№145

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на тринадесети март през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА                                                                                    

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 102 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.66 ал.2 от ГПК, образувано по частни жалби на К.П.Д. ***, „Д. Къмпани“ ЕООД със седалище гр.София и „Лайтинг Къмпани“ АД със седалище гр.София, срещу определение от с.з. на 19.12.2016г., с което молбите им за възстановяване на пропуснат срок за отговор на искова молба по търг.дело № 680/16г. по описа на ВОС са оставени без уважение.

Оплакванията на частните жалбоподатели са срещу извода на първоинстанционния съд, че не са налице особени непредвидени обстоятелства. Молят съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбите им по чл.64 ал.2 от ГПК и възстанови пропуснатия срок за отговор на исковата молба.

В депозиран в срока по чл.276 от ГПК писмен отговор, насрещната страна по жалбите „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД със седалище гр.София, изразява становище за неоснователност на частните жалби и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Въззивният съд намира производството по частните жалби за недопустимо по следните съображения:

Определението на първоинстанционния съд досежно отказа да възстанови по реда на чл.64 ал.2 от ГПК установен в чл.131 ал.1 от ГПК, респективно в чл.367 ал.1 от ГПК, срок за подаване на отговор от страна на ответник срещу постъпила в съда искова молба не подлежи на обжалване пред въззивен съд. Това разрешение е дадено в определение № 896 от 08.12.2010г. на ВКС, по ч.търг.дело № 788/10г., І т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика за долустоящите инстанциите.

Съобразно мотивите на касационната инстанция, които настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло, точният разум на чл.64 от ГПК свързва процесуалната възможност за подаване на молба за възстановяване на срок, бил той установен от закона или определен от съда, да става „от получаване на съобщението за пропускането му“ – в нов едноседмичен срок, неподлежащ на продължаване. От тук следва разрешението на законодателя, че не следва да се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснато действие. Изрично разпоредбите на чл.133 от ГПК и чл.370 от ГПК, предвиждат в своя край, че настъпването на установените в тях процесуални преклузии, като последица от неподаването на писмен отговор, се осуетява, ако бъде доказано, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, чието релевиране може да стане „по-късно“. След като е налице такава законова пролонгация, а и по аргумент от текста на чл.145 от ГПК, определението на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване, тъй като хипотезата на чл.66 ал.2 от ГПК, въобще не би могла да възникне.

В настоящия случай по делото са постъпили отговори на исковата молба след изтичане на срока по чл.370 от ГПК, ведно с искания за възстановяване на срока, съдържащи твърдения за наличие на особени, непредвидени обстоятелства, препятствали своевременното подаване на писмени отговори. С обжалваното определение, съдът се е произнесъл по същество на молбите за установяване на твърдяните в тях особени, непредвидени обстоятелства. Проверката за наличие на особени непредвидени обстоятелства в хипотезите на чл.133 ал.1 от ГПК и чл.370 от ГПК с определение от първоинстанционния съд не подлежи на самостоятелно обжалване. Това определение е постановено в хипотеза, различна от тази по чл.66 ал.2 от ГПК, а също така не е и преграждащо по-нататъшния ход на делото. Още повече, че ответниците, сега частни жалбоподатели, имат на свое разположение и допълнителната  възможност по чл.266 ал.3 от ГПК да искат събиране на нови доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения в какъвто смисъл са оплакванията им.

Предвид на това, въззивният съд намира, частните жалби срещу определение от съдебно заседание от 19.12.2016г. по търг.дело № 680 /16г. за недопустими, поради което и въззивното производство, образувано по тях следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

   

                                                 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

   

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.в.т.дело № 102/17г. по описа на Варненски апелативен съд, търговско отделение.

Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчване на препис от определението на частните жалбоподатели.

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ