Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 89

 

Гр.Варна, 12.04. 2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на деветнадесети март през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                           МАРИЯ ХРИСТОВА

 

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 102 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на С.К.К. от гр.Варна срещу решение № 221 от 10.12.2018г. по търг.дело № 223/18г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от него срещу „Емона – 2011“ ООД иск с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на общо събрание на съдружниците от 26.07.2018г.

Твърди че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва извода на съда, че правото на дивидент възниква в полза на лицата, които са имали качеството на съдружници към съответната финансова година, и извода че за съдружника К. не възниква право на част от печалбата за 2013г., защото е придобил членствени права на 04.07.2014г. Твърди че правото на дял от печалбата е иманентно свързано с членственото правоотношение. Сочи че законът не позволява при прехвърлянето на собствеността върху дружествения дял запазването на отделни имуществени или неимуществени права, свързани с него. Сочи че всякакви договорки в този смисъл са нищожни като противоречащи на закона и добрите нрави. Излага че с прехвърлянето на собствеността на дружествения дял продавачът на дружествен дял прехвърля автоматично всички други имуществени и неимуществени права върху него, включително правото на дивидент. Противното означава да се приеме и абсурдното: лице, загубило качеството на съдружник да има право на дял от печалбата. Твърди че клаузата в договорите за продажба на дялове, според която продавачите запазват право на дял от печалбата за минал период е нищожна като противоречаща на закона.

Твърди че правото на дивидент възниква в полза на съдружниците, имащи това качество към датата на вземане на решение на общото събрание на съдружниците за разпределяне на дивидент. Твърди че като е приел че правото на дивидент имат съдружнците, имащи това качество към съответната финансова година, за която се разпределя печалбата, съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решение.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Емона – 2011“ ООД със седалище гр.Добрич, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 223/18г. по описа на ДОС е образувано по предявен иск с правно основание чл.74 от ТЗ от С.К.К. от гр.Варна срещу „Емона – 2011“ ООД със седалище гр.Добрич за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците на „Емона – 2011“ ООД от 26.07.2018г. поради нарушение на чл.123 от ТЗ и чл.12 ал.2 от дружествения договор и нарушено право на съдружника на дивидент.

Не е спорно че въззивникът К. е съдружник в „Емона – 2011“ ООД, ведно с други две лица – П и И, като тримата притежават по 1/3 от капитала на дружеството.

На 26.07.2018г. е проведено общо събрание на съдружниците, на което с гласовете на съдружниците П и И е взето решение за разпределение на дивидент от неразпределена печалба към 31.12.2013г. в размер на 112 268.82лв. поравно само между двамата съдружници П и И. Няма спор досежно редовността на свикването и провеждането на събранието и взимането на решението с необходимото мнозинство.

Единственият спор по делото е противоречи ли решението на съдружниците за разпределение на печалба за 2013г. с нормите в ТЗ и дружествения договор, регламентиращи правото на съдружника на част от печалбата.

Не е спорно че през 2013г. въззивникът К. не е бил съдружник. Същият е приет за съдружник с решение на общо събрание на съдружниците от 04.07.2014г. след като е придобил с договори за прехвърляне на дружествен дял от 04.07.2014г. по 50 дружествени дяла от капитала от всеки от двамата досегашни съдружници.

Като доказателства по делото са представени двата договора с нотариална заверка на подписите, съдържащи изрична уговорка, че в обема на правата, произтичащи от обекта на продажбата не е включено правото на дивидент за получаване на част от неразпределената печалба към 31.12.2012г., за която с решение на общо събрание на съдружниците от 02.06.2014г. е прието да бъде изплатена на съдружниците, като общият дял на всеки от двамата продавачи е в размер на 82 000лв. Посочено е в чл.1 ал.2 от договора, че това право, както и всички други имуществени права, възникнали до датата на настоящия договор, остават собственост на продавача.

Предмет на решението на общото събрание от 26.07.2018г. е разпределение на неразпределена печалба за 2013г. Правото на съдружника на част от печалбата се поражда при следните предпоставки: изтичане на финансовата година, приемане на годишния финансов отчет, решение на съдружниците за начина на ползване на получената печалба и решение на съдружниците за разпределение на балансовата печалба и нейното изплащане. Едва с осъществяването на всички предпоставки, абстрактното имуществено право на съдружника да получи част от реализираната печалба се трансформира в ликвидно и изискуемо вземане в полза на съдружника.

Видно от обявяванията в търговския регистър по партидата на дружеството ГФО за 2013г. е приет от съдружниците с решение на общо събрание на съдружниците от 18.03.2013г. На същото общо събрание е взето решение че дружеството няма да разпределя печалба. Поради което и към 14.07.2014г., когато въззивникът К. е приет за съдружник за досегашните съдружници П и И не е възникнало имуществено право за част от печалбата за 2013г., поради което и такова право не би могло да бъде запазено от прехвърлителя посредством уговорка в договора за прехвърляне на дружествени дялове.

Предвид на приетото от съда, че между въззивника и другите съдружници въпреки постигната уговорка в договора от 14.07.2014г. имущественото право на част от печалбата за 2013г. не е съществувало към този момент, поради което и не е могло да бъде запазено, спорното обстоятелство между страните въведено с исковата молба е законосъобразно ли е приетото решение, с което въззивникът е изключен от разпределение на печалбата.

Съгласно разпоредбата на чл.133 ал.1 предл.второ от ТЗ съдружниците имат право на част от печалбата, съразмерно на дяловете, ако не е уговорено друго. Законовата разпоредба предвижда принципното разрешение за разпределение на печалбата съобразно дела на всеки от съдружниците от капитала на дружеството т.е. за разпределение по съразмерност. Правилото за разпределение на печалбата по съразмерност обаче е диспозитивно, тъй като законът предвижда възможност за отклонение от установения принцип по силата на изрична уговорка между съдружниците. Дружественият договор може да третира съдружниците различно, според определени от него критерии, като изключи временно някои от тях от печалбата или да предвиди по-голям процент на участие в печалбата за други съдружници. Във всички случаи обаче отклонението от предписаното от закона правило може да бъде осъществено единствено и само чрез приемане на изрична и недвусмислена уговорка, която по необходимост следва да бъде обективирана в дружествения договор. Уговорка в дружествения договор на „Емона – 2011“ ООД даваща на някои съдружници право на предимство в разпределение на печалбата няма.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира приетото решение на общо събрание на съдружниците от 26.07.2018г. за незаконосъобразно, предявеният иск за отмяната му за основателен и следва да бъде уважен.

Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде отменено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото за двете инстанции разноски в размер на сумата 80лв., представляваща държавна такса за първа инстанция и сумата 1 243лв. за въззивна инстанция, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ  решение № 221 от 10.12.2018г. на Добрички ОС по търг.дело № 223/18г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение на общо събрание на съдружниците на „Емона – 2011“ ООД със седалище гр.Добрич,ЕИК 201394518, от 26.07.2018г., с което е разпределена печалба в размер на 112 268.82лв. поравно между съдружниците П и И, на основание чл.74 от ТЗ по иска на С.К.К. срещу „Емона – 2011“ ООД със седалище гр.Добрич.

ОСЪЖДА „Емона – 2011“ ООД със седалище гр.Добрич, адрес на управление гр.Добрич, ул.“Александър Стамболийски“ № 3, вх.В, ет.5, ап.17, ЕИК 201394518, да заплати на С.К.К. от гр.Варна, ЕГН **********, сумата 80лв. /осемдесет лева/, представляваща разноски за първа инстанция и сумата 1 243лв. /хиляда двеста четиридесет и три лева/, представляваща направени по делото за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: