РЕШЕНИЕ

   № 102

               гр.Варна, 14.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 18.04.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.П. в.т.дело № 103  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Премиум“ ЕООД- гр.Трявна, ЕИК 107587284, обжалва изцяло решение № 850/12.12.2017 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№ 112/2017 г., с което e отхвърлен изцяло предявеният от него иск срещу „Енерго-Про Продажби“ АД гр.Варна, ЕИК 103533691, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1ГПК за установяване в отношенията между страните недължимостта на сумата 25301.40 лева – незаплатена стойност на консумирана електрическа енергия за клиентски номер 1600099181, абонатен №1601221, по издадена фактура № 0250963905/16.01.2017 г., представляваща коригирана сметка за ел.енергия за периода: 26.04.2016 г. - 21.12.2016 г. за обект в гр.Трявна, ул.Панорама №15, както и е осъден да заплати на ответното дружество разноски в размер на 2600 лв. Моли, за отмяна на решението и за постановяване на друго такова, с което се уважи предявеният от „Премиум“ ЕООД иск срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции, като възразява за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – „Енерго-Про Продажби“ АД гр.Варна моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването за неяснота относно фактическото основание, на което ответникът претендира сумата по фактура № 0250963905/16.01.2017 г., е неоснователно. По делото е изяснено, че със същата фактура е начислена разликата до реалната стойност на консумираната енергия за процесния период, която е била неправилно пресмятана при параметри: 1000/5а и константа к=200,  вместо по реалния коефициент на трансформация 1250/5а при к=250. Това основание е ясно заявено с отговора на исковата молба, като е посочено, че несъответствието с действителния коефициент на трансформация е констатирано при техническа проверка с Констативен протокол №1600900/ 21.12.2016 г. на мрежовия оператор – „Енерго-Про Мрежи“ АД-гр.Варна. По причина че точното определяне на консумираната електрическа енергия се е извършвало с по-нисък коефициент на трансформация, абонатът е заплащал за посочения период по-малко от действително дължимите суми за потребената от него електрическа енергия. Със заключението на вещото лице инж. П.Василев по допуснатата СТЕ се потвърждава, че за монтираното СТИ на абоната е въведен в информационната база данни коефициент на трансформация на токовите трансформатори К=200, несъответен на действителния такъв К=250 с оглед данните за параметрите на измервателната група, в резултат на което е фактурирана с 25% по-малко консумирана ел.енергия, доколкото реално консумираното количество се определя като показанията на електромера се умножат с коефициента „К“ на токовите трансформатори.

Правното основание за претенцията на ответника е разпоредбата на чл.50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ на ДЕКВР, съгласно която в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. ПИКЕЕ не са отменени в частта им по чл.48 – чл.51, така че посоченото основание е и сега действащо. Те са подзаконов нормативен акт, който само ВАС има компетентност евентуално да обяви за нищожен или да отмени. След като това не се е случило по отношение на посочения текст /с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в решението от 01.12.15 г. на тричленен състав в тази му част е обезсилено и производството по делото – прекратено/, въззивният съд няма право на инцидентна преценка дали ПИКЕЕ са незаконосъобразен административен акт, още повече че с решението на ВАС е счетено за неоснователно оплакването за нищожност на правилата, като е прието, че на КЕВР е делегирано правомощието да ги издава с разпоредбата на чл.83, ал.2 във вр.ал.1, т.6 – ЗЕ.

В случая се касае за обективно несъответствие между реално консумираната и заплатената ел.енергия поради констатирана грешка относно параметрите на измервателната група, ето защо виновно поведение на потребителя не се изследва и разпоредбата на чл.82-ЗЗД е неприложима. Целта на корекцията по чл.50-ПИКЕЕ е отчитане на реалното потребление на ел.енергия и недопускане неоснователно разместване на блага, така че няма противоречие на текста му с чл.13, т.2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 05.04.2006 г. Не се касае и за неравноправни клаузи в общите условия на двете енергийни дружества, ето защо Директива 93/13/ЕИО няма отношение. Нямат отношение към спора и самите общи условия на „Енерго-Про Продажби“ АД гр.Варна и „Енерго-Про Мрежи“ АД-гр.Варна. Дали в тях е предвиден ред за уведомяването на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, е в случая без значение, доколкото няма спор, че ищецът е уведомен за резултатите от техническата проверка, констатирала несъответствието и няма неверно измерено количество потребена ел.енергия, а е налице погрешно приложен коефициент на трансформация спрямо него.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение, като съдът го намалява с оглед възражението на защитата на въззивника поради прекомерност съобразно средната сложност на делото и положения от адвоката труд до размера на 2000 лв с вкл.ДДС.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 850/12.12.2017 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д.№ 112/2017 г.

ОСЪЖДА „Премиум“ ЕООД - гр.Трявна, ЕИК 107587284, да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД гр.Варна, ЕИК 103533691, сумата 2000 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.