О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                

 126

                 гр.Варна,18.02.2015г.

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД ,TЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ  в закрито заседание на  осемнадесети февруари  през две хиляди и петнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М* Х*

    ЧЛЕНОВЕ: В* П*

                          К* Г*

 

като разгледа  докладваното от съдия К* Г* в.т.д. № 104 по описа на съда  за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по частна жалба от „Р**/”ЕАД против определение № 4763/09.12.2014г. по т.д. № 1680/14г. на ВОС , с което е прекратено производството по делото.

    В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение , тъй като вземането на ищеца , предмет на защита по чл.422 ГПК, е обезпечено с договор за ипотека , което реално обезпечение е предоставено от трето за спора лице. Тъй като срещу длъжника-ответник е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, то на осн. чл.429 , ал.3 ГПК този изпълнителен лист разпростира своето действие и спрямо лицето , дало обезпечение за дълга на „К* и с*”ЕООД / в несъстоятелност/ . По изп.лист е образувано изпълнително производство и срещу третото лице „Л* И*”ООД и изпълнението е насочено към дадените от него недвижими имоти в обезпечение на чужд дълг. Приложение следва да намери нормата на чл.637,ал.5 ТЗ.

    Не  е постъпил отговор от ответника по частната жалба - „К* и с*”ЕООД / в несъстоятелност/.

    ВнАС намира следното:

    Налице е хипотеза на издадена в полза на кредитор „Р**/”ЕАД срещу „К* и с*”ЕООД заповед за незабавно изпълнение по чл.417,т.2 ГПК и изпълнителен лист. С оглед на постъпило възражение от длъжника в срока по чл.415,ал.1 ГПК кредиторът е предявил срещу същия иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си въз основа на договор за банков кредит, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение . След образуване на исковото производство по т.д. № 1680/14г. на ВОС спрямо ответникът-длъжник е открито производство по несъстоятелност. Производството по т.д. № 1680/14г. на ВОС е било спряно на осн. чл.637,ал.1 ТЗ и след като е установено , че същото вземане , което е предмет на претенцията по исковото производство, е било включено в одобрения от съда списък на приетите от синдика вземания, с обжалваното определение ВОС е прекратил производството по чл.422 ГПК.

    Представени са доказателства за обезпеченост на вземането с ипотека върху имот на трето за спора лице.

    ВнАС прави следните правни изводи:

    Страни в производството по чл.422 ГПК са кредиторът и главният длъжник. Третото лице дало свой имот като обезпечение на спорното вземане не участва в исковото производство, доколкото надлежната процесуална легитимация са определя от страните по заповедното производство и евент. извършени след това процесуални действия в исковото по конституиране на други участници. В случая няма привличане или встъпване на трети лица помагачи.

    След като същото вземане, за което се води исковото производство е предявено от кредитора пред синдика и същото е включено в одобрените списъци по чл.693 ТЗ , като не се спори , че за това вземане не се е развило производство по чл.694 ТЗ, в отношенията между страните по т.д. № 1680/14г. на ВОС , като и по отношение на всички кредитори в несъстоятелността е налице установеност на същото вземане в полза на „Р**/”ЕАД. Списъкът по чл.693 ТЗ е основание този кредитор за това вземане да бъде включен в разпределението по чл.722 ТЗ , което ще извърши синдикът в рамките на производството по несъстоятелност разгледано като производство по универсално принудително изпълнение. Това лишава кредиторът от интерес да установява същото вземане в производство по чл.422 ГПК.Оттук и до извод за недопустимост на иска и прекратяване на производството по него.

    От друга страна характерът на заповедното производство по чл.417 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение е свързана със специфика по издаване на изпълнителен лист преди да се получи ефектът на съдебно решение в исково производство относно спорното вземане. И най-вече с оглед на възможността изпълнението по него да бъде насочено и срещу лице , което изпълнителният лист не сочи като длъжник , но което по силата на закона - чл.429,ал.3 ГПК е обвързано от субективните предели на изпълнителния лист. Именно поради това издаденият изпълнителен лист, в настоящия случай въпреки прекратяване на исковото производство, няма да подлежи на обезсилване, тъй като основателността на вземането на кредитора е в резултат на установителния ефект, с който се ползва включването на това вземане в одобрените от съда по несъстоятелността списъци на приетите от синдика вземания. Подобна хипотеза  ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС не разглежда, поради което и съдът намира , че настоящата не е обхваната от задължително произнасяне. Съдебният изпълнител в рамките на индивидуалното принудително изпълнение няма да може да изпълнява спрямо главния длъжник, но по силата на чл.429,ал.3 ГПК и на осн. чл.637,ал.5 ТЗ ще може да изпълнява спрямо третото лице, учредило реално обезпечение със свой имот в полза на кредитор на несъстоятелен длъжник.

    Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да се потвърди.

    Водим от горното , съдът

 

                 О П Р Е Д Е Л И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА   определение № 4763/09.12.2014г. по т.д. № 1680/14г. на ВОС.

    Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: