Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Варна, № 118 / 12.05.2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на дванадесети април през две хиляди и шестнадесета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Д.Ч.                                

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. № 105/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

І. Подадена е въззивна жалба от З.Д. ***, уточнена с молба от 11.04.2016 г., против решение № 807 от 03.11.2015 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 1277/2014 г., поправено с решение № 36 от 13.01.2016 г. по същото дело в частта, с която е признато за установено по отношение на кредиторите на несъстоятелността, че извършената от „ОДИСЕЙ 96” ЕООД – гр. Варна /н/, ЕИК 103061657 покупко-продажба, обективирана в нот. акт № ХХ, т.4, рег. №ХХХХ, н. д. № ХХХ/2010 г., с която „ОДИСЕЙ 96” ЕООД е продало на З.Д.Д., собствените си 97,998 % ид. ч. от недвижим имот, а именно: Комплектна трансформаторна подстанция (КТП), представляваща СГРАДА, находяща се в гр. Варна, район „Младост“, ж.к.“Възраждане“, ул.“Иван Янев“ № 1, с идентификатор № 10135.3511.177.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 6 кв. м., на един етаж, с предназначение: Сграда за енергопроизводство, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.3511.177, за сумата от 2 000 лв., е недействителна на основание чл. ХХХ, ал. 1, т. 3 от ТЗ, по иска предявен от В.С.С., в качеството й на синдик на „ОДИСЕЙ 96” ЕООД, срещу „ОДИСЕЙ 96” ЕООД и З.Д.Д..

Излагат се съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно и се моли да бъде отменено. Въззивницата твърди, че не е закупила оборудването в имота, а цената е само за сградата, поради което е 2 000 лв. Оборудването в имота представлявало движимо имущество и може по всяко време да се отдели от имота и да съществува самостоятелно. Жалбоподателката твърди също така, че не е възможно обективирането на двете продажби да се извърши в един договор с оглед на това, че едната вещ е движима /оборудването/, а другата е недвижима /сградата/ и за продажбата им законът изисква различен ред за извършването им. Въззивникът счита, че ако се приеме тезата, че не може да се продават сградата и оборудването отделно, то тогава е напълно възможно да съществува съсобственост върху енергиен площадков обект, като получената от длъжника обща сума е 49 000 лева /45 000 лева за оборудването и 4 000 лева за сградата/. Това мотивира  жалбоподателят да твърди, че не е налице нееквивалентност на престациите по договора. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Подаден е писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК от В.С.С., в качеството си на синдик на „ОДИСЕЙ 96” ЕООД /в несъстоятелност/, в който се изразява становище за правилност на решението, като се моли същото да бъде потвърдено.

ІІ. Подадена е въззивна жалба от Т.З. ***, чрез адв. В.В. ***, против решение № 807 от 03.11.2015 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 1277/2014 г., поправено с решение № 36 от 13.01.2016 г. по същото дело в частта,  с която е признато за установено по отношение на кредиторите на несъстоятелността, че извършената от „ОДИСЕЙ 96” ЕООД /н/, ЕИК 103061657 покупко-продажба, обективирана в нот. акт № ХХ, т. 3, рег. №ХХХХ, н. д. № ХХХ/2010г., с която „ОДИСЕЙ 96” ЕООД е продало на Т.З. ***, собствените си 97,998 % ид. ч. от недвижим имот, а именно: Комплектна трансформаторна подстанция (КТП), представляваща СГРАДА, находяща се в гр. Варна, район „Младост“, ж.к.“Възраждане“, ул.“Иван Янев“ № 1, с идентификатор № 10135.3511.177.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с предназначение Сграда за енергопроизводство, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3511.177, за сумата от 2000 лв., е недействителна на основание чл. ХХХ, ал. 1, т. 3 от ТЗ, по иска предявен от В.С.С., в качеството й на синдик на „ОДИСЕЙ 96” ЕООД, срещу „ОДИСЕЙ 96” ЕООД и Т.З. Н..

Излагат се съображения, идентични на първата въззивна жалба – че същото е неправилно и незаконосъобразно и се моли да бъде отменено, а исковете на синдика отхвърлени.

Подаден е писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК от В.С.С., в качеството си на синдик на „ОДИСЕЙ 96” ЕООД /в несъстоятелност/, в който се изразява становище за правилност на решението, като се моли същото да бъде потвърдено.

Настоящият състав на съда намира, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и ангажират настоящата съдебна инстанция с произнасяне по същество.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

 

Предявени са субективно и обективно съединени искове от В.С.С., в качеството на синдик на „ОДИСЕЙ 96” ЕООД /н/, ЕИК 103061657 срещу „ОДИСЕЙ 96” ЕООД /н/, Т.З. Н. и З.Д.Д.. По отношение на останалите първоначално конституирани с исковата молба ответници производството е прекратено с влязло в сила определение. Исковете са за установяване по отношение на кредиторите на несъстоятелността, че извършените от „ОДИСЕЙ 96” ЕООД /н/, сделки покупко-продажби, обективирани в нот. акт № ХХ, т. 3, рег. №ХХХХ, н. д. № ХХХ/2010г. и нот. акт № ХХ, т.4, рег. №ХХХХ, н. д. № ХХХ/2010 г. са недействителни на основание чл. ХХХ, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

    В условие на евентуалност срещу същите ответници са предявени искове с правно основание чл. ХХХ, ал. 1, т. 6 от ТЗ, а в условие на евентуалност и искове на основание чл. 135 от ЗЗД.

     Основанието на исковете по чл. ХХХ, ал. 1, т. 3 ТЗ са твърдените от ищеца факти досежно : 1./ обявяване на „ОДИСЕЙ 96” ЕООД в неплатежоспособност, респ. открито производство по несъстоятелност с решение на Апелативен съд – Варна от 28.05.2013 г. при начална дата на неплатежоспособността 31.12.2008 г.,  2./ извършени на 15.10.2010 г. продажби на собствената на несъстоятелния длъжник Комплектна трансформаторна подстанция – с предназначение сграда за енергопроизводство, представляваща възмездна сделка, при която даденото /т.е. прехвърленото имущество/ от длъжника значително надхвърля по стойност полученото от него в размер общо на 4 000 лева, като и че 3. / сделките са извършени в двугодишен срок от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 11.01.2012 г., но не по-рано от датата на неплатежоспособността – 31.12.2008 г.

Основанието на евентуално предявените искове по чл. ХХХ, ал. 1, т. 6 ТЗ са твърдените от ищеца факти, че 1./ процесните сделки са сключени в двугодишен срок от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 11.01.2012 г., 2./ твърдяно увреждат кредиторите, и 3./ страни по тях са свързани с длъжника лица тъй като ответниците Т. Н. и З.Д. са извършвали през процесния период работа, свързана с търговската дейност на длъжника. С оглед на всичко това ищецът иска прогласяване на сделките за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността.

В писмените си отговори по чл. 367 от ГПК ответниците Т. Н. и З.Д. оспорват исковете, като заявяват, че продажната цена е в размер над данъчната оценка на имота към него момент, както и че не са свързани лица по смисъла на закона.

Ответникът „ОДИСЕЙ 96” ЕООД /н/ не е подал отговор.

В допълнителната искова молба ищецът заявява, че данъчната оценка касае стойността на сградата и не включва оборудването в нея.

В допълнителния отговор на исковата молба Т. Н. разяснява, че оборудването в сградата представлява движими вещи, които не са трайно присъединени към сградата и по силата на договор за продажба от 25.02.2011 г. са собственост на „Кейрос” ООД. Представя договора и приемо – предавателния протокол.

Останалите ответници не са подали допълнителен отговор.

Съдът съобрази следната фактическа установеност:

  По делото не се спори между страните, че с решение на Апелативен съд – Варна от 28.05.2013 г. по в. т. д. № 172/2013 г. /недопуснато до касационно обжалване с определение № 72 от 13.02.2014 г. по т. дело № 4118/13 г. на ВКС ІІ т.о./ е обявена неплатежоспособността на „ОДИСЕИ 96" ЕООД, с ЕИК 103061657, определена е начална дата на неплатежоспособността на 31.12.2008 г. и е открито производство по несъстоятелност. Производството е инициирано по молба от 11.01.2012 г. на „Алфа Банк А.Е.”, чуждестранно дружество, регистрирано в държава члена на ЕС, със седалище в гр. Атина, Република Гърция, осъществяващо дейността си на територията на РБ чрез клон „Алфа Банка Клон България”, със седалище гр. София.

Не е спорен и фактът, че ищецът е постоянен синдик, назначен с определение на съда по несъстоятелността от 12.11.2013 г.

Не се оспорва основанието, на което „ОДИСЕЙ 96” ЕООД се легитимира като собственик на процесните 97,998 % ид. ч. от имота, а именно Договор за доброволна делба на недвижими имоти № 15/2006 г. на нотариус рег. № ХХХ от НК – л. 40 дело. Процесният обект, представляващ КТП и ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕ на КТП 630 kVA притежава Разрешение за ползване от 27.12.2004 г., издадено на осн. чл. 177, ал. 2 от ЗУТ.

Не се спори, че на 15.10.2010 г. „ОДИСЕИ 96" ЕООД сключва договори за продажба в полза на Т. Н. и З.Д., съответно с нот. акт № ХХ, т. 3, рег. №ХХХХ, н. д. № ХХХ/2010г. за първия приобретател и нот. акт № ХХ, т.4, рег. №ХХХХ, н. д. № ХХХ/2010 г. за втория приобретател, и двата нотариални акта на нотариус рег. № 147 от НК, с които се прехвърля собствеността на по ½ ид. част за З.Д.Д. и Т.З. Н. от собствените си 97,998 % ид. ч. от недвижим имот, а именно: Комплексна трансформаторна подстанция (КТП), представляваща СГРАДА, находяща се в гр. Варна, район „Младост“, ж.к.“Възраждане“, ул.“Иван Янев“ № 1, с идентификатор № 10135.3511.177.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 6 кв. м., на един етаж, с предназначение: Сграда за енергопроизводство, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.3511.177, за сумата от по 2 000 лв. за всеки от приобретателите, или общата сума от 4 000 лева.

По делото е приет като писмено доказателство Договор от 25.02.2011 г. за продажба на движими вещи, представляващи оборудване за КТП, а именно: трафомашина тип ТМ 630/20 AL с № 102070, производител СТЗ „Васил Коларов”, комплектно разпределително устройство тип SM-6 производител MERLIN GERIN, състои се от секции: К1-0411184, К2-0413154, К3-0411178, 3 броя токови трансформатири, табло с превключватели и измерителни уреди, сключен между „ОДИСЕЙ 96” ЕООД и „Кейрос” ЕООД, чрез представляващия го управител Т.З. Н.. Продажната цена на вещите е определен на сумата от 45 000 лева с включено ДДС, която сума е била изплатена изцяло и в брой, съгласно чл. 3 от договора, за което е представено заверено за вярност копие от касов бон, издаден от продавача. Приет по делото е и приемо-предавателен протокол от същата дата.

Установява се от прието удостоверение от НАП, че З.Д. е работила по трудов договор в „ОДИСЕЙ 96” ЕООД през периода 13.10.2006 г. – 21.10.2009 г., а Т. Н. също по трудов договор – през периода 01.01.2003 г. – 01.08.2009 г.  

От писмените доказателства се установява, че на 25.03.2011 г. Т. Н. прехвърля на представляваното от нея дружество „Кейрос” ЕООД притежаваната от нея ½ ид. част от процесната сграда – КТП за сумата от 4 000 лева, а впоследствие „Кейрос” ЕООД, чрез управителя Т. Н. прехвърля на 28.03.2014 г. същия обект на „Хеката 2007” ЕООД, представлявано от З. Д. за продажна цена от 700 лева.

Разпитан е свидетелят Росен Радев – изпълнявал длъжността управител строителство през периода 2003 г. – 2008 г. в „ОДИСЕЙ 96” ЕООД / в н./ за установяване на обстоятелството, че продажбите от 15.10.2010 г. са осъществени с намерение за увреждане на кредиторите на продавача /несъстоятелния дължник/. Същият свидетелства за познанството си с Т. Н. и З.Д., които са били секретарки в дружеството, но са осъществували контакти с клиенти, работили са с документацията по предстоящите да се строят обекти, присъствали са на сделки, с които са прехвърляни апартаменти на дружеството, подготвяли са документацията за кредитите, които дружеството е теглило от банки, и като цяло са осъществявали неформално ръководство в дружеството под контрола на управителя. Преките впечатления на свидетеля касаят период до 2008 г. когато е напуснал дружеството, а след 2008 г. показанията на свидетеля – за създаване на множество дружества от ответниците и че между тези дружества са извършвани прехвърляния на имоти – са на основата на впечателения от вписванията по партидата на дружеството в ТР към АВп.

Представени са удостоверения от банки за установяване на най-ранното задължение на „ОДИСЕЙ 96” ЕООД.

От приетета по делото СТЕ, която настоящият състав приема за обоснована и компетентна, неоспорена от страните, се установява, че пазарната цена на процесния недвижим имот /КТП/ като специализиран фундамент към октомври 2010 г. е в размер на 4 320 лв. На въпроса дали находящото се в имота оборудване е трайно прикрепено към имота, вещото лице дава пълен опис на принадлежностите в имота: трансформатор ТМ 630/20 AL с № 102070, производител СТЗ „Васил Коларов”; три секции комплектна разпределителна уредба тип SM-6 на MERLIN GERIN: К1-0411184, К2-0413154, К3-0411178, 3 бр. токови трансформатири, табло с шалтер и измерителни уреди, което описание напълно съвпада с описанието по договора за продажба на оборудването от 25.02.2011 г., сключен между „ОДИСЕЙ 96” ЕООД и „Кейрос” ЕООД. В заключението си, както и в обясненията си в ОСЗ на 14.10.2015г., съставляващи неразделна част от експертното становище, вещото лице  в кръга на своята компетентност и професионална квалификация категорично е посочило, че сградата и съоръженията са едно цяло и представляват като съвкупност обект за трансформиране и доставяне на енергия, трайно прикрепени към имота. Пазарната цена на имота без посоченото оборудване към 15.10.2010 г. е посочена на сума в размер на 4 320 лева, а с включено оборудване – сума от 40 320 лева (доколкото оборудването е оценено на 36 000 лева без ДДС).

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

Предявеният главен иск, с който съдът е надлежно сезиран,  е с правно основание чл. ХХХ, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

За да се уважи този иск е необходимо установяване на следния фактически състав при кумулативно заложени в закона предпоставки: 1) извършване от длъжника на възмездна сделка; 2) сделката да е сключена в двугодишен срок предхождащ датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, но не по-рано от началната дата на неплатежоспособност, съответно свръхзадължеността; 3) даденото от длъжника по сделката значително да надхвърля по стойност полученото от него.

Активно легитимиран да предяви иска с правно основание чл. ХХХ, ал. 1, т. 3 от ТЗ е синдикът, а при негово бездействие кредиторът в производството по несъстоятелността. Пасивно легитимирани по тези искове са длъжникът по несъстоятелността и третото лице, с което длъжникът е договарял, ответниците са задължителни необходими другари. В настоящия случай страните са редовно конституирани.

Настоящата съдебна инстанция, с оглед на всички факти, посочени по- горе, подкрепени от доказателствата, събрани по делото, достига до правния извод за наличие на визираните предпоставки от фактическия състав на нормата. В тази връзка съдът съобразява, че извършените сделки са сключени  на 15.10.2010 г., а молбата по чл. 625 ТЗ е подадена на 11.02.2012г. , т.е в законоустановения двугодишен срок,  предхождащ подаване на молбата. Сделките са покупко-продажби, т. е. по дефиниция представляват възмездни сделки. Същите не са сключени преди началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2008 г.

 Досежно третата от предвидените в чл. ХХХ, ал.1, т.3 ТЗ  предпоставки съдът достига също до позитивен правен извод за нейното наличие, т.е. че даденото по сделката от длъжника „ОДИСЕЙ 96” ЕООД значително надхвърля по стойност полученото от него, като излага  следните правни съображения:

Принципно основният спорен по делото въпрос е дали с прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот – сграда се прехвърля и включващото се в имота специализирано оборудване. Въпросът е от значение за преценка стойността на прехвърленото имущество и оттук – за наличието на всички предпоставки по чл. ХХХ, ал.1, т.3 ТЗ.

По посоченият правен въпрос настоящата съдебна инстанция съобразява следното : Съдебната практика приема, че когато при продажба на недвижим имот в нотариалния акт продавачът изрично не си запазва правото на част от имота, купувачът придобива правото на собственост на целия имот – както на мястото, така и на всичко, което се намира върху него – сграда, посаждения, ограда и пр., т. е. щом продавачът не е изключил изрично от продажба вещи (подобренията), които се намират в мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира в него. В този смисъл е и Решение № ХХ9 от 9.07.2010 г.на ВКС по гр. д. № 1129/2009 г.,I г. о.

В случая не се касае до прехвърляне на дворно място, а до прехвърляне на сграда, но с принадлежащото в нея специализирано оборудване, което - като принадлежност следва главната вещ – чл. 98 от ЗС /доколкото не е уговорено друго/, а по същество представлява и подобрение, доколкото увеличава стойността на имота. В този смисъл, от значение е дали намиращите се в сградата движими вещи могат да се отделят от сградата, без това да доведе до погиването или значителното повреждане на движимите вещи (или на сградата), т. е. важно е да се установи дали процесното оборудване е инкорпорирано и/или трайно прикрепено към имота и като принадлежност, респ. подобрение следва сградата  - главната вещ. Доколкото недвижимият имот по своето предназначение представлява сграда за енергопроизводство, за която безпротиворечиво е установено, че без наличното съоръжение /оборудване/ не би могла да осъществява целта, за която е предназначена, ведно с факта, че процесните движими вещи са трайно прикрепени към имота /така експертното заключение/, то следва да се приеме, че предмет на продажбата е била съответната идеална част от недвижимия имот и съответната идеална част от оборудването.

Представеният по делото Договор от 25.02.2011 г. за продажбата на оборудването се представя от ответника Т. Н. като индиция за волята на страните по продажбените сделки от 15.10.2010 г. предмет на прехвърляне да бъде само сградата, но не и движимите вещи в нея. Този договор сам по себе си не доказва волята на страните по сделките от 15.10.2010 г. в желаната от ответницата насока. Същият няма достоверна дата и съдът го тълкува с оглед всички доказателства по делото. В случая представеният касов бон за извършеното по него твърдяно плащане от 45 000 лева, сочено като цена на сделката, има процесуалния статус на  изключен от доказателствения материал по делото, доколкото страната е следвало да го представи в оригинал на осн. чл. 183 ГПК, в изпълнение на протоколно определение от ОСЗ от 1.07.2015г. / л. 265 от първоинстнационното дело/, но не го е представила. Това възпрепятства възможността да придаде достоверна дата на договора по смисъла на чл. 181 ГПК.

Предвид  изложеното разбиране настоящата съдебна инстанция приема, че  пазарната стойност на процесния недвижим имот – КТП, ведно с включеното в него оборудване, съгласно посоченото от СТЕ, е 40 320 лева. Получената продажна цена от страна на несъстоятелния длъжник е общата сума от 4 000 лева. Разликата в стойностите между даденото от длъжника /40 320 лева/ е над десет пъти повече от полученото от него /4 000 лева/, респ. разликата следва да се приеме за значителна по смисъла и приложното поле на разпоредбата на чл. ХХХ, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Искът е доказан по основание и следва да се уважи.

 При този изход на делото по основния иск и поради ненастъпване на вътрешното процесуално условие за разглеждане на предявените в условие на евентуалност искове, същите не следва да бъдат разглеждани.

По разноските:

Съгласно чл. 649, ал. 6 от ТЗ, в производствата по предявените искове държавни такси за всички инстанции не се внасят предварително. Ако искът бъде уважен, следващите се държавни такси се събират от осъдената страна – в случая от Т.З. Н., З.Д.Д. и „ОДИСЕЙ 96” ЕООД.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 807 от 03.11.2015 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 1277/2014 г., поправено с решение № 36 от 13.01.2016 г. по същото дело.

ОСЪЖДА Т.З. Н., с ЕГН **********,***, З.Д.Д., с ЕГН **********,*** и „ОДИСЕЙ 96” ЕООД /н/, с ЕИК 103061657, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.Козлодуй” 27-29, ет. 1, магазин с офис 6, да заплатят в полза на държавния бюджет по сметка на Варненския апелативен съд, сумата от 25 лв., представляваща дължима държавна такса за въззивното производство, на осн. чл. 649, ал. 6 от ТЗ.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                    2.