О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…171……./гр.Варна, …29.03.2017  год.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията А.Братанова ч.гр.д.№ 105/17 год. по описа на ВАС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.1 ГПК.

 Образувано е по предявена частна жалба  от  Т.С. в качеството на синдик на „АСТРО ТРЕЙД“ ООД / в несъстоятелност/  против Определение № 30/26.01.2017 год., постановено по т.д.№ 116/16 год. по описа на ТОС, с което е прекратено производството по делото.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството по ТОС е образувано по искова молба, именувана „отменителен иск“ за ОТМЯНА на постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ 769 А.Загорова при ОС – Търговище от 03.04.2015 год., вписано в АВ под № 130, том ХVI, дело 1241, дв.вх.рег.5547/04.11.2015 год. по изпълн.дело № 20147690400331, по силата на което са възложени недвижими имоти на „Омега Агро инвест“ ЕООД, находящи се в землището на с.Маково, Община Търговище.

В предявената искова молба и последващи уточнения /вкл. и пред въззивната инстанция/ се твърди, че длъжникът е учредил ипотека за обезпечение дълг на свързано лице. Учреденото ипотечно право се оспорва с иск за  относителната му  недействителност, предмет на  т.д.№ 122/16 год. по описа на ОС – Търговище и има за предмет поземлен имот и производствена сграда, находящи се в гр.Търговище с идентификатори 73626.504.518 и 73626.504. 518.2.

         Твърди се, че обезпеченият кредитор „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД е насочил изпълнението си върху учреденото ипотечно право. След реализирана публична продан, имотите в землището на село Маково са възложени от ЧСИ в полза на „Омега Агро инвест“ ЕООД с атакуванато постановление за възлагане.  Постановлението е издадено при занижена пазарна оценка на имотите и при изтекъл срок на валидност на експертното оценяване.

Производството по делото е оставяно многократно без движение за уточнение на обстоятелствената част, диспозитива и активната легитимация на ищеца.

         С уточнителна молба от 02.12.2016 год. страната твърди, че претендира ОТМЯНА на процесното постановление за възлагане поради неговата незаконосъобразност. Претенцията не е основана на чл. 435 ГПК. Страната поддържа, е в нейна полза съществува потестативното право да претендира отмяна на влязло в сила постановление за възлагане, за наличието на което е налице висящо тълкувателно дело пред ВКС. Претендира спиране на производството до произнасянето на ВКС по релевантния правен въпрос.

С допълнителна молба от 04.11.2016 год. страната е навела повторно твърдения за увреждащ характер на Постановлението за възлагане поради занижената цена на възлагане. Наведено е ново основание за спиране на  делото – преюдициален спор относно относителната недействителност на договорната ипотека. 

С допълнителна молба от 19.01.2017 год. страната  е преповторила твърденията си за относителна недействителност на ипотечното право Осъщественото възлагане от ЧСИ е на занижена цена, а длъжникът не е уведомен за разпореждането. Предявената претенция има за предмет „няколко иска в това число отменителен и установителен“.

Така установената фактическа обстановка обуславя извод за нередовност и недопустимост на предявената претенция:

1.На първо място, синдикът е орган на производството по несъстоятелност, чиито процесуални правомощия са дефинирани в закона. Синдикът може да предявява в лично качество единствено т.н. отменителни искове, визирани в чл. 645, чл. 646 и чл. 647 ТЗ, вкл. и Павлов иск по чл. 135 ЗД – чл. 649, ал.1 ТЗ. Всички отменителни искови претенции имат за предмет относителната недействителност на осъществени от длъжника действия, но не и действия, изходящи от трети лица, вкл. ДСИ или ЧСИ.

Предмет на предявената претенция е правно действие на трето лице - ЧСИ, което не попада в обхвата на увреждащи действия от длъжника по чл. 649, ал.1 ТЗ.

2. Атакуваното Постановление за възлагане има за предмет недвижими имоти, които съобразно изложените в исковата молба твърдения, не са идентични с имотите, за  които длъжникът е учредил ипотечни права. Ищецът сам излага, че Постановлението за възлагане има за предмет имоти в землището на село Маково, които са предмет на учредена ипотека, но от трето лице „Форест Трейд“ ООД. Следователно – твърденията на страната изключват наличието на правен интерес от воденето на иск за права извън патримониума на длъжника „Астро трейд“ ООД.

3.Постановлението за възлагане съставлява едностранен властнически акт на СИ, срещу който е предвидено самостоятелно средство за правна защита  и то на лимитирани правни основания – чл. 435, ал.3 ГПК. Страната е навела изрични уточнения, че съдебно предявената претенция не съставлява жалба на страна на изпълнителното производство.   

В случай, че Постановлението не бъде обжалвано, същото може да бъде атакувано по исков ред единствено при нарушения на чл. 490 ГПК  и при невнасяне на цената – чл. 496, ал.3 ГПК. Ищецът не е навел твърдения, обуславящи квалифицирането на съдебно предявеното право като такова по чл. 496, ал.3 ГПК.

  Не кореспондира със спора и позоваването на висящо тълкувателно дело пред ВКС с предмет отмяната на влезли в сила постановления за възлагане. Ищецът има предвид тълкувателно дело № 7/2014 год. на ВКС, ГК и ТК, образувано по въпроса „подлежат ли на отмяна по реда на глава 24 от ГПК  влезлите в сила решения на ОС  по жалба срещу действията на съдебния изпълнител“. Следователно – тълкувателното дело има за предмет същестуването на  извънредно право за отмяна на съдебен акт по чл. 435 ГПК и не касае искова защита срещу възлагателно постановление.

4. Пред въззивната инстанция страната е навела твърдения, че претендира НИЩОЖНОСТ на Постановлението за възлагане, която може да бъде наведена безсрочно. На първо място, соченото твърдение е въведено в процеса при условията на чл. 64, ал.1 ГПК и не следва да се взема предвид. Отделно от изложеното, соченият диспозитив се поддържа при твърдения за незаконосъобразност на публичната продан, за които законодателят е предвид специален фактически състав и срокове за релевиране пред съд. Не на последно място, подобна претенция не попада сред хипотезите на чл. 649, ал.1 ТЗ и не може да бъде съдебно предявена от синдика в лично качество.

При съвкупната преценка на гореизложеното, прекратителното определение на ОС – Търговище следва да бъде потвърдено. Ищецът не е уточнил обстоятелствената част и диспозитива на исковата си молба така, че да обоснове съществуването на допустимо претенция с целения правен резултат.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 30/26.01.2017 год., постановено по т.д.№ 116/16 год. по описа на ТОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страната пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: