Р Е Ш Е Н И Е № 118

 

гр. Варна, 28.05.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и пети април две хиляди и осемнадесета година, в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в. т. д. № 106/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена е  въззивнa жалбa от ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, чрез адв. И. против решение № 637/05.10.2017 г., постановено по т.д. № 280/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на З.З.К. сумата в размер над 5 000 лв. до присъдените 21 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 07.09.2014 г., в гр. Варна, причинено от Д. С. като водач на лек автомобил „БМВ“, ДК № В 2633 РН, в който е пътувала ищцата, застрахован при ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност /полица №02114002118534/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП 07.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлена претенцията за заплащане на неимуществени вреди за горницата над 21 000 лв. до претендираните 50 000 лв., на основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД.

Жалбоподателят ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. А.И., излага подробни доводи за неправилност на решението и в частност за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД и за неправилно определен размер на съпричиняване от пострадалото лице.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който се оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

В депозираната насрещна въззивна жалба З.З.К., чрез адв. С., навежда доводи за неправилност на съдебния акт в отхвърлителната му част за разликата от 21 000 лв. до 50 000 лв. при твърдения за неправилно приложение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от страна на ЗД „Бул Инс“ АД.

Първоинстанционното решение е влязло в законна сила в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на пострадалата сумата в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вкл. в отхвърлителната част по осъдителната претенция за възмездяване на имуществени вреди от деликта.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивните жалба са редовни, подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм. ДВ бр. бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), вр. § 22 от КЗ.

Страните не оспорват наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”. Не е спорно, че на 07.09.2014 г. около 20 ч., в гр.Варна, при движение по ул."Отец Паисий" л.а."БМВ", с рег.№ В 3644 НМ, управляван от Стилян Христов Иванов, в който е пътувала ищцата З.К., е претърпял ПТП, блъскайки се в крайпътно дърво поради частичното навлизане в насрещното движение на л.а."БМВ" с per. № В 2633 РН, управляван от Д. Д. С.. Основната причина за настъпване на ПТП е свързана с предприета от водача на л.а."БМВ" с per. № В 2633 РН маневра ляв завой без да се изчака идващия в насрещното платно автомобил. С това си деяние Д. С. нарушил правилата за движение по пътищата и в частност чл. 37, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. По делото е безспорно установено още, че към датата на процесното ПТП - 07.09.2014 г., лекият автомобил,  управляван от  Д. Д. С., е бил застрахован при ЗД „Бул Инс“ АД за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите”, поради което са налице основания за ангажиране от страна на третото увредено лице на отговорността на застрахователя по чл. 226 от КЗ (отм).

Въззивните възражения се отнасят до неправилно определяне на дължимото обезщетение в нарушение на принципа за справедливост и неправилно отчетения процент на съпричиняване. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на представените гласни, писмени доказателства, вкл. от неоспореното от страните заключение на СМЕ се установява, че вследствие на сблъсъка ищцата З.К. получила травматични увреждания, изразяващи се в двустранно счупване на долната челюст, в областта на ставния израстък на дясното рамо и в областта между 2 и 3 долни зъби, избиване на втори долен ляв зъб. Наложила се спешна хоспитализация, поради което била настанена в МБАЛ „Света Анна“, където ѝ била извършена операция предвид фрактурата  на долна челюст. Изписана била на 10.09.2014г.. Поставена ѝ била шина на долната челюст. Поради травмите и бавното възстановяване ищцата била в невъзможност да комуникира, нарушен бил нормалния й ритъм на живот. Говорът ѝ бил силно затруднен и неразбираем (фъфлещ). Възстановителният период продължил около 1,5 – 2 месеца. Хранела се със сламка, отслабнала значително. Медицинският експерт е категоричен, че травмата уврежда мандибуларната става и е възможно да причини болка при дъвчене на твърди храни. По същата причина може да има и болки при рязка промяна на метеорологичните условия. Св.Радослав Бориславов е отчел, че след катастрофата ищцата заеква на моменти. Подобни остатъчни усложнения са обективирани и в показанията на св. Стефан Филипов. Говорът на ищцата се променил – заекване, последвано от прекомерно бързо говорене.

Съобразно неоспореното заключение на СМЕ, след медицински преглед от невролог е  установено и мозъчно сътресение, което може да протече и без загуба на съзнание. Свидетелят Стефан Филипов описва, че след хоспитализиране в спешно отделение, ищцата говорела несвързано и не знаела къде се намира. Соченото състояние е описано от СПЕ като ретроградна и антероградна анамнезия, обхващаща минути или час след ПТП като резултат от мозъчно сътресение. При съвкупната преценка на гореизложеното, съдът намира за установено в производството претърпяно мозъчно сътресение.

Освен физическите болки и страдания от травматичните увреждания, ищцата получила и силен емоционален стрес вследствие процесното ПТП. Съобразно заключението на СПЕ, в първите месеци след инцидента ищцата развила разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика и специфична /изолирана/ фобия. Този период съвпаднал и с друго трагично събитие в семейството – смърт на близък роднина. Към момента на изследването, симптомът на тревожност е водещ и отговаря на критериите на Генерализирана тревожност със специфична фобия. Свидетелите описват и конкретните проявления на установеното от експерта състояние -  нервност, нощни страхове, страх от возене в кола и др.

Поначало, причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.  Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, при съобразяване на възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите, вид и брой на получените телесни увреждания, интензитет и продължителност на претърпените болки, страдания и неудобства по повод на травмите, продължителност и особености на оздравителния процес, отражение на инцидента върху на психоемоционалната сфера на пострадалия и др.

Пострадалата е момиче на 15 години към датата на инцидента. Причинените счупвания в областта на челюстта са съпроводени с тежки болки и страдания и много труден възстановителен период. Налице са остатъчни промени, засягащи макар и в лека степен и инцидентно говора на пострадалата. ПТП е произвело още психически страдания, което се оценяват от съда като продължителни, вкл. и персистиращи към настоящия момент. Сочените фактори, преценени в съвкупност и съпоставени с младата, крехка възраст на ищцата, обуславят извод за необходимост за увеличаване на размера на присъденото обезщетение до размер на 40 000 лева.  

Така присъденото обезщетение за неимуществени вреди съдът намира за адекватно на обичайната практика по такива дела /прим. решение № 100/12.04.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3834/2016 г., IV гр. о., ГК, но при съобразяване на различната дата на ПТП и младата възраст на пострадалата; /.

По отношение степента на съпричиняване:

Своевременно направеното възражение за съпричиняване обуславя и обследване от съда дали ищцата е положила дължимата грижа за предотвратяване настъпването на вреди при евентуално ПТП. От данните по делото (САТЕ) се установява, че пострадалата не е използвала задължителния иначе предпазен колан за заеманото от нея място в автомобила.  По арг. от чл.137в, ал.1 ЗДП ищцата е била длъжна да използва системата за обезопасяване.

И заключението на в.л., и приложения по делото КП свидетелстват за наличието на обезопасителни колани за всички места в автомобила. Поставянето на предпазния колан от пътника гарантира активирането на въздушните възглавници. Поставянето на колан би предпазило ищцата от получаване на конкретните травми при установения механизъм на настъпване на ПТП или евентуално би ограничило тяхната сила и тежест. Съдът отчита това действие на пострадалата като конкретно проявление, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди, а употребата на обезопасителния колан би предпазило същата от получените травми или поне би ограничило тяхната сила и тежест. Заключението на СМЕ обективира цифри и статистика, доказващи, че  е налице преобладаваща сигурност в настъпването на вредоносния резултат, поради неползването на предпазен колан, без точна презумпция в каква степен и в какъв размер. Ето защо, съдът намира, че ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.

Настоящият състав намира, че конкретният принос на пострадалата ищца за настъпване на вредоносния резултат е в размер на 40 %. Горният процент се определя при съобразяване на значителния превес на противоправното поведение на застрахования водач в механизма на причиняване на вредите. Същевременно, увеличаването на размера на съпричиняване се налага при съобразяване на характеристиката и местоположението на понесените увреди, които са резултат от челен удар, за обезопасяването именно на който са предвидени предпазните колани. Предпазният колан би предотвратил придвижването по инерция на намиращите се в автомобила хора и евентуалното стълкновение с части от интериора, вкл. би гарантирал отварянето на въздушната възглавница.

Според така приетото съотношение на съпричиняване на вредата от ищцовата страна и определения общ размер от 40 000 лева на обезщетението за обезвредата й, който настоящият съдебен състав счита за справедлив по см. на чл. 52 ЗЗД, на пострадалата е дължима сума от 24 000 лв., паричен еквивалент на понесените от нея неимуществени вреди.

В съответствие с изложеното, решението на ВОС следва да бъде частично отменено.

По отношение разноските на осн. чл. 78 ГПК:

За въззивното производство, въззивницата-ищца З.К., която е била освободена от държавна такса, претендира присъждане на разноски за адвокат в размер съгласно правилата на чл. 38 ЗА. Съобразно изхода от спора на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 857 лв., представляващи адвокатско възнаграждение изчислено по реда на чл. 38 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения съразмерно на неоснователността на въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД и основателността на собствената жалба. Според изхода от спора, на страната следва да се присъдят допълнително разноски по чл. 38 ЗА за първоинстанционното разглеждане на спора в размер на 90 лева.

С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, разноските на ответника в първоинстанционното производство следва да бъдат редуцирани до размер от 2 373, 83 лева. За въззивното производство застрахователното дружество е претендирало разноски в размер на 2 345 лв., от които 345 лв. заплатена държавна такса за въззивно обжалване и 2 000 лв. адвокатски хонорар. Съразмерно с неоснователността на жалбата на пострадалата З.К., същата следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ЗД „Бул Инс“ АД разноски в размер на 1 040 лв., представляваща дължимото адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Предвид неоснователността на депозираната от застрахователя въззивна жалба, на дружеството не се дължи възстановяване на сумата заплатена за държавна такса за въззивно обжалване.

На основание чл. 78, ал.6 ГПК дължмимата държавна такса за първоинстанционното разглеждане на спора следва да бъде определена в размер на 960 лева. Дължимата държавна такса за въззивното производство възлиза на 60 лева и се определя като 2% от допълнително присъдените суми на ищцата.

По изложените съображения, съставът на ВАпС, търговско отделение

Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ решение № 637/05.10.2017 г., постановено по т.д. № 280/2017г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е отхвърлен предявения З.З.К. ***“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 07.09.2014 г., в гр. Варна, причинено от Д. С. като водач на лек автомобил „БМВ“, ДК № В 2633 РН, в който е пътувала ищцата, застрахован при ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност /полица №02114002118534/ за разликата от 21 000 до 24 000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД– гр. София, ЕИК 831830482 ДА ЗАПЛАТИ на З.З.К. ***, ЕГН **********допълнително разликата от присъдените от ВОС 21 000 лева до 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания, претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 07.09.2014 г., в гр. Варна, причинено от Д. С. като водач на лек автомобил „БМВ“, ДК № В 2633 РН, в който е пътувала ищцата, застрахован при ответника по имуществена застраховка Гражданска отговорност /полица №02114002118534/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП 07.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

 ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, ЕИК 831830482, да заплати на З.З.К. ***, ЕГН **********, с адрес ***, съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 857 лв.  и  сумата от 90 лева – допълнително дължими разноски за първоинстанцинното разглеждане на спора, на основание чл. 78 ГПК.

ОСЪЖДА З.З.К. ***, ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, ЕИК 831830482, сумата от 1 040 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

ОТМЕНЯ решението в частта, в която З.З.К. ***, ЕГН **********, с адрес ***, е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, ЕИК 831830482 разноски за първоинстанционното разглеждане на спора за разликата над 2 373, 83 лева.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, ЕИК 831830482, да заплати допълнителна държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 120 лева по сметка на ОС – Варна и сумата от 60 лева – по сметка на АС – Варна, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                     2.