Р Е Ш Е Н И Е   № 105

25.04.2019г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Дасислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 106 по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ, Варненска област, ЕИК 000093403, представлявана от Кмета Д. И., чрез ю. к. И.Д., срещу решение № 854/07.11.2018г., постановено по т. д. № 539/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на „ПРОДЖЕКТ ПЛАНИНГ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД – гр. София, ЕИК 175216595, сумата 25 185.60лв., представляваща дължимо незаплатено възнаграждение по чл. 19, ал. 2 от Договор за проектиране № 71/30.06.2015г., на основание чл. 266, ал. 1 във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателно погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 300.51 лв., представляваща дължима неустойка за забава по чл. 22 от договора, на основание чл. 92 ЗЗД.

            В жалбата се инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на решение. Възразява се, че ищецът в качеството на изпълнител е неизправна страна по процесния договор, тъй като не е представил в срок възложените му за изготвяне проекти и това е препятствало възможността общината да кандидатства за финансиране по обявената кампания 2016 на проект „Красива България“. Доводи за неоснователност на исковете се извличат и от съображения за степенуване по поредност на всяка една от изброените в чл. 19, ал. 2 от договора възможности за получаване на финансиране. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението изцяло и отхвърляне на исковете. Претендира се и присъждане на съдебно- деловодни разноски за две инстанции.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в осъдителната част на първоинстанционното решение, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „Проджект планинг енд мениджмънт“ ООД представя отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез адв. Д.И. от САК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения. Претендират се съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.

В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Проджект планинг енд мениджмънт“ ООД - гр. София, срещу Община Белослав, за присъждане на сумата 25 185.60 лв., претендирана като дължима незаплатена част от възнаграждение по сключен между страните Договор за проектиране № 71/30.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на продаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 3 015.52лв. - неустойка, уговорена в чл. 23 от договора за забавено плащане на процесната част от възнаграждението за периода от 27.01.2017г. до 02.04.2016г.

Решението на ВОС, с което искът по чл. 266, ал. 1 ЗЗД е уважен изцяло, а претенцията по чл. 92 ЗЗД – частично, за сумата 300.51 лв. - законна лихва за периода от 19.02.2018г. до 02.04.2016г,. е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваните части. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.

Като съобрази конкретните оплаквания в жалбата и изразеното становище по тях в отговора на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по съществена част от приетите за установени от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове, а именно:

След провеждане на процедура по обществена поръчка, по която ищецът „Проджект планинг енд мениджмънт“ ООД е определен за изпълнител, между него и възложителя Община Белослав е сключен договор за проектиране № 71/30.06.2015г., с който на дружеството е възложено да извърши срещу възнаграждение в размер на 32 784 лв., с вкл. ДДС, изготвяне на работни проекти на обекти в община Белослав: „Проектиране, реконструкция и модернизация на читалищни сгради на територията на Община Белослав – читалищна сграда в гр. Белослав“, които да отговарят на действащите нормативни изисквания и на заданието. Определен е срок за изпълнение - 23 календарни дни, считано от датата на предоставяне на необходимите изходни данни за изготвяне на проекта, предадени с протокол. Възложителят е поел задължението да кандидатства за финансиране на работните проекти по програми за развитие на селските райони на Република България или по други програми на Европейския съюз.

Съгласно чл. 19 възложителят изплаща на изпълнителя сума в размер на 10% от уговореното възнаграждение - 32 784лв., в срок до 30 календарни дни след изготвяне и предаване на проекта, а останалите 90 % - при получаване на авансово плащане по сключен договор за безвъзмездна финансова помощ с ДФ „Земеделие“ по Програма за развитие на селските райони на Република България, по друга програма на ЕС, осигуряване на финансиране на собствени бюджетни средства или от други източници на финансиране на обекта. Страните са предвидили писмена форма за приемането и предаването на завършената работа – чл. 15 от договор, в който е следвало да се посочат евентуално констатираните недостатъците, с мотивирано становище.

На 23.12.2015 г. страните са съставили и подписали предвидения в чл. 15 от договора приемо – предавателен протокол, съгласно съдържанието на който възложителят Община Белослав е приел от изготвения от изпълнителя работен проект в четири екземпляра, изработен във фаза технически проект, включващ следните части: архитектура; конструктивна; техническа паспорт на сградата; конструктивно обследване и доклад от резултатите; ВиК; Ел; ОВК; Енергийно обследване и доклад; Енергийна ефективност и доклад; проект за пожарна безопасност; проект „Пожароизвестяване и пожарогасене; план за безопасност и здраве; сметна документация и подробна КСС.

На 02.02.2016г. Община Белослав е подала пред Национален доверителен екофонд заявление, регистрирано с № 386/02.02.2016 г., за проявен интерес за финансиране на проект „Прилагане на мерки за енергийна ефективност на обект: НЧ „Съзнание-1926 г.“ гр. Белослав и Община Белослав по инвестиционна програма за климата с бенефициер НДЕФ. За кандидатурата на Община Белослав за отпускане на безвъзмездна финансова помощ чрез НДЕФ, с цел финансиране на проекта, е дадено съгласие от Общински съвет – Белослав с решение № 98 по протокол № 6/10.03.2016 г. С писмо изх. № 072/16.02.2016 г., изходящо от Националния доверителен екофонд, Община Белослав е уведомена, че са преминали успешно проверките за съответствие на подадените заявленията за проявен интерес за финансиране на проекти в рамките на Инвестиционна програма за климата, които са одобрени от УС на фонда, включително и процесното заявление за интерес за финансиране на проект за „Прилагане на мерки за енергийна ефективност в НЧ Съзнание 1926г.“. За да получи финансиране общината е имала възможност и е следвало да пристъпи към следващ етап – изготвяне и подаване на формуляр за кандидатстване, ведно с всички изискуеми приложения към него, но това не е направено.

По оплакването в жалбата, основано на твърденията, че ищецът в качеството на изпълнител е неизправна страна по процесния договор, тъй като не е представил в договорения срок, в цялост възложените му за изготвяне проекти и това е препятствало възможността общината да кандидатства за финансиране по обявената кампания 2016 на проект „Красива България“.

По делото няма данни за направени възражения от възложителя за неточно изпълнение на Договор № Д-5-9200/01/25.11.2005г. в количествено, качествено и срочно отношение в периода от приемане на изпълнението с двустранно подписан приемо – предавателен протокол от 23.12.2015г. до връчването на покана за доброволно изпълнение през 2018г. Възражения за някакъв вид неточно изпълнение не са направени и в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК. Напротив, в него възложителят обосновава своята добросъвестност относно изпълнението на поетите с договора насрещни задължения за осигуряване на безвъзмездно финансиране на проекта с подаденото, в кратък срок след приемо – предаването на изработените от ищеца работни проекти, заявление на 02.02.2016г. пред НДЕФ, процедурата по което не е продължена от общината на следващ етап по неизвестни причини, след одобрението му. В допълнителния писмен отговор на ответника се заявява, „само за пълнота на изложението“, че съдът следва да съобрази закъснението на ищеца относно пълното изпълнение на възложената работа, което се установявало от електронна кореспонденция / такава не е представена/. Твърди се пълно изпълнение чак през 2017г., а същевременно се сочи датата 26.02.2016г., като такава, на която са входирани в общината допълнителни липсващи документи, съставляващи Енергийно обследване и Технически паспорт на сградата /доказателства за тези обстоятелства също не са ангажирани/. В жалбата страната се позовава на съдържанието на придружително писмо на управителя на дружеството– изпълнител от 26.05.2016г., което е било представено в проведеното от окръжния съд открито съдебно заседание.

При съобразяване на така изложеното по – горе настоящият съдебен състав приема, че оплакването във въззивната жалба, свързано с невъзможността на общината да участва в проект за финансиране по обявената кампания 2016 на проект „Красива България“ поради неизправност на изпълнителя, е основано на преклудирано възражение на неточно изпълнение в срочно отношение, което е релевирано извън срока по чл. 267 ГПК, при липса на твърдения за особени непредвидени обстоятелства. По това възражение насрещната страна основателно заявява, че началото на уговорения срок за изпълнение от 23 календарни дни по чл. 12 от договора е датата на протокол, с който общината предава на изпълнителя необходимите изходни данни за изготвяне на проекта в цялост, а такъв протокол въобще не е бил съставян. Същевременно, по основателността на възражението не е проведено доказване, въпреки дадените в открито съдебно заседание указания от първоинстанционния съд по чл. 146, ал. 2 ГПК. Съдържанието на представеното в открито съдебно заседание пред ВОС придружително писмо в електронен вид, изходящо от представителя на изпълнителя, не съдържа информация, от която да се извлече целеният от общината извод за причините, поради които през м. май 2016г. на възложителя са представени нови екземпляри на част от изработените проекти, чието приемо – предаване е удостоверено с протокола от 23.12.2015г.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка съставът на ВнАпС прави следните изводи:

Безспорно, съществувалата между страните валидна облигационна връзка съставлява договора за изработка, сключен след изпълнение на процедура за възлагане на обществена поръчка, за който са приложими разпоредбите на чл. 258 и сл. ЗЗД, както и специалните норми на ЗОП. Фактическото предаване и получаване на изработеното по процесния договор се е осъществило чрез съставянето на предвидения в договора двустранен документ - приемо – предавателен протокол от 23.12.2015г., в който не са направени възражения за недостатъци на изработения от изпълнителя проект, а същият е ползван от възложителя за заявяване на намерение за финансиране със средства на ЕС. Следователно изработеното се счита за одобрено като съответстващо на предвиденото в договора и в отношенията между страните по спора. Налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 266 ЗЗД за възникване на задължение за възложителя по процесния договор да заплати на изпълнителя пълния размер на уговореното възнаграждение за приетата и одобрена работа по Договор № Д-5-9200/01/25.11.2005г.

Възложителят Община Белослав е оспорил изискуемостта на процесната сума с оглед съдържащата се в чл. 19 от договора уговорка, че 90 % от възнаграждението ще се плати при получаване на авансово плащане по сключен договор за безвъзмездна финансова помощ с ДФ „Земеделие“ по Програма за развитие на селските райони на Република България, по друга програма на ЕС, осигуряване на финансиране на собствени бюджетни средства или от други източници на финансиране на обекта. Твърди се, че и към момента не са осигурени средства чрез никоя от изброените в чл. 19, ал. 2 от договора възможности за получаване на финансиране. Отделно се сочи, че при изброяване на възможностите на финансиране в тази договорна клауза е направено степенуване, т. е. пристъпва се към реализиране на всяка следваща възможност след окончателно затваряне на възможностите за финансиране по предходната мярка. Последното съображение е нелогично и не се извежда по никакъв начин от тълкуването на разпоредбата, тъй като възможности за финансиране на проекти на общините по програми на ЕС съществуват непрекъснато, за всяка година, в бъдещ неопределен период от време.

Безспорно се установява, че в периода от 2016г. до момента възложителя не е участвал до край, във всички етапи, в процедури за финансиране във връзка с изпълнението на изработените от ищеца проекти, по нито една програма на ЕС. Единствено предприетите от общината действия в тази насока на две подобни процедури, съставляват начално заявяване на интерес за финансиране, без продължаване в следващ етап, при липса на установени пречки за довършване на процедурите до край, със сключване на договори за финансиране.

Тълкуването на чл. 19, ал. 2 от договора, което предлага възложителят, а именно, че поради несбъдване на предвидените условия за осигуряване на финансиране от изброените при степенуване източници / бъдещи несигурни събития/, по силата на тази уговорка изискуемостта на задължението за плащане на възнаграждение все още не е настъпило / повече от четири години след приемането на работата/, предполага категоричен извод, че клаузата е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Извод, че е валидна договорна клауза, с която плащане по търговска сделка, сключена с публичен възложителя, може да бъде отложено в подобен срок или дори в по- дълъг, надвишаващ общия давностен срок по чл. 110 ЗЗД, би бил в очевидно противоречие с принципа за нетолерирането и необходимостта от предвиждане на мерки за избягване на случаите на забава на плащане на възнаграждение по търговска сделка, заложени в Директива 2011/7/ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Изискванията на Директивата са изрично въведени с новата разпоредба на чл. 303а ТЗ /ДВ бр.20/2013, приложима за договорите, сключени след 15.03.2013г./, какъвто е процесния.

Това тълкуване на спорната договорна разпоредба обаче не отговаря на правилото на чл. 20 ЗЗД, за издирване действителната обща воля на страните, съобразно която при тълкуването на договорите отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Общината е поела задължения по чл. 10 от договора за осигуряване финансиране на проекта, независимо дали със средства, осигурени от Програма за развитие на селските райони на Република България, по друга програма на Европейския съюз или със собствени средства. Длъжникът е публичен възложител, за който не е предвидена възможност за изпадане в неплатежоспособност. Предвид конкретните обстоятелства по правоотношението, забавянето на окончателното плащане на дължимото възнаграждение за изпълнената работа за продължителен, неопределен период от време, многократно надвишаващ срока по чл. 303а, ал. 2 ТЗ, не е очаквано развитие на отношенията във връзка с плащането, което да е прието от изпълнителя и добросъвестно договорено от възложителя. Добросъвестността предполага, че финансиране ще бъде намерено и възнаграждението ще бъде изплатено в разумен срок след приемането на работата. Като разумен срок не може да бъде определен период повече от шест месеца, явяващ се трикратен спрямо максималния срок от 60 дни, който страните по търговска сделка, с длъжник – публичен възложителя, по изключение могат да уговорят валидно, съгласно чл. 303а, ал. 2 ТЗ, и то само когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Изискуемостта на процесното парично задължение е настъпила не по- късно от изтичането на този срок, в който публичният възложител е препятствал с бездействието си, без установена причина, осъществяване на одобрено на първи етап безвъзмездно финансиране на проекта чрез НДЕФ и получаването на авансово плащане. Изпълнение на задължението на общината за участие в програми на ЕС, по начин, който позволява положително разрешение на въпроса с финансирането, не се установява и в следващия период, до настоящия момент.

За по - подробната аргументация по същество, по възраженията на въззиваемото дружество за нищожност на клаузата на чл. 19, ал. 2 от договора на различни основания по чл. 26 ЗЗД, които възражения не са свързани с оплакванията в жалбата, въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение в съответната част, на основание чл. 272 от ГПК, като възприема крайния изводите на окръжния съд за действителност на оспорената клауза, при направеното тълкуване по правилата на чл. 20 ЗЗД.

По претенцията с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД във въззивната жалба не са релевирани самостоятелни оплаквания и съображения за неправилност на решението. При направен правен извод, че изискуемостта на процесното парично вземане е настъпила много преди връчването на покана за доброволно изпълнение, то възложителят несъмнено е изпаднал в забава относно плащането на задължението през периода, за който е присъдена мораторна неустойка по чл. 23 от договора, уговорена в размер на законната лихва.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 2 000лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция по договор за правна помощ.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 854/07.11.2018г., постановено по т. д. № 539/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, в обжалваната частта, с която ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ, Варненска област, ЕИК 000093403, представлявана от Кмета Д. И., е осъдена да заплати на „ПРОДЖЕКТ ПЛАНИНГ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД – гр. София, ЕИК 175216595, сумата 25 185.60лв., представляваща дължимо незаплатено възнаграждение по чл. 19, ал. 2 от Договор за проектиране № 71/30.06.2015г., на основание чл. 266, ал. 1 във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.04.2018г. - датата на предявяване на иска, до окончателно погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 300.51 лв., представляваща дължима неустойка за забава по чл. 22 от договора, на основание чл. 92 ЗЗД.

 

В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ, Варненска област, ЕИК 000093403, представлявана от Кмета Деян И., да заплати на „ПРОДЖЕКТ ПЛАНИНГ ЕНД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД – гр. София, ЕИК 175216595, сумата 2 000 лв. / две хиляди лева/, представляваща направени съдебно - деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.