Р Е Ш Е Н И Е

110

 

                       гр. Варна 30.04.2014г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на втори април през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

    ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 107 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод на въззивна жалба от  „П В” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Б Ч против решение № 10/03.01.2014г. по т.д. № 240/13г. на ВОС в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на „Е Й Д Ю Л”, регистрирано в Англия и Уелс, със седалище и адрес на управление Е Я Д Б, 58 Ф С, Лондон ЕСЗМ 4 АВ, съд. адрес гр.София, при участието на третото лице помагач „Д О З” ЕАД, гр. София, сумата от 29 873  евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на застраховано лице „В Б” ЕООД, по покрит застрахователен риск по застрахователна полица №30.0.09.071 – 02, на осн.чл.213 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2013

г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 6208,88лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение в посочената част. Счита , че от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод за доказани виновни действия/бездействия на служители или работници на ответника по иска, евент. лица , които са наети от последния по граждански договор във връзка с изпълнение на операции, включени в предмета на дейност на търговеца. Счита, че не се доказват и причинени вреди и техният размер, за да се определи обезщетение в присъдения размер. Необоснован при събраните доказателства се явява и изводът на ВОС , че твърдените щети са в причинна връзка с поведение на лица, ангажирани от ответника за изпълнение на възложена им работа. Моли да се отмени атакуваното решение и се постанови друго , с което се отхвърли искът и за сумата от 29873 евро. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Е Й Д Ю Л” оспорва основателността на въззивната жалба. Прави възражение , че начинът на подредба на процесните контейнери е в причинна връзка с тяхното падане , а оттам и с нанесените щети на застраховано имущество. Специфичният предмет на дейност на търговеца-ответник изисква полагане от последния на дължима грижа на добър търговец в обем , който негови работници и служители не са съобразили при изпълнение на задълженията си. От събраните доказателства се опровергава тезата на въззивника за намеса на форс мажорно обстоятелство – силен вятър. Счита за доказани причинените вреди като вид и размер.Моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част с присъждане на разноски по спора.

ВнАС прецени следното:

В исковата си молба „Е Й Д Ю Л”, регистрирано в Англия и Уелс, твърди , че е универсален правоприемник на „Ч Ю С.А.” и всички негови клонове. На 01.01.2011г. „Ч Ю С.А.” (Република Франция), осъществявайки  застрахователна дейност на територията на Кралство Дания чрез своя клон „Ч Ю С.А. (Дания)” и „В У С А/С” (Дания) са сключили застрахователен договор под формата на застрахователна полица №30.0.09.071 – 02, по силата на която застрахователят „Ч Ю С.А. (Дания)” предоставя закрила срещу настъпването на рискове от загуба или увреждане, настъпили по повод извършване на сухопътен, морски или въздушен превоз или стопанисване (включително временно или продължително складиране, излагане или стопанисване) на застраховано от „В У С А/С” (Дания)  имущество. „В Б” ЕООД, ЕИК 175369440 е дъщерно дружество, действащо на територията на Република България, и същото има качеството на „застраховано лице”, по смисъла на т.1.2. от застрахователната полица. Налице е настъпило застрахователно събитие – в нощта на 12.07.2011г. блок от метални контейнери е паднал върху ветрогенераторни кули, собственост на „В Б” ЕООД, /депозирани за съхранение на един от товарните терминали на територията на „П В”ЕАД/. При което тези кули са съществено увредени. Застрахователят е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение на 18.01.2012г. в размер на 35 352 евро. В резултат на плащането, на основание чл.213 КЗ застрахователят встъпва в правата на „В Б” ЕООД срещу причинителя на съответната вреда на застрахованото имущество.

Твърди, че до настоящият момент не са възстановени настъпилите вреди нито на „В Б” ЕООД, нито на застрахователя, въпреки многократните покани. Излага, че ответникът се е позовал на форсмажор, съгласно т.27.3 от Договор за пристанищни услуги №34 от 01.01.2011г., при условията на който са депозирани за съхранение увредените ветрогенераторни кули. Относно скоростта на вятъра в периода, обхващащ и настъпилото застрахователно събитие „Националния Институт по Метеорология и Хидрология – филиал Варна” към БАН удостоверява, че не е отчетена скорост на вятъра /или неговия максимален порив/ по-висока от 6м/сек. Следователно счита, че увреждането на компонентите от ветрогенераторните кули е резултат от виновното действие (бездействие) на работници, респ. служители на „П В” ЕАД. Последното като търговец е длъжен да предвиди всички рискови фактори при извършване на специфичната от него търговска дейност. Каквато грижа не е положена при подреждането на контейнерите в близост на застрахованото имущество. Последната теза се поддържа и с допълнителната искова молба.

Ответникът е оспорил предявеният от ищеца иск по основание и размер, като излага, че увреждането не е в резултат на действие/бездействие от страна на „П В” ЕАД. Позовава се на чл.27.2 от договор за пристанищни услуги № 34/01.01.2011г. с фирма „В Ш С” ЕООД /спедиторската фирма, която по възлагане на „В Б” ЕООД е депозирала за съхранение компонентите от ветрогенераторните кули на един от товарните терминали на територията на пристанище - Варна/. Според цитираната клауза ответникът не отговаря ако причинените вреди са вследствие форсмажорно обстоятелство, което по смисъла на чл.27.3 е всяка непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, в  това число и силен вятър /над 14 м/сек./. Причина за настъпилото събитие е именно внезапно появил се бурен вятър със стойност 14 м/сек. стигащ до 20 м/сек., придружен от гръмотевична буря и проливен дъжд. Излага, че са спазени всички нормативни изисквания и пристанищни правила, за да се обезпечи безопасността на товара, като спедиторът е присъствал и е наблюдавал на обработката и експедицията на представените от него товари и не е изразил възражения за начина , по който е стифиран товара. Претендира направените разноски по делото.

С определение от 19.06.2013 г., като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано „Д О З” ЕАД, със седалище гр.София, което оспорва предявения иск.

Предявеният иск е с правно осн. чл.213 КЗ.

ВнАС като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не са спорни обстоятелствата относно сключването на застрахователен договор по застрахователна полица №30.0.09.071 – 02, по силата на която застрахователят е предоставил закрила срещу настъпването на рискове от загуба или увреждане, настъпили по повод извършване на сухопътен, морски или въздушен превоз или стопанисване (включително временно или продължително складиране, излагане или стопанисване) на застрахованото имущество, описано в т.1.7. от полицата, за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г., с териториален обхват, посочен в т.1.8., включващ и територията на РБългария. Както е и безспорен фактът , че „В Б” ЕООД е дъщерно дружество на „В У С А/С” (Дания), действащо на територията на Република България и същото има качеството на „застраховано лице”, по смисъла на т.1.2. от застрахователната полица. Видно от представения като доказателство договор за пристанищни услуги №34/01.01.2011 г., по възлагане на „В Б” ЕООД, част от застрахованото имущество, а именно компоненти от ветрогенераторни кули са били депозирани за съхранение в товарен терминал на ответното дружество.

Видно от Акт за авария N 3-60/12.07.2011 г. и писмо от 13.07.2011 г., изходящи от въззивника се установява, че през нощта на 12.07.2011 г., блок от метални контейнери стифирани на четири реда в близост до компонентите от ветрогенераторните кули, а именно, на 13 стиф, 53/54 колона е паднал върху  компоненти на ветрогенераторни кули със серийни номера 147930, 147926 и 147931, в резултат на което повърхностните им покрития са били увредени.

От представените като доказателства доклад за щета от 21.12.2011 год., изготвен от застрахователя и доклад за извършена работа по ремонта, във връзка с настъпилото на 12.07.2011 год. застрахователно събитие се установява, че застрахованото лице "В Б" ЕООД е отправило претенция към застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, в размер на 38 052 евро, от които 27891,00 евро — разходи за труд във връзка с отстраняването на причинените върху компонентите на ветрогенераторните кули вреди на място - на територията на самото пристанище, 1 347 евро — други разходи на ден, 608 евро — разходи за материали, 1 391 евро — разходи за настаняване (за хотел) на лицата, извършващи ремонт на компонентите на ветрогенераторните кули вреди на място — на територията на самото пристанище, 6 788,00 евро — разходи за транспорт във връзка с извършения ремонт и 27,00 евро — други променливи разходи, свързани с ремонта.

 Съобразно заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза пред ВОС се установява, че стойността на вредите на застрахованото имущество е в размер на 29 873 евро , а размерът на направените разходи за възстановяване на щетите е 38 082 евро.

Съобразно условията на застрахователния договор, от определеното от застрахователя обезщетение за вредите, в размер на 38 052 евро е приспадната сумата 2 700 евро, представляваща размера на договореното самоучастие на застрахования в случай на настъпило застрахователно събитие, в резултат което застрахователното обезщетение в размер на 35 352 евро е платено на застрахования по банков път на 18.01.2012 год.  

С плащането на застрахователното обезщетение, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредите, във връзка с които е било платено обезщетението.

Съдът намира за основателно възражението на ответното дружество, че вредите са причинени при условията на непреодолима сила, поради следните съображения:

В чл.27.2. от договора за пристанищни услуги № 34/01.01.2011 г. / сключен между „П В”ЕАД и спедитора „В Ш С”ЕООД/, е постиганото съгласие , че пристанището не отговаря, ако вредите са причинени при условията на форсмажорно обстоятелство (непреодолима сила), което по смисъла на чл.27.3. е всяка непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, в  това число и силен вятър /над 14 м/сек./. Следователно в обичайната търговска практика се е наложила норма за характеристика , на която следва да отговаря едно природно явление, за да му се признае качеството непреодолима сила по см. на чл.306, ал.2 ТЗ.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че  увреждането на компонентите от ветрогенераторни кули е настъпило в резултат на падане върху тях на празни метални контейнери (стифирани на четири реда в близост до компонентите от ветрогенераторните кули — а именно, на 13 стиф, 53/54 колона).

Видно от заключението по СТЕ се установява , че съобразно пристанищните правила – ТТК № 10049, утвърдена със заповед на изп.директор на „Пристанище Врана”ЕАД № 423/10.09.2007г. и в съответствие с чл.319 от Правилника за безопасността на труда в пристанищата, а както и предвид официалната метеорологична прогноза за 12.07.2011г. за района на Варна/Девня процесните празни контейнери са били разположени /стифицирани/ във височина в съответствие с всички изисквания. При норма не повече от пет реда, те са стифирани в четири реда вертикално. Вещото лице дава заключение , че процесните празни метални контейнери са били технически изправни, а минималната сила необходима за отместването им от втори , трети и четвърти ред на разстояние 3-6 м. е не по-малко от 32,3 м/сек.

Заключението на основната Съдебно метеорологичната експертиза е в смисъл , че за 12.07.2011г. метеорологичната прогноза е за слънчево и горещо време до обяд; следобед , а по Черноморието и в часовете преди полунощ развитие на купесто-дъждовна облачност с краткотрайни валежи и гръмотевици; слаб до умерен вятър.  Според вещото лице за силен вятър говорим, когато скоростта му е по-висока от 14 м / сек., а от 14 м_сек. до 17 м./сек. квалификацията е „много силен ветър”. В с.з. на 09.10.2013г. в.л. Рафайлова дава устни обяснения , че шквал много трудно се прогнозира и винаги,когато е възможна такава прогноза, НИХМ предупреждава районите на Черно море, защото шквалът е много опасен.

Съобразно допълнителното заключение на Съдебно метеорологичната експертиза се установява , че в района на П В Запад от 21:36 до 22:22 часа на 12.07.2011г. е имало шквал / вихрово движение на вятъра с хоризонтална ос на въртене, при което се наблюдава рязко усилване на скоростта на вятъра , придружено със значителни изменения и в посоката/. Което явление е краткотрайно, но нанася щети. Като максималните пориви на вятъра са достигали 17,1 м/сек.

От разпита на св.Р и св.М безпротиворечиво се установява , че свидетелите са застъпили на 12.07.11г. нощна смяна в 19 ч. и след това изведнъж се е появила буря с дъжд и вятър. В такива условия практиката е да се преустанови всякаква работа, както и са постъпили работниците на смяна. След отминаване на бурята са констатирали падането на контейнерите и увреждането от тях на кулите. Стафидорът е заснел положението на контейнерите и е съставил акт за авария. Допълнително е минал оглед от застрахователя.

Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

Ищецът е изложил обстоятелства в исковата молба за отговорност на ответното дружество, заради виновни действия на негови длъжностни лица. Поради което обосновава, че отговорността на дружеството е ангажирана от предмета му на дейност. Ответникът противопоставя възражение за изключване на отговорността , поради наличие на непреодолима сила – увреждането на застрахованото имущество се дължи на причина от извънреден характер, а не от бездействие по отношение стопанисване и експлоатация на съоражения съобразно изискванията, за този вид дейност.

По смисъла на чл.306, ал.2 от ТЗ непреодолимата сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Касае се до прояви на природни сили и събития , които разкриват кумулативно посочените по-горе два белега спрямо всички лица. Изключва се възможността да бъде преодоляно или елеминирано въздейстивето на природната сила.

Въззивникът съобразно конкретната метеорологична прогноза за 12.07.2011г. и предвид приетите технологични правила за организация на трудовия процес е положил необходимата грижа на добрия търговец при поставяне и обезопасяване на празните метални контейнери. Въпреки това, настъпването на форсмажорното обстоятелство – шквал при порив на вятъра от 17,1 м/сек. е довело до причиняване на щети на застраховано имущество като върху него са паднали празни контейнери. Същият с оглед на характеристиката си не е могъл да бъде предвиден и респ. да бъде предотвратено увреждащото му действие.

Отделно от това, съобразно уговореното в чл.27.3 от Договора за пристанищни услуги №34 от 01.01.2011 год., за форсмажорно обстоятелство (непреодолима сила)по волята на договарящи страни е прието наличието на силен вятър със скорост над 14 м/сек.Следователно търговската практика в тази насока следва скалата на оценка и класификация на специалистите метеоролози, според която вятър със скорост над 14 м/сек. се определя като „силен”.  Както от заключението на вещото лице по допусната съдебно-метеорологична, така и от останалите доказателства за метеорологичната обстановка в нощта на 12.07.2011 год.,  се установява, че скоростта на вятъра е била повече от 14 м/сек., което обуславя извода, че е налице основанието за изключване отговорността на пристанището.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че застрахованото имущество (компоненти на ветрогенераторни кули със серийни номера 147930, 147926 и 147931) не е било увредено в резултат на неизпълнение от страна на ответното дружество с грижата на добър търговец на задължения, свързани с поставяне и съхраняване на празни метални контейнери, като е изключена причинно-следствена връзка между имуществените вреди на застрахованото лице и поведението на ответното дружество.  Ето защо искът не е доказан по своето основание.

Следва първоинстанционното решение в обжалваната част да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът и за сумата от 29 873 евро да бъде отхвърлен.

Съобразно изхода от спора в полза на въззивника следва да се присъдят разноски по спора - 6020лв.

Водим от горното , съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 10/03.01.2014г. по т.д. № 240/13г. на ВОС в частта, с която е осъдено „П В” ЕАД да заплати на „Е Й Д Ю Л”, регистрирано в Англия и Уелс, със седалище и адрес на управление Е Я Д Б, 58 Ф С, Лондон ЕСЗМ 4 АВ, съд. адрес гр.София, при участието на третото лице помагач „Д О З” ЕАД, гр. София, сумата от 29 873  евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на застраховано лице „В Б” ЕООД, по покрит застрахователен риск по застрахователна полица №30.0.09.071 – 02, на осн.чл.213 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2013 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 6208,88лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ  предявения от „Е Й Д Ю Л”, регистрирано в Англия и Уелс, , със седалище и адрес на управление Е Я Д Б, 58 Ф С, Лондон ЕСЗМ 4 АВ, съд. адрес гр.София, бул.”Цариградско шосе” 115К, „Европейски търговски център”, Офис сграда Б, офис7.2 срещу „П В” ЕАД, ЕИК 103061301, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, пл. „Славейков” №1, при участието на третото лице помагач „ДЗИ  - общо застраховане” ЕАД, гр.София, иск с правно основание чл.213 от КЗ, за заплащане на сумата от 29 873  евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на застраховано лице „В Б” ЕООД, по покрит застрахователен риск по застрахователна полица №30.0.09.071 – 02, на осн.чл.213 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2013 г. до окончателното изплащане на главницата .

 ОСЪЖДА „Е Й Д Ю Л”, регистрирано в Англия и Уелс, със седалище и адрес на управление Е Я Д Б, 58 Ф С, Лондон ЕСЗМ 4 АВ, съд. адрес гр.София, бул.”Цариградско шосе” 115К, „Европейски търговски център”, Офис сграда Б, офис7.2 ДА ЗАПЛАТИ на „П В” ЕАД, ЕИК 103061301, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Одесос, пл. „Славейков”№1, сумата от 6020                                                                                                                                                             лв., представляваща направените по делото разноски и възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението .

 

           

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: