Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

65/гр. Варна, 17.03.2016 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№107/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.25, ал.4, изр.2 ЗТР и е образувано по жалба на „ДАНИЕЛ ТОНИ БГ” ООД, ЕИК 103965412, със седалище гр.Варна срещу решение №55/20.01.2016 год., постановено по т.д.№ 1974/2015  год. по описа на ОС – Варна, с което е потвърден отказ на длъжностно лице по регистрация № 20151202170941/04.12.2015 г. по заявление на „ДАНИЕЛ ТОНИ БГ” ООД, ЕИК 103965412, гр. Варна за вписване на промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване, а именно заличаване на съдружник поради изключването му, вписване промяна във формата на дружеството, седалището и адреса на управление, предмета на дейност, едноличен собственик на капитала.                                                                                   В предявената до съда жалба се излага, че съдебният акт е небоснован, доколкото от събраните доказателства, може да се направи извода, че предупреждението за изключване е връчено надлежно чрез изпратената до постоянния адрес на съдружника нотариалната покана.                                                Апелативният съд, като се запозна с жалбата и доказателствата по делото намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е срещу решение на Окръжния съд по чл. 25, ал. 4 от ЗТР, за което законът е предвидил обжалване пред Апелативния съд, като е спазен седемдневния срок.            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:                                                                                                               Предмет на обжалване пред Варненския окръжен съд е отказ на длъжностното лице по регистрация № 20151202170941/04.12.2015 г. за вписване на промени в обстоятелствата, подлежащи на вписване по партидата на „ДАНИЕЛ ТОНИ БГ” ООД, ЕИК 103965412, а именно заличаване на съдружник поради изключването му, вписване промяна във формата на дружеството, седалището и адреса на управление, предмета на дейност, едноличен собственик на капитала. Отказът е мотивиран с това, че са налице нередовно връчени предупреждение за изключване и поканата за свиканото на 08.10.2013 г. общо събрание на съдружниците; наличие на вписан запор на дружествените му дялове, което представлява пречка за изключване; непредставяне на доказателства за платен дял /с оглед решението по чл. 125 ал.2 от ТЗ за поемане дела на изключения, от оставащия съдружник/, липса на доказателства за заплатена държавна такса.                                                                   Основният спорен въпрос пред настоящата инстанция е сведен до това налице ли е редовно връчване на предупреждението за изключване по реда на чл.126, ал.3 от ТЗ и поканата за свиканото на 08.10.2013 г. общо събрание на съдружниците, чрез отправената от управителя нотариалната покана от 31.07.2015 г., чрез нотариус Стелиана Костадинова.                                                       Преценката дали един съдружник е бил надлежно поканен следва да се прави с оглед това дали поканата е била изпратена на известния в дружеството негов адрес. На първо място, това е адресът надлежно отразен в дружествения договор - в случая ул.“Роза“ бл.37, вх.А, ап.14, на който адрес безспорно, покана не е изпращана.                                                                                                Няма пречка обаче, в случай че на дружеството е известен друг адрес на съдружника или посочения в договора е сменен, но това не е отразено, поканата да бъде изпратена и на този адрес, стига да достигне до съдружника.            Разпоредбата на чл.139, ал.1 вр. чл.126, ал.3 от ТЗ, не предвижда способ за връчване поканата - лично, по пощата, чрез нотариална покана и пр. Ако такъв способ не е изрично предвиден в дружествения договор, следва да се приеме, че законът акцентира върху доказаността на получаването на предупреждението или поканата от съдружника, като способът по който е станало това няма решаващо значение.                                                                                 В представената нотариална покана, адресирана до съдружника Тони Димитров липсва категорично удостоверяване, че органа, осъществяващ нотариалното действие е приел поканата за редовно връчена. Описани са действия по връчване на книжа по реда на чл. 47 ГПК, които съдът като общи норми, намира за приложими и в нотариалното производство. За да бъде довършено това връчване обаче, е необходимо освен констатацията за ненамиране на адресата на указания в съобщението адрес, последвано от указания за явяване в нотариалната кантора, пропускане на срока за получаване на депозираните в канцеларията на връчителя книжа и допълнително изявление на органа, водещ процеса за приемане на редовността на връчването, чрез приложение на фикцията по чл. 47, ал. 5 ГПК.           Такъв изричен акт е задължителен и този извод се извежда от разпоредбата на чл.43, ал.2 от ГПК, изискваща произнасяне на органа с разпореждане, което изключва последиците на редовното връчване при просто фактическо прилагане на непотърсените книжа към съответната преписка.          След като тази част от процесуалното действие по удостоверяване на връчване на поканата липсва, то не може да се приеме, че процедурата по залепване на уведомление е спазена.                                                                             Дори да се приеме, че разпореждане е необходимо само в съдебните производства, в настоящия случай, решаващият съд също не може да зачете последиците на фикцията за редовно връчване, тъй като  от представената нотариална покана не се установява, дали връчването е извършено на регистрирани настоящ или постоянен адреси на съдружника, къде е залепено уведомлението /на вратата апартамента или на пощенската кутия, или на входната врата на блока, в случай, че не е осигурен достъп/, дали е пуснато съобщение в пощенската кутия, ако има достъп връчителя до същата.                       С оглед на горното, съдът приема, че документът удостоверява единствено съдържанието на поканата, приета за връчване, но не и самото й връчване, поради което това удостоверяване не следва да бъде зачетено като официален документ, на осн. чл.592, ал.2 от ГПК, а друго  доказателство за уведомяване на съдружника липсва.                                                                                           Тъй като окръжният съд е достигнал до същия краен извод, жалбата     против решението му следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №55/20.01.2016 год., постановено по т.д.№ 1974/2015  год. по описа на ОС – Варна.

              

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: