О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №174

 

гр. Варна,   30.03.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, първи състав, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия  Г. Йовчев ч.в.т.д. № 107 по описа на ВАпС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 274 и следв. ГПК вр. чл.729, ал.3 от ТЗ и е образувано по частна жалба на ЕТ „К* Г*“ – в несъстоятелност, със седалище гр.Цар К* против определение № 26/01.02.2017 г., постановено по ТД №114/2012 г., в частта с която съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подаденото от длъжника срещу частичната сметка за разпределение възражение и на основание чл.729 ТЗ е одобрил частична сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на ЕТ „К* Г*“ – в несъстоятелност, с която синдикът е разпределил на кредитор от шести ред – Национална агенция за приходите, сумата от 30 000 лева, за удовлетворяване на 25.40 % публични вземания.

В жалбата се излага, че съдът по несъстоятелността погрешно е преценил, че ТБ „УниКредит Булбанк” АД не се явява обезпечен кредитор по смисъла на чл.717н от ТЗ, тъй като длъжникът не е учредил обезпечение за чужд дълг, а е придобил недвижими имот, обременен с ипотека. Излага доводи, че към датата на откриване на производството по несъстоятелност, десетгодишният срок от учредяване на законната ипотека върху имота, предмет на продажната по реда на чл.717в от ТЗ, не е бил изтекъл, поради което ипотекарният кредитор е запазил обезпечението си, независимо, че не е подновил вписването на ипотеката.  По отношение договорната ипотека от 01.07.2010 г. излага, че доколкото същата е учредена за обезпечение задълженията на третото лице ЕТ „К* – Н* С*“, то обстоятелството, че длъжникът е поел задълженията по договора за кредит, обезпечен с ипотеката, като съдлъжник, не лишава банката от възможността да се удовлетвори по реда на чл.717н от ТЗ.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да извърши  промяна в частичната сметка за разпределение, като изключи сумата от 30 000 лв., разпределена от синдика за удовлетворяване на публични вземания на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ и разпореди на синдика на осн. чл. 717н, ал. 2 ТЗ /в сила от 30.12.2016 г./, да  изготви отделна сметка за разпределение, като сумата от 30 000 лв. бъде запазена от синдика и предадена на ТБ „УниКредит Булбанк” АД.

Жалбата е депозирана в срок и изхожда от надлежна страна. Същата е администрирана в съответствие с нарочно предвидения в чл. 729, ал.2 ТЗ процесуален ред. Постъпилата жалба е обявена в търговския регистър, с което е спазен специалния ред за администрирането, като в срока чл. 276, ал.1 ГПК, не е постъпил отговор на жалбата от кредитори.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

С определение № 26/01.02.2017 г., постановено по ТД №114/2012 г.,  съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подаденото от длъжника ЕТ „К*Г*“ – в несъстоятелност възражение срещу частичната сметка за разпределение в частта относно разределената на НАП сума и на основание чл.729 ТЗ е одобрил частичната сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на ЕТ „К* Г*“ – в несъстоятелност, с която синдикът е разпределил на кредитор от шести ред – Национална агенция за приходите, сумата от 30 000 лева, за удовлетворяване на 25.40 % публични вземания.

Основният спорен въпрос, който подлежи на разглеждане в настоящото производство е дали набраните парични средства, предмет на сметката, подлежат на разпределение по чл.721 от ТЗ вр. чл.722 от ТЗ или те следва да се запазят и предадат на ипотекарен кредитор по реда на чл.717н от ТЗ

Съгласно чл.721, ал.1 от ТЗ, синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл.722, ал.1 от ТЗ съобразно реда, привилегиите и обезпеченията. В чл.717н от ТЗ е предвидено, че при продажба на имот, който е ипотекиран от длъжника за обезпечаване на чужд дълг, синдикът изпраща на ипотекарния кредитор съобщение за насрочване на продажбата, като за получените суми от продажбата на ипотекирано за чужд дълг имущество, се изготвя отделна сметка за разпределение, в която се посочват и сумите, дължими на обезпечения кредитор, след одобряване на която приспадащата се на ипотекарния кредитор сума се запазва от синдика и се предава на кредитора, след като представи изпълнителен лист за вземането си или удостовери пред синдика, че обезпеченото вземане е прието в производството по несъстоятелност на лицето, чийто дълг е обезпечен с продаденото имущество.

От материалите по приложеното т.д.№114/2012 г. се установява, че сумата срещу разпределението на която е постъпило възражение, в размер на 30 000 лв. е част от получената цена, при извършена от синдика продажба по реда на чл.717в и сл. от ТЗ на недвижим имот, представляващ ½ ид.част от самостоятелн обект в сграда с идентификатор 63427.2.623.1.4., ведно със съответните притежавани от идеални части от общите части на сградата с идентификатор 63427.2.623.1 и поземления имот с идентификатор 63427.2.623.2.

Установява се, че длъжникът е придобил процесния имот по силата на договор за покупко-продажба от 14.07.2003 г., обективиран в нот.акт N 151, том V, рег.N 6626, нот. дело N 774, по описа на Нотариус Г* Г*, с район на действие Районен съд – Русе, като не се спори, че към момента на придобиването, длъжникът се е намирал в граждански брак с Н* Д* С*.

Няма спор, че към момента на придобиване на имота, върху него е била вписана законна ипотека от 30.06.2003 г. вх. рег.N 7000/30.06.2003 г., като обезпечение за задължение на прехвърлителя към ТБ „Биохим“ АД (Уникредит Булбанк АД), произтичащо от договор за кредит за сумата от 30 000 евро, както и че към момента на извършване на продажбата на имота в производството по несъстоятелност на 12.09.2016 г., вписването на законната ипотека, не е било подновено, т.е. към датата на осребряването е изтекъл 10-годишният срок от деня, в който е извършено вписването по смисъла на чл.172 от ЗЗД.

Действително от буквалния прочит на разпоредбата на чл.717н, ал.1 от ТЗ, преди измението обн. в ДВ, бр.105/2016 г., можеше  да се аргументира тезата, че тя се прилага само в случаите, в които е продаден имот, ипотекиран от самия длъжник за обезпечение на чужд дълг. В настоящия случай длъжникът е закупил имота, след като върху него вече е била учредена ипотека в полза на банката от продавача по сделката. Това обстоятелство и преди изменението на чл.717н, с което изрично се предвиди, че разпоредбата се отнася и за имоти придобити от длъжника, обременени с ипотека, не можеше да  изключи приложението на разпоредба на чл.717н от ТЗ, респ. да лиши банката като ипотекарен кредитор от възможността да получи сумите от продажбата на имотите по този ред.

Смисълът на разпоредбата на чл.717н от ТЗ е да се осигури ефективно реализиране на правото на ипотекарния кредитор на удовлетворяване от стойността на ипотекирания за чуждо задължение имот на длъжника в несъстоятелност, с предимство пред кредиторите на несъстоятелността. Отричането на тази възможност за ипотекарния кредитор би означавало незачитане на разпоредбата на чл.173, ал.1 от ЗЗД, според която кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той.

Ето защо, съдът намира, че не е налице основание да се прави разлика между правата на ипотекарния кредитор в случаите, когато длъжникът сам е учредил ипотека върху свой имот за чуждо задължение и когато е придобил имота от трето лице с вече учредена върху него ипотека за чуждо задължение.

За да бъде признато правото на удовлетворяване по реда на чл.717н от ТЗ обаче, в полза на кредитора към момента на осребряване на имота, следва да съществува право на предпочтително удовлетворяване от цената на ипотекирания имот.

 Правните последици на вписването на ипотеката /конститутивно действие, противопоставимост на ипотеката на трети лица и оповестително действие/ са ограничени във времето - десет години от деня на извършване на вписването /чл. 172, ал. 1, изр. 1 ЗЗД/. След изтичане на този срок правните последици от вписването отпадат и ипотечното право се погасява. Няма пречка при непогасяване на обезпеченото с ипотека задължение вписването да бъде продължено с молба, подадена преди изтичане на 10 годишния срок /чл. 172, ал. 1 ЗЗД/ или след изтичането му, като в последния случай вписването ще има значение на ново вписване и ще получи нов ред, без да може да се противопостави на извършени преди това вписвания /чл. 172, ал.2 ЗЗД/.

Безспорно, в конкретния случай, от момента на вписване на законната ипотека – 30.06.2003 г. до момента на извършване на продажбата от синдика на 12.09.2016 г. е изтекъл предвидения в чл.172, ал.1 от ЗЗД срок и поради липса на доказателства за подновяване на вписването, следва да се приеме, че кредиторът е загубил правото си на противопоставимост срещу правата на третите лица, каквото качество имат и кредиторите в производството по несъстоятелност.

В случая, не са налице и предпоставките за прилагане на хипотезата на чл.618 от ТЗ, предвиждаща запазване правата по дадените обезпечение, доколкото „УниКредит Булбанк” АД, не е кредитор с приети обезпечени вземания в производството по несъстоятелност на ЕТ „К* Г*“ – в несъстоятелност.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че „УниКредит Булбанк” АД, няма качеството на кредитор по чл.717н от ТЗ, въз основа на вписана законна ипотека от 30.06.2003 г. вх. рег.N 7000/30.06.2003 г.

Наред с вписаната законна ипотека обаче, видно от представения като доказателство нот. акт №142/01.07.2010 г., том IIІ, рег.№456 на Нотариус №221 на НК, върху имота предмет на проданта е учредена и договорна ипотека в полза на „УниКредит Булбанк” АД от длъжника К* С* и съпруга ѝ Н* С*.

Договорната ипотека е учредена за обезпечаване вземанията на банката, произтичащи от договор за банков кредит в размер на 100 000 евро, с кредитополучател ЕТ „К*– Н* Ст*“ и солидарен длъжник К* Г* С*.

Както беше посочено по-горе, ипотекарният кредитор по чл.717н от ТЗ може да реализира ипотечното си право само в производството по несъстоятелност, в рамките на което се осребрява недвижимият имот, предмет на ипотеката, учредена от несъстоятелния търговец за чужд дълг, като приспадащата се на ипотекарния кредитор сума след одобряване на сметката по чл.717н, ал.2 от ТЗ се запазва от синдика и се предава на кредитора, след като представи изпълнителен лист за вземането си или удостовери пред синдика, че обезпеченото вземане е прието в производството по несъстоятелност на лицето, чийто дълг е обезпечен с продаденото имущество.

Обстоятелството, че ипотекарният кредитор наред с ипотеката дадена за обезпечение на чуждия дълг, може да има и вземане към длъжника, в случая произтичащо от поемането на солидарно задължение от страна на несъстоятелния, не лишава ипотекарния кредитор от правата му по чл. 717н от ТЗ.

Правата на кредитора, чието вземане е обезпечено с ипотека върху имот на трето лице, не са поставени в зависимост от това, дали той едновременно е и кредитор на това трето лице. И правата му на предпочтително удовлетворение (чл. 173, ал. 1 ЗЗД) съответно също не зависят и няма как да зависят от факта, дали по отношение на ипотекарния му длъжник (собственикът на имотите) е или не е открито производство по несъстоятелност и/или това трето лице е длъжник и на други кредитори. Ипотеката е вещно право и следва ипотекирания имот, затова кредиторите на собственика нямат права за удовлетворяване от стойността на имота, които да са противопоставими на ипотекарния кредитор. Поради тази причина при осребряването на активи на длъжника в производството по несъстоятелност, сумата, реализирана при продажба на ипотекиран за дълг на трето лице имот, е предназначена да удовлетвори предпочтително ипотекарния кредитор – по реда, предвиден в разпоредбата по чл. 717н ТЗ, защото вземането, което се удовлетворява по този ред, не е вземане срещу длъжника в производството по несъстоятелност. Затова до размера на вписания дълг по ипотеката – цената от продажбата на ипотекирания имота е предназначена да удовлетвори само ипотекарния кредитор, а кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност на ипотекарния длъжник ще могат да бъдат удовлетворени от горницата над посочения размер, в случай, че има такава.

Ето защо, съдът намира, че сумата от 30 000 лв., представляваща част от получената цена, при извършена от синдика продажба по реда на чл.717в и сл. от ТЗ на недвижим имот, представляващ ½ ид.част от самостоятелн обект в сграда с идентификатор 63427.2.623.1.4., ведно със съответните притежавани от идеални части от общите части на сградата с идентификатор 63427.2.623.1 и поземления имот с идентификатор 63427.2.623.2 е разпределена от синдика за удовлетворяване на публични вземания на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, без да са зачетени правата на ипотекарния кредитор „УниКредит Булбанк” АД, произтичащи от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №142/01.07.2010 г., том IIІ, рег.№456 на Нотариус №221 на НК, което налага отмяната на определението с което частичната сметка е одобрена.

Доколото по смисъла на чл.717н, ал.2 от ТЗ, за получените суми от продажбата на имущество, ипотекирано или заложено за чужд дълг, се изготвя отделна сметка за разпределение, в която се посочват и сумите, дължими на обезпечения кредитор, съдът намира, че следва да се отмени и частичната сметка в частта с която синдикът е разпределил на кредитор от шести ред – Национална агенция за приходите, сумата от 30 000 лева, за удовлетворяване на 25.40 % публични вземания и върне делото на ОС – Разград, за изготвяне на сметка по чл.717н, ал.2 от ТЗ.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 26/01.02.2017 г., постановено по ТД №114/2012 г., в частта с която съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подаденото от длъжника срещу частичната сметка за разпределение възражение и на основание чл.729 ТЗ е одобрил частична сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на ЕТ „К* Г*“ – в несъстоятелност, с която синдикът е разпределил на кредитор от шести ред – Национална агенция за приходите, сумата от 30 000 лева, за удовлетворяване на 25.40 % публични вземания, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ  частична сметка за разпределение, обявена в ТР под № 20161116111503 в частта, в която синдикът на ЕТ „К* Г*“ – в несъстоятелност е разпределил на кредитор от шести ред – Национална агенция за приходите, сумата от 30 000 лева, за удовлетворяване на 25.40 % публични вземания и ВРЪЩА делото на ОС – Разград, за изготвяне на сметка по чл.717н, ал.2 от ТЗ.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Настоящия съдебен акт да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: