Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

148/02.06.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна            търговско   отделение

    на  тринадесети  май                                                  Година 2014

        в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зл.Златилова                                                              ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                                А.Братанова

   при секретаря : Е.Т.

   като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №   108  по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

                Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

                Образувано е по подадена въззивна жалба от  У.А.Ф. Ф М., поданик на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на ***г. в Суансии, и С.Д.Х., поданик на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на *** год. в Рийдинг, двамата в качеството си на съдружници в „М И” ООД, ЕИК 201476214 срещу решение № 49/10.01.2014 година на Варненски окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д.  № 2451/2012г., с което  са отхвърлени исковете им срещу  „К ХХ" ООД, гр. Варна, ул. „Д-р Басанович” №25, ет.8, ап.24,  ЕИК 201723718, представлявано от управител С Х П за обявяване по реда на чл. 70 ал.2 ТЗ  на недействителност на това  дружество, поради липса на учредителен договор и несъответствие на формата и нарушени изисквания за учредяване на еднолично дружество и с което  са осъдени да заплатят сумата 450 лв / четиристотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК. Като релевират доводи за неправилност на обжалваното решение и постановяването му при неточно прилагане на материалния закон, молят съда да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявените от тях конститутивни искове.

                Основните доводи в жалбата се свеждат до това, че първоинстанционният съд е направил необосновани и вътрешно противоречиви правни изводи, като е приел, че броят на лицата, изразяващи воля  за учредяване на дружеството няма отношение към наличието на самия дружествен договор, че в процесния случай е налице незавършен фактически състав  на многостранната сделка по учредяване на ответното дружество, а не липса на съставяне на договор в предписаната от закона форма /учредителен акт/, както и че липсата на валидно формирана воля на един от учредителите  не изключва съществуването на самия учредителен договор.          След като с влязъл в сила съдебен акт е прогласено за нищожно решението на общото събрание на съдружниците на  „М И” ООД за учредяване на ответното дружество съдът е следвало да прецени налице ли е законоустановения минимум за създаване на ООД, както и дали дружественият договор, подписан единствено от П С,  покрива по съдържание елементите на учредителен акт за създаване на  еднолично ООД, след като съдържа клаузи за разпределение  на капитала между двама съдружника, при дялово участие от 3 дяла за „М И” ООД, друга структура, форма на управление и друг ред за вземане на решения на ОСС, различни от тези за ЕООД. Неоснователно е и позоваването на съда на отстраним порок на дружествения договор по смисъла на чл.70 ал.1 т.5 ТЗ, тъй като такъв не е въвеждан с исковата молба и не е отразяван в доклада по делото. Съдът не е съобразил и влезлия в сила отказ на ДЛР  при ТР при АВп за вписване на „поемане” на дяловете на „М И” ООД от другия съдружник П С, който отказ е потвърден с решение  по т.д. № 1114/2013г. на ВОС, ТО и с решение по в.т.д. № 648/2013г. на ВнАпС и въз основа на чиято преюдициалност за настоящия спор е било спряно  производството по делото. Отхвърляйки втория иск с правно основание чл.70 ал.1 т.7 ТЗ, съдът противно на закона е приел, че волята само на физическото лице – П С за създаване на дружеството е достатъчна, за да бъде завършен ФС на многостранната сделка, каквато  е вписания в ТР дружествен договор.

                Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

                Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

                Предявените искове са с правно основание чл.70 ал.1 т.1 и т.7 ТЗ.

Ищците У.  А.   Ф.   ФРАНК М.  и   С.   Д.   Х.,  и двамата британски граждани, с пълномощник в РБ адв. Д. В. от ВАК, претендират обявяване по реда на чл. 70 ал.2 ТЗ  на недействителността на ответното дружество К ХХ” ООД, гр.Варна,  в качеството си на съдружници на единия от учредителите му – „М И” ООД, по реда на чл.70 ал.2 ТЗ  поради липсата на учредителен договор,  несъответствие на формата на дружествения договор, респ. учредителният акт  с изискванията на ТЗ  и неспазване на законоустановения минимален брой лица, необходими за учредяването му.

                Фактическата обстановка по делото е безпротиворечиво установена и не е предмет на оспорване от страна на въззивника :

                На 13.09.2011г. в гр.Варна е подписан Учредителен протокол и Дружествен договор за създаване на „К ХХ” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна от двама учредители – „М И” ООД, гр.Варна, представлявано от управителя си С Х П и П А С, гражданин на Руската федерация. Съгласно представения по делото протокол от ОСС на „М И” ООД от същата дата, решението за участие на дружеството в учредяването на „К ХХ” ООД е взето с единодушие от всички съдружници, с отразено присъствие на събранието – двамата ищци, С Х П и П А С. С влязло в сила  на 22.02.2013г. решение по т.д. № 2434/2012г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение това решение на ОСС е прогласено за нищожно по иск на Уилиям М. и С.Х. срещу „М И” ООД с правно основание чл.124 ГПК.

                Спорът е правен и се свежда до това установената по съдебен ред липса на валидно формирана и надлежно изразена воля за учредяване на ответното ООД  от страна на съдружниците на  „М И” ООД води ли до  недействителност  на новоучреденото дружество в хипотезата на липса на учредителен договор или неспазване на предписаната от закона форма на този договор, съгласно новелата на чл.70 ал.1 т.1 ТЗ.

                Според чл.70 ал.1 т.1 ТЗ учредяването на дружеството е недействително, когато липсва учредителен договор или той не е съставен в предписаната от закона форма. Първата хипотеза – на липсващ учредителен договор  е налице в случаите, когато  такъв изобщо не е съставен. Тъй като в процесния случай учредителен договор е съставен, подписан от учредителите и представен в ТР, правният въпрос се свежда до това дали порокът във волята на    един от учредителите, приравнен на липсваща такава,  води до липсата въобще на учредителен договор като  основание за недействителност на новосъздаденото дружество.

                Няма спор в доктрината и съдебната практика, че основанията за недействителност на търговското дружество са

     предмет на специална правна уредба – чл.70 ТЗ, тъй като съществено се различават от основанията за недействителност на сделките в гражданското право, при които е налице изискване за съвпадане на насрещни волеизявления – чл.26  и сл.ЗЗД. Това разбиране е безпротиворечиво застъпвано във времето в практиката на ВКС / реш. 249/23.03.2004г. по гр.д. № 909/2003г., ТК, ІІ т.о.; както и практиката, приложена от ответника в отговора на доп.искова молба / и е основано на естеството на дружествения договор като многостранен и организационен договор, правата и задълженията по който за съдружниците не са насрещни, а по отношение на учреденото ЮЛ. Ето защо в реш.265/29.03.2007г. по т.д. № 804/2006г., ВКС, ТК, ІІ т.о. / Бюлетин на ВКС, бр.7/2007г./ е застъпено становището, че не е допустим иск по чл.26 ЗЗД за нищожност на учредителния договор, основана на порок във волята на учредителя / или на един от учредителите/ или на твърдения за симулативност. Защита  в този случай би могла да се търси само със специалния иск по чл.70 ТЗ, като конкретно релевираните твърдения за нищожност на учредителния договор следва да могат да се подведат под изчерпателно изброените основания за недействителност на учредяването по ТЗ.

                С оглед на горното съдът намира, че липсата на валидно волеизявление на единия от учредителите на „К ХХ” ООД за създаване на дружеството не се приравнява на липсата на учредителен договор по смисъла на чл.70 ал.1 т.1 ТЗ. Волеизявлението на учредителя П А С не е опорочено. Несъответствието между създаденото от него дружество и отразеното в ТР такова като ООД следва да бъде отстранено по реда на специалното исково производство, уредено в ЗТР, не и по реда на заявената за вписване промяна – поемане на дяловете на „М И” ООД от едноличния собственик на капитала, предмет на постановен отказ от ДЛР при ТР, който отказ е потвърден от двете контролни съдебни инстанции.

Не е налице и нарушение на формата на дружествения договор по смисъла, заявен от ищците – дружествен договор, валидно приет и подписан от единия от учредителите, както и наличието на валиден учредителен акт при вписано в ТР дружество с ограничена отговорност.  Поначало нарушението на формата на учредителния договор би могло да е различно, в зависимост от вида на дружеството, според който вид се определят и специалните изисквания на закона. Така, при всички търговски дружества сключването на устен договор би попадало в хипотезата на чл.70 ал.1 т.1  ТЗ, тъй като общо изискване за валидност на учредителния акт е това за писмена форма.  При събирателните дружества, например, неспазването на изискването на чл.78 ТЗ за нотариална заверка на подписите на съдружниците би осъществило  хипотезата на нарушение на изискуемата от закона форма, водещо до недействителност на учредяването на дружеството.

В процесния случай изискуемата от закона в чл.114 ал.1 писмена форма на дружествения договор е спазена.

По изложените съображения искът с правно основание чл.70 ал.1 т.1 ТЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

               Основанието за недействителност на учредяването на ответното дружество по чл.70 ал.1 т.7 ТЗ е свързано с неспазването на императивни правила относно броя на учредителите. Според посочения текст участието на по-малко от предвидения в закона брой дееспособни лица при учредяване на дружеството е достатъчно и самостоятелно основание за недействителност. Така при събирателните дружества е налице изискването на чл.76 ТЗ за поне двама съдружници, симетричен е и текстът на чл.99 ТЗ относно командитните дружества. Законът допуска капиталовите търговски дружества да бъдат учредени от едно лице. Ето защо в случай на двама учредители на дружество с ограничена отговорност, единият от които е недееспособен или е лице, което не може да бъде съдружник в търговско дружество, или – както е в процесния случай – единият учредител е ЮЛ, което не е формирало и изразило правновалидна воля, няма да е осъществена хипотезата на недействителност по чл.70 ал.1 т.7 ТЗ, ако дружественият договор покрива изискванията за учредяване на еднолично дружество с ограничена отговорност. В процесния случай тези изисквания са спазени, дружеството е вписано в ТР, налице е и волеизявление на едноличния собственик на капитала Сегал да поеме всички дялове и продължи съществуването на дружеството като ЕООД, както и да отстрани противоречието между избраната от него правноорганизационна форма и отразяването й в ТР. При тази    фактическа установеност искът с правно основание чл.70 ал.1 т.7 ТЗ е също неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не  е направила искане за присъждане на разноски е не е представила доказателства за направени такива.

  Водим от горното, съдът

 

 

Р    Е      Ш      И       :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/10.01.2014 година на Варненски окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д.  № 2451/2012г.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ :