Р Е Ш Е Н И Е

117

                            

                гр. Варна ,24.04.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА Х.

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 108 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по въззивна жалба от „Е П П”АД против решение № 1142/02.12.2014 г. по т.д. № 796/2014 г. на ВОС, с което е осъден въззивникът да заплати на “А” ООД, ЕИК-119100396, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, кв.”Ст.Заимов” 54 –В-9, представлявано от управителя Д Р Б, сумата от 75372,91 лв., представляваща заплатени суми по фактури за периода от 11.10.2012 година до 05.07.2013 година за цена за достъп на отпаднало основание, поради отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 година на ДКЕВР, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2014 година до окончателното изплащане на задължението, ведно с обезщетение за забава в размер на 3083,89 лв. за периода 05.12.2013 година – до 29.04.2014 година, както и сумата от 7438,27 лева, направени разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК при участието на трето лице помагач на страната на ответника ДЪРЖАВНА КОМИСИЯ ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ, гр.София, сега КЕВР.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение на ВОС. Въззивникът счита, че решението на ВАС, с което се отменя акта на ДКЕВР, няма обратно действие. Освен това то има предварително изпълнение. Между страните съществува неформално правоотношение по предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа, предвид задължителността му като условие за изпълнение договорите за продажба на ел.енергия. Съобразно изложеното по исковата молба не се оспорва фактът, че такъв достъп е предоставен и ищцовото дружество използва разпределителната мрежа. Основанието по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД предполага съществуване на облигационно правоотношение и то не е отпаднало с отмяната на ИАА. Моли се за отмяна на атакуваното решение, като неправилен на посоченото основания и иска да се постанови решение, с което да отменят предявените искове.

Въззиваемата страна “А” ООД оспорва основателността на въззивната жалба. Цената за достъп се дължи по силата на ЗЕ и решението на ДКЕВР за определянето й регулира това задължение. Отмяната на акта има обратно действие, поради което искът е основателен.

Третото лице – помагач КЕВР не оспорва основателността на въззивната жалба.

ВнАС прецени следното :

В исковата си молба „А”ООД твърди , че е производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез експлоатация на три броя вятърни генератори, монтирани в ВяЕЦ „Селце” и ВяЕЦ „Селце 2”   с мощност 1200 кW и 1300 кW в землището на с.Селце. Същите са били присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника - „Е П М”АД въз основа на договор за присъединяване от 28.09.2005г. и анекс от 04.06.2007г. Сключени са и договори за изкупуване на ел.енергия № 49/07.03.2008г. и анекс от 20.10.2010г. С Решение № Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР е определила, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа. В предметния обхват на решението попада и дейността на дружеството-ищец. Решението на ДКЕВР подлежи на предварително изпълнение и на това основание ищецът е заплащал на ответника по издавани от последния процесни фактури общо сумата в размер на 75 375,91лв. с ДДС за периода 11.10.2012г. – 05.07.2013г. Счита, че след отмяната на решението на ДКЕВР с решение № 4025/21.03.2013г. по адм.д. № 12423/12г. на ВАС, се дължи връщане на заплатена временна цена за достъп, тъй като тази отмяна има обратно действие, а отмененият административен акт се е явява основанието за плащане. Дружеството-ответник е поканено да върне даденото, но изпълнение не е настъпило. Моли да бъде осъдено „Е П М”АД да заплати на ищеца сумата от 75 375,91лв. с ДДС и мораторни лихви в размер на 3083,51лв. / след оттегляне на иска за разликата над 3083,51лв. до първоначално предявения размер от 3083,91лв. за периода на забавата- 05.12.2013г.-29.04.2014г.

 В писмения отговор „Е П М”АД оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Счита, че след като се навеждат твърдения за извършено плащане въз основа на отменен административен акт, то надлежен ответник е органа , издал акта и претенцията следва да е по реда на чл.205 АПК. В условията на евентуалност исковете са неоснователни, тъй като отмяната на решението на ДКЕВР няма обратно действие.Плащанията до отмяната са извършени редовно, след като актът е подлежал на предварително изпълнение. Задължението за заплащане на цени за достъп до електроразпределителната мрежа не произтича от решението, а от закона- ЗЕ и Правилата за търговия с ел.енергия. Ищецът реално е ползвал услуги на ответника за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа, след като не оспорва , че е присъединен към нея и е сключил договори за присъединяване. ДКЕВР осъществява само дейност по държавно регулиране на размера на цените в енергетиката и издаваните в тази връзка актове не са основание за събиране на суми за предоставени услуги. 

Третото лице–помагач на страната на ответника – ДКЕВР / сега КЕВР/, изразява становище за неоснователност на исковата молба.

Предявените искове са с правно осн. чл.55 , ал.1 , пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

ВнАС като разгледа становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно установено между страните е сключване на на договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия. Съгласно същия електроразпределителното дружество се задължава да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа ел.централа, собственост на производителя.

С Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР са определени, считано от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи  на „ЕСО”ЕАД , „ЕВН България Електрозапределение”АД, „Енерго Про Мрежи”АД, „ЧЕЗ Разпределение България”АД, без ДДС , които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъденияването към съответната мрежа, от производителите на ел.енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена ел.енергия. Цитираното решение на ДКЕВР е отменено с Решение № 4025/21.03.2013г. по адм.д. № 12423/12г. на ВАС, потвърдено с решение № 9484/25.06.2013г. по адм.д. № 6473/13г. на ВАС по реда на чл.221,ал.2 АПК.

Ищцовото дружество не оспорва и от писмените доказателства се установява, че за процесния период /по фактури/ м.10.2012г.-м.07.2013г. е осъществявало производствена дейност, било е присъеденено с договор към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН Б М”АД / чл.1 , ал.1 от анекс от 04.06.2007г. към договор за присъединяване на независим производител на ел.енергия от 28.09.2005г./ и му е била изкупувана от „Е П П”АД по сключени договори за изкупуване на ел.енергия произведената от него такава на преференциална цена.

Съобразно представите писмени доказателства и заключението по ССЕ се установява, че по всички процесни фактури, издавани от „Енерго Про Мрежи”АД на посочено по тях основание – достъп ВЕИ, ищцовото дружество по б. път е извършило плащания общо в размер на 75 372,92лв. като е извършило и надлежно съответното осчетоводяване в счетоводните си регистри.

Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

Отношенията между електроразпределителните дружества и производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници във връзка с присъединяването на обекти на последните и достъпа им до електроразпределителната мрежа на първите се регулират от ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия.

Принципът е изведен в чл.84 , ал.2 ЗЕ и чл. 104, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ . И предвижда, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Следователно отношенията между производител и електроразпределителното дружество са облигационни с източник договор. По силата на който операторът на електроразпределителната мрежа дължи предоставяне на достъп до тях, което включва извършване на поредица от действия – услуги. Срещу предоставяне на същите производителят дължи заплащане на цена. Редът, условията и съотношението в заплащането на цените по чл.104,ал. 1 ЗЕ от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическа енергия. За процесния период са действащи Правилата,  приети от ДКЕВР с Решение по протокол № 94 от 25.06.2010 г., обн. в ДВ бр. 64 от 17.08.2010г. , отм. ДВ бр.66/26.07.2013г./. Съгласно чл.26,ал.4 от ПТЕЕ /отм./ производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги, както и добавки за зелена енергия и за енергия от високоефективно комбинирано производство на разпределителното предприятие. Компентността на ДКЕВР е очертана в чл.30,ал.1, т.13 ЗЕ и тя е по отношение регулиране на цени за достъп до електроразпределителните мрежи. А така също на осн. чл.32,ал.4 ЗЕ ДКЕВР може да определи временни цени по чл.30,ал.1,т.13 в случай на забавяне на операторите на разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Ето защо се налага цялостен извод, че задължението за заплащане на цена е елемент от съдържанието на договора, а само нейният размер подлежи на регулация от административния орган.

В процесния случай не е налице сключен писмен договор за достъп на производителя до електроразпределителната мрежа на оператора. Но доказателствата сочат на фактически осъществявана дейност, включена в предмета на такъв вид договор – ответникът е предоставял достъп и услуги свързани с него, ищецът е ползвал достъпа. Издаваните фактури, съдържащи описание на предоставената услуга и цена за същата, са заплащани от производителя. Което е доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за достъп до електроразпределителната мрежа по см. на чл.11,т.3 вр. чл.14 ПТЕЕ/отм./. Същото договорно отношение не е прекратено.

Следователно неоснователно се явява твърдението на ищеца, че основание за плащане на цена за достъп за процесния период е решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012г. Респективно, че неговата отмяна от ВАС, е заличила с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп.

Предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР по чл.32, ал.4 ЗЕ е административноправна последица на акта, и следва да се разграничава от търговските взаимоотношения по повод на предоставяне и ползване на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа”, които са възникнали в конкретния казус преди издаване на самото решение  и продължават да съществуват и понастоящем ,т.е. и след неговата отмяна.

Именно защото функцията на ДКЕВР с издаването на решение по чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ /размер на окончателни цени за достъп/ е регулаторна, т.е. определя се пределна цена за тази услуга, въпросът дали заплатената цена за достъп в размер на определените от ДКЕВР временни цени е довела до неоснователно разместване на блага и за кого, ще може да се реши едва след вземане от административния орган на решение за окончателна цена и след преценка на предвидени по чл.32,ал.4 ЗЕ компенсаторни мерки. В случая едва в писмените бележки след приключване на устните прения пред ВОС ищецът се позовава на Решение на ДКЕВР № КМ-1/13.03.2014г. относно компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ, а в отговора на въззивната жалба на Решение на ДКЕВР № Ц-6/13.03.2014г. за окончателни цени за достъп. Но същите решения не могат да бъдат съобразени, тъй като: към завеждане на иска от „А”ООД тези административни актове са били обективирани в правния мир и липсва позоваване на тях от страна на ищеца. Към настоящия момент актовете са обжалвани пред ВАС и липсва произнасяне по тях.

Предвид гореизложеното искът по чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД се явява неоснователен. Следва да се отхвърли и акцесорната претенция по чл.86 ЗЗД.

Първоинстанциононто решение подлежи на отмяна в частта по иска с правно осн. чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД и по иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 3083,51лв., като вместо него се постанови друго , с което така предявените искове се отхвърлят.  Тъй като за част от иска по чл.86 ЗЗД е налице произнасяне свръх петитум– в оттеглената част на иска за разликата над 3083,51лв. до 3083,89лв., решението на ВОС в тази част подлежи на обезсилване,а производството на прекратяване.

В полза на въззивника се дължат разноски в размер на 3 468 лв. за първа инстанция и 8 481,14лв. пред ВнАС .

Водим от горното , съдът

 

                Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1142/02.12.2014 г. по т.д. № 796/2014 г. на ВОС в частта, с която„Е П М”АД, ЕИК 104518621, гр.Варна е осъдено да заплати на “А” ООД, ЕИК-119100396, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, кв.”Ст.Заимов” 54 –В-9, представлявано от управителя Д Р Б, разликата над 3083,51лв. до 3083,89 лв. и

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 796/14г. на ВОС и по т.д. № 108/15г. в горепосочената част.

ОТМЕНЯ решение № 1142/02.12.2014 г. по т.д. № 796/2014 г. на ВОС в частта, с която „Е П М”АД, ЕИК 104518621, гр.Варна е осъдено да заплати на “А” ООД, ЕИК-119100396, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, кв.”Ст.Заимов” 54 –В-9, представлявано от управителя Д Р Б, сумата от 75 372,91 лв., представляваща заплатени суми по фактури за периода от 11.10.2012 година до 05.07.2013 година за цена за достъп на отпаднало основание, поради отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 година на ДКЕВР, на осн. чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2014 година до окончателното изплащане на задължението, ведно с обезщетение за забава в размер на 3083,51 лв. за периода 05.12.2013 година – до 29.04.2014 година, както и сумата от 7438,27 лева, направени разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК при участието на трето лице помагач на страната на ответника ДКЕВР, гр.София, сега КЕВР, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на “А” ООД, ЕИК-119100396, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, кв.”Ст.Заимов” 54 –В-9, представлявано от управителя Д Р Б,срещу „Е П М”АД, ЕИК 104518621, гр.Варна,за заплащане на сумата от 75372,91 лв., представляваща заплатени суми по фактури за периода от 11.10.2012 година до 05.07.2013 година за цена за достъп на отпаднало основание, поради отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 година на ДКЕВР, на осн. чл.55, ал.1,пр.3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.04.2014 година до окончателното изплащане на задължението, ведно с обезщетение за забава в размер на 3083,51 лв. за периода 05.12.2013 година – до 29.04.2014 година,на осн. чл.86 ЗЗД.

Решението е постановено при участие на КЕВР като трето лице-помагач на страната на ответника.

ОСЪЖДА „А” ООД, ЕИК-119100396, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, кв.”Ст.Заимов” 54 –В-9, представлявано от управителя Д Р Б, да заплати на „Е П М”АД, ЕИК 104518621, гр.Варна съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 3 468 лв. за първа инстанция и 8 481,14лв. пред ВнАС.

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: