ОПРЕДЕЛЕНИЕ №157

 

гр. Варна, 21.03.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. ч. т. д. № 108/2017 година по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г.К., чрез адв. К.М. против Определение № 433 от 10.02.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1777/2016 г., с което e прекратено производството по делото, поради нередовност на подадената от жалбоподателя искова молба вх. № 35919/29.12.2016 г.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебния акт. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е възприел молбата за удължаване на срока от 08.02.2017 г. /п.к. 06.02.2017 г./ като подадена след изтичане на срока за отстраняване на констатираните нередовности – 07.02.2017 г. По същество сочи за неправилни изводите на съда за отсъствие на уважителни причини за продължаване на срока поради липсата на уведомяване на страната и невъзможността процесуалният й представител да осъществи връзка с доверителя си. Инвокира твърдения, че преди да получи определението за връщане на исковата молба е представено доказателство за внесена държавна такса по сметка на Варненския окръжен съд, с което е изпълнено разпореждането на съда за отстраняване на нередовностите по исковата молба. Моли за отмяна на определението.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С разпореждане № 390 от 09.01.2017 г. по т. д. № 1777/2016 г. Варненският окръжен съд е указал на ищеца – Г.К. да отстрани констатираните нередовности на исковата молба като представи: 1/ доказателство за внесена държавна такса в размер на 80 лева, съгласно чл. 3 от ТДТССГПК и 2/ доказателство за наличие на надлежно учредена представителна власт на адв. М. за осъществяване на процесуално представителство или  - в случай, че исковата молба е подадена от лице без представителна власт, да се подпише молбата лично от ищеца като потвърди извършените без представителна власт процесуални действия. Горепосоченото разпореждане е връчено на 17.01.2017 г. на адв. К.М., а на 20.02.2017 г. е оставено известие в пощенската кутия на ищеца, след направени два неуспешни опита за намирането му на 17.01.2017 г. и съответно на 20.01.2017 г.

  На 24.01.2017 г. /в последния ден преди изтичане на  срока за отстраняване на нередовността/ процесуалният представител на жалбоподателя подава молба за удължаване на срока, по сочените съображения, че не може да се свърже с доверителя си.  Съдът с разпореждане № 1064 от 25.01.2017 г. е уважил молбата и е продължил срока с още една седмица на основание чл. 63 от ГПК, считано от датата на изтичането на първоначалния срок. Това определение не е връчено на страната. Продълженият срок изтича на 31.01.2017 г. като на същата дата е депозирана втора молба за удължаване на срока за отстраняване на нередовности, по която съдът е разпоредил на 01.02.2017 г. срокът да бъде повторно удължен с още една седмица, считано от изтичане на предходния срок - съответно до 07.01.2017г. Нередовността по исковата молба не е отстранена в цялост, а само е представено пълномощно на процесуалния представител на ищеца.

На 08.02.2017 г. /п.к. 06.02.2017 г/. е депозирана трета молба за удължаване на срока за заплащане на дължимата държавна такса. Съдът с Определение № 424 от 09.02.2017 г. е оставил без уважение искането за трето удължаване на срока за отстраняване на нередовности. С определение № 433 / 10.02.2017 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Гореизложените факти мотивират следните правни изводи на настоящата съдебна инстанция :

При обжалване на разпореждане за връщане на искова молба, поради неотстраняване на нередовности по същата, въззивният съд следи за съответствието между дадените указания и съществуващи нередовности по подадената искова молба, както  и дали същите са били, респ. не са били отстранени в дадения от съда срок. Преценката за законосъобразността на определението за връщане на нередовна искова молба е във функционална зависимост от законосъобразността на предхождащия съдебен акт по чл. 129, ал. 2 от ГПК за даване на указания за отстраняване на допуснати нередовности, във връзка с предвидените от процесуалния закон изисквания за съдържанието на исковата молба и приложенията към нея – чл. 127 и чл. 128 от ГПК.

В случая, оставяйки без движение исковата молба, с изрични указания, една част от които не са били изпълнени в определения срок, а именно: за заплащане на дължимата държавна такса, съдът е действал в съответствие с правомощията си, предвидени в разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК.

При валидно учредена представителна власт /видно от представеното и прието от съда пълномощно от адв. М./, процесуалният представител не може да откаже получаването на съобщения от името на своя доверител, освен в посочените хипотези в разпоредба чл. 51, ал. 3 от ГПК, каквито в случая не са налице /Определение № 468 от 7.10.2013 г. по ч. гр. д. № 4736/2013 г., I г. о., ГК на ВКС/. При наличие на упълномощаване, връчването се извършва на пълномощника на страната, като в тези случаи законът приравнява връчването чрез представител на лично връчване, арг. от  чл. 39, ал. 1 от ГПК.  Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че страната е била надлежно уведомена чрез пълномощника си за  постановените съдебни актове.

Съдът съобрази също, че при оставяне без уважение на молбата за продължаване на срока, същият изтича съобразно първоначално определения от съда. Тази молба няма суспензивен ефект по отношение на изтичането на срока. Основанията за продължаване на срока следва да се преценяват конкретно като критерият е обективна причина, възпрепятствала страната, която е независеща от субективните й възможности. Макар и да се приеме, че неправилно е съобразена датата на подаване на последната молба за продължаване на срока от съда, предвид подаването й по пощата и същата да е действително подадена в срок на 06.02.2017 г., / видно от оттиснатия щемпел / , което е ден преди изтичането на 7.02.2017г. на срока, то в конкрения случай съдът не е имал причина за допускането на трето, поредно продължаване на срока. Доколкото се касае за нередовност, свързана с неизпълнение на задължението за заплащане на държавна такса, посоченото основание в молбата за удължаването на срока /невъзможност за свързване със страната/ не е от категорията на извънредните, непредвидени или внезапни обстоятелства, които да обосноват трето допускане на удължаване на срока.

Поправянето на нередовността на 08.02.2017 г., за което е представено доказателство на 09.02.2017 г., е извън преклузивния срок, предвид отсъствието на допуснато трето удължаване на срока. Процесуалният закон не предвижда изрично връчване на съобщение на страната и такова задължение за съда не произтича и от служебното начало на гражданското производство. По силата на чл. 7, ал. 2 от ГПК съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер разпореждането по чл. 63 от ГПК няма. В този смисъл е константната практика на ВКС /Определение № 147 от 15.03.2012 г. по ч. гр. д. № 84/2010 г., ГК, III г. о. на ВКС, Определение № 385 от 4.10.2010 г. по ч. гр. д. № 374/2010 г., ГК, II г. о. на ВКС и много други/. В интерес на страната е да следи относно отговора на съда по молбата й за удължаване на срока. След като страната не е имала активно поведение, за да разбере дали е уважена молбата й, респ. до кой момент, последиците от неизпълнението на указанията на съда в указания срок настъпват за нейна сметка. Поправянето на нередовност на 09.02.2017 г., след изтичането на срока за отстраняване на същата – 07.02.2017 г., е ирелевантно и не валидира същата.

Предвид горното, определението за връщане на исковата молба от 10.02.2017 г. при непълно своевременно изпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовността на исковата молба, е основание за прекратяване на производството по делото.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 433 от 10.02.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1777/2016 г..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.