Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

95 /гр. Варна, 17.04.2019 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                                                                                                                                                             НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№108/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от А.К.А. *** срещу решение №228/17.12.2018 г., постановено по т.д. №106/2018 год. по описа на ОС – Добрич, в частта с което съдът е отхвърлил предявените от А.К.А. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София, искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над присъдените 7 000 лв. до размера от 32 000 лева, ведно със законната лихва от 10.04.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, на осн. чл.226, ал.1, вр. чл.256 и сл. КЗ (отм.), вр. §22 ПЗР на КЗ.       Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени страдания.                                         Насрещната страна ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата.     

Третото лице помагач И.В.И. ***, не е подал отговор на жалбата.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством намаляването му в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения  се установява, че въззивникът А., в резултат на произшествието е получил разкъсно-контузна рана на главата в тилна област, охлузвания по тялото и крайниците, фрактура на черепната основа, контузия на мозъка – лека степен. Приет е за лечение в неврохирургичното отделение на МБАЛ „Добрич“, където е престоял шест дни, след което периодът на лечение с медикаменти е продължил в домашни условия за срок от 30 дни. При извършения в хода на производството преглед е установено, че травматичните увреждания са напълно излекувани, като според експерта, оплакванията свързани с периодично главоболие могат да се отдадат на нелекувани хронични заболявания – хипертонична болест и захарен диабет.

  От показанията на свидетелите се установява, че наред с претърпените физически болки от травмата на главата, въззивникът е получил и  психическа травма, довела до отрицателна промяна в начина му на общуване, работата и социални контакти. Според свидетелите, след произшествието, включително след проведеното лечение, пострадалият е ограничил контакти си с други хора, затворил се е в себе си и не успял да възвърне професионалните си ангажименти.

Доколкото в исковата молба, не са наведени твърдения за претърпени вреди от контузия на долните крайници, съдът намира, че събраните в тази връзка гласни доказателства, не следва да бъдат обсъждани.

            По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.                                 

Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.

За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и страдания в конкретния случай следва да се вземе периода на лечение на въззивника, време през което не е можел сам да полага грижи за себе си, а е разчитал на помощта на съпругата си. От полученото счупване на черепната основа и контузия на мозъка, лекувани с дехидратираши, вливания, кортикостероиди, анелгетици и НСПВС, може да се достигне до обоснован извод относно интензитета на удара, болките и страданията, които е изпитал А. Анреев. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните доказателства сочи, че претърпения инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на въззивника, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалата.

Предвид това и съобразявайки се с факта, че повече от година, въззивникът в резултат на произшествието е бил ограничен във възможността да води пълноценен живот, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 20 000 лева.

Предвид приетия от първоинстанционния съд размер на обезщетение и след приспадане на доброволно платената от застрахователя сума, в полза на въззивника, следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва считано от 10.06.2016 г. до окончателното плащане на главницата.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззивника, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско възнаграждение за въззивната инстанция в минимален размер, съобразно уважената част от жалбата, в размер на 630 лева.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемото дружество ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София, следва да бъде осъдено да заплати на въззивника, направените във въззивното производство разноски за заплащане на държавна такса, съобразно уважената част от жалбата, в размер на 135 лева.

На осн. чл.78, ал.8 от ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, съответно на  отхвърлената част от жалбата, в размер на 180 лева.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №228/17.12.2018 г., постановено по т.д. №106/2018 год. по описа на ОС – Добрич, в частта с която е отхвърлен предявения от А.К.А. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София, иск с правно основание чл. чл.226  от  КЗ (отм.), за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над присъдените 7 000 лв. до размера от 13 000 лева, ведно със законната лихва от 10.04.2016 г. до окончателното изплащане на главницата, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на А.К.А., с ЕГН ********** *** Тошево, допълнително сумата от 6 000 (шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесни увреждания, причинени при ПТП на 10.04.2016 г., предизвикано от И.В.И. ***, като водач на МПС застрахован с полица по застраховка «гражданска отговорност» № BG/23/115002870235, действаща за периода 23.11.201522.11.2012 г. за  автомобил Фолксваген Голф с ДК№ ТХ 2033 ХА, на осн. чл.226 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2016 г до окончателно плащане, както и сумата от 135 (сто тридесет и пет) лева – разноски за въззивното производство,  съразмерно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №228/17.12.2018 г., постановено по т.д. №106/2018 год. по описа на ОС – Добрич, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, със седалище гр.Добрич, Булстат 124714556, като пълномощник на А.К.А., сумата 630 (шестстотин и тридесет) лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по в.т.д.№108/2019 год. по описа на ВнАС, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА А.К.А., с ЕГН ********** *** Тошево ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София, сумата от 180 (сто и осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт, съразмерно отхвърлената част от жалбата, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.

В осъдителната част за сумата от 7000 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач И.В.И. ***.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: