РЕШЕНИЕ

   № 91

               гр.Варна, 11.04.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 02.04.2014 г. в  състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

     ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 109 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Н” ООД - гр. Русе е обжалвал решение № 32/05.10.13 г. по т.д. № 64/2012 г. по описа на Окръжен съд - Разград, като счита същото за недопустимо и моли за неговото обезсилване. При условие на евентуалност моли за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо само в частта, с която на основание чл.630, ал.2 - ТЗ е постановено прекратяване на дейността на търговското предприятие на длъжника – „Б” ЕООД - гр. Приморско /с бивше седалище – гр.Кубрат/, длъжникът е обявен едновременно в несъстоятелност, органите му са десезирани и е постановено започване осребряването на имуществото му. В условие на евентуалност моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно и постановяване на друго, с което да се признае активната легитимация на „Н” ООД - гр. Русе, да бъде уважена молбата му по чл.625 ТЗ, да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника поради изпадането му в неплатежоспособност по реда и с ефектите, предвидени в чл.630, ал.1 ТЗ, в т.ч. като съдът определи датата 10.05.2012 г. за начална дата на неплатежоспособността. Претендира с жалбата за присъждане на всички направени деловодни разноски.

С писмен отговор на жалбата „Р Б” ЕАД – София – присъединен кредитор оспорва основателността й и моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – длъжникът „Б” ЕООД - гр.Приморско не изразява становище по нея.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Присъединеният кредитор в производство по несъстоятелност, присъединил се до приключване на първото заседание по делото съгласно чл.629, ал.4 – ТЗ, има еднакво правно положение с молителя, подал молбата за откриване на производството. Отхвърлянето на молбата на последния не е пречка за разглеждане молбата за присъединяване към нея на присъединения кредитор. Решението на съда по несъстоятелността по молбата само на присъединения кредитор не го прави недопустимо, като съдът не е бил длъжен да прекрати производството по делото. Напротив, съдът е бил длъжен да разгледа и неговата молба и да се произнесе по нея, както е и сторил.

В случая,  по молбата на първоначалния молител „Н” ООД – гр.Русе съдът е приел, че липсва доказано действително вземане на кредитора спрямо длъжника - „Б” ЕООД, обезпечено със съставения помежду им като свързани лица запис на заповед. По молбата на присъединения кредитор - „Р Б” ЕАД – София съдът е установил предпоставките на чл.608 във връзка с чл.607 – ТЗ и е открил производство по несъстоятелност на длъжника. С решението е постигнат в крайна сметка целения от първоначалния молител резултат и жалбата му с искане за обезсилване, евентуално – за отмяна на решението поради неуважаване на неговата молба, е неоснователна. След като крайният резултат удовлетворява молителя, мотивите на съда не подлежат на самостоятелно обжалване. Решението за откриване на производство по несъстоятелност не се ползва със сила на присъдено нещо относно признатите или непризнатите с него вземания. Вземанията се предявяват в сроковете и по реда на гл.43 от ТЗ, а неприемането им в производството по несъстоятелност се оспорва от кредитора с иск по чл.694 – ТЗ за установяване съществуването на вземането.

Не е налице недопустимост на решението в частта му на произнасяне по чл.630, ал.2 – ТЗ. Искане за едновременно обявяване на длъжника в несъстоятелност е направил присъединеният кредитор „Р Б” ЕАД – София още с писмените си бележки от 02.10.2012 г., а така също след отмяна хода на делото по същество с представените в с.з. на 22.02.2013 г. писмени бележки на л.301 от т.2, към които процесуалният му представител препраща в пледоарията си по същество. При установено от съда източване имуществото на дружеството, продължаване на дейността на дружеството – длъжник би увредило масата на несъстоятелността, предвид което с оглед искането на присъдединения кредитор съдът е имал право да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Не е налице и основание за промяна на определената от съда начална дата на неплатежоспособността. Установено от заключенията на ССЕ,  финансовото състояние на дружеството – длъжник се е влошило към 31.12.2011 г. след джиросване от него на 4.11.2011 г. на акциите си в „М Н Г” АД на молителя „Н” ООД – всички свързани лица, и особено след прехвърлянето с договори за цесия от 24.01.2012 г. вземанията си от свои длъжници на свързаното лице – „М Н Г” АД, като е изпаднало в трайно състояние на неплатежоспособност към края на м. 02.2012 г., когато всичките му коефициенти за ликвидност са вече под единица. Началната дата на неплатежоспособност следва да се определи към този момент, а не към исканата от въззивника дата – 10.05.2012 г., която той не обосновава. Към този момент само са намалели още повече коефициентите за ликвидност и са нарастнали загубите от дейността на 112 хил.лева.  Ето защо началната дата на неплатежоспособност - 23.02.2012 г. по решението на РОС е правилно определена.

Решението следва да бъде потвърдено изцяло, като съдът препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

 С оглед изхода на спора не се присъжда в полза на ответника по жалбата „Р Б” ЕАД – София отделно юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, тъй като присъденото такова с обжалваното решение е достатъчно за двете инстанции. Делото е без определен материален интерес, а и в производство по несъстоятелност разноските следва да се ограничат в разумен размер.

Воден от изложеното и на основание чл. 613а - ТЗ и чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/05.11.2013 г. на Окръжен съд – Разград  по т.д.№64/2012 г. изцяло.

Решението подлежи на обжалване в седмичен срок от вписването му в търговския регистър пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК. Заверен препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията  и на Окръжен съд Разград, като решението се съобщи на страните по реда на ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.