Р Е Ш Е Н И Е

№   132/25.05.2016 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 19.04.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 109 по описа за  2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от „Уникредит Булбанк”АД, чрез пълномощникът си адв.М.Ж. от ДАК–ищец по т.д. № 685/2015год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което е отхвърлен предявения от въззивника иск срещу С.Й.М., с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК вр.чл.124 ал.1 ГПК  за установяване в отношенията между страните съществуването на парични вземания на ищеца -кредитор общ размер 79 300,02евро, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по гр.д. № 10978/2014год. на ВРС.

Счита обжалваното решение за  неправилно-постановено в противоречие с материалния закон,  поради  допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради  необоснованост на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. В евентуалност се иска частична отмяна на решението и уважаване на иска относно падежиралите по договора суми. Възиваемата не е изразила становище по възивната жалба.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители на страните, както и чрез писмени бележки от процесуалния представител на въззивника.За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на императивните изисквания на чл.260 – 261 ГПК. На посоченото основание, жалбата е процесуално допустима. Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК и е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 вр. чл.414 ГПК, поради което е процесуално допустим.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваното решение:Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „Уникредит Булбанк”АД с предмет на предявените искове- установяване по реда на чл.415 от ГПК, съществуването на вземанията на банката – кредитор срещу ответника С.Й.М. в размер на 42 614.26 евро, представляващи неизплатена главница по договор за ипотечен банков кредит №954/13.03.2009г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 29.08.2014г. до изплащане на дълга; сумата от 36 536.61 евро, представляващи лихва за периода от 20.09.09г. до 28.08.2014г., включваща: договорна лихва по чл.4.1 в размер на 3 467.12 евро, лихва върху просрочена главница по чл.4.2 от договора в размер на 22 412.49 евро; наказателна лихва при просрочие по чл.4.3 от договора в размер на 10 667 евро; сумата от 149.15 евро, представляващи дължими такси по тарифата на банката към 25.08.2014г.

Съобразно съдържанието на исковата молба, претенцията на ищеца се основава на твърдение, че към м.06.2009г. е вече налице неточно изпълнение от страна на ответника-кредитополучател. Излага, че към м.10.2009г. плащанията по договора са изцяло преустановени и тъй като са налице допуснати просрочия над 180 дни, задължението е изцяло изискуемо от 04.06.2010г., поради което на длъжника е изпратено уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ чрез нотариус К, чрез което кредитът кредитът да бъде обявен за предстрочно изискуем.  Служител на кантората е извършил три посещения на адреса на длъжника в периода от 03.07.14г. до 13.08.2014г. като е налице връчване чрез залепване на уведомлението съгласно чл.47 ГПК, към 28.08.2014г. Поради неизправност на длъжника банката е упражнила правото си да предяви вземането на 01.09.2014г. по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.дело №10978/2014г. на ВРС. Възражението на ответника е в срока по чл.414 от ГПК, поради което предявеният  установителния иск е допустим.

С отговор на исковата молба, ответникът чрез процесуален представител, оспорва иска като неоснователен, като оспорва твърдението за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита въз основа на надлежно упражнено от банката обявяване на предсрочната изискуемост на кредитополучателя съгласно т.18 от т.р.4/2014г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва се получаването на уведомление от банката по реда на чл.47 ГПК преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК. Сочи се друг постоянен и настоящ адрес на ответика, а именно: гр.Варна, ул.”Черни връх”№3, ет.5, ап.9, който е  различен от посочения в нотариалната покана адрес, м-ст  „Св.Никола”№ 102-Б, ап.2. на който банката чрез нотариалната кантора е извършила залепването на уведомлението по чл.47 ГПК.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, а това се установява и от представените с исковата молба доказателства,  че по договор за ипотечен банков кредит на физическо лице №954/13.03.2009г., УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД е предоставила кредит в размер на 43 000 евро на длъжника С.Й.М. с уговорен  краен срок на договора-20.03.2029 година. За обезпечение по договора за кредит е учредена ипотека върху жилище – собственост на кредитополучателя, както и солидарно поето задължение по същия договор от трето лице Румен Янев Попов.  Не спорно, че сумата по банковия кредит е изцяло усвоена от длъжника на 01.04.2009г.

Не се оспорват също и следните обстоятелства, изложени в исковата молба, които се установяват и от изслушаната пред ВОС съдебно-счетоводна експертиза,  според която: -непогасената главница по договора за кредит към 29.08.2014г. е в размер на 42 614.26 евро по данни от движението по разплащателната сметка на длъжника в банката: Размерът на дължимата лихва за просрочие по чл.4.2 от договора е в размер на 22 412.48 евро, а дължимата наказателна лихва е в размер на 10 657 евро: Непогасените такси към банката към 25.08.14г. са в размер на 149.15 лева. В системата на банката кредитът е отнесен в просрочие с дата 04.06.2010г. Последното плащане по договора от страна на длъжника, според приложение № 1 към ССЕ е извършено на 20.08.2009год. Според ССЕ, към 04.06.2010г., редовната главница е отнесена в просрочие и кредитът е станал предсрочно изискуем. Задълженията по договора-размерите на падежиралите и изискуеми вноски по договора за кредит, в т.ч. главница, лихви и такси, считано от подписване на договора на 13.03.2009г. до 29.08.2014г. са в общ размер 79 300.02 евро. По повод на заявление  за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 29.08.2014год., за посочената сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по гр.дело №10978/2014г. на ВРС.

След подаване на заявлението не са извършвани плащания.

Съобразно доказателствата, по гр.дело №10978/2014г. на ВРС,  на  адрес гр.Варна, м-ст „Св.Никола”№ 102-Б, ап.2, посочен и в договора за кредит, е изпратена от банката нотариална покана чрез нотариус рег.№513 Кр.К, чрез помощник нотариус Л М до кредитополучателя С.Й.М.. С поканата уведомяват ответника, че е допуснал просрочие по кредита и на основание чл.17 от договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 04.06.2010год., като е даден 7-дневен срок за доброволно изпълнение, с предупреждение, че банката ще реализира правата си по чл.417 ГПК вр.чл.60 ал.2 ЗКИ. Поканата е приета на 01.07.2014г. и съобразно направеното отбелязване, е връчена чрез залепване на уведомление на 28.08.2014г. по реда на чл.47 ГПК /залепено на 13.08.2014г./. Други доказателства за уведомяването на длъжника не са представени по делото.

Съобразно твърденията, следва извода, че основния спор между страните е относно дали са налице предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на банковия кредит, което е в зависимост от валидността на извършеното уведомяване по реда на чл.47 ал.1 ГПК. Следва да се отбележи, че  връчването от нотариус по реда на чл. 47 ГПК, следва изрично от препращането на  чл. 50 ЗННД.

Представени са доказателства относно начина на извършване  на връчването на нотариалната покана на С.Й.М.. Съобразно направеното отбелязване на нотариалната покана от н-с К.К, същата е връчена на 28.08.2014год. чрез залепване на уведомление по чл.47 ГПК на 13.08.2014год., поради това, че адресатът не може да бъде намерен на посочения адрес. Видно е от направеното отбелязване на нотариалната покана, че същата не е връчвана по друг начин, или на друг адрес. Този извод следва и от   представения доклад от лицето Е И М-служител в нотариалната кантора на н-с К и упълномощено лице да връчва нотариални покани, относно връчването на нотариалната покана до С.Й.М.. От него се установява, че на основание чл.47 ал.1 ГПК, поради това, че адресатът не може да бъде намерен на посочения в поканата адрес, при последното посещение на адреса на 13.08.2014год. служителят е залепил уведомление на вратата, копие от което е представено по делото. Именно посочените обстоятелства са възпроизведени в направеното отбелязване на нотариалната покана и въз основа на които нотариусът а впоследствие и заповедния съд са  приели, че поканата е редовно връчена по реда на чл.47 ГПК на 28.08.2014год. Следователно, нотариусът е удостоверил, чрез направеното на нотариалната покана отбелязване, че поканата е връчена на адресата  по реда на чл.47 ГПК, на посочения в нея адрес.

При преценка валидността на извършеното по този начин връчване на нотариалната покана, съдебният състав съобрази следното:

След като длъжникът не е намерен на посочения в нотариалната покана адрес, нотариусът е изпълнил процедурата по чл.47 ал.1 ГПК, като е залепил уведомление. Безспорно е, че в посочения срок, ответникът не се е явил да получи книжата.

В тази хипотеза, чл.47 ал.3 изисква, да се направи справка за неговата адресна регистрация, като ако посочения адрес не съвпада с постоянния, или настоящ арес на страната, съобщението следва да се връчи по настоящия, или постоянния адрес по реда на ал.1 и 2. Следователно, установи се по делото, че тази процедура не е спазена, понеже не е представена извършена от нотариуса справка за настоящия, или постоянен адрес на ответника, за да бъде приложена презумцията на чл.47 ал.5 ГПК. Тежеста на доказване, относно наличието на предпоставките за обявяване на договора за предстрочно изискуем, е на банката-ищец. Предвид установената нередовност на връчването на нотариалната покана, следва да се направи извод, за недоказаност на твърдението в исковата молба, че задължението по договора е станало предсрочно изискуемо, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.1 ГПК. В подкрепа на направения извод, за нередовност на нотариалното връчване на поканата е и обстоятелството, че съобразно представено Удостоверение от Община Варна, дирекция „ИАО”, С.Й.М. има постоянен и настоящ адрес: ***, следавателно-адрес различен от  адреса, на който е залепено уведомлението по чл.47 ал.1 ГПК.

По така развилия се спор относно предсрочната изискуемост на процесния кредит, съдът намира, че следва да отбележи следното:

В т.18 на ТР №4 от 18.06.2014год. на ВКС, по тълк. Дело № 4/2013год.  ОСГТК, изрично е дадено разрешение на така повдигнатия спор /относно предсрочната изискуемост на вземане, произтичащо от договор за банков кредит/. 

Така даденото разрешение е задължително за прилагането му от съдилищата, при разрешаване на конкретните хипотези.  Според даденото разрешение, ако фактите, относими към настъпване  и обявяване на предсрочна изискуемост, не са съществували преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на посоченото основание. 

В решението са посочени и предпоставките за  обявяване на  кредита за предсрочно изискуем. Изложено е, че предсрочната изискуемост представлява едностранно изменение на договора. Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит, или непогасения остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване  от длъжника на волеизявлението на кредитора. Изрично е посочено, че извлечението от счетоводните книги на банката установява вземането,  но не представлява документ удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем.  Постигнатата в договора предварителна договорка при какви условия договора за кредит става предсрочно изискуем, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това заявление да е достигнало  до длъжника.  Прави се извод, че предпоставките за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаване на волеизявлението от длъжника предхожда по времеподаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

По спора, с който настоящата инстанция е сезирана, не са налице изложените предпоставки, за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това е така, тъй като по изложените по-горе съображения, не се установява към посочения релевантен момент банката да е обявила по валиден начин на длъжника, предсрочна изискуемост на кредита, чрез отправено изявление че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. А както се посочи, предсрочната изискуемост има действие от момента на изявлението, поради което уведомлението би имало правно значение, само ако предхожда заявлението  за издаване на заповед за изпълнение /а не в по-късен момент-например с ИМ/. Предвид изложеното, ищецът като кредитор не е обявил по валиден начин сумите по договора за кредит за предсточно изискуеми, поради което и за длъжника не е възникнало задължение за тяхното предсрочно погасяване. По делото се установи, че преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, банката кредитор не е обявила на длъжника предсрочната изискуемост на сумите по договора за кредит, поради което предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК се явява неоснователен - банката е обявила кредита за предсрочно изискуем без да са налице основанията за това, поради което длъжникът не дължи сумата по издадената на това основание заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

Относно направеното с въззивната жалба в евентуалност искане за присъждане на падежираните вноски и акцесорни задължения:  С исковата молба, както и с допълнителната искова молба, банката е заявила установяване на дължимостта на процесните суми, на основание настъпила предсрочна изискуемост на дълга. Както в исковата, така и в допълнителната искова молба няма искане за евентуално уважаване частично на иска на основание падежиралите вноски, а същото се прави едва с въззивната жалба и следва да се остави без разглеждане, като несвоевременно направено. Предвид установената неизискуемост на вземането на въззивната банка,  предявеният от нея иск за установяване на вземането й към длъжника се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя.

Разноски пред настоящата инстанция: В полза на  въззиваемата страна следва да бъдат присъдени  сторените разноски пред въззивната инстанция. Пред въззивната инстанция е наведено възражение за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство на въззиваемата страна в размер на 5 000 лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска възлиза на 5 152,20 лева /чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.20014 год. /. Следователно – уговореният и заплатен хонорар не надхвърля минималния такъв и не подлежи на намаляване поради прекомерност при условията на чл. 78, ал.5 ГПК. 

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд                       

                             

                                                 Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение № 945/07.12.2015 год., постановено  по т.д.№ 685/2015 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК 831919536, София, да ЗАПЛАТИ на С.Й.М., ЕГН **********, сумата от  5 000лв./ пет хиляди лева/ -разноски във въззивното производство за процесуално представителство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                                2.