РЕШЕНИЕ

   № 77

               гр.Варна, 24.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 16.03.2016 г. в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                   ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 110  по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

ЗК „Лев Инс” АД - гр.София обжалва решение № 930/03.12.2015 г. по в.т.д.№ 433/2015 г. на Окръжен съд Варна, ТО, с което са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл. 213 от КЗ, във вр. с чл. 223, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на И.Ж.М. *** да му заплати сумата от 27000 лв, представляваща стойността на изплатеното от застрахователя обезщетение по застрахователна полица №ХХХХХХХХХХХХ от 23.11.2009 г., валидна от 24.11.2009 г. до 23.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.03.2015 г. до окончателното изплащане, ведно с присъждане на разноски на И.М. в размер на 3200 лв. Моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно и за постановяване вместо него на друго решение, с което съдът уважи предявените искове, ведно с присъждане на направените по делото съдебно - деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят моли с писмено становище чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото съобразно списък по чл.80 –ГПК.

Въззиваемата страна - И.Ж.М. *** моли с писмен отговор на жалбата и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване изцяло на обжалваното решение и за присъждане на съдебно-деловодните разноски, включително и адвокатското възнаграждение.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Искът е с основание чл.274, ал.1, т.2 – КЗ /отм./. Претендира се възстановяване от застрахования на платеното от застрахователя на пострадалата Д.А. от с.А., обл.Силистра обезщетение за претърпени от същата неимуществени вреди следствие на телесно увреждане при ПТП на 12.05.2010 г., предвид констатирана неизправност на застрахованото МПС, с което е причинено то – неизправни предни гуми и неизправна ръчна спирачка.

Ответникът по делото е застраховано лице по смисъла на чл.257, ал.2 –КЗ /отм./, тъй като е ползвал на законно основание МПС, с което е причинено увреждането и за което е налице валидно сключен застрахователен договор.

Хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 – КЗ /отм./ обаче не е налице. Съгласно този текст застрахованият носи регресна отговорност спрямо застрахователя, ако не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността на движението, и пътно-транспортното произшествие е възникнало в резултат на това. Изобщо не се твърди и не се доказва сочените неизправности в МПС да са настъпили по време на самото му движение – т.е. внезапно, аварийно –докато МПС се движи, в който случай водачът, за да не се застраши безопасността на движението, е следвало да спре и да отстрани възникналата неизправност. Напротив, твърдят се и се установяват от заключението на САТЕ по делото технически неизправности, които очевидно не са възникнали при движението на МПС – износен протекторен рисунък на предните колела и неизправна ръчна спирачка, а са възникнали постепенно с амортизирането на автомобила в резултат на ползването му. Касае се за вече съществуващи, а не за внезапно възникнали при движението повреди в МПС.

Ищецът не твърди и не доказва виновно поведение на водача, изразяващо се в непреустановяване движението на автомобила и неотстраняване на възникнали при движението повреди или технически неизправности, които са застрашавали по-нататъшната му безопасност. Самият механизъм на произшествието – задвижване на МПС на заден ход изключва наличието на такива факти.

Ищецът няма изрични твърдения и не доказва, че сочените технически неизправности на товарния автомобил са причинили процесното ПТП. Вещото лице  Михайлов по изслушаната от първоинстанционния съд САТЕ е дал обяснения в с.з. на 11.09.2015 г., че ръчната спирачка няма поначало отношение към спирането на автомобила, като се задейства, едва след като автомобилът е вече спрял. Крачната спирачка при хода на товарния автомобил назад е била използвана, от което следва, че е била изрядна. По отношение на вероятно износените предни колела /тъй като от протокола за оглед и досъдебното производство не може да се установи уредът, с който е измерена дълбочината на протектора на гумите/ вещото лице е посочило, че предвид ниската скорост при движението на автомобила на заден ход – 12 км/ч и чистото пътно платно гумите не биха могли да бъдат фактор, въпрепятстващ максималната спирачна активност на товарното МПС. Като основна причина за станалото ПТП вещото лице приема от една страна липсата на надлежно убеждаване на водача преди да предприеме движение на автомобила на заден ход, че пътят зад автомобила е празен и по него няма препятствие, а от друга – погрешната преценка на пострадалата, че може да премине, без движещият се назад автомобил да я застигне. От заключението на вещото лице и обясненията му в с.з., които съдът възприема като компетентно и обективно дадени, се установява без всякакво съмнение, че сочените неизправности на автомобила не влияят на механизма на ПТП и то не е възникнало в резултат на тях.

Между заключението и обясненията на вещото лице няма противоречия, с него са дадени пълни и ясни отговори на поставените със задачата въпроси, същото е обосновано и няма никакво съмнение за неговата правилност. Предвид това подновеното с жалбата искане за назначаване на нова САТЕ е счетено за неоснователно и въззивният съд го е оставил без уважение с определение в з.з. №148/24.02.2016 г.

Искът е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло като несъставомерен. При това положение не се налага да се обсъждат и останалите възражения на ответника срещу него.

Окръжен съд Варна, ТО е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, предвид което обжалваното решение следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2250 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 930/03.12.2015 г. по в.т.д. № 433/2015 г. на Окръжен съд Варна, ТО.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс” АД - гр.София, ЕИК  121130788, да заплати на И.Ж.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2250 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.