РЕШЕНИЕ

 

                   № 125/  28.04.2015 г.             град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд -  гр. Варна                 търговско отделение трети състав

На  първи април                                                                   2015 година

В публично заседание в следния състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                  ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                                        Петя Хорозова       

при участието на секретаря Д.Ч. сложи на разглеждане възз.т.д. № 111 по описа за 2015 г. докладвано    от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 268 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „В.Е.Е.” ООД със седалище гр. София срещу решение № 1138/02.12.2014 г. постановено по т.д. 1194/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен иска му срещу „Енерго - про мрежи” АД, със седалище гр. Варна, за присъждане на сумата 120 032,06 лв. претендирана на осн. чл. 55 ал. 1 пр.3 ЗЗД, като сбор от цени за достъп до мрежата на ответника по издадени 4 бр. фактури, основанието за плащане на които е отпаднало и са присъдени 4 956 лв. съдебни разноски.

Въззивникът „В.Е.Е.” ООД обжалва решението като неправилно и иска отмяната му и постановяване на друго решение с което искът се уважи. Сочените пороци са необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Въззиваемата страна „Енерго - про мрежи” АД по изложени в писмен отговор съображения оспорва основателността на жалбата и правилността на обжалваното решение.

Третото лице помагач на ответника счита, че привличането му е недопустимо - липсва правен интерес, тъй като административният акт не е основанието за възникване на правоотношението по предоставената услуга, евентуално поддържа неоснователността на иска.

Въззивната жалба е подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е допустима.

Съдът след служебна проверка констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, поради което следва да се произнесе по съществото на спора.

Между страните няма спор, че ищецът е производител на ел. енергия от възобновяем източниu - малка електроцентрала с фотоволтаични модули и заявена мощност 2 200кW”, който е присъединен към електроразпределителната мрежа на ответника с предишно наименование „Е.ОН България Мрежи” АД на осн. договор от 18.11.2011 г. и има сключен договор №253/28.11.2012г за продажба на произведената ел. енергия с крайния снабдител – купувача „Е.ОН България Продажби” АД, който съгл. чл. 94а ал. 3 от Закона за енергетиката и чл. 31 от ЗЕВИ /в редакция Д.в. бр. 29 от 2012 г. в сила от 10.04.2012 г./, е длъжен да изкупува произведената ел. енергия от възобновяеми източници на присъединените към електроразпределителната мрежа производители. С изменението на ЗЕ Д.в.бр. 54/2012 г., в качеството си на производител, ищецът съгл. чл. 84 ал. 2 от ЗЕ е бил задължен да сключи договор за достъп с оператора на мрежата към която е присъединен, в случая това е ответникът „Енерго – Про Мрежи” АД. Съгл. чл. 84 ал. 3 ЗЕ, този договор е задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на ел. енергия и е следвало да се сключи в двумесечен срок от влизане в сила на новата разпоредба. /§197 ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗЕ/, като при неизпълнение в срок операторът сезира ДКЕВР, която определя условията на достъп, до сключването на договора. Комисията е постановила решение Ц-33/14.09.2012 г. за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Съгл. чл. 13 ал. 9 от ЗЕ, обжалването на акта не спира изпълнението му, поради което ищецът, като доставчик по смисъла на т.16 от ДР на ЗЕ, е плащал цената на достъп, като условие за изпълнение на договорите за продажба на ел. енергия. Платена е цена на достъп за общо 120 032,06 лв. по 4 бр.фактури:

№ 0001101440 от 07.01.2013 г. и пл. нареждане на стойност 20 903 лв.

№ 0001101667 от 05.02.2013 г. и пл. нареждане на стойност 24 836,81 лв.

№ 0001101937 от 05.03.2013г.и пл. нареждане на стойност 21 727,94лв.

№ 0001102267 от 03.04.2013 г. и пл. нареждане на стойност 52 564,31 лв.

Решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е обжалвано от производител на ел. енергия от ВЕИ и е отменено с решение  4025/21.03.2013 г. по адм.д. №12423/12 г. на ВАС , потвърдено с решение № 9484/25.06.2013 г. по адм.д. 6473/2013 г. на ВАС по реда на чл.221 ал. 2 АПК. Твърдението на ищеца е, че отношенията между страните са се определяли от решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР и с отмяната му е отпаднало основанието за плащане, поради което от момента на влизане в сила на съдебното решение с което е отменен административния акт – 25.06.2013 г. се поражда задължение за връщане на платените от него 120 032,06 лв. на отпаднало основание, с които ответникът се е обогатил неоснователно.

Настоящият състав споделя фактическите констатации и мотивите на първоинстанционния съд и осн. чл. 272 ГПК препраща към неговите мотиви, че решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР не е самостоятелен източник на задължението за плащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ищеца- производител на ел. енергия и с неговата отмяна по съдебен ред не отпадат с обратна сила правните последици спрямо конкретното договорно правоотношение.

Решението на съда с което обжалвания акт за определяне на временна цена е отменен, има действие по отношение на всички /чл. 177 ал. 1 АПК/, но предмет на спора са гражданскоправните последици, спрямо неучаствалите в административното производство лица. Определената от регулатора временна цена за достъп е само един от елементите на договора за достъп, който ищецът като производител е бил длъжен да сключи с оператора на мрежата към която е присъединен / чл. 84 ал. 2 от ЗЕ/. Тази търговска сделка, с която се уреждат правата и задълженията във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, съгл. чл. 84 ал. 3 от ЗЕ е задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на ел. енергия и с производителите на ел. енергия от възобновяеми източници по договори при условията на чл. 94а ал. 3 ЗЕ.  След изтичане на 17.09.2012 г. на двумесечния срок за сключването им, в изпълнение на законовото си правомощие, съгл. чл. 21 т. 8 вр. с чл. 30 ал. 1 т. 13 от ЗЕ, да регулира цените на достъп, комисията е определила временни цени. Следователно между ищеца като доставчик на ел. енергия от ВЕИ и оператора на ел.разпределителната мрежа са възникнали договорни отношения, след като е осъществявана фактически дейността по осигуряване на достъпа, така както е регламентирана в закона и е плащана временната цена за услугата. С отмененото решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е отпаднала само определената временна цена, но не и основанието за плащане на услугата - задължението за осигуряване на достъп при продажба на ел. енергия между страните по спора.

Отмяната от административния съд на решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което регулаторния орган е определил временна цена на достъп не може да има за последица разваляне на създадените договорни отношения между страните въз основа на нормативното изискване на закона за сключване на договори за достъп между оператора на мрежата и производителя на ел. енергия, за уреждане на правата по диспечиране, предоставяне на студен резерв и допълнителни услуги между оператора на системата и ищеца, който е ползувател по смисъла на § 41а, б”а” предл.първо от ДР на ЗЕ. Ползването на електроразпределителната мрежа от всички участници на енергийния пазар представлява възмездна услуга. и не може да бъде предоставяна безвъзмездно на отделни групи ползуватели.

Като допълнение към изложените от първата инстанция мотиви настоящият състав счита, че не е настъпило неоснователно разместване на блага по смисъла на чл.55 ал. 1 ЗЗД което да подлежи на възстановяване, тъй като в чл. 32 ал. 4 от ЗЕ в случаите на отклонение между временните от окончателните цени е предвиден специален ред на компенсаторни мерки за които регулаторният орган следва да вземе решение.

Не следва да се обсъждат поради настъпила преклузия по чл. 372 ал. 2 ГПК, въведените едва със въззивната жалба нови фактически основания за неоснователността на плащането поради липса на реално извършена услуга, по съображения, че произведената ел. енергия се закупува на границата на имота на производителя и няма разходи по достъп и пренос

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за плащане на сумата 120 032,06лв. получена на отпаднало основание, като цена на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи е неоснователен.

С оглед изложеното първоинстанционото решение следва да се потвърди.

Поради изхода на спора на въззивника не се дължи възстановяване на съдебни разноски. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят направените и поискани по реда на чл. 80 ГПК, съдебни разноски до размера на сумата 4 956 лв. За разликата до 9 912  съдът счита, че следва да се уважи възражението за прекомерност направено от насрещната страна.  

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1138/02.12.2014 г. постановено по т.д. 1194/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете предявени от „В.Е.Е.” ООД със седалище гр. София ЕИК 200329299 срещу „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД, със седалище гр. Варна, ЕИК104518621, с правно основание чл. 55 ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 120 032,06 лв. претендирана като сбор от цени за достъп до мрежата на ответника по издадени фактури №0001101440 от 7.01.2013г, № 0001101667 от 5.02.2013г, № 0001101937 от 05.03.2013г и №0001102267от 03.04.2013 г. подлежащи на връщане поради отпадането на основанието за плащането им както и в частта с която В.Е.Е.” ООД е осъден да заплати на „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД сумата 4 956 лв. съдебноделоводни разноски  на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА„В.Е.Е.” ООД със седалище и адрес на управление гр. София бул”Черни връх” № 43 ЕИК 200329299                           да плати на „ЕНЕРГО - ПРО МРЕЖИ” АД, със седалище гр. Варна, ЕИК104518621 сумата 4 956 лв. съдебни разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                        ЧЛЕНОВЕ :