Р Е Ш Е Н И Е

№                                                2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 01.04.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

при секретаря Десислав Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 112 по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 ГПК и е образувано по  повод на Въззивна жалба от „М. Г.”ООД гр.Несебър, чрез процесуален представител–ищец по т.д. № 1152/2014год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което са отхвърлени исковете на въззивника срещу„Енерго-Про мрежи”АД, за заплащане на сумата от 49 772,15лв., като получена на отпаднало основание, претендирана като сбор от цени за достъп до мрежата на ответника по издадени от него фактури с №№: 0001100652/11.10.2012 г., 0001100898/06.11.2012 г., 0001101156/06.12.2012г., 0001101484/07.01.2013 г., 0001101754/05.02.2013 г., 0001101991/05.03.2013 г., 0001102318/03.04.2013 г., 0001102716/07.05.2013 г., 0001103119/05.06.2013 г.:0001100558/10.10.2012 г., 0001100817/06.11.2012 г., 0001101099/06.12.2012 г., 0001101484/07.01.2013 г., 0001101690/05.02.2013 г., 0001101991/05.03.2013 г., 0001102322/03.04.2013 г., 0001102672/07.05.2013 г., 0001103119/05.06.2013 г., 0001103394/05.07.2013 г., 0001104750/07.10.2013 г., 0001105342/05.11.2013 г., 0001105901/06.12.2013 г., , подлежащи на връщане поради отпадане на основанието за плащането им, предвид отмяната на раздел VІІ, т. 1 и т. 3 на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР с влезли в сила решение № 4025/21.03.2013г. на ВАС, ІV - то отделение по адм. д. №12423/2012г. на ВАК, ІV-то отделение, и решение № 7159/27.05.2013 г. по адм. д. № 1238/2013 г. по описа на ВАС, ІV отделение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.06.2014 г., до окончателното й плащане, както и сумата от 166.23лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 14.06.2014 г. до 25.06.2014 г., като неоснователни.

Решението е постановено при участието на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – гр. София, в качество на трето лице– помагач на страната на ответника „ Енерго-Про Мрежи” АД - гр. Варна.

Счита решението за неправилно-поради допуснати нарушения на материалния и процесуания закон и необоснованост, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени, по изложени съображения.

Въззиваемата страна „Енерго-Про продажби”АД  чрез писмено становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва от процесуални представители. В подкрепа на жалбата е представено и писмено становище от процесуалния представите на въззивника.

Третото лице–помагач на страната на ответника – КЕВР, чрез писмено становище, оспорва конституирането му като подпомагаща страна, като излага, че не са били налице предпоставките по чл.219 ГПК. В евентуалност се излага становище, че решението е правилно.

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Относно оплакването за допуснато процесуално нарушение, вследствие неприемането за разглеждане на евентуален иск  с правно основание чл.59 ЗЗД:  Оплакването е неоснователно. Искането за допускане за разглеждане на евентуален иск с правно основание чл.59  ЗЗД е направено в проведеното на 13.11.2014год. открито съдебно заседание. Съобразно разпоредбата на чл.372 ал.2 ТЗ, крайният момент за изменение на иска е срокът на допълнителната искова молба. След като искането е направено в първото открито съдебно заседание-т.е. след срока по чл.372 ал.2 ГПК, същото е преклудирано и законосъобразно е било отхвърлено. Предвид изложеното, съдът не е допуснал твърдяното процесуално нарушение.

При разглеждане на иска по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, съдът съобрази следното:

          Производството е образувано по иск от „М. Г.” ООД гр.Несебър, чрез процесуален представител, срещу  „Енерго-Про мрежи”АД, за връщане на сумата 49 772,15лв., като получена на отпаднало основание, включваща сумата 32 603,57лв.- заплатена цена за достъп по издадени фактури с №№: 0001100652/11.10.2012 г., 0001100898/06.11.2012 г., 0001101156/06.12.2012г., 0001101484/07.01.2013 г., 0001101754/05.02.2013 г., 0001101991/05.03.2013 г., 0001102318/03.04.2013 г., 0001102716/07.05.2013 г., 0001103119/05.06.2013 г.:0001100558/10.10.2012 г., 0001100817/06.11.2012 г., 0001101099/06.12.2012 г., 0001101484/07.01.2013 г., 0001101690/05.02.2013 г., 0001101991/05.03.2013 г., 0001102322/03.04.2013 г., 0001102672/07.05.2013 г., 0001103119/05.06.2013 г., 0001103394/05.07.2013 г., 0001104750/07.10.2013 г., 0001105342/05.11.2013 г., 0001105901/06.12.2013 г., мораторна лихва в размер на 108,89лв. върху сумата за периода от 14.06.2014год.-25.06.2014год.:

Сумата в размер на 17 168,58лв., ведно с мораторна лихва за същия период в размер на 57,34лв.,  получена от ответнника на отпаднало основание, представляваща заплатена цена за достъп по издадени фактури с №№:  0001100558/10.10.2012 г., 0001100817/06.11.2012 г., 0001101099/06.12.2012 г., **********/07.01.2013 г., 0001101690/05.02.2013 г., **********/05.03.2013 г., 0001102322/03.04.2013 г., 0001102672/07.05.2013 г.,**********/05.06.2013 г., 0001103394/05.07.2013 г., 0001104750/07.10.2013 г., 0001105342/05.11.2013 г., 0001105901/06.12.2013 г.,., подлежащи на връщане поради отпадане на основанието за плащането им, предвид отмяната на раздел VІІ, т. 1 и т. 3 на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.06.2014 г., до окончателното й плащане,  на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Излага, че е производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез експлоатация на  Ветрова електрическа централа с ветрогенератор с инсталирана мощност:-900 кW и Малка ветрова ел.централа с мощност 750 кW” които са въведени в експлоатация, като същите са били присъединени  към ел. разпределителната мрежа на ответното дружество с Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия №ДУА-1056/02.10.2008год.-3097-ВГ-22.07.2009 от 30.07.2009г. и Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия 20.07.2006год. С Решение № Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР е определила временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, които да бъдат заплащани ежемесечно. „Енерго Про мрежи”АД начислява такса за достъп, като за периода 11.10.2012год.-06.12.2013год. за обект Ветрова Централа с 900 кW начислява такса за достъп, за която са издадени следните фактури: №№: 0001100652/11.10.2012 г., 0001100898/06.11.2012 г., 0001101156/06.12.2012г., 0001101484/07.01.2013 г., 0001101754/05.02.2013 г., 0001101991/05.03.2013 г., 0001102318/03.04.2013 г., 0001102716/07.05.2013 г., 0001103119/05.06.2013 г.:0001100558/10.10.2012 г., 0001100817/06.11.2012 г., 0001101099/06.12.2012 г., 0001101484/07.01.2013 г., 0001101690/05.02.2013 г., 0001101991/05.03.2013 г., 0001102322/03.04.2013 г., 0001102672/07.05.2013 г., 0001103119/05.06.2013 г., 0001103394/05.07.2013 г., 0001104750/07.10.2013 г., 0001105342/05.11.2013 г., 0001105901/06.12.2013 г  Обща начислена и платена сума на фактурите е 32 603,57лв.

За обекта Малка ветрова централа 750 кW ответното дружество е издало следните фактури за цената на достъп: с №№:  0001100558/10.10.2012 г., 0001100817/06.11.2012 г., 0001101099/06.12.2012 г., **********/07.01.2013 г., 0001101690/05.02.2013 г., **********/05.03.2013 г., 0001102322/03.04.2013 г., 0001102672/07.05.2013 г.,**********/05.06.2013 г., 0001103394/05.07.2013 г., 0001104750/07.10.2013 г., 0001105342/05.11.2013 г., 0001105901/06.12.2013 г на обща стойност 17 168,58лв., която е заплатена от ищеца.

Общо платените на ответното дружество суми с ДДС по посочените фактури е в  размер на 49 772,15лв.

Решението на ДКЕВР, с което са определени временните цени за достъп е отменено с Решение № 4025/21.03.2013г. по адм.д. № 12423/12г. на ВАС, потвърдено с решение на петчленен състав № 9484/25.06.2013г. по адм.д. № 6473/13г. на ВАС. Излага също, че Решение № Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР е обжалвано и никога не е влизало в сила, като след отмяната му, всички породени от него последици отпадат с обратна сила, включително и задълженията на ищеца да заплаща цена на достъп. По повод на възраженията на ответника,  излага становище, че решенията имат конститутивно и обратно действие, без да е необходимо последното да се съдържа в изричен диспозитив.

Предвид изложеното, според ищеца, платените от него суми по процесните фактури, се явяват платени на отпаднало основание по см. на чл.55 ал.1 пр. 3 ЗЗД, поради което ответното дружество е длъжно да ги върне. На 30.06.2014год. на ответника са изпратени две покани за доброволно изпълнение  в  14-дневен срок  от получаването, който е изтекъл, а сумите не са върнати. Предвид изложеното,  се иска от съда да осъди ответното дружество да заплати като получени на отпаднало основание по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД сумите от: 32 603,57 лв.,  заплатена по цитираните фактури, ведно с мораторна лихва  в размер на  108,89лв., както и сумата в размер на 17 168,58лв.-за втората Г.а фактури,  ведно с мораторна лихва в размер на 57,34лв. 

В писмен отговор чрез процесуален представител, „Енерго-Про Мрежи”АД оспорва допустимостта на исковете, като сочи, че за защита от незаконосъобразни актове на административни органи, е предвиден специален ред:-чл.203 и сл.АПК вр.чл.203 АПК.

 „Енерго-Про продажби”АД оспорва и основателността на предявените искове. Твърди неоснователност на иска поради следните съображения: - По отношение на Решение Ц-33/14.09.2012год. законът изрично допуска предварително изпълнение на решението /чл.13 ал.7 ЗЕ/, поради което всички субекти са били длъжни да го изпълняват от датата на издаването му: Решенията на ВАС нямат обратно действие, поради което решението на ДКЕВР е породило правни последици до отмяната му на 25.06.2013г. Решението за отмяна има действие занапред. Ако бе иначе, то би следвало според ответника, обратното действие да намери отражение в диспозитива на съдебното решение.

Сочи се също, че дължимата от ищеца цена е за достъп до разпределителната мрежа на Енерго про Мрежи АД- задължение, което не е отпаднало с отмяната на решението на ДКЕВР. Това е така, понеже  задължението за заплащане цена за достъп е нормативно регламентирано, и производителите, какъвто е ищеца, дължат това плащане. Твърди се, че задължението на ищеца за заплащане на тази цена е нормативно определено и произтича от ЗЕ и Правилата за търговия с ел.енергия:- пар.1 т.15 ДР ЗЕ, както и на основание чл.18а ал.6 и чл.26 ал.4 от правилата за търговия с електрическа енергия,  поради което отмяната на решението на ДКЕВР няма отражение върху задължението. Твърди се също, че „Енерго про Мрежи”АД е предоставило достъп на ищеца до електропреносната мрежа, което обстоятелство не се оспорва.

Поради това се претендира отхвърляне на исковете като неоснователни, ведно с присъждане на сторените разноски.

Третото лице–помагач на страната на ответника – ДКЕВР, чрез писмени становища пред ВОС, оспорва конституирането му като подпомагаща страна, като излага, че спорът  между страните е чисто търговски, произтичащ от облигационни отношения между страните. Излага също становище, че вменените по закон  правомощия на ДКЕВР са единствено да регулира цените за достъп, поради което Решение Ц-33/14.09.2012год. не е източник на задължението за заплащане цена за достъп, респективно не е основание за заплащане на цена за достъп.  В евентуалност, изразява становище за неоснователност на предявените искове.

ВАпС като разгледа становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Безспорно е установено, че дружеството-ищец е производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез експлоатация на  Ветрова електрическа централа с ветрогенератор с инсталирана мощност:-900 кW и Малка ветрова ел.централа с мощност 750 кW” които са въведени в експлоатация. Централите са присъединени  към ел. разпределителната мрежа на ответното дружество с Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия №ДУА-1056/02.10.2008год.-3097-ВГ-22.07.2009 от 30.07.2009г. и Договор за присъединяване на обект на независим производител на ел.енергия 20.07.2006год.  Ползването  на ВЕЦ е разрешено с РП № СТ-12-11/12.01.2007год. и РП № ДК-07-91/27.10.2009год. на ДНСК.  Не се спори, че страните са обвързани от Договор за продажба на ел.енергия –арг.-чл.15 от договорите за присъединяване. С разпоредбата на  чл.30, ал.1 ЗЕВИ /Обн., ДВ, бр.35/2011 г./ е въведено изискване за сключването на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. С разпоредбата на пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ / обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ законодателят е задължил заварените производители на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. Според  ал. 2 на с. разпоредба, при неизпълнение на ал.1, е предвидена възможност за операторите при липса на сключен договор, да сезират комисията за определяне на условията за достъп до сключването на договор.  С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че предоставянето на достъп до ел. преносната и ел. разпределителната мрежа е възмездно и се осъществява на договорно основание. Не са представени доказателства,  че в дадения с пар.197 ал.1 ЗЕ срок, дружеството е сключило договор за достъп с ел. разпределителното дружество. 

 С Решение № Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР за определяне временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на ел.енергия от ВЕИ, са определени временни цени за достъп, които да бъдат заплащани ежемесечно. Решенията на ДКЕВР са задължителни и без да са влезли в законна сила-т.е. подлежат на предварително изпълнение /арг.чл.13 ал.7 ЗЕ/. Решението на ДКЕВР, с което са определени временните цени за достъп  е отменено с Решение № 4025/21.03.2013г. по адм.д. № 12423/12г. на ВАС, потвърдено с решение на петчленен състав № 9484/25.06.2013г. по адм.д. № 6473/13г. на ВАС по реда на чл.221,ал.2 АПК. Решението на ВАС има конститутивно правно действие и действа спрямо всички. Въз основа на определените временни цени „Енерго Про мрежи”АД начислява такса за достъп, съобразно количеството произведена от ищеца ел. енергия, като за периода 11.10.2012год.-06.12.2013год. за обект Ветрова Централа с 900 кW начислява такса за достъп, за която са издадени следните фактури: №№: 0001100652/11.10.2012 г., 0001100898/06.11.2012 г., 0001101156/06.12.2012г., 0001101484/07.01.2013 г., 0001101754/05.02.2013 г., 0001101991/05.03.2013 г., 0001102318/03.04.2013 г., 0001102716/07.05.2013 г., 0001103119/05.06.2013 г.:0001100558/10.10.2012 г., 0001100817/06.11.2012 г., 0001101099/06.12.2012 г., 0001101484/07.01.2013 г., 0001101690/05.02.2013 г., 0001101991/05.03.2013 г., 0001102322/03.04.2013 г., 0001102672/07.05.2013 г., 0001103119/05.06.2013 г., 0001103394/05.07.2013 г., 0001104750/07.10.2013 г., 0001105342/05.11.2013 г., 0001105901/06.12.2013 г  Обща начислена и платена сума на фактурите е 32 603,57лв.

За обекта Малка ветрова централа 750 кW ответното дружество е издало следните фактури за цената на достъп: с №№:  0001100558/10.10.2012 г., 0001100817/06.11.2012 г., 0001101099/06.12.2012 г., **********/07.01.2013 г., 0001101690/05.02.2013 г., **********/05.03.2013 г., 0001102322/03.04.2013 г., 0001102672/07.05.2013 г.,**********/05.06.2013 г., 0001103394/05.07.2013 г., 0001104750/07.10.2013 г., 0001105342/05.11.2013 г., 0001105901/06.12.2013 гна обща стойност 17 168,58лв., която е заплатена от ищеца /копия от издадените фактури и преводните нареждания по тях –стр.66-110/.

Общо платените на ответното дружество суми с ДДС по посочените фактури е в  размер на 49 772,15лв.  Дружеството ищец с покани, получени на 30.05.2014год. е поканило ответното дружество да върне получените суми в 14 дневен срок, което не е сторено. 

Вследствие на отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012год. е прието Решение Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР /което не е влязло в сила/, с което са определени окончателни цени за достъп. В същото е утвърдена цена за достъп до електропреносната мрежа на „ЕСО”ЕАД за производители на ел.енергия от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени-2,45лв./МВч, без ДДС.

 По повод на отмяната на Решение  № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР с което са приети временните цени за достъп, е прието Решение № КМ-1/13.03.2014г. на ДКЕВР, в което се предвиждат компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ, в зависимост от това, дали цената за достъп, определена с Решение Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР е по-висока, или по-ниска от временната цена, определена с Решение  № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, като при по-висока временна цена, разликата следва да се върне на производителя. Съдът намира за необоснован извода на окръжния съд, че ищцовото дружество не подлежи на компенсация съгласно Решение № КМ-1 от 13.03.2014год. на ДКЕВР, поради обжалването на решение Ц-33/14.09.2012год.  От съдържанието на решение № КМ-1 се установява, че от компенсаторните мерки са изключени само оспорилите решението производители, които към постановяването на решението за утвърждаване на окончателни цени, имат влезли в сила съдебни решения. Това изключение не се отнася за ищеца, тъй като инициираното от него производство по оспорване е прекратено като недопустимо.

 Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните изводи:

ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия уреждат правата и задълженията между електроразпределителните дружества и производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници във връзка с достъпа на производителите до електроразпределителната и  електропреносната мрежи.

Според разпоредбата на пар.1, т.15 от ДР от ЗЕ, „Достъп” е правото на ползване на преносната, или разпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия, срещу заплащане на цена.

На основание  чл.31, т.2 и 8 ЗЕ цената за достъп следва да е определена според разходите, които са необходими във връзка с управление  на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа.

Съобразно чл.84, ал.2 ЗЕ и чл. 104, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електроразпределителна мрежа. В договора следва да се уредят правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Според чл.84 ал.3 ЗЕ, тези договори са условие за изпълнение на договорите за продажба на ел.енергия. Следователно отношенията между производител и електроразпределителното дружество са облигационни и възмездни и са на основание сключен между тях договор. По силата на договора операторът на електроразпределителната мрежа дължи предоставяне на достъп до мрежата, срещу задължението на производителя да заплати цена за предоставената услуга „достъп”. Според чл.104 ал.3 ЗЕ, редът, условията и съотношението в заплащането на цените по чл.104 ал. 1 ЗЕ от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическа енергия. За процесния период са действащи Правилата,  приети от ДКЕВР с Решение по протокол № 94 от 25.06.2010 г., обн. в ДВ бр. 64/2010г. , отм. ДВ бр.66/26.07.2013г./. Съгласно чл.26 ал.4 от ПТЕЕ производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа. Предоставените права на ДКЕВР за регулиране на цената за достъп до електроразпределителните мрежи са посочени  в чл.30,ал.1, т.13 ЗЕ, а  на осн. чл.32 ал.4 ЗЕ ДКЕВР може да определи временни цени по чл.30 ал.1, т.13- в случай на забавяне на операторите на разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение, както  и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че  задължението за заплащане на цена на услугата достъп е елемент от съдържанието на договора за продажба на ел.енергия, като нейният размер се определя от ДКЕВР. Както се посочи, дружеството ищец, като производител, не е сключило писмен договор за достъп до електроразпределителната мрежа на оператора.  Също така,  не се спори, че ответникът е предоставял достъп и услуги свързани с него, както и че фактически ищецът е ползвал достъпа.  Следователно, въпреки че страните не са били обвързани с договор за достъп, фактически страните са изпълнявали задълженията и са се ползвали от правата, предвиден в сключен договор за достъп-т.е. реално същите са обвързани с договорно правоотношение. В подкрепа на този извод са и издадените фактури от ответното дружество, съдържащи описание и цени на предоставените услуги –достъп до мрежата на ответното дружество, респективно и тяхното заплащане от ищеца като производител на индивидуализираната в  Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР временна цена и въз основа на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт по чл. 13, ал.7 ЗЕ.

Относно основателността на исковете:

Претенциите са с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Тази законова хипотеза визира връщане на плащане, извършено на едно годно правно основание, което впоследствие е отпаднало с обратна сила.

Съобразно твърдението на ищеца, искането за връщане на платената цена за достъп за процесния период е отмененото от ВАС решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012г., тъй като, според ищеца, с неговата отмяна са отменени и размера на временните цени, респективно е заличило с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп. Във връзка с това твърдение, съдът счита, че следвада отбележи следното:

Изложиха се съображения, че страните са обвързани чрез валидно   облигационно правоотношение за покупко-продажба на ел.енергия. По това правоотношение електроразпределителното дружество предоставя постоянен и гарантиран достъп до собствената си електроразпределителна мрежа, срещу задължението на производителя на ел.енергия да заплаща цена, която е определена от ДКЕВР, единствено на която по закон нормативно са определени  правомощия на регулаторен орган –чл.32 ал.1 и ал.4 ЗЕ, както и  чрез възможността да определя по посочения ред на временни, на окончателни цени и на компенсаторни мерки, при отклонение на временните цени.

Следователно, отмененият административен акт не формира основанието на извършените престации, а определя единствено техния размер.

В подкрепа на посочения извод са и следните съображения:  Съобразно чл.84 ал.2 ЗЕ, производителите на ел.енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на ел. мррежа, а според ал.3 договорите са условие за изпълнение на договорите за продажба. В този смисъл е и чл.104 ЗЕ.  Следователно, основанието за заплащане на сумите за достъп са посочените разпоредби, респективно сключения договор за продажба на ел.енергия и фактически свързаната с него предоставена и ползвана услуга „достъп” до електоразпределителна мрежа на ответното дружество.  Или, отмененият административният акт няма правопораждащ характер спрямо основанието за плащане, същият се явява елемент от фактическия състав на възникналото търговско правоотношение,  доколкото е определило цената на същото.

С оглед на изложеното, следва да се направи извода, че отмяната с решението на ВАС на временните цени не променя възмездното правоотношение в безвъзмездно правоотношение. Поради изложеното, не се и създава задължение за доставчика за връщане на цялата получена парична престация, като получена на отпаднало основание. Това е така, тъй като, както се посочи, основанието за извършените плащания е предоставения от електроразпределителното дружество и ползван от производителя на електрическа енергия достъп до ел. мрежа.

 Ако не се сподели този извод, би се стигнало до неоснователно обогатяване на ищеца, респективно до обедняване на ответното дружество, в размер на реално извършените  разходи по предоставената и ползвана услуга достъп.

Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД се явява неоснователен. Накратко, това е така, тъй като не се установи съществуването на правно основание, по което е извършено плащането, което впоследствие е отпаднало с обратно действие. В настоящия случай, както се посочи, отмененият  административен акт определя само цената на предоставената услуга достъп и не е основание на извършените престации. Поради което и отмяната на административния акт не води до прекратяване на договорната обвързаност, респективно и основанието на разменените престации не отпада. Следователно, уважаването на иска за връщане на платениете суми в пълен размер, би ощетило страната, която е предоставила услугата „достъп”, съответно и би довело до неоснователно обогатяване на получателя на услугата, в размер на дължимите разходи за ползване на предоставената услуга.  С оглед на изложеното, искът с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за връщане на платените суми, поради отпадане на основанието за плащане се явява неоснователен и следва да се остави без уважение, ведно с предявения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД. 

След като окръжния съд е постановил съдебен акт в идентичен смисъл, обжалваното решение следва да се потвърди. На основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на окръжния съд, в частта им, относно изложените съображения в определение № 4985/17.10.2014год. по привличането и участието на ДКЕВР като трето лице-помагач в процеса, както и относно допустимостта на исковете. Предвид изхода на спора, направено искане и представени доказателства за платени разноски, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски, като претендираните за които са представени доказателства са в размер на 4 860лв.  Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на договореното възнаграждение е основателно. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, с оглед на предмета на делото, както и че то е  част от поредица еднотипни дела, по които ответникът се защитава от едно и също адвокатско дружество. Съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл. 7 ал.2 т.4/, минималният размер е 2 028,15 лева, поради което на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в посочения размер.

Водим от горното , съдът

 

                                          Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1132/02.12.2014г. постановено по т.д. № 1152/14г. по описа на ВОС-търговско отделение.

 ОСЪЖДА „М. Г.” ООД - гр. Несебър, ЕИК 102832915, да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК 103533691, Варна, сторените по делото разноски в размер на 2 028,15 лева, представляващи заплатено адв. възнаграждение, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: