Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  136/15.06. 2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на    десети април                                                            Година 2018

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

при секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 112   по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Фикосота“ ООД, ЕИК 837055835, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, бул.“Мадара“ № 48, представлявано от управителя си К А К срещу решение № 805/27.11.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1883/2015г., в частта, с която дружеството е осъдено да получи на уговореното местоизпълнение – гр. Шумен, бул. „Мадара" № 48, от „Саба.БгООД, ЕИК 148139690, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски", кв. Виница, ул. „Цар Борис III" № 3, доставени по силата на сключен между „Фикосота" ООД и „Саба.Бг“ ООД Договор за доставка на алуминиеви кутии за козметични продукти от 10.01.2012 г. стоки, както следва: 42 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка на „Фикосота" ООД от 22.07.2014 година; 140 000 помпи  по заявка на „Фикосота" ООД от 04.09.2014 година; 44 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка на „Фикосота" ООД от 04.09.2014 година; 100 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка на „Фикосота" ООД от 04.09.2014 година, на основание чл. 200, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявения иск, като му бъдат присъдени и направените разноски.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който се излагат доводи за нейната неоснователност и се иска от съда да я остави без уважение.

          Постъпила е и въззивна жалба от „Саба.Бг“ ООД, ЕИК 148139690, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски", кв. Виница, ул. „Цар Борис III" № 3,  представлявано от С Б и А Б против същото решение, но в частта, с която са отхвърлени претенциите на дружеството срещу „Фикосота" ООД, гр.Шумен за заплащане на сумата 310 161.70 лева с ДДС (258 468,09 лева без ДДС), представляваща общата цена на поръчани от „Фикосота" ООД и доставени от „Саба.Бг“ ООД по силата на рамков договор за доставка на алуминиеви кутии за козметични продукти  от 10.01.2012 г., както и сумата 27 348.23 лева, представляваща законна мораторна лихва, формирани като сбор от: цената на 42 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка от 22.07.2014 година в размер на 43762,92 лева без ДДС, ведно с мораторна лихва от 02.11.2014 г. до 18.01.2016 г. в размер на 5394,57 лева; цената на 140000 помпи по заявка от 04.09.2014 година в размер на 53491,80 лева без ДДС, ведно с мораторна лихва от 31.12.2014 г. до 18.01.2016 г. в размер на 5714,53 лева; цената на 44 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка от 04.09.2014 година в размер на 47 146.32 лева без ДДС, ведно с мораторна лихва от 31.12.2014 г. до 18.01.2016 г. в размер на 5036,64 лева; цената на 100 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка от 04.09.2014 година в размер на 114 067.04 лева без ДДС, ведно с мораторна лихва от 31.01.2015 г. до 18.01.2016 г. в размер на 11202,49 лева, както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до пълното погасяване на задължението, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл 1-во вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и за заплащане на същата сума като обезщетение вместо изпълнение равно на цената на поръчани от „Фикосота" ООД и доставени от „Саба.Бг“ ООД по силата на рамков договор за доставка на алуминиеви кутии за козметични продукти от 10.01.2012 г. 42 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка от 22.07.2014 година; 140000 помпи  по заявка от 04.09.2014 година; 44 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка от 04.09.2014 година; 100 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка от 04.09.2014 година; с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, ведно с мораторна лихва в общ размер на 27 348.23 лева, както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до пълното погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени решението в обжалваната част като незаконосъобразно и неправилно и се произнесе с решение, с което да уважи изцяло иска за реално изпълнение. В условия на евентуалност поддържат иска за заплащане на компенсаторни вреди.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Предмет на настоящото въззивно производство е насрещната претенция на „Саба.Бг“ ООД против „Фикосота“ ООД за осъждане на ответника да получи  поръчани от него и доставени от „Саба.БГ“ ООД стоки, да заплати тяхната цена в общ размер 310 161.70 лв, с ДДС, (258 468,09 лв  без ДДС), ведно с мораторна лихва в общ размер на 27 348.23 лв, както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до пълното погасяване на задължението, а при условията на евентуалност – за осъждане на „Фикосота" ООД да заплати като обезщетение вместо изпълнение сума в общ размер на 310 161.70 лв с ДДС /258 468,09 лв без ДДС/, равно на цената на поръчани от „Фикосота" ООД и доставени от „Саба.Бг“ ООД стоки, подробно описани в главния насрещен иск, ведно с мораторна лихва в общ размер на 27 348.23 лв, както и законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска  - 18.01.2016г. до окончателно изплащане на  задължението.

          От събраните по  делото доказателства се установява, че на 01.10.2012 г., между „Фикосота" ООД като купувач  и „Саба.Бг“ ООД като доставчик е сключен рамков Договор за доставка на опаковки  – л.6, с предмет доставката на изделия с вид и размер съгласно Техническа спецификация Приложение 3 и двустранно заверени образци – опаковки на купувача в количество, съгласно направена писмена заявка от страна на купувача. Договорът е изпълняван няколко години, като за всяка следваща година е подписвано Допълнително споразумение с актуализиране на цените за следващите периоди. Последното допълнително споразумение, което касае периода на доставки, предмет на исковете е от 01.02.2014г., с договорени цени в Приложение № 1 към анекса за периода 01.02.2014г. – 31.01.2015г.

          Насрещният иск има за предмет осъществяването на две доставки – тази от 22.07.2014г. /партида 6/ и тази от 04.09.2014г. /партида 7/.

          От приложените по делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ, прието  пред първата инстанция, се установява, че съгласно разменената между страните електронна кореспонденция по заявката от 22.07.2014г. е следвало да бъдат доставени : 30 000 помпи до 28.09.-03.08.2014г.; 90 000 помпи до 29.09.-05.10.14г. и 70 000 помпи до 27.10.-02.11.14г., както и 40 000 кутии до 08.09.-14.09.14г. и 92 000 кутии до 27.10.-02.11.14г.  Не се спори, че от посочените заявки са били доставени и предадени на купувача на 10.09.2014 г. 40 000 броя кутии по фактура № 1000000607/10.09.2014 г. на цена 42 405,41 лева и на 30.10.2014 г. – 50 000 броя кутии по фактура № 1000000628/30.10.2014 г. на цена 54 399,25 лева. Не е спорно между страните, че „Фикосота“ ООД е заплатило на „Саба.БГ“ ООД цената по посочените фактури.

           По заявката от 04.09.14г. е следвало да бъдат доставени : 140 000 помпи до м.декември 14г, както и 20 000 кутии до м.октомври 14г.; 45 000 кутии до м.декември 14г. и 100 000 кутии до м.януари 15г.

          Според в.лице по приетата ССчЕ поръчаните и неполучени от „Фикосота" ООД 42 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявката от 22.07.2014 г. са доставени на 20.10.2014г.  140 000 помпи по заявка от 04.09.2014 г. са доставени на 02.12.2014 г; 44 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявката от 04.09.2014 г. са доставени на 17.11.2014 и 100 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявката от 04.09.2014 г. са доставени на 06.01.2015 г. За дата на доставката е приета датата на оформяне на  режим внос, тъй като стоките могат да бъдат доставени на „Фикосота" ООД най-рано на датата на обмитяването им. Установено е още, че доставените стоки са заплатени на доставчиците от Китай. Фактурите за закупуване на посочените стоки са осчетоводени от „Саба.БГ“ ООД и са включени в дневниците за покупки на дружеството. Неполучените от купувача стоки са прехвърлени на склад в „Ен Ти Зет Лоджистикс“ ЕООД в гр.Аксаково.

          Претендираните заявени, но неполучени от „Фикосота“ ООД стоки са както следва : По заявката от 22.07.14г. – 42 000 кутии с крайна дата на доставка 02.11.14г. и уплътнения към тях на обща стойност 43 762,92лв без ДДС. По заявката от 04.09.14г. – 44 000 кутии с крайна дата на доставка декември 14г. и уплътнения към тях на обща стойност 61 463,32лв без ДДС; 100 000 кутии със срок на доставка януари 15г. и уплътнения към тях на обща стойност 114 067,04лв без ДДС и 140 000 помпи със срок на доставка декември 14г. на стойност 53 491,80лв без ДДС. Цялата дължима сума е в размер на 272 785,08лв, с общо дължима лихва от 23 087,81лв.

          Във въззивната жалба „Фикосота“ ООД поддържа възражението си за неоснователност на насрещния иск по съображения, че е развалил договора поради близо 10-месечна забава на Саба да предаде процесните стоки.

Такава забава на длъжника по делото обаче не се доказва.

От заключението на ССчЕ се установява, че стоките са пристигнали в РБългария преди или на датата на уговорената доставка.  Доколкото срокът на доставката е договорен между страните, не е била необходима и изрична покана от страна на длъжника „Саба.Бг“ ООД за получаването им. Въпреки това обаче ищецът е отправил неколкократни покани до кредитора за получаване на стоката – л.95-96,100-102, 173-190. От разменената по електронна поща кореспонденция между страните се установява, че обичайната сложила се между тях практика е  била доставчикът да информира купувача за пристигането на стоката, като иска съгласието му за потвърждаване датата на транспортирането й до неговия склад. В отговор „Фикосота“ ООД е връщало мейл, в който е определяло датата за получаване на доставката, изисквало е допълнителни документи, като напр. декларация за съответствие с Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки или е отказвало доставката поради констатирана наличност на стоката от стари партиди, като се е ангажирало допълнително да уведоми доставчика за възможна дата на получаване на стоката – л.174. Следователно длъжникът многократно  е предлагал изпълнение според уговореното в договора количество и качество на стоката. Доколкото по първоначалния предявен осъдителен иск от „Фикосота“ ООД срещу „Саба.Бг“ ООД  е установено, че внесените от ответника стоки са отговаряли на необходимото качество, съдът приема, че този правен извод следва да намери приложение и по отношение на насрещния иск. Предложено е и изпълнение на уговореното местоизпълнение. В чл.6.2 от рамковия договор е разписано, че цената на стоката е с условие на доставка DDP /Incoterms 2011/- стоката доставена с платено мито – гр. Шумен. Т.е. местоизпълнението е уговорено в договора според дадената в чл.68 ал.1 от ЗЗД възможност. Доколкото местоизпълнението съвпада със седалището на дружеството, то следва да бъде конкретизирано като производствения склад на Фикосота в гр.Шумен. Тази практика между констагентите е потвърдена и от свидетеля Божидар Василенко. В този смисъл неоснователно е  разбирането на въззивника, че „Саба.Бг“ ООД не е изпълнило задължението си да го покани да получи стоките, защото не ги е транспортирало до гр.Шумен.

Горната фактическа установеност налага следните изводи :

Поетото по рамковия договор и подписаните въз основа на него допълнителни споразумения задължение на доставчика да предаде стоката изисква съдействие на кредитора, за да може да бъде изпълнено. В процесния случай е установено от фактическа страна, че  кредиторът не е приел предложеното му изпълнение   на задължението за предаване на стоката, поради което същият е изпаднал  в забава. Според А.Калайджиев /“Облигационно право“, Обща част, Пето издание, София, 2010, с.385/ обстоятелството, че при забавата на кредитора е налице неупражняване на право, а не неизпълнение на задължение, налага уреждането на последиците й по такъв начин, че от една страна – да бъде запазен интересът на длъжника, чието положение не трябва да се влошава поради неизпълнение, което се дължи на  бездействието на кредитора, а от друга страна – да бъде запазена свободата на кредитора.

Правните последици от забавата на кредитора са няколко :  Кредиторът, който се намира в забава, не може да развали договора по съдебен или извън съдебен ред, тъй като не е изправна страна по него / гр.д. 4792/07г., ІІ г.о/;  не може да прави възражение за неизпълнен договор; рискът от последващо погиване на вещта преминава върху кредитора – чл.96 ал.1 ЗЗД; длъжникът се освобождава от отрицателните последици на собствената си забава – чл.96 ал.1 ЗЗД, напр. престава да дължи лихва; длъжникът  остава да отговаря само при умисъл или груба небрежност; длъжникът може да претендира обезщетение на необходимите разноски, които е длъжен да прави във връзка със забавата, напр. да плаща за склад на неполучените от кредитора вещи. А най-важната последица, имаща пряко действие към  процесните отношения, е свързана с пораждане правото на длъжника да се освободи от задължението си – чл.97 ЗЗД вр.чл.328 ТЗ, в случай че то е за предаване на вещ, като поиска от районния съд по местоизпълнението да му определи подходящо място, където да предаде дължимото за пазене. Длъжникът може да се възползва или не от правната възможност по чл.97 ал.1 ЗЗД. Ако не се възползва, върху него остава да тежи задължението за изпълнение по предаване на вещта.

 В аналогичната норма пък на  чл.328 ал.1 ТЗ са предвидени няколко хипотези на освобождаване на продавача от забавата на купувача да получи стоката – предаване за пазене, продажбата й по пазарни цени или на публичен търг, след като купувачът бъде известен за това  и му бъде съобщено  времето или мястото на продажбата или търга, а при бързо развалящи се стоки продавачът може да ги продаде без да предизвестява за това купувача.

С оглед на така установените между страните договорености не може да бъде възприета и тезата на въззивника „Фикосота“ ООД за това, че процесните сделки са от рода на т.нар. фикс –сделки.

От друга страна при установена забава на длъжника за предаване на стоката, кредиторът разполага с иск за реално изпълнение, по силата на който може да иска осъждане на продавача/доставчика да му предаде закупената или поръчана вещ. Такъв иск не е предоставен в правомощията на длъжника при констатирана забава на кредитора за получаване на стоката. Това законодателно разрешение изхожда от разпределението на правата и задълженията на страните по продажбеното правоотношение.

Съгласно легалната дефиниция на продажбата купувачът е кредитор на правото да получи стоката, което налага направените по –горе правни изводи.

Ето защо съдът намира иска на „Саба.Бг“, ООД за осъждане на „Фикосота“ ООД да получи процесните стоки за недопустим, предвид на което решението, с което същият е уважен, подлежи на обезсилване, а производството по делото в съответната част – на прекратяване. Доколкото стоките не са получени от купувача, искът за заплащане на тяхната цена се явява неоснователен. В тази му част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Жалбата на „Саба.Бг“, ООД досежно предявения в условията на евентуалност иск за присъждане на компенсаторни вреди, в случай, че съдът приеме някакво основание за разваляне на договора относно извършените доставки е също неоснователна по следните съображения :

В насрещната искова молба вх.№ 1409/18.01.2016г. „Саба.Бг“ ООД предявява следния иск : В случай, че съдът приеме, че договорът от 01.10.12г. е развален с предявяването на насрещния иск, моля да ни бъде заплатена стойността на отказаните поръчки, предмет на последващи доставки спрямо процесните, подробно описани от фактическа страна по –горе, на стойност 327 342,09лв като обезщетение вместо изпълнение. От фактическото описание на доставките на стойност 327 342,09лв в основния насрещен иск става ясно, че се касае за доставките по поръчките от 22.07.2014г. и 04.09.2014г. Т.е. – претендира се стойността на доставените, по неполучени стоки  в условията на развален от ищеца доставчик договор. За да се породи правото на доставчика да развали договора следва да е доказано по делото, че купувачът е неизправна страна, т.е. – че не е изпълнил свое задължение по облигационната връзка между страните. Тъй като обаче неизправността на „Фикосота“ ООД досежно получаването на стоката не бе доказано, по изложени по-горе от съда правни аргументи, то и този иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение в съответната му част следва да бъде потвърдено.

Поради неуважаване и на двете въззивни жалби съдът не присъжда разноски за настоящата инстанция. Същите остават в тежест на страните така, както са ги направили.

Водим от горното, съдът

 

 

Р       Е       Ш      И       :

 

 

 

 

ОБЕЗСИЛВА  решение № 805/27.11.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1883/2015г., в частта, с която „Фикосота" ООД, ЕИК 837055835, със седалище и адрес на управление  гр. Шумен, бул. „Мадара" № 48 е осъдено да получи на уговореното местоизпълнение – гр. Шумен, бул. „Мадара" № 48, от „Саба.Бг“ ООД, ЕИК 148139690, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Приморски", кв. Виница, ул. „Цар Борис III" № 3, доставени по силата на сключен между „Фикосота" ООД и „Саба.Бг“ ООД Договор за доставка на алуминиеви кутии за козметични продукти от 10.01.2012 г. стоки, както следва: 42 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка на „Фикосота" ООД от 22.07.2014 година; 140 000 помпи  по заявка на „Фикосота" ООД от 04.09.2014 година; 44 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка на „Фикосота" ООД от 04.09.2014 година; 100 000 алуминиеви кутии и уплътнения към тях по заявка на „Фикосота" ООД от 04.09.2014 година, на основание чл. 200, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството по така предявения иск.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :