Р Е Ш Е Н И Е

 

 

118/Варна, 09.05.14 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 09.04.2014 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 113/2014 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от Ю. Т.Л. и Л. В. Логинская – двамата граждани на Руската Федерация против решение № 1/02.01.2014 год., постановено по т.д.№ 62/2013 год. по описа на ВОС, в частта, в която е отхвърлен предявения от страните против „Б” ЕООД – Варна иск с правно основание чл.88, ал.1, изр.2-ро, във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 11 000 евро (с левова равностойност 21 514,13 лева), представляваща общия размер на договорената между страните в чл.7 от сключения помежду им предварителен договор за покупко-продажба на вещно право и извършване на СМР от 23.01.2008г. неустойка в размер на 10% от платеното и подлежащо на връщане възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.01.2013г. до окончателното й плащане, като неоснователен.

Решението в останалата част не е предмет на въззивно обжалване и е влязло в законна сила.

В предявената въззивна жалба се поддържат доводи за неправилност на постановения съдебен акт като се оспорват фактическите и правни изводи на първостепенния съд досежно наличието на обективни причини за забавено изпълнение на ответника. Излага се, че съдът се е позовал на събития, настъпили след изтичането на срока за изпълнение, които са ирелевантни и непротивопоставими на купувача.  Периодите на времетраене на обективните пречки следва да се прибавят  към общия срок на договора. Соченият период не следва да се увеличава с времетраенето на събития, настъпили в последващ момент.

Излага се още, че наложената строителна забрава не съставлява непреодолима сила, тъй като е установена със закон – ЗУЧК. Анализът на представените справки сочи, че през 193 дни  от срока за изпълнение са били налице  ниски температури и обилни валежи, препятстващи престирането на СМР.  Допустимо е срока на договора да бъде продължен с посочените дни, при което крайният срок за завършване на строителството и предаване на обекта е 09.12.2012 год. Считано от посочената дата е налице забава, продължила повече от 100 дни, поради което претендираната неустойка следва да бъде присъдена в пълен размер.

Въззиваемата оспорва основателността на предявената въззивна жалба и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт.

         Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

Между страните е сключен  предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж от 23.01.2008 год.  В чл.1, раздел I продавачът „Б” ЕООД се е задължил да продаде на купувачите правото на строеж за конкретно обособен жилищет имон, съставляващ апартамент № 16 с площ от 85,24 кв.м., находящ се във вход 3, етаж 3 от изграждащата се жилищна сграда в гр.Варна, КК  Чайка”, ведно с принадлежащите ид.части от общите части и подземно паркоместо № 138. Дължимата престация от продавача включва още и изграждането на вещта до степен на завършеност съгласно Приложение № 1 в срок до 36 месеца от момента на откриване на строителната линия. В раздел II е уговорена дължимата насрещна парична престация от купувачите.  Договорът регламентира още правата и задълженията на страните, вкл. и последиците при неизпълнение. Сключеното съглашение съдържа съществените елементи на договор за изработка /чл.258 и следв. ЗЗД/ и на предварителен договор за продажба /чл.19 ЗЗД/.

Не се спори между страните, че в изпълнение на сключения договор продавачът прехвърлил на купувачите уговорените ограничени вещни права – така нот.акт №  190, том.2, рег.№ 5492, нот.дело № 351/2009 год.  по описа на Нотариус Ж.Т., вписана в регистъра на НК под № 214.

С анекс от 25.06.2010 год. страните са приели да изменят предмета на договора чрез договарянето на вещното право и изработката на нов обект – апартамент № 15, с площ от 78,75 кв.м., находящ се във вход 4, етаж 5 от изграждащата се жилищна сграда в гр.Варна, КК  Чайка” при нова уговорена цена. Приели са още, че изменението в обекта на правоотношението ще бъде реализирано чред договор за замяна, какъвто е сключен на 17.08.2010 год. /така нот.акт № 98, том 3, рег. № 6390, нот.дело № 443/2010 год. по описа на Нотариус Ж.Т., вписана в регистъра на НК под № 214/. Уговорили са, че срокът за завършване на всички СМР във връзка с новодоговорената вещ ще се осъществят в срок до 31.05.2011 год. Промените в правоотношението са договорени с изрично отбелязване, че клаузите на предварителния договор остават в сила.

Сключеното допълнително съглашение е насочено към погасяване на съществуващо задължение и заместването му с друго, поради което съставлява обективна новация /чл.107, ал.1, изр.1 ЗЗД/. Страните не спорят, че  промяната на предмета на дължимата престация е осъществена при запазване на останалите несъществени елементи от договорното съдържание, касаещи правата и задълженията, вкл. и договорно регламентираните последици при неизпълнение.

Между страните е безспорно, че ищците са престирали уговорените в Анекса парични престации и са изправна страна по правоотношението.

Предявеният иск  е основан на твърдения за виновна забава на изпълнителя за дължимите СМР. Ищците претендират заплащането на уговорената в чл.7 от предварителния договор мораторна неустойка. От своя страна ответникът се позовава на обстоятелства, осъществени в периода от 2008 год., водещи до наличието на обективна невъзможност за изпълнение по смисъла на договорната разпоредба на чл.4.8 – периодични строителни забрани; лоши климатични условия; свлачищен терен. Фактите и обстоятелствата по насрещното възражение на ответника са подробно изложени в писмения отговор на страната.

По така очертания спорен предмет съдът намира следното:

1. С оглед фактическата установеност по делото, включваща обективно новиране на задължението чрез прекратяване на договарянето относно първоначалната вещ и възлагане на СМР за нов обект, съдът приема, че процесното правоотношение датира от 25.06.2010 год. – датата на подписване на анекса.  Следователно, релевантни за твърдяната обективна невъзможност за изпълнение от ответника са само фактите и обстоятелствата, настъпили след 25.06.2010 год. до предвидения краен срок за изпълнение – 31.05.2011 год. 

Според становището на ответника в приетия от съда срок за изпълнение, очертан във времения интервал 25.06.2010 год. – 31.05.2011 год. са осъществени следните изключващи вината събития:

- наложена строителна забрана, попадаща във времевия обхват на срока за изпълнение в периода 25.06.2010 – 01.10.2010 год. съгласно заповед № 1203/26.04.2010 год. на Кмета на Община Варна и в периода 15.05.2011 год. – 31.05.2011 год. съгласно заповед № 1506/28.04.2011 год. на Кмета на Община Варна ;

- дъжд и лоши климатични условия – снегове и ниски температури, за които ответникът е представил единични протоколи за преустановяване на СМР през октомври, ноември, декември 2010 и април и май 2011 – общо за 25 работни дни и Акт обр. 10/11.12.2010 год.  за периода 11.12.2010 год. – 16.04.2011 год.

Така от договорения общо 11 месеца и 6 дни срок за изпълнение, ответникът – строител  навежда и представя доказателства за наличието на непреодолими препятствия за строителство за приблизително 7 месеца. Същевременно, поддържа, че  посоченият срок не може автоматично да бъде прибавен към  срока за изпълнение, тъй като  са налице последващо настъпили събития от 2011 и 2012 год., съставляващи самостоятелно основание за спиране на сроковете – строителни забрани, дъжд, лоши зимни климатични условия и т.н.

2. По строителната забрана като основание за обективна невъзможност за изпълнение: Обективната невъзможност за изпълнение е практическо или правно непреодолимо препятствие, което длъжникът не е могъл и не е  бил длъжен да предвиди, настъпващо след сключване на договора – чл.306, ал.2 ТЗ. Ответникът е търговец, който осъществява по занятие строителна дейност /така вписан в ТР предмет на дейност/. Преустановяването на СМР на територията на к.к. „Чайка” има ежегоден, периодичен характер и съвпада с активния туристически сезон.  Строителната запрета е законовоустановена – чл.15 ЗУЧК  и е изрично вписана в разрешението за строеж, на осн.чл.148 ал.9 ЗУТ.  Строителните забрани са налагани ежегодно в активния туристически сезон, вкл. пред годините предшестващи сключването на процесния предварителен договор. Следователно – строителната забрана не съставлява случаен факт, а периодично, ежегодно и закономерно предвидимо действие на местната администрация. Ответникът – строител е бил длъжен да предвиди наложените забрани и да ги съобрази при договарянето на времевите предели на дължимата престация / Определение № 32 от 21.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 308/2010 г., II т. о., ТК във връзка решението на Варненския апелативен съд № 254/18.12.2009 г., постановено по в. т. дело № 459/2009 г. /

            Горният извод не се дерогира от уговореното в чл.4.8 от предварителния договор. Разпоредбата възпроизвежда принципната законова възможност за освобождаване на длъжника от отговорност при наличие на непреодолима сила според дефиницията на чл.306 ТЗ.  Страните са посочили и обстоятелствата, които ще се считат за форсмажорни чрез неизчерпателно изброяване на примери, сред които и „строителни забрани, наложени не по вина на продавача”. Посочените събития по правило съставляват непреодолима сила ако по отношение на тях са изпълнени предпоставките на чл.306, ал.2 ТЗ, към които чл.4.8 изр.1 от договора изрично препраща - непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. В настоящия случай, строителната забрана в туристическия сезон съставлява отнапред установено законово ограничаване на строителната дейност на изпълнителя, която е съществувала към датата на сключване на предварителния договор. Нещо повече – допълнителният анекс е сключен на 25.06.2010 год., т.е. в хода на поредната наложена строителна забрана и фиксира краен срок за изпълнение на СМР също  попадащ в период на строителна забрана - 31.05.2011 год.  При това положение е очевидно, че законовоустановеното ограничение  не съставлява събитие, възникнало след сключване на договора и не може да произведе обективна невъзможност за изпълнение.

         Поддържаната от ответника теза, че нормата на чл.4.8 дефинира и забраните по ЗУЧК като форсмажорни обстоятелства означава да се приеме, че при сключване на анекса на 25.06.2010 год. и уговарянето на срок за изпълнение с дата 31.05.2011 год. страните са заложили отнапред клауза за неговото автоматично удължаване. Подобно тълкуване  прави нелогично задължаването на изпълнителя с конкретен срок и противоречи на правилото за тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД – договорите следва да се тълкуват при съобразяване на добросъвестността, т.е на това какво би било общото намерение на двама добросъвестни контрахенти при договарянето.

         3. По въпроса за неблагоприятните климатични събития като форсмажорно обстоятелство при договорите за строителство е постановено Решение № 200/ 11.04.2014 год. по т. д. № 545 по описа за 2012 г.,  I т.о на ВКС, с което по реда на чл.290 ГПК е прието, че съгласно чл.302 ТЗ търговецът – изпълнител е длъжен да действа с грижата на добър търговец, а тази грижа, съгласно чл. 63, ал. 2 ЗЗД, е с по-засилен интензитет от грижата, дължима от добрия стопанин. Търговецът по дефиниция е професионалист, т.е. носител на специални знания в съответната търговска област и е можел отнапред да съобрази проблемите в строителния цикъл с оглед температурните понижения през зимните месеци, както и с оглед валежите в преходните есенни и пролетни месеци. Неподходящите за СМР климатични особености  нямат белезите на непреодолима сила, независимо, че изпълнителят е предприел спиране на работата, обективирано в съответни единични протоколи и актове обр.10.

         Въззивният съд отчита, че в депозираната въззивна жалба се признава наличието на лоши климатични условия като основание за освобождаване на отговорността на изпълнителя до размер на 54 дни, от които 52 дни с температури под 3 градуса /от които 32 под нулата/  и 2 дни с количество на валежи над 10 л/кв.м. – ред 4, справка л.8.  Дори и неблагоприятните условия да са били налице в периодите, твърдяни от ответника /приблизително 103 дни/  то това не би се отразило на основателността на иска с правно основание чл.92 ЗЗД. Според правилото на чл.306, ал.4 ЗЗД срокът за изпълнение би следвало да се счита удължен до м. 09.2011 год., към която дата ответникът не е завършил строителството и не е предал обекта на възложителя в изискуемата съобразно Приложение № 1 степен на завъриеност. Съобразно представените по делото доказателства  за обекта е издаден акт обр.15 на 28.01.2013 год., а въвеждането в експлоатация е осъществено на 31.01.2014 год. С оглед допуснатата съществена забава, претендираната мораторна неустойка следва да бъде присъде в пълен размер от 10%.

         4. Наличието на особености в терена и необходимостта от укрепващи мероприятия не съставлява форсмажорно обстоятелство. Укрепващите мероприятия са разрешение преди сключване на договора – така разрешение за строеж от 07.12.2007 год. Следователно – същите са били известни на изпълнителя като последният е можел и е бил длъжен да ги съобрази в бъдещото си договаряне

         4. По размера на неустойката:  Предвидената в чл.7 мораторна неустойка санкционира забавеното изпълнение на престацията за изработка като база за определянето й е уговорената в чл.3.1 цена. Разпоредбата на чл.3.1 детайлизира цената на вещното право на строеж и цената на възложените СМР поотделно като за целите на чл.7 меродавна е втората.  Цената на СМР за подземното паркомясто възлиза на 6 000 евро, а за апартамента е  определена на 104 000 евро – чл.2 и 5.1 от анекса. Общо договореното възнаграждение възлиза на 110 000 евро. С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл.92 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен размер от 11 000 евро, съставляващи 10% от уговореното възнаграждение.

         5. На въззивниците следва да бъде присъден пълния размер на сторените пред въззивната инстанция съдебни и деловодни разноски от 1 757, 28 лева, ведно с направените разноски при първоинстанционното разглеждане на спора, но съразмерно на приетата за основателна претенция за неустойка или 1651, 43 лева. Общият размер на разноските, които следва да бъдат присъдени на ищците възлиза на 3 408, 71 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1/02.01.2014 год., постановено по т.д.№ 62/2013 год. по описа на ВОС, в частта, в която е отхвърлен предявения от Ю.Т.Л. и Л.В. Логинская против „Б” ЕООД – Варна иск с правно основание чл.88, ал.1, изр.2-ро, във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 11 000 евро (с левова равностойност 21 514,13 лева), представляваща общия размер на договорената между страните в чл.7 от сключения помежду им предварителен договор за покупко-продажба на вещно право и извършване на СМР от 23.01.2008г. неустойка в размер на 10% от платеното и подлежащо на връщане възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.01.2013г. до окончателното й плащане, като неоснователен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Б” ЕООД, ЕИК 103644485, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Петко Каравелов” №40 ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Т.Л., гражданин на Руската федерация, роден на *** год. в СССР /Руска Федерация/, паспорт 62 №8171480 изд. на 26.06.2006г. от ГУВД 230, и Л.В. Логинская, гражданин на Руската Федерация, родена на *** год. в СССР /Руска Федерация/, паспорт 62 №1611501, изд. на 05.07.2004г. от ГУВД 230 сумата 11 000 евро (с левова равностойност 21 514,13 лева), представляваща общия размер на договорената между страните в чл.7 от сключения помежду им предварителен договор за покупко-продажба на вещно право и извършване на СМР от 23.01.2008г. неустойка в размер на 10% от платеното и подлежащо на връщане възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.01.2013г. до окончателното й плащане, ведно със сумата от 3 408, 71 лева – разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                               

2.