О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№185./гр.Варна, 20.03.2019год.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията А.Братанова ч.гр.д.№  113/2019  год. по описа на ВАпС , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК вр. чл. 286, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба от  „ТЪРГОВСКА БАЗА“ АД против разпореждане № 550/16.01.2019 год., постановено по в.гр.д.№ 1625/2017 год. по описа на ОС – Варна, с което  е  върната касационна жалба вх. № 38115/28.12.2018 г. на „ТЪРГОВСКА БАЗА“ ООД, гр. Варна, чрез адв. Н.Т. – ВАК, срещу решение № 117/19.02.2018 г., постановено по в.т.д № 1625/2017 г. по описа на ВОС, ТО.вх.№ 34231/12.12.2016 год. 

В частната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Постановеният акт на въззивната инстанция подлежи на касационен контрол. Окръжен съд – Варна не разполага с компетентност да извършва проверка по чл. 286 ГПК по отношение на касационна жалба срещу очевидно неправилен свой акт. Недопустимо е контролът да се осъществява от съд, който с решението по съществото на спора е приел, че актът му е необжалваем.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предмет на делото пред ВОС е осъдителен иск за сумата от 2 405 лв., представляваща невърнат гаранционен депозит по Договор за наем от 29.01.07 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 152 лв., представляваща невърнат гаранционен депозит по Договор за наем от 28.08.08 г. Страните по спора са търговски дружества, които са сключили договор за наем, по който е предоставено ползването на складова площ от 300 кв.м по първия и 144 кв.м. по втория наемен договор. Сключената между страните сделка е търговска, по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, доколкото е свързана с търговската дейност на двете дружества, които са търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ. Презумпцията на чл. 286, ал.3 ТЗ  не е оборена. Производството във връзка с последиците от прекратяването на търговска сделка  има характер на търговски спор – чл. 365, т.1 ТЗ.

Цената на осъдителните претенции, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК е съответно 2 405 лева по договора от 29.01.2007 год. и 1152 лева подоговора от 28.08.2008 год.  Следователно въззивното решение е изключено от обхвата на подлежащите на касационен контрол съдебни решения по търговски дела по силата на чл.280, ал.3 ГПК.  Въведените с чл. 280, ал.3 ГПК предпоставки за допустимост на касационния контрол намират приложение по отношение на всички видове дела, независимо от твърдяния порок на обжалвания съдебен акт. С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК са разширени  основанията за допускане до касационно обжалване, но не  и предпоставките за допустимост на същото.

Въззивният окръжен съд е компетентен да извърши преценка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.3 ГПК с оглед изричната законова норма на чл. 286, ал.1, т.3 ГПК / изм. – ДВ, бр. 86/2017 год./.

  С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 550/16.01.2019 год., постановено по в.гр.д.№ 1625/2017 год. по описа на ОС – Варна .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ: