РЕШЕНИЕ

   № 150

               гр.Варна, 04.06.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 20.05.2014 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т.  като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 114  по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Сосиете Женерал Експресбанк” АД – гр.Варна е обжалвало решението на Окръжен съд-Варна, ТО по т.д.№1230/2013  г., с което предявеният срещу него иск на „Б.О.” ООД - гр.Варна е уважен,  с молба да бъде отменено като неправилно изцяло. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата – „Б.О.” ООД /с бивше седалище - гр.Балчик, сега със седалище в гр.Варна/ моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Спорен по делото е въпросът дали ищцовото дружество два пъти е заплатило на ответника – настоящ въззивник сумата 34000 лв – с вносната бележка от 08.02.2010 г. на л.19 с вносител И. К. Д. за сметка на „Б.О.” ООД и с вносната бележка от 08.02.2010 г. на л.20 от делото с вносител „Б.О.” – ООД – гр.Балчик, подписана от тогавашния управител Е. Д.а Д.а, в клона на банката - гр.Добрич – ПОС Балчик. От отговора на този въпрос ще зависи дали е било налице надплащане на задълженията на ищеца – кредитополучател към банката – кредитодател по договора помежду им за кредит на оборотни средства – овърдрафт № 27/26.04.2006 г. със сумата 34000 лв, претендирана за връщане като получена от ответника без основание. Лицето И. К. Д. е съпруг на управителя на дружеството - Е. Д.а Д.а и е съдлъжник по договора за кредит.

Съгласно чл.298, ал.1 – ГПК решението на съда влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. От това следва, че силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по иск по чл.422-ГПК между същите страни в обратни качества – предмет на гр.д.№5277/2011 г. на РС - Варна /възз.т.д.№1110/2012 г. на ОС-Варна/, с което искът на „СЖ Експресбанк” АД е отхвърлен, води до невъзможност за пререшаване на спора само относно дължимите на същия кредитодател суми по кредита в размер, съответно - на 10236.29 лв – главница и 1399.75 лв – договорни лихви, за които му е била издадена заповед за изпълнение №589/13.01.2011 г. Решението на въззивната инстанция, с което е отменено изцяло решението на първата инстанция, не формира сила на присъдено нещо по отношение на мотивите, с които искът е отхвърлен, в т.ч. по въпроса относно наличието на едно или две плащания от по 34000 лв всяко на 08.02.2010 г. - спорен и в настоящото производство по иска по чл.55, ал.1 – ЗЗД. Относно този въпрос съдът не е обвързан от силата на присъдено нещо на посоченото съдебно решение, тъй като и основанието, и петитума на иска са различни, съответно не съществува забрана за пререшаване на този въпрос.

От заключението на ССЕ пред първата инстанция и от допълнителното заключение на експертизата, изслушано от въззивната инстанция, както и от обясненията на вещото лице в с.з., се установява, че двата документа удостоверяват едно и също плащане в размер на 34000 лв на 08.02.10 г. За електронния документ на л.19 липсва попълнена от вносителя И. Д. вносна бележка. Попълнена такава има само от вносителя „Б.О.” ООД, подписана от управителя Е. Д.а на л.20. Само за последната има и доказателства – издаден разходен касов ордер за теглене на сумата 34000 лв от касата на дружеството. Няма посочване в документа на л.19 в какво качество И. Д. внася сумата – като пълномощник на дружеството или като трето заинтересовано лице – съдлъжник. Ако е действал като пълномощник, за сумата следваше да има издаден разходен касов ордер, а такъв няма. Документът не съдържа и нареждане на вносителя за плащане от негова сметка по банковата сметка на получателя, като само в този случай банката генерира уникален регистрационен номер и поначало попълва документа електронно. При внасяне на суми с вносни бележки вносителите попълват същите саморъчно съгласно Указание №03-2009 за съставяне на платежни документи на БНБ. В банката е осчетоводено само едно плащане в размер на 34000 лв на 08.02.10 г. В счетоводството и в баланса на дружеството е осчетоводено единствено плащането по вносната бележка на „Б.О.” ООД. Плащането на И. Д. е отразено само задбалансово, без счетоводно отразяване в актива по баланса на налични по банка парични средства – 34000 лв и без съответно осчетоводяване в пасива като задължение към същото лице,  от което следва че това отразяване няма достоверност, в който смисъл са и обясненията на вещото лице, в т.ч. и достоверност на датата. Такова осчетоводяване е безусловно нужно, ако това лице беше заплатило част от задължението на „Б.О.” ООД, т.е. едно чуждо задължение. Ето защо задбалансовото осчетоводяване не е доказателство за действително плащане. Както настоящото вещо лице, така и вещите лица по предходното дело, приемат, че е налице само едно плащане в размер на 34000 лв с вносител „Б.О.” ООД. Очевидно е, че на И. Д. в качеството на пълномощник на дружеството е бил издаден от банката погрешно документ - вносна бележка, какъвто попълва вносителят, а не се издава от банката, вместо разпечатка за удостоверяване на извършения превод на сумата със саморъчно попълнената вносна бележка на л.20 с характер на разписка. Документът на л.19 не доказва извършено второ плащане на сумата 34000 лв, различно от плащането на л.20, по сметка на банката. Предвид това, искът за връщане на същата сума като недължимо платена е неоснователен и следва да се отхвърли.

ВОС е достигнал до обратни правни изводи и краен резултат, поради което решението му се отменя, като вместо него въззивният съд постановява друго, с което отхвърля иска изцяло.

Въззивникът не е претендирал съдебни разноски по делото, предвид което такива не му се присъждат съобразно изхода на спора.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №1223/30.12.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№1230/2013 г. изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Б.О.” ООД – гр.Варна срещу „Сосиете Женерал Експресбанк” АД – гр.Варна за сумата 34000 лв, претендирана като подлежаща на връщане надвнесена сума по сключен между тях договор за кредит на оборотни средства – овърдрафт №27/26.04.2006 г., ведно с лихви и разноски, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.