Р Е Ш Е Н И Е № 90

 

Гр.Варна, 27.04. 2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти април, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 114 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от Национална агенция за приходите срещу решение № 157/23.10.2017 година по т.д.№ 30/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на НАП срещу „ЖЕТОМ“ ООД /в несъстоятелност/, за разликата над 138 619.19 лева до размера от 253 410.56 лева, представляващо неприето вземане, на осн. чл.694 ТЗ и е осъдена да заплати държавна такса в размер на 4531.12 лева.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е допуснато при съществено нарушение на материалния закон, тъй като вземането, което е отхвърлено представлява дължими лихви, които са поискани и следва да се присъдят.  Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявеният иск и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „ЖЕТОМ“ ООД не е депозирала писмен отговор.

Решението не е обжалвано и влязло в сила, в установителната част, като е призната главница по ревизионен акт в размер на 129358.59 лева и лихви за просрочие 1078.09 лева, публични задължения по декларации в размер на 5713.50 лева и лихви за просрочие към тях в размер на 2469.02 лева.

Синдикът на дружеството не е депозирал писмен отговор. 

Постъпила е и частна жалба срещу определение 636/22.12.2017 година, постановено по делото, с което е оставена без уважение молбата на Национална агенция по приходите  за изменение на решението, в частта за разноските.

Твърди се в частната жалба, че определението е неправилно, тъй като се касае за държавна такса, която не се дължи от НАП, тъй като същото представлява държавно учреждение. Моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него постанови друго, с което уважи молбата за изменение на решението, в частта за разноските.

Ответникът по частната жалба не е депозирал отговор.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.694 ТЗ от Национална агенция по приходите срещу „ЖЕТОМ“ ООД за установяване съществуване на публично вземане в размер на 253410.56 лева, от които 177 277.90 лева главница и 76132.57 лева лихви, установени с Ревизионен акт No-03251200011/2012;справка-декларация вх.No-03250915591/14.10.2011 година, както и 6 бр.декларации образец 6, ведно с лихвите до окончателното погасяване на задължението.

В исковата си молба от 08.02.2017 година ищецът Национална агенция по приходите излага, че с решение 68/19.03.2012 година, постановено по т.д.13/2012 година по описа на Окръжен съд Добрич е открито производство по несъстоятелност на „Жетом“ ООД. В списъка на неприетите вземания е включено вземането на ищеца в размер на 317325.94 лева, предявени с молба от 25.10.2012 година , като основание за вземането е Ревизионен акт No-03251200011/2012;справка-декларация вх.No-03250915591/14.10.2011 година, както и 6 бр.декларации образец 6. В определения срок е постъпило възражение от НАП за сумата в размер на 253410.56 лева, от които 177 277.90 лева главница и 76132.57 лева лихви, установени с Ревизионен акт No-03251200011/2012;справка-декларация вх.No-03250915591/14.10.2011 година, както и 6 бр.декларации образец 6, ведно с лихвите до окончателното погасяване на задължението.

С определение, вписано на 25.01.2017 година по партидата на длъжника в търговския регистър възражението е оставено без уважение, което води до възникването на правен интерес за ищеца от иск по чл.694, ал.1 ТЗ, с който да се признае за установено съществуването на вземането. Към датата на предявяване на публичните вземания ревизионния акт е бил обжалван и не е бил влязъл в сила. С влязло в сила решение размерът на предявените неотменени вземания възлиза на 247586.10 лева, от които 171564.49 лева главница и и 76021.61 лева лихви, начислени до 16.10.2012 година, като от тях 63150.48 лева лихви са възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл.164, ал.14 ДОПК синдикът е длъжен да включи в списъка на приетите вземания, публичните вземания, установени с влязъл в сила ревизионен акт, а в случай, че се обжалва, да го включи под условие-влизане в сила на акта. Налице е забрана за оспорване на публичните вземания, установени с влязъл в сила ревизионен акт, като законодателят е разпрострял задължителната сила на акта и спрямо третите лица, неучаствували в производството по несъстоятелност. Вземанията, установени с декларациите са възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност     

Ответникът „Жетом” ООД признава частично съществуването на вземането, като моли да се съобрази решението на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решението на Варненски административен съд, с което след частична отмяна на ревизионния акт са признати задължения в размер на главница и лихви общо 146 386.29 лева.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните липсва спор, а и се установява от представените по делото доказателства, че длъжникът „Жетом” ООД е в открито производство по несъстоятелност, че ищецът е предявил процесното вземане за приемане по реда и в сроковете по чл.685 ТЗ в производството по несъстоятелност. Това вземане е прието и включено в изготвения от синдика списък на неприетите вземания. Същото е оспорено с възражение по реда и в сроковете по чл.690 и сл. ТЗ, като в производството по чл.692 ал.3 ТЗ съдът по несъстоятелността с определение е оставил без уважение възражението. Искът е предявен в срока по чл.694 ал.1 вр. с ал.3 ТЗ и е допустим.

Искът е установителен по своя характер, като в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането си, съобразно твърдяното от него основание.

В процесния случай вземането се основава на издаден ревизионен акт и справка декларация, ведно с 6 броя декларации обр.6.

Решението е влязло в сила по отношение на главниците, като предмет на настоящето производство е дължимостта на лихвите.

Предявеният иск е обхванат в обективните си предели от обективните предели на възражението по чл.690 ТЗ. Предмет на възражението по чл.690 е сумата от 177 277.90 лева главница и 76132.57 лева лихви, от които по Ревизионен акт No-03251200011/2012 и справка-декларация вх.No-03250915591/14.10.2011 година лихвите, предмет на възражението са в размер на 76045.65 лева, а по декларациите 86.92 лева или общо сумата от 76132.57 лева.

С решение от 28.10.2013 година, постановено по адм.д.4621/2012 година на Варненски административен съд е отменен частично ревизионен акт, с което е определен ДДС за месеците юни, юли, септември, октомври и декември, 2008 година в размер на 132092 лева и лихви за просрочие в размер на 38846.83 лева.

Тъй като ревизионния акт е за лихви в общ размер от 71513.89 лева, като е отменен частично за лихви в размер на 38846.83 лева то за останалата част в размера от 32667.06 лева ревизионния акт е потвърден, като периода там е посочен до 20.06.2012 година, а датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност е 19.03.2012 година. 

Видно от справката за изчисляване на лихвата и подаденото възражение лихвите, предмет на възражението и иска по чл.694 ТЗ са в размер на 76045.65 лева, като са изчислени до датата 16.10.2012 година, а до датата 19.03.2012 година се претендира лихва в размер на 63150.48 лева.

Съдът намира, че с оглед влизането в сила на ревизионния акт и постановеното съдебно решение вземането за лихви, предмет на ревизионния акт следва да се признае, поради което искът следва да бъде уважен за сумата от 32667.06 лева, представляваща неотменената част на ревизионния акт. Размерът, посочен от вещото лице за периода след 19.03.2012 година до 20.06.2012 година не съвпада със сумата от 20793.24 лева, но съдът е длъжен да се съобрази с влязлото в сила решение по административното дело и следва да уважи иска за размера, посочен в съдебното решение. Съдът, в настоящето производство не може да променя дължимостта на тази сума, след като същата е била предмет на съдебен контрол и решението е влязло в законна сила. Единствено, с оглед различните привилегии и различния ред на удовлетворяване, с които се ползува лихвата след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, съдът  следва да ги посочи поотделно, като съобрази изчислението на вещото лице, което е посочило, че от датата на дължимостта до датата на решението за откриване на производството по несъсътоятелност лихвата е в размер на 11873.82 лева. Остатъкът от 20793.24 лева, съставляващ неотменената част на ревизионния акт следва да се присъди, като към тази сума следва да се прибави и сумата от 4234.20 лева, представляваща дължими лихви върху главницата до датата 16.10.2012 година, съобразно заключението на вещото лице или общо сумата от 25027.44 лева. С оглед гореизложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 11873.82 лева, дължима лихва по ревизионен акт до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и за сумата от 25027.44 лева дължима лихва след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност до датата 16.10.2012 година.

При извършената служебна справка с постановеното определение 46/25.01.2017 година на Добрички окръжен съд е видно, че предмет на възражението са лихви, начислени до 16.10.2012 година, датата на молбата за предявяване на вземането, поради което и наведените оплаквания в жалбата за присъждане на размер на лихвите след тази дата е несъстоятелно, тъй като предметът на иска следва да съвпада с предмета на възражението. 

По гореизложените съображения следва да се отхвърли и иска за сумата от 524.71 лева, представляващ разлика между сумата от 2469.02 лева, присъдени от съда и установените от вещото лице в размер на 2993.73 лева по декларации 6 броя, тъй като предмет на възражението е била съгласно представената справка /л.5/ сумата от в най-добрия случай от 2393.15 лева, която е по-малка от присъдената от съда сума.

С оглед изхода на делото масата на несъстоятелността следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 2214.07 лева.

По въпроса за държавната такса и с оглед постъпилата частна жалба следва да се отмени решението на Добрички окръжен съд, в частта, с която НАП е осъдена да заплати държавна такса, тъй като вземането е публично и такса не се дължи.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане в полза на НАП следва да се присъдят направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 157/23.10.2017 година по т.д.№ 30/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска НАП срещу „ЖЕТОМ“ ООД /в несъстоятелност/, за разликата над 138619.19 лева до размера от 175520.45 лева, представляващо неприето вземане, на осн. чл.694 ТЗ и е осъдена да заплати държавна такса в размер на 4531.12 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на НАП срещу „ЖЕТОМ“ ООД /в несъстоятелност/, че съществува вземане в полза на НАП за сумата от 11873.82 лева, представляваща лихви, установени с Ревизионен акт No-03251200011/2012 до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, сумата от 20793.24 лева, представляваща лихви, установени с Ревизионен акт No-03251200011/2012 след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност до датата 20.06.2012, както и сумата от 4234.20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата по  Ревизионен акт No-03251200011/2012 за периода 20.06.2012 година – 16.10.2012 година, датата на молбата за предявяване на вземането, на осн. чл.694 ТЗ.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 157/23.10.2017 година по т.д.№ 30/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, в останалата отхвърлителна част, както и в частта, с която е осъдено „ЖЕТОМ“ ООД да заплати на НАП разноски в размер на общо 1000 лева.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „ЖЕТОМ” ООД /в несъстоятелност/ да заплати по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 2214.07 лева, държавна такса, на осн. чл.694, ал.2 ТЗ.

ОСЪЖДА „ЖЕТОМ” ООД /в несъстоятелност/да заплати на НАП сумата от 300 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

ОТМЕНЯ определение 636/22.12.2017 година, постановено по т.д.30 по описа за 2017 година на Добрички окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: