Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  114/22.04. 2015г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                търговско   отделение

на       двадесет и пети март                                     Година 2015

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян                                                            ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                                   А.Братанова

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 115   по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „E П М” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” № 258, Варна – Тауърс – Е, представлявано заедно от М Б и Р Ц – членове на Управителния съвет против решение № 1204/15.12.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 350/2014г. , в частта, с която  дружеството е осъдено  да заплати на „С” АД, ЕИК 107006430, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Индустриална”, № 65, представлявано от С Е Е и С С Ш сумата 34 539.00 лв. , представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца за периода 01.05.2010 г. – 31.12.2013 г., в резултат на ползването без правно основание на достъп до трафопост НТП – за електроенергийно производство, ид. № 14218.502.628.1, с площ 136.00 кв.м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ  с ид. № 14218.502.628, с адрес гр. Габрово, ул. „Индустриална”, № 65, собственост на ищеца, от който се захранват и други потребители, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 19.02.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както  и сумата 2 804.38 лв.  -  сторените по делото разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, неправилно, поради своята необоснованост и немотивирано по съображения, подробно изложени в жалбата. Моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, с което да отхвърли претенцията на „С”  АД като неоснователна и недоказана. Претендира разноски, в т.ч. и  ю.к възнаграждение.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД :

Ищецът „С” АД, гр. Габрово претендира от ответника  "Е П М" АД, гр. Варна  заплащане на сумата от 65 543.72 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца за периода 01.05.2010 г. – 31.12.2013 г., в резултат на ползването без правно основание на достъп до трафопост НТП – за електроенергийно производство, ид. № 14218.502.628.1, с площ от 136.00 кв.м., разположен източно от 2 МЖ в северната част на УПИ № 14218.502.628, с адрес гр. Габрово, ул. „Индустриална”, № 65, собственост на ищеца, от който се захранват и други потребители, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Предмет на настоящото въззивно производство е уважената част на претенцията в размер на 34 539лв, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

Основният довод на въззивника се свежда до несъгласие с извода на първоинстанциония съд, че от процесния трафопост се захранват и други потребители, освен ищцовото дружество и трафопоста се ползва от ответника без правно основание.

Релевираният въпрос е бил обект на комбинирана съдебно-техническа и оценителска експертиза,чието последно заключение, депозирано в съда с молба вх.№ 33116/21.11.2014г. настоящият състав цени предвид най-изчерпателно изследване на поставените като задача въпроси. Съгласно това заключение от процесния трафопост  се захранват като потребители на електрическа енергия Предприятие за обработка на детайли „И и И”  - от септември 2006г.; Фирма „Зоовет” ЕООД / с обект склад за храни на животни/ - от м.август 2008г. и площадка за автосервиз – от 2010г. След проверка на съответната документация и база данни в „E П М” АД и Е П П” АД, експертизата е установила, че към процесния трафопост  е заведен един единствен клиент на ответното дружество – „С” АД с кл.№ 7600000006 и аб.№ 1326067, обстоятелство, потвърдено  и от издаденото  удостоверение от 10.07.2014г. в този смисъл – л.216. Клиенти на ответното дружество, но присъединени към трафопост БКТП „Леярна Габрово”, собственост на „Е П М” АД се водят фирма „БИПА”, ЕООД – от 07.10.2010г.; фирма „Зоовет” ООД – от 28.03.2013г. и БТК, ЕАД – от 28.03.2013г. След извършен оглед на място на трафопост „С 1”, собственост на „С” АД, гр.Габрово се установява, че трафопост БКТП „Леярна Габрово”, собственост на  „Е П М” АД, се захранва през шинната система 20 кV в обособена за целта килия в трафопост „С 1”, като не е налице преобразуване на енергия към трафопост БКТП „Леярна Габрово” от трафопоста на „С” АД. В с.з. от 02.12.2014г. в.л.Василев е дало обяснения, че при проверка на място е установил, че фирма „Иванов и Иванов” се захранва от една килия от трафопост „С 1”, като към този потребител има трансформиране / преобразуване/ на енергия, той се захранва от ниската страна. От представените по делото платежни нареждания е видно, че този потребител в периода 07.2013г. – 12.2013г. е заплащал на „Е П П” АД  потребяваната от него ел.енергия по клиентския номер на ищеца. От данните по делото в.лица са дали заключение, че „Иванов и Иванов” е присъединен към трафопоста на „С” АД, без да има доказателства този потребител да е присъединен в последствие към трафопост БКТП „Леярна Габрово”, собственост на „Е П М” АД.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави извода, че от  процесния трафопост се захранват с електроенергия и други „потребители на енергийни услуги” по см. на пар. 41 „б” от ДР на ЗЕ, освен ищцовото дружество. Т.е. – за процесния период ответното дружество е ползвало собствения на ищеца трафопост, поради което е следвало да уреди отношенията си с него по реда на чл.117 ал.8 ЗЕ, като сключи договор за предоставяне на достъп на преносното и/или разпределителното предприятие. Ако такъв договор беше сключен цената на осъществявания достъп би следвало да се определя по Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители  за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия. Тъй като обаче такъв договор не е сключен, ответникът дължи обезщетение   на  основание  чл.59  от  ЗЗД  до  размера  на обогатяването си за сметка на обедняването на ищеца в размер на пазарната стойност на ДМА – чл.3.3 от Методиката, доколкото липсва балансова такава / така определение № 694/03.12.2014г. на ВКС, ТК по т.д. № 1064/2014г., ІІ т.о./. Съобразно приетото по делото  заключение дължимата цена за достъп за процесния период възлиза на 34 539.00 лв. До този размер искът следва да бъде уважен и отхвърлен  за разликата.

Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, решението в обжалваната част се потвърждава. На осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, като ги прави част от настоящото решение.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се присъждат сторените от нея разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 2 000лв –адв.възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

 

                               Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1204/15.12.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 350/2014г.  в обжалваната му част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА  „E П М” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” № 258, Варна – Тауърс – Е, представлявано заедно от М Б и Р Ц – членове на Управителния съвет да заплати на „С” АД, ЕИК 107006430, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Индустриална”, № 65, представлявано от С Е Е и С С Ш сумата от 2 000лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ :