Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

123/01.06. 2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   десети април                                                              Година 2018

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

при секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 115   по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „М.М.М.Груп“ ЕООД с ЕИК 202777896; М.М.М. с ЕГН ********** и ЕТ „Жасмин – Дилшен М.“ с ЕИК 202260073 против решение № 23/21.12.2017г. на Разградския окръжен съд постановено по т.д. № 84/2017г., с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани  подадените от  тях МОЛБИ   за обявяването на „Лескол-Трейд“ЕООД, ЕИК116581743 , със седалище и адрес на управление с.Лудогорци, Разградска обл., ул.“Тунджа“ № 58 в неплатежоспособност, съответно в свръхзадълженост и в несъстоятелност. По съображения, подробно изложени в жалбата, молят съда да отмени обжалвания съдебен акт и уважи подадените от тях молби.

          Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.625 ТЗ.

          Ищците М.М.М., в личното му качество на физическо лице и като управител  на  „ММ.Груп 1“ЕООД, ЕИК202777896, със седалище и адрес на управление  с.Лудогорци, Разградска област., ул.“Тунджа“ № 58 и ЕТ „Жасмин – Дилшен М.“, ЕИК 202260073 искат от съда  да  открие производство по обявяването на „Лескол -Трейд“ ЕООД, ЕИК 116581743, със седалище и адрес на управление  с.Лудогорци, Разградска област, ул.“Тунджа“ № 58 в несъстоятелност и неплатежоспособност, евентуално – в свръхзадълженост, при установима от съда начална дата.

          Основното оплакване в жалбата се свежда до несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че не са доказани елементите от фактическия състав на чл.625 ТЗ и по-конкретно – качеството на кредитори на молителите и само на това основание  молбите им са приети за неоснователни. Въззивниците считат тези изводи за неправилни и необосновани. Считат, че съгласно последното изменение на разпоредбата на чл.625 ТЗ активната легитимация вече може да бъде обоснована и чрез редица вземания, които по предходния режим бяха ирелевантни от гледище на чл.608 и чл.625 от ТЗ, вкл. и извъндоговорни вземания по чл.55 или чл.34 от ЗЗД за връщане на  даденото по нищожни, унищожени, развалени или прекратени търговски сделки, както и по обявени за относително недействителни търговски сделки / чл.12, чл.28 ал.3, чл.42 ал.1, чл.88 ал.1 ЗЗД/. Установеното от първоинстанционния съд обстоятелство, че молителите са свързани лица по смисъла на пар.1, т.1 от ТЗ, не дава отражение върху  състоянието на платежоспособност на ответното дружество, а поражда определени правни последици само в предвидените от закона случаи. Дори и състоянието на свързаност да е индиция за симулация, такава не е установена при условията на пълно доказване. Считат за неправилен извода на първоинстанционния съд, че тъй като с процесните спогодби от 17.05.2017г. се поемало едностранно задължение за връщане на платените суми по отменените сделки, а липсвало задължаване за връщане на имотите, то това едностранно задължаване не намирало основание  и представлявало злоупотреба с право по смисъла на чл.289 ТЗ. Въз основа на това първоинстанционният съд е направил извод, че спогодбите от 17.05.2017г. са лишени от основание и като такива – недействителни и следователно не легитимират молителите като кредитори на „Лескол – Трейд“ ЕООД по търговска сделка. Твърдят, че във връзка с  реализацията на правата на „Янулов и Ко“ ЕООД по предявения от него Павлов иск, който е уважен,  им се дължи, в качеството им на  купувачи обезщетение за платената от тях цена на имотите. Още повече, че към момента на подаване на въззивната жалба молителят „М.М.Груп 1“ ЕООД е отстранен от част от имотите по отменения нот.акт 168/30.10.2013г. Имотът е продаден  на публичен търг от 12.10.2017г. от ЧСИ Стоянов на „Агросем“ ООД, съгласно приетото по делото постановление за възлагане – л.16 по изп.д. № 405/2017г. Ето защо платената цена по нот.акт № 168/30.10.2013г. се явява сума, с която длъжникът „Лескол – Трейд“ ЕООД неоснователно се е обогатил и дължи връщането й.

          Във връзка с това твърдение съдът намира следното :

          Безспорно установено от фактическа страна е, че с решение № 25/03.12.2015г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 14/2015г. е уважен предявеният от „Янулов и Ко“ ЕООД, гр.Свети Влас, община Несебър иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като  са обявени за относително недействителни по отношение на ищеца сделката, сключена между „Лескол – Трейд“ ЕООД като продавач и „М.М. Груп 1“ ЕООД като купувач,   обективирана в нот.акт № ХХХ, том Х, рег.№ХХХХ, дело №ХХХХ/ХХХХг. от 30.10.2013 г., както и сделката,  сключена между „Лескол – Трейд“ ЕООД като продавач и ЕТ ”Жасмин Дилшен М.”, обективирана в нот.акт № 36,том Х, рег.№ 10362, дело №1386/213 г.  „М.М.Груп 1“ ЕООД е с едноличен собственик и управител  М.М.М., а     ЕТ“Жасмин- Дилшен М.“ е собственост на Д М. М. Няма спор по делото, че М.М.М. и Д М. М  са син и дъщеря на М.М. и следователно  по аргумент на §1, т.1 ТЗ,  като роднини по права линия, са свързани лица. Въз основа на това качество следва да бъде ценена тяхната добросъвестност, действителността на установяваните между тях търговски взаимоотношения, както и  знанието им относно целта на сключваните между тях договори.

          Няма спор и че въз основа на издадения изпълнителен лист по влязлото в сила решение по чл.135 ЗЗД  е образувано изп.дело № 20179120400405 по описа на ЧСИ Г С, с рег. № 912 на КЧСИ, като принудителното изпълнение е насочено върху имотите, предмет на обявените за относително недействителни сделки. Във въззивното производство е прието като доказателство по делото  Постановление за възлагане на недвижим имот по из.дело № 405/17г., от което е видно, че имотът, собственост на „М.М.Груп 1 „ ЕООД е възложен на купувача „Агросем“ ООД, ЕИК 826049418, с.Острово, обл.Разград.

          М.М. и Дилшен М. извеждат качеството си на кредитори на ответното дружество въз основа на сключените между тях Спогодби от 17.05.2017г., съгласно които „Лескол – Трейд“ ЕООД признава за дължимо се от него в срок до 31.05.2017г. връщане на сумите, съответно в размера на 23 611,04лв. и в размер на   15 045,12лв., заплатени като цена на имотите по прехвърлителните сделки, обявени за относително недействителни.

          Първият спорен въпрос, поставен за разрешаване и пред настоящата инстанция, е свързан с това, притежават ли молителите „М.М.Груп 1 „ ЕООД и ЕТ „Жасмин – Дилшен М.“ качеството на кредитори на ответното дружество „Лескол – Трейд“ ЕООД въз основа на спогодбите от 17.05.2017г.

          За да отговори на този въпрос съдът изхожда от правната природа и последиците от уважаването на иска по чл.135 ЗЗД. Павловият иск представлява предоставено от закона потестативно  право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Последицата от уважаването му се изразява в това, че кредиторът получава възможност да проведе принудително изпълнение върху имота независимо, че той е прехвърлен в полза на трето лице. Искът няма прехвърлително вещноправно действие и сам по себе си не представлява изпълнителен титул, тъй като не е осъдителен, а конститутивен. Правилно първоинстанционният съд е приел, че като приобретатели по тези сделки „М.М. Груп 1“ ЕООД и   ЕТ “Жасмин- Дилшен М.“    следва да търпят това изпълнение за удовлетворяване  задълженията на „Лескол - Трейд“ЕООД и  ако искат да се освободят  от изпълнението, могат  да платят на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си. Соченият извод касае хипотезата, в която приобретателите на имота искат да го  запазят  в своя патримониум. Ако не заплатят задължението на праводателя си, имотът в резултат на осъщественото принудително изпълнение, ще излизе от техния патримониум и за тях ще възникне правото да искат връщане на заплатената за него цена. Именно с оглед постигането на този правен ефект  са сключени и двете спогодби от 17.05.2017г. В тях изрично е посочено, че купувачите имат право да получат обратно платената от тях цена на имотите във връзка с влязлото в сила  решение по иска с правно основание чл.135 ЗЗД.

          Безспорно установено е още, че сумите, дължими по спогодбите, не са заплатени на договорените в тях дати. Следователно молителите „М.М. Груп 1“ ЕООД и ЕТ „Жасмин – Дилшен М.“ се явяван кредитори на „Лескол – Трейд“ ЕООД.

          Поставя се въпросът дали те са кредитори по търговска сделка по смисъла на чл.625 от ТЗ. В тази връзка съдът съобрази :

          Съгласно разпоредбата на  чл.625 ТЗ освен изброените в нея лица, легитимиран да иска откриване на производството по несъстоятелност е и кредитор на длъжника по търговска сделка. Преценката, дали лицето, подало молбата има качеството на кредитор по търговска сделка, се извършва в контекста на разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ, която разяснява кои вземания имат характера на такива по търговска сделка. Разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ няма отношение към пораждането на материалното право на кредитора, а към правните му последици и в частност към наличието на процесуалното право да поиска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. /в този смисъл решение № 216 от 29.11.2016 г. по търг.дело № 448/16 г. на ІІ т.о. на ВКС/.

Чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ съдържа легално определение на неплатежоспособността на търговец, който не е в състояние да изпълнява паричните си задължения, породени или отнасящи се до търговска сделка. Има се предвид всички парични вземания, породени от търговска сделка, всички парични притезания, свързани с търговската дейност, която се осъществява чрез сключването на търговски сделки.

Търговска е сделката, сключена от търговеца в това му качество при или по повод извършване на занятието му- чл.286 ал.1 ТЗ, а също и изброените в чл.1 ал.1 от ТЗ сделки, независимо от качеството на страните – чл.286 ал.2 от ТЗ, или имаща публичноправен произход - публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност / чл.162 ал.2 ДОПК/.

Доколкото сключените договори за покупко-продажба на недвижими имоти, обявени за относително недействителни, имат за страни търговци, те съставляват търговска сделка. И тъй като  твърдяното от молителите вземане  за цената на закупените имоти е обвързано и съставлява последица  от обявената относителна  недействителност  на прехвърлителните сделки, съдът прави извода, че молителите се легитимират като кредитори по търговска сделка на ответното дружество именно въз основа на спогодбите от 17.05.2017г.

Предвид горния правен извод ненужно се явява изследването на качеството на кредитор по търговска сделка и на М.М.М. в лично негово качество, въз основа на вземанията му,     произтичащи от Споразумението от 07.07.2017г. и Анекс № 5 от 19.03.2014г. към Договор за банков револвиращ кредит  от 07.03.2012г., сключен с „УниКредит Булбанк“ АД.

След установяване на материалноправната легитимация на молителите по подадената от тях молба по чл.625 от ТЗ, съдът дължи произнасяне  и на тази молба по същество, като изследва наличието  на всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631, съответно чл.742 ТЗ, фактически състав, а именно: освен молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице, необходимо е още  длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно  държавно вземане; да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ, съответно свръхзадълженост съгласно чл.742 ТЗ, в случай, че длъжникът е капиталово дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.

Неплатежоспособността, като едно от двете законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по ТЗ, наред със свръхзадължеността, се определя като обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в чл.608, ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни определени от закона изискуеми свои парични задължения. При изследване на предпоставките за наличието на неплатежоспособност на предприятието на търговеца на анализ подлежат  краткосрочните, съответно текущи негови задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния период. Преценката за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема плащанията си.

Изследвайки баланса на дружеството, в.лице е дало заключение, според което ДМА на ответното дружество включват :  поземлен имот в с.Богданци и още три поземлени имота в с.Лудогорци; сгради – дърводелска работилница, склад за материали, масивна едноетажна сграда – склад от 385 кв.м., клуб на механизатора  и комплекс за селски туризъм от 593,20 кв.м.; производствени машини и оборудване и транспортни средства – мотокар и влекач.  Краткотрайните активи включват незавършено строителство в размер на 15 247,11лв, вземания от клиенти – 11 069,20лв, други дебитори – 11 812,18лв и разчети със собственика – 179 338,17лв. Представен са и преработени баланси на дружеството за периода 31.12.2012г. – 02.08.2017г., с начислени корекции в пасива от 9 х.лв на задължението по дългосрочен банков заем от УниКредит Булбанк, АД, начисляване на 1 х.лв изискуеми публични задължения, начисляване на ликвидно и изискуемо задължение по изп.д. № 405 на ЧСИ  Г С – 225 х.лв., ликвидни и изискуеми задължения по т.д. № 14/2015г. на Разградския окръжен съд – 39 х.лв и ликвидни и изискуеми задължения по споразумението от 07.07.2017г. с М.М.М.  - 21 876,16лв.

Безпротиворечиво установен в практиката е принципът, че дълготрайните активи /т.нар. постоянен капитал/, не служат за извършване на плащанията на краткосрочните / текущите задължения, тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би преустановило работа.

Структурата на задълженията и размерът им по пера също е бил предмет на изследване по приетите заключения на ССчЕ. Така по делото е установено, че към датата на подаване на исковата молба – 02.08.2017г. „Лескол – Трейд“ ЕООД има ликвидни  и изискуеми : 1. публично-правни задължения към НАП  в размер на 29 629,04лв, от които – 22 160,97лв – главница и 7 468,07лв – лихви. Задълженията произтичат от дължими ДДС, ДОД, ДОО, УПФ, здравно осигуряване, корпоративен данък и НП  37-0000230/28.07.2014г. За събирането им е образувано изп.дело № 17140007031/14г. при публичен изпълнител Й Й с взискател НАП; 2. Задължения към доставчици в общ размер на 12 926,12лв, към които е спряно плащането след 01.03.2015г.; 3. Задължения към клиенти по аванси в общ размер на 46 230лв; 4. Задължение по изп.дело № 20179120400405 по описа на ЧСИ Георги Стоянов, с рег. № 912 на КЧСИ с взискател „Янулов и Ко“ ЕООД в размер на 224 885,18лв; 5. Задължения, следващи се като резултат от решение по т.д. № 14/2015г. на Разградския ОС, в сила от 24.04.2017г. – 38 656,16лв, както следва – 23 611,04лв към „М.М.Груп 1“ ЕООД, като плащането е спряно от 31.05.2017г. и 15 045,12лв – към ЕТ „Жасмин – Дилшен М.“, като плащането е спряно  от 01.06.2017г. и 6. Задължения, следващи се като резултат от споразумение от 07.07.2017г.  с М.М.М. в размер на 21 876,16лв, изискуеми от 2207.2017г., по които плащането е спряно от 22.07.2017г.

Съотношението между краткотрайните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието е определящо при преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да поеме плащанията си и формира показателите за ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна. Основният коефициент според установилата се съдебна практика е този за обща ликвидност, който представлява съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всички от тях.

От заключението на ССчЕ се установява, че за обследвания период коефициентът за обща ликвидност, при референтни стойности 1,2 – 2, е : към 31.12.2012г. – 1,97; към 31.12.2013г. – 5,81; към 31.12.2014г. – 5,22; към 31.12.2015г. – 2,99; към 31.12.2016г. – 2,99 и към 02.08.2017г. – 0,70. Коефициентът за бърза ликвидност към 02.08.2017г. също е под референтна стойност – 0,66. Коефициентът за финансова автономност, при референтни стойности по-големи от 1, към 02.08.2017г. е -0,30, а този за задлъжнялост, при референтни стойности – положителни стойности, по-малки от 1, към 02.08.2017г. е -3,32. Датата, след която дружеството не е могло да изпълнява задълженията си към кредиторите, е определена на 24.04.2017г. Това е датата, на която решението по т.д. № 14/2015г. е влязло в сила.

          След съвкупен анализ на показателите за финансово-икономическо състояние на „Лескол – Трейд“ ЕООД съдът прави извод за наличието на състояние на неплатежоспособност, с начална дата 24.04.2017г.

          За откриване на производство по несъстоятелност обаче по делото следва да бъде установено още, че затрудненията на длъжника да не са временни, а  имат траен и необратим характер или че търговецът  не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

В постоянната непротиворечива съдебна практика /р. по т.дело № 219/2008 год. ВКС-ТК, р. по т.дело № 1493/1995 год. ВКС-V г.о., р. по т.дело № 169/2006 год. ВКС-ТК, І т.о., р. по т.дело № 443/2004 год. ВКС-ТК, І т.о., р. по т.дело № 512/2004 год. ВКС-ТК, І т.о., р. по т.дело № 730/2004 год. ВКС-ТК, І т.о., р. по т.дело № 756/2005 год. ВКС-ТК, І т.о. и др./ ВКС приема, че в тежест на длъжника-ответник по молбата с правно основание чл.625 ТЗ е да докаже, че е изпълнил задължението си към молителя или че разполага с имущество достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът трябва чрез пълно обратно доказване да обори установената от закона презумпция като докаже, че е платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си.

          По делото подобно доказване не е проведено от страна на длъжника, предвид на което съдът намира, че  по делото се явява доказано  наличието  на всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631, фактически състав, поради което молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Лескол – Трейд“ ЕООД е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.630 ал.1 ТЗ, с произтичащите от това правни последици.

          Доколкото молителите не са посочили временен синдик, препис от  решението  следва да бъде изпратено на Разградския окръжен съд за назначаването на такъв, както и за определяне на датата на Първото събрание на кредиторите.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ОТМЕНЯ  решение № 23/21.12.2017г. на Разградския окръжен съд постановено по т.д. № 84/2017г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА :

          ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Лескол -Трейд“ ЕООД, ЕИК 116581743, със седалище и адрес на управление  с.Лудогорци, Разградска област, ул.“Тунджа“ № 58, представлявано от управителя М.М.М. на осн.чл.630 ал.1 ТЗ вр.чл.608 ТЗ

          с НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността 24.04.2017г.

          ОТКРИВА  производство по несъстоятелност на „Лескол -Трейд“ ЕООД, ЕИК 116581743.

          ОСЪЖДА „Лескол -Трейд“ ЕООД, ЕИК 116581743, със седалище и адрес на управление  с.Лудогорци, Разградска област, ул.“Тунджа“ № 58, представлявано от управителя М.М.М. да заплати на „М.М.М.Груп“ ЕООД с ЕИК 202777896 сумата от 2 475лв; на М.М.М. с ЕГН **********  сумата от 375лв и на ЕТ „Жасмин – Дилшен М.“ с ЕИК 202260073 сумата от 2 175лв – разноски за водене на делото в двете инстанции.

          Решението подлежи на вписване в Търговския регистър на осн.чл.622 ТЗ.

          ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенцията по вписванията, Търговски регистър служебен препис от настоящото решение.

          Решението подлежи на незабавно изпълнение.

          Решението да се впише в книгата по чл.634в от ТЗ.

          Препис от решението да се изпрати на Разградския окръжен съд за назначаване на временен синдик и за определяна на дата на Първото събрание на кредиторите.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок  от вписването му в Търговския регистър на осн.чл.633 ал.1 вр.чл.613а, ал.1 от ТЗ.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ          :                           ЧЛЕНОВЕ :