Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№100

 

Гр.Варна, 19.04.2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на трети април през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА   

МАРИЯ ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева   

            Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 115 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на Национална агенция за приходите със седалище гр.София срещу решение № 926 от 03.12.2018г. по търг.дело № 334/18г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от нея иск с правно основание чл.694 ал.2 т.1 от ТЗ за установяване поредността на предявеното и прието вземане в общ размер от 1 234.27лв., от които главница в размер на 1 120.58лв. и лихва в размер на 113.69лв. по акт за установяване на задължение по чл.107 ал.3 от ДОПК като такова с поредност чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ вместо определената от съда такава поредност по чл.722 ал.1 т.7 за главницата и т.9 от ТЗ за лихвите.

Твърди че решението е неправилно.

Оспорва извода на съда, че преди издаване на акта за задължение по декларация, процесните вземания, макар и да съществуват, не са окончателно установени по основание и размер и не биха могли да се противопоставят на кредиторите на несъстоятелността. Твърди че съгласно разпоредбата на чл.107 ал.3 от ДОПК по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30 дневен срок от искането. Акт за установяване на задължението може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните  данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

Излага, че с акта се признават права или задължения, а не се създават такива, той има само декларативно действие, а не конститутивно, защото с него не се създава същинско данъчно задължение, а се признава вече съществуващо право на държавата да получи едно данъчно вземане или правото на данъчния субект да прихване или възстанови суми. Позовава се на разрешение, дадено в тълкувателно решение № 1 от 07.05.2009г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009г. на ОСНК, в което изрично е посочено че данъчните задължения възникват по силата на закона и стават изискуеми с настъпването на определения в данъчния закон падеж, а ревизионният акт е резултат от извършена данъчна ревизия като една от формите за осъществяване на данъчно-осигурителен контрол от органите по приходите, наред с данъчната проверка. Твърди че с издаването на акт за установяване на задължение по декларация е осъществен контрол относно спазването на относимите законови разпоредби на данъчното законодателство, относно дължимите за съответния период публични вземания, част от които като определени по основание, период, субект и размер, са възникнали по силата на закона преди да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството.

Сочи при условие, че срокът за плащане на данъка върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци не е поставен в зависимост от някакво действие на органа по приходите – например съобщаване по чл.23 от ЗМДТ, а напротив дължи се по силата на закона, то и при неизпълнение на задължението в срок длъжникът изпада в забава и се начисляват лихви върху просрочените главници. Сочи че за начисляването на лихви също не се изисква съобщение. Твърди че чл.4 ал.2 от ЗМДТ сочи императивно, че невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ. Лихвите върху главниците върху публичните общински вземания са дължими на основание чл.1 от същия закон и са в размер на законната лихва.

Излага, че публичните вземания на държавата и общините, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, включително и лихвите върху тях, при разпределение на суми, получени от осребряване на имуществото на длъжника, се изплащан с поредност по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ.

Оспорва извода на съда, че публичните вземания, макар и съществували до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, са окончателно установени едва след тази дата. Твърди че в чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ липсва изискване вземането не само да е съществувало към датата на откриване на производството по несъстоятелност, но и да е установено с влязъл в сила акт.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявеният от него установителен иск по реда на чл.694 от ТЗ по отношение на поредността на прието негово вземане да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Си Би Ей – Груп“ ЕООД в несъстоятелност, със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение. В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Участващият в производството постоянен синдик на несъстоятелния търговец Л.М.Б., в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал отговор. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 334/18г. по описа на ВОС е образувано по предявен от Национална агенция за приходите в качеството и на кредитор на „Си Би Ей – Груп“ ЕООД в несъстоятелност установителен иск по реда на чл.694 ал.2 от ТЗ предявен срещу несъстоятелния длъжник за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ на предявени публични вземания в общ размер на 1 234.27лв., от които 1 120.58лв. - главници и 113.69лв. – лихви, включени в одобрен от съда допълнителен списък на приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 и т.9 от ТЗ.

Няма по делото спорни факти пред въззивния съд.

С решение № 1479 от 22.10.2012г. по търг.дело № 1899/12г., обявено в търговския регистър на 22.10.2012г., ответникът „Си Би Ей - Груп“ ЕООД е обявен в неплатежоспособност и е открито производство по несъстоятелност. С решение № 141 от 18.02.2013г. длъжникът е обявен в несъстоятелност.

Кредиторът НАП с молба вх.№ 27494 от 04.10.2017г. е предявил публични вземания към несъстоятелния длъжник, сред които и процесните вземания за данък върху недвижими имоти и такси битови отпадъци за 2013г., дължими от несъстоятелния длъжник за притежавани от него недвижим имот в Община Варна и данък върху превозните средства за 2011г. и 2012г. за притежавани превозни средства и вземания за лихви върху тях. В молбата на кредитора тези вземания са предявени като възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност. От кредитора е представен Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД –АУ – 7840 от 16.09.2016г. 

Предявените вземания са включени от синдика в допълнителен списък на неприети от синдика вземания. По възражение на кредитора съдът по несъстоятелността е направил промяна в списъка и процесните вземания са включени от съда в допълнителен списък на приети, предявени вземания. Като  поредност на удовлетворяване е посочена чл.722 ал.1 т.7 от ТЗ за главницата – вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и неплатени на падежа и чл.722 ал.1 т.9 за лихвите.

Извън предмета на настоящето производство е съществуването, основанието и размера на процесните вземания в размер на 1 120.58лв. – главница, представляващи вземания за данък върху недвижими имоти и такси битови отпадъци за 2013г. и данък върху превозните средства за 2011г. и 2012г. и лихви върху тях. Единственият спор, подлежащ на разрешение от съда, е реда на удовлетворяване на вземанията.

Процесните вземания са за незаплатен данък върху недвижим имот, собственост на длъжника и такса битови отпадъци за 2013г. и лихва върху тях и данък върху превозните средства за 2011г. и 2012г. и лихви върху тях. Тези задължения на основание чл.162 ал.2 от ДОПК за публични. Същите възникват по силата на ЗМДТ и в размер определен от закона на база декларации, подадени от данъчно-задълженото лице. Сроковете за плащането на двата данъка са  уредени в чл.28 от ЗМДТ и чл.60 от ЗМДТ – съответно на две равни вноски до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Тези задължения възникват с осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните данъчни материалноправни норми, които елементи в случая са налице. Както за възникването му, така и за дължимостта му не е необходимо издаването на нарочен акт за установяването му. Това е така, защото в чл.23 и чл.54 от ЗМДТ изрично е предвидено, че данъкът, а на основание  чл. 69 ал.2 от ЗМДТ и за таксата битови отпадъци по чл.66 от ЗМДТ, само се съобщават на данъчно задълженото лице, което съобщение има само уведомителен характер. Съставеният Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД - АУ – 784 от 16.09.2016г. има само декларативно действие, защото с него не се създава същинско данъчно задължение, а се признава едно вече съществуващо право на държавата да получи едно данъчно вземане.

С оглед на така изложеното, въззивният съд приема, че част от процесните вземания – за данъци върху превозни средства за 2011г. и половината от дължимите данъци върху превозни средства за 2012г. са възникнали преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност – 22.10.2012г.

Падежът на втората половина от дължимите данъци върху превозните средства за 2012г. е настъпил след датата на откриване на производството по несъстоятелност. След датата на откриване на производството по несъстоятелност за възникнали и задълженията за незаплатен данък върху недвижим имот и такси битови отпадъци за 2013г. Предвид на това и за тази част от процесните вземания, възникнали след датата на решенето за откриване на производството по несъстоятелност искът на кредитора за включването им с поредност по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ е неоснователен.

По отношение на частта от процесните вземания, възникнала преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност: 

На основание чл.685 ал.1 от ТЗ кредиторите следва да предявят писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а съобразно чл.688 ал.1 от ТЗ вземането може да бъде предявено  след срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, но не по-късно от два месеца от изтичането му. Тези срокове са изтекли, последният на 22.01.2013г. На основание чл.164 ал.3 от ДОПК публичните вземания се предявяват от НАП пред съда по несъстоятелността. Публичните вземания, възникнали до датата на решението за откриване на  следва да бъдат предявени от НАП в сроковете по чл.685 ал.1 от ТЗ и чл.688 ал.1 от ТЗ. Това по отношение на процесните вземания не е сторено. Съобразно нормата на чл.688 ал.1 изр.второ от ТЗ след изтичане на допълнителния срок по чл.688 ал.1 от ТЗ вземания, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, не могат да се предявяват и не подлежат на принудително удовлетворяване.

Доколкото към датата на изтичане на срока по чл.685 ал.1 от ТЗ не е бил съставен акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, процесните вземания към датата на изтичане на срока по чл.685 ал.1 от ТЗ не попадат и в категорията на публични вземания по чл.687 ал.2 от ТЗ – публични вземания, установени с влязъл в сила акт, поради което и не подлежат на служебно вписване от синдика в списъка на предявените вземания.

Процесните вземания са предявени от НАП в срока по чл.688 ал.3 от ТЗ позовавайки се акт за установяване на задълженията по чл.107 ал.3 от ДОПК, издаден на 16.09.2016г. и са включени от съда по несъстоятелност с ред за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.7 за главницата и по т.9 за лихвите, възникнали след дата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Съдът в производството по чл.694 от ТЗ не може да влоши положението на кредитора, чието вземане е включено в списъка на приетите вземания, поради което и независимо от установеното непредявяване на част от процесните вземания – публични вземания за данък върху превозните средства за 2011г. и за първата половина за 2012г., в сроковете по ТЗ, тези вземания следва да останат в допълнителен списък на приети вземания, предявени в срока по чл.688 ал.3 от ТЗ с посочената в списъка поредност по чл.722 т.7 и т.9 от ТЗ, а искът на кредитор следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед на изложеното и поради съвпадане на крайния извод обжалваното първоинстнационно решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.84 т.1 от ГПК и доколкото се касае за публични държавни вземания, на ищеца не следва да бъде възлагана дължимата на основание чл.694 ал.7 от ТЗ държавна такса за въззивно производство.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 926 от 03.12.2018г. на Варненски ОС по търг.дело № 334/18г.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание чл.280 ал.3 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: