ОПРЕДЕЛЕНИЕ№212

 

Гр.Варна, 19.04.2017г.…

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на деветнадесети април през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 116 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК образувано по частна жалба на „Глобал Биомет” ЕООД със седалище гр.София срещу определение № 4188 от 29.12.2016г. по търг.дело № 1374/14г. по описа на Варненски, с което молбата му по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решение № 874 от 25.11.2016г. в частта му за разноските, чрез присъждане на претендираните от него разноски е оставена без уважение.

В частната жалба се твърди че обжалваното определение е незаконосъобразно.

Излага, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактите по делото. Оспорва извода на съда, че ищецът има право на разноски само в хипотезата на чл.78 ал.1 от ГПК в случаите на уважаване на исковете. Оспорва изложеното от съда, че извънсъдебното поведение на ищеца, изразяващо се в предявяване на частична претенция, с което се спестяват разноски, съразмерни с тези, които се претендират по частичния иск за остатъка, е било недобросъвестно. Оспорва извода на съда, че ответникът не е причинил завеждане на делото и е признал и платил доброволно всички претендирани суми, поради което и ищецът няма право на разноски.

Излага подробно в частната жалба фактите досежно водените две производства в съда за двете частични претенции по търг.дело № 23/14г. и по търг.дело № 1374/14г., постановените решения и действията на страните.

Твърди че ответникът е дал повод за образуване и на настоящето производство по второто дело, поради което и следва да понесе отговорността за това. Сочи че ответникът е заплатил претендираните от ищеца искови суми, но това е сторено далеч след получаване на поканата за доброволно плащане и след предявяване на исковете и получаване на исковата молба по настоящето дело. Излага, че предявените от него искове не са уважени, но причината за отхвърлянето им не е недоказаността или изначалната неоснователност на претенциите, а извършено от ответника пълно плащане на исковите суми, представляващо недвусмислени конклудентни действия по признание. Твърди че при завеждане на делото вземанията са съществували, били са основателни и дължими. Твърди че ответникът не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Твърди, че страната, чието неправомерно поведение е предизвикало възбуждането на процеса, следва да понесе и разноските

Излага че ищецът има право да заведе както една, така и множество частични претенции за вземането си срещу ответника, като законът не поставя никакви ограничения  по отношение на това процесуално право. Оспорва извода на съда че той е предпочел да защити правото си само отчасти, като е предявил частична претенция и така е спестил разноски.  Твърди че съдът няма право да изследва причините за избора на ищеца, а е длъжен да се произнесе по всяка от заведените претенции. Сочи че за всяко заведено от него дело, включително и по дела за частични претенции, се дължат отделни разноски. Излага че със завеждането на отделни частични иска той по никакъв начин не е нарушил задължението си за добросъвестно упражняване  на процесуални права по чл.3 от ГПК. Твърди че признанието на ответника за дължимост на исковите претенции по настоящето дело е налице след като вече е бил направил разноските във връзка с това дело. Поради което и счита, че те следва да бъдат понесени от ответника.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което направените от него разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 9 236.71лв. да му бъдат присъдени. Претендира направените и настоящето производство разноски.

В депозиран в срока по чл.276 ал.1 от ГПК писмен отговор „Енерго – Про Мрежи“ АД със седалище гр.Варна, счита частната жалба за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 1374/15г. по описа на ВОС е образувано по предявени от „Глобал Биомет“ ЕООД срещу „Енерго-Про Мрежи“ АД искове за сумата 104 882.97лв., като остатък от обща претенция в размер на 149 832.81лв., претендирана като цена за достъп до мрежата на ответника, заплатена от ищеца на отпаднало основание, за сумата 1 167.70лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането на общата претенция в размер на 149 832.81лв. за периода от 10.12.2013г. до 06.01.2014г. и за сумата 5 926.87лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането на част от претенцията в размер на 104 882.97лв. за периода от 07.01.2014г. до 28.07.2014г. Исковата молба е предявена в съда на 28.07.2014г. С определение № 3539 от 05.09.2014г., постановено преди извършена размяна на книжа, производството по делото е спряно до приключване на производството по търг.дело № 23/14г., образувано по предявен частичен иск за главницата, предмет на предявения иск. След приключване на производството по предявения частичен иск, производството по търг.дело № 1374/14г. е възобновено с определение от 11.07.2016г.  В депозирания в срока по чл.367 от ГПК на 28.07.2016г. отговор на исковата молба ответникът „Енерго – Про Мрежи“ АД признава предявените срещу него искове изцяло и моли да бъде постановено решение по реда на чл.237 от ГПК. Твърди че дружеството не е действало виновно и не е предизвикало образуването на настоящето дело, поради което и моли съда да приложи нормата на чл.78 ал.2 от ГПК. С допълнителната искова молба ищецът „Глобал Биомет“ ЕООД признава извършеното плащане от ответника на 10.08.2016г. на всички дължими суми по предявените по търг.дело № 1374/14г. искове. С решение № 874 от 25.11.2016г. съдът е отхвърлил предявените искове, поради извършено плащане на претенциите в хода на производството, както и е приел, че разноските в  съдебния процес следва да останат в тежест на всяка от страните, така както са били направени. С обжалваното в настоящето производство определение съдът е отхвърлил молбата на ищеца за изменение на решението в частта му за разноските чрез присъждане на претендираните от него суми.

Отговорността за разноски по чл.78 от ГПК е ограничена обективна отговорност, изградена изцяло върху идеята на законодателя за отговорност за неоснователни действия.

С определение № 277 от 14.05.2014г. по ч.гр.д.№ 2432/2014 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика, е прието, че в определени случаи ищецът има право да бъде обезщетен за сторените разноски при прекратяване на делото, въпреки че той е десезирал съда чрез отказ или оттегляне на иска, при наличието на данни, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. В редица други определения на ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК, също със задължителен за долустоящите съдилища характер, е постановено, че в подобна хипотеза поведението на ответника подлежи на преценка и той няма право на разноски, ако е станал причина за предявяването на иска, независимо, че производството по делото е било прекратено поради отказ или оттегляне на исковата молба, /определения по ч.гр.д. № 275/2010 г. на ІV г.о., ч.гр.д.№ 205/2012 г. на І г.о., ч.гр.д.№ 6176/2014 г. на ІV г.о., и др./.

В хипотезата при която ответникът плати в хода на производството претендираните от него с исковата молба суми, за ищеца остава възможността да оттегли или да се откаже от предявения от него иск и производството по делото да бъде прекратено или да получи от съда решение, с което предявеният от него иск да бъде отхвърлен. При едно и също поведение на ответника, независимо от направения от ищеца избор на възможно процесуално действие, последиците свързани с отговорността за разноски следва да бъдат идентични. Поради което и въззивният съд намира, че задължителните разрешения, дадени от ВКС в хипотезата на оттегляне или отказ от иска поради плащане в хода на производството следва да бъдат приложени и в хипотезата на отхвърляне на иска поради плащане в хода на производството, каквато е настоящата. Поради което и след като ответникът е дал повод за завеждане на делото и е платил задълженията си към ищеца след получаване на препис от исковата молба, то той следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Извън горното, доказателствената тежест, че не е дала повод за завеждане на делото носи ответната страна, която в хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК черпи изгодни за себе си правни последици. Този факт може да бъде установен с доказване на други положителни факти, от които може да се направи извод за наличието или липсата му. Обстоятелството, че отпадането на основанието за плащане на исковите суми в резултат на отмяна на решение Ц-33 от 14.09.2012г. на ДКЕВР от ВАС, а не е произлязло от поведение на ответника, както и създадената първоначално разнопосочна съдебна практика във връзка с тези казуси, не се възприема от въззивния съд като обстоятелство, което води до извод, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска.

Въззивният съд намира, че възможността ищецът да предяви осъдителен иск за целия размер на своето вземане, за част от него или да предяви частични искове за отделни негови части е него право и упражняването му може да бъде поради различни причини, които са извън предмета на проверка на съда. Изборът да предяви първо иск за част от вземането, а след това за остатъка до пълния, претендиран от него размер, какъвто е настоящия случай, не е нарушение от страна на ищеца на принципа на добросъвестност, уреден в чл.3 от ГПК.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че ответникът „Енерго – Про Мрежи“ АД следва да бъде осъден да заплати направените на ищеца разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото списък на разноските в размер на сумата общо 9 236.71лв.  Своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото определеният и платен размер на адвокатското възнаграждение е в минимален размер, определен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно § 2а от ДР на Наредбата.

Предвид на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено.

На основание чл.81 от ГПК и направеното искане в полза на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за настоящето производство в размер на 15лв., представляващи държавна такса. Претендираното адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано тъй като представените доказателства за плащането му – фактура № 5422 от 09.11.2016г. с оглед датата на издаването и, липсата на договор за правна помощ и посочения в нея размер, не може да бъде отнесена към подадената на 17.02.2017г. частна жалба.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯВА определение № 4188 от 29.12.2016г. на Варненски ОС по търг.дело № 1374/14г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 от ГПК решение № 874 от 25.11.2016г. по търг.дело № 860/14г. в частта му за разноските като

ОСЪЖДА „Енерго – Про Мрежи“ АД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ 258, Варна Тауърс, кула Е, ЕИК 104518621, да заплати на „Глобал Биомет“ ЕООД със седалище гр.Варна, ЕИК 121446525, сумата 9 236.71лв. /девет хиляди двеста тридесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща направени по делото разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 ОСЪЖДА „Енерго – Про Мрежи“ АД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ 258, Варна Тауърс, кула Е, ЕИК 104518621, да заплати на „Глобал Биомет“ ЕООД със седалище гр.Варна, ЕИК 121446525, сумата 15лв. /петнадесет лева/, представляваща направени в производството по частната жалба разноски – държавна такса.

Определението подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: