Р Е Ш Е Н И Е №146

 

гр. Варна, 22.06.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Десислава Чипева                           

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 116/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадени са две въззивни жалби от Евро Ин Консулт“ ЕАД /правоприемник на „Евро Ин Консулт“ ЕООД/, чрез адв. С Аи от „Био Елит Енерджи“ ООД, чрез адв. И.А. против решение № 908 от 22.12.2017 г., постановено по т. д. 546/2017 г. на Варненския окръжен съд, с което „Био Елит Енерджи“ ООД е осъдено да заплати на Евро Ин Консулт“ ЕАД сумата в размер на 30 000 лева, като част от 58 809.60 лева, дължима по фактура № 1000000570 от 18.12.2014 г., представляваща дължимо възнаграждение по договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г., на основание чл. 266 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 7 000 лв., като част от 14 044.55 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение на задължение по фактура № 1000000570 от 18.12.2014 г. за периода от 02.01.2015 г. до 09.05.2017 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Евро Ин Консулт“ ЕАД иск срещу „Био Елит Енерджи“ ООД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 30 000 лева, представляваща част от 61 272.60 лева, дължима по фактура № 1000000666 от 18.12.2015 г. по договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г., на основание чл. 266 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забавено изпълнение от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 4 000 лева, като част от 8 411.04 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение на задължение по фактура № 1000000666 от 18.12.2015 г. за периода от 02.01.2016 г. до 09.05.2017 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.

В жалбата, депозирана от Евро Ин Консулт“ ЕАД се излагат доводи за неправилност на отхвърлителната част на решението. Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда за липса на доказателства за изпълнение на задълженията по договора за 2015 г.. Релевира твърдения, че от отсъствието на отразяване в счетоводството на възложителя, не може да се направи извод за неприемане на извършената работа. В допълнение посочва, че нарушаването на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗСч /отм./ не следва да се кредитира в полза на недобросъвестното поведение на насрещната страна. На следващо място излага, че липсата на възражение по повод на качеството на изпълнението, заявено своевременно, обуславя приемане на същото. Счита за правилен извода на съда досежно изпълнението на договора за 2013 г. и 2014 г.. Инвокира подробни твърдения за водената електронна кореспонденция между страните. Позовавайки се на чл. 1 от Договора за консултантски услуги сочи, че възложителят не е поискал предоставяне на услуги по прилагане на изискванията на Мярка № 214 за 2015 г., което е обусловило неполучаването на такива от страна на изпълнителя. Навежда подробни аргументи за изпълнение на договорните задължения за 2015 г.. Моли за отмяна на отхвърлителната част на решението и уважаване на исковете. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Био Елит Енерджи“ ООД, чрез адв. И.А., в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата и за правилността на отхвърлителната част на решението. Посочва, че е налице неизпълнение на задължението на изпълнителя за 2015 г., което обуславя недължимост на претендираните суми. Позовавайки се на свидетелските показания на свидетеля Мартин Иванов намира за недоказано предаването на възложителя на плановете на сеитбооборотите. Счита за недоказано в производството изготвянето на петгодишен план за сеитбообръщение по направление „Въвеждане на сеитбообръщение на почвите и водите“, както и предоставянето на консултация за периода. Посочва, че плащането по субсидията представлява единствено предпоставка за настъпване на изискуемостта на възнагражението на консултанта, при осъществено надлежно изпълнение на задълженията по договора от страна на последния. Моли за потвърждаване на решението. Няма доказателствени искания.

В депозираната въззивна жалба от страна на „Био Елит Енерджи“ ООД, чрез адв. И.А., се инвокират доводи за неправилността на осъдителната част на решението, поради противоречие на същото с материалния закон и необоснованост. Посочва, че отсъства реално изпълнение на посочените в исковата молба услуги, за които е издадена фактура № 10000000570 от 18.12.2014 г.. Намира, че възражението досежно качеството на изпълнението е ирелевантно по отношение на основателността на претенция. В допълнение на горното се позовава и на изправността на изпълнителя по договора. Намира, че от факта на осчетоводяване на фактура № 1000000570 от 18.12.2014 г. в счетоводствата на двете дружества не може да се направи извод за надлежно изпълнение на насрещните задължения по договора. Позовавайки се на практиката на касационната инстанция намира, че фактурата би могла да се приеме за доказателство за сключването на договора, но не и като такова за изпълнение на договорните задължения. Поради липсата на справка по чл. 366 от ГПК намира за неясен размера на претендираното обезщетение за забава по разглежданата фактура. Моли за отмяна на решението в обжалваната осъдителна част. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Евро Ин Консулт“ ЕАД, чрез адв. С А, в който се излагат подробни доводи за неоснователността на жалбата. Посочва, че от данните по делото се установява, че страните са в трайни търговски отношения. Излага, че от събраните по делото писмени доказателства по преписката на ДФЗ е видно, че към заявлението за финансиране е приложен и изготвеният от ищеца План за въвеждане на сеитбообръщения за площите, включени по направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“ по Мярка № 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСП 2007 г. – 2013 г., поради което намира за изпълнено договорното задължение на изпълнителя да предостави консултантски услуги. В продължение на горното посочва, че твърденията на ответника за самостоятелно изготвяне на необходимите документи по повод на кандидатстването са неправилни. Твърди, че не е отправено възражение по повод на твърдяното некачествено изпълнение, както и че отсъства изявление за разваляне на договора от страна на възложителя. По повод на приемането на изпълнението намира, че съставянето на приемо-предавателен протокол, не е необходимо в случай на отразяване на задължението в счетоводствата на страните, както и включването му в справките-декларации по ЗДДС. Твърдението за неопределеност на размера на законната лихва за забава намира за неоснователно, доколкото към исковата молба е приложена справка за размера и периода й на начисляване. Моли за потвърждаване на осъдителната част на решението. Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

В проведеното съдебно заседание на 23.05.2018 г., процесуалният представител на Евро Ин Консулт“ ЕАД излага становище за дължимостта на възнагражението по фактура № 1000000666 от 18.12.2015 г.. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на „Био Елит Енерджи“ ООД моли за отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната част и потвърждаване на същото в отхвърлителната такава. Претендира разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявени искове от Евро Ин Консулт“ ЕАД срещу „Био Елит Енерджи” ООД за заплащане на сумата от 30 000 лева, част от 58 809.60 лева, дължима по фактура № 1000000570 от 18.12.2014 г., представляваща възнаграждение по договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г. за 2014 г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 7 000 лева, като част от 14 044. 55 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение на задължението по фактура № 1000000570 от 18.12.2014 г. за периода от 02.01.2015 г. до 09.05.2017 г., сумата от 30 000 лева, част от 61 272.60 лева, дължима по фактура № 1000000666 от 18.12.2015г., представляваща възнаграждение по договора за консултантски услуги за 2015 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 4 000 лева, като част от 8 411.04 лева, представляваща лихва за забава по фактура № 1000000666 от 18.12.2015 г., за периода от 02.01.2016 г. до 09.05.2017 г., на основание чл. 266 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В писмения отговор на исковата молба, процесуалният представител на ответника възразява за ненадлежно изпълнение на поетите от изпълнителя задължения. Излага подробни доводи за липсата на предоставен отчет, консултации, планове, както и за отсъствието на предаване на работата. На следващо място, посочва, че разпечатките от електронна поща не са доказателство за изпълнение на задълженията, доколкото кореспонденцията не е отправена до електронния адрес на ответника, посочен в ТР. Намира, че не е установен фактът на изпълнение на задължения на изпълнителя. Претендира разноски.

В допълнителната искова молба, процесуалният представител на ищцовото дружество излага съображения за пълно изпълнение на задълженията по консултантския договор, доколкото е налице получаване на компенсаторни плащания по програмата на ДФ „Земеделие“. Посочва, че осчетоводяването на задълженията по фактурите представлява признаване на дължимостта на задължението. Твърди, че кореспонденцията между страните по повод на сключения консултантски договор е водена на следните имейл адреси: euroin_consult@abv.bg и agroead@yahoo.com, което се потвърждава и от твърденията в отговора на исковата молба.

В законоустановения срок е депозиран отговор на допълнителната искова молба, в който се сочи, че договорът за подпомагане с ДФ „Земеделие“ е прекратен, съобразно указания от фонда и депозирано заявление от бенефициента.

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото факти, приема за безспорно установено, че е сключен договор за консултантски услуги 06.03.2013 г. с предмет консултиране на възложителя при получаването на компенсаторни плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., подробно описан по включени дейности в чл. 1 от договора. Страните са уговорили неопределен срок на действие на договора /чл. 8/, като изпълнението включва следното: подготовка на заявление за кандидатстване, изготвяне на петгодишен план за сеитбообръщение, извършване на почвени проби и анализ, както и консултиране в петгодишния срок. В чл. 2 от договора са предвидили дължимо възнаграждение, в 1/ размер на 5 лева на декар без ДДС годишно за включените площи по изплащане на компенсаторните плащания по Мярка 214 направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите”, както следва: 5 000 лева без ДДС, платими авансово след подписване на договора; 2/ разликата до договореното възнаграждение без ДДС след приспадане на авансовото плащане се дължи след получаване на компенсаторното плащане през първата година; 3/ от втората до петата година договореното възнаграждение в размер на 5 лева на декар без ДДС годишно за включените площи по изплащане на компенсаторните плащания по Мярка 214 направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите” се дължи изцяло след получаване на компенсаторно плащане за конкретната година. Предвидили са задължения на изпълнителя за полагане на грижата на добър консултант, периодичен отчет и конфиденциалност. Задълженията на възложителя са закрепени в чл. 6 от договора и са свързани със заплащане на уговореното възнаграждение, предоставяне на всякаква необходима информация, предприемане на всички, зависещи от него действия за получаване на компенсаторните плащания и др..

В отношенията между страните е безспорно заплащането по фактури № 0000000279 от 06.03.2013 г. на сумата в размер на 6 000 лв. с ДДС /л. 41/, представляваща авансово плащане по договора и по фактура № 1000000494 от 16.12.2013 г. на сумата в размер на 55 260.60 лв. с ДДС /л. 42/, представляваща дължимо възнаграждение за оказани консултантски услуги за 2013 г.. Спорен в производството е въпросът с дължимостта на сумите, за които са издадени фактура №1000000570 от 18.12.2014 г. за сумата от 58 809.60 лева /л. 43/ и № 1000000666 от 18.12.2015г. за сумата от 61 272.60 лева /л. 44/.

Безспорно в производството е одобряването на „Био Елит Енерджи“ ООД за участие по направление „Въвеждане на сеитбообращание за опазване на почвите и водите“ Мярка 214 „Археологични плащания“, видно от представеното уведомително писмо от към ДФ „Земеделие“ /л. 37/.

Съобразно депозирани заявления за подпомагане за 2013 г. /л. 133/, 2014 г. /л. 250/ и 2015 г. /л. 383/ е получено финансиране по Мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007 г. - 2013 г., по реда на Наредба № 11/2009 г., както следва: 363 505.42 лева за 2013 г., 348 893.44 лева за 2014 г. и 362 526.54 лева за 2015 г.. Към първоначалното заявление за стопанската 2013 г. са приложени таблици на използваните парцели през 2013 г. и план за въвеждане на сеитбообръщения за площите, а към това за 2014 г. - таблица на използваните парцели за 2014 г., план за въвеждане на сеитбообръщения за площите, резултати от агрохимичен анализ на почвени проби и запасност с хранителни елементи, към това за 2015 г. - нов план за въвеждане на сеитбообръщения за площите, резултати от агрохимичен анализ на почвени проби и запасност с хранителни елементи, план за управление на хранителните елементи в сеитбообръщението по години за периода 2014 г. - 2017 г., таблица на използваните парцели за 2015 г.

Видно от копие на заявление вх. 02-031-2400/537 от 05.11.2015 г., ответникът „Био Елит Енерджи” ООД прави отказ от участие по програмата /л. 457/ Мярка 214 – „Въвеждане на сеитбообръщение“, поради което ДФЗ-РА е прекратява ангажимента по програмата и спира подпомагането за оставащия период.

В производството e разпитан свидетелят Кремена Крумова, служител, отговарящ за проекти и програми в „Евро Ин Консулт“ ЕАД, ценени от съда при условията на чл. 172 от ГПК, непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и кредитирани от съда изцяло, съдът приема за установено, че задълженията по договора за „Евро Ин Консулт“ ЕАД са изпълнявани от нейния брат и служител в дружеството Д Н, който е починал през 2017 г.. Свидетелката установява, че контактът с възложителя е извършван основно чрез електронна поща и по телефона. Свидетелката е присъствала на телефонни разговори между Недялков и възложителя Иванов, както и сама е проверявала електронната поща на консултанта, където е виждала съобщения от посочения по-горе адрес, свързван от изпълнителя с възложителя. От събраните гласни доказателства посредством разпит на свидетеля А И, търговски представител на ответното дружество за периода от 2013 г. – 2014 г., се установява, че е взел пробите след прибиране на реколтата в края на м. октомври-началото на м. ноември, които са предадени за анализ. Свидетелят посочва, че не му е известно дружество с наименование „Ник Агро Сървис“. От свидетелските показания на свидетеля Мартин Иванов, посочва, че работи в офис, съседен на използвания от „Био Елит Енерджи“ ООД, че не му е известно дружеството да е кандидатствало по Мярка 214 „Агроекологични плащания“, както и че у същото дружество не работи лице с името Мартин.

От съдебно-счетоводната експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективно дадена, съответстваща на останалия събран доказателствен материал, неоспорена от страните, се установява, че 1/. в счетоводството на ищцовото дружество са отразени счетоводни записвания по четири броя фактури, две от които са и процесните, 2/. фактура № 1000000666 от 18.12.2015 г. на стойност от 61 272.60 лева не е отразена в счетоводството на ответното дружество, както и не са посочени основания за това, които да обусловят извод за нередовността на счетоводството, 3/. фактура № 1000000666 от 18.12.2015 г. е включена в дневника за покупки на ищеца за данъчен период 12.2015 г., 4/. не са отразени данни и в двете дружества за плащане по фактура № 10000000570 от 18.12.2014 г. и фактура № 1000000666 от 18.12.2015 г., 5/. в счетоводството на „Био Елит Енерджи“ ООД са осчетоводени плащания по програмата за подпомагане по Мярка 214 г. в общ размер от 1 074 925.40 лева, от които за 2013 г. – 363 505.42 лева, за 2014 г. – 348 893.44 лева, за 2015 г. – 362 526.54 лева. Вещото лице посочва в отговора на въпрос № 4, че размерът на дължимата лихва за забава на задължението по фактура № 10000000570 от 18.12.2014 г. за периода от 02.01.2015 г. до 09.05.2017 г. е в размер на 14 057.55 лева, а на това по фактура № 1000000666 от 18.12.2015 г. за периода от 02.01.2016 г. до 09.05.2017 г. е в размер на 8 424.78 лева.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

По същество:

Съдът е сезиран посредством обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на възнаграждението на изпълнителя, дължимо по договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г. с предмет подготовка на заявление за кандидатстване и петгодишен план за сеитбообръщение по направление „Въвеждане на сеитбообръщение за опазване на почвите и водите“, извършване на почвени проби, анализ и консултиране по прилагане на изискванията по направлението в петгодишния ангажимент, подробно описан в чл. 1 от Договора.

Настоящият съдебен състав, по повод възражението за липса на разглеждане на характеристиките на консултантския договор, съобрази и съдебната практика на касационната иснатнция, в която е прието, че същият по естеството си представлява вид договор за изработка, имащ за предмет престиране на резултат и от умствен труд /така решение № 12 от 31.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 239/2012 г., I т. о., ТК/. В теорията и съдебната практика договорът за изработка се определя като двустранен, консенсуален и възмезден. В случая договорът за консултантски услуги е с продължително, а не с еднократно изпълнение. На следващо място, поетото с процесния договор от изпълнителя задължение е да консултира възложителя за получаване на компенсаторни плащания по Мярка № 214 „Агроекологични плащания“. В чл. 1 от Договора страните в четири точки неизчерпателно са определили задължения. Задължението на консултанта е по-широко и включва интелектуална дейност, изискваща използване на специални познания - подпомагане чрез консултации през действието на целия петгодишен период на поетия от възложителя ангажимент за извършване на агроекологични дейности, за да може последният да отговаря на изискванията за направлението и да получава финансовата помощ за целия срок. При определяне на престацията по волята на договарящите водещо значение е отдадено на интелектуалните усилия на изпълнителя, обединени със задължение за техническо изготвяне на специфичен продукт - изработване на изискуеми документи от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на Мярка № 214 „Агроекологични плащания“от ПРСР за периода от 2007 г. до 2013 г.. В продължение на горното разбиране следва да се посочи, че в производството е безспорно получаването на финансово подпомагане от възложителя за 2013 г., 2014 г. и 2015 г..

Възражението за неизпълнение на поетите задължения по договора от страна на изпълнителя, въззивният съдебен състав намира за неоснователно. В практиката на касационната инстанция безпротиворечиво се приема, че фактурата може да служи за доказателство, установяващо договор между страните, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката. В настоящия случай, доколкото от заключението на вещото лице се установи осчетоводяване на задължението по фактура № 10000000570 от 18.12.2014 г. от ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС, одобряването за финансиране, както и изплащането на суми по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ за 2013 г. и 2014 г., следва да се приеме, че е налице недвусмислено признание на задължението по горепосочената фактура, което обосновава неоснователност на наведеното възражение във въззивната жалба на „Био Елит Енерджи“ ООД и основателността на претенцията от 30 000 лева, като част от сумата в общ размер на 58 809.60 лева, представляваща възнаграждение по договора за консултантски услуги, за което е издадена фактура № 10000000570 от 18.12.2014 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба – 11.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че възражението за неизпълнение на задължението на консултанта, свързано с липсата на вземане на почвените проби от служител на дружеството-изпълнител е неоснователно, доколкото изготвянето на анализи от същите, не се оспорва, а и е послужило за получаване на плащания по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ на ПРСР.

С оглед извода за основателност на предявения иск по чл. 266 от ЗЗД за заплащане на задължението по фактура № 10000000570 от 18.12.2014 г., следва да се разгледа и искът за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 303 а, ал. 3 от ТЗ, в случай, че не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Предвид горното и съобразно заключението на вещото лице, дадено в отговора на въпрос № 4 следва да се приеме, че искът по чл. 86 от ЗЗД се явява основателен в претендирания размер на законната лихва за забава от 7 000 лева, като част от сумата от 14 044.55 лева, изчислена за периода от 02.01.2015 г. до 09.05.2017 г..

Вън от горното, възражението на „Био Елит Енерджи“ ООД за неяснота относно претендирания размер на законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД, е неоснователно, доколкото ищцовото дружество е посочило какъв размер претендира, определен като част от общ размер и е посочен срок за начисляването й. Изявленията на ищцовото дружество следва да се тълкуват, а не да се преценяват напълно формално, доколкото разпоредбата на чл. 366 от ГПК не предвижда образец на справката или друг вид фиксирана форма. В процесния случай ищцовото дружество е приложило справка за законната лихва /л. 70 и л. 71/, от която може да се изчислят дължимите суми, поради което изискването на чл. 366 от ГПК е изпълнено /в този смисъл определение № 285 от 12.05.2014 г., постановено по ч. т. д. № 294/2014 г., ІІ т. о. на ВКС/.

По отношение на иска по чл. 266 от ЗЗД за заплащане на задължението по фактура № 1000000666 от 18.12.2015 г., съдът съобрази следното:

От съдържанието на договора е видно, че липса предвидено фактическо изготвяне на специфични документи през 2015 г.. В продължение на горното, вземането на проби, извършването на анализ и подготовка на петгодишен план за управление на хранителните вещества в почвата с препоръчителни норми на торене следва да бъде извършено през първата година и представени пред ДФ „Земеделие“ към заявлението за втората година – 2014 г.. В резултат на изменение на Наредба № 11 – нови б.“б“, „ж“ и „з“ на чл. 58, т. 6 /в сила от 27.02.2015 г./ към заявлението за плащане следва да бъдат представени нови променени планове за сеитбообръщение и за балансилано торене. Предвид на обстоятелството, че консултирането обхваща целия период на подпомагане и задължително включва специалните знание на изпълнителя в областта, то консултирането и подготовката и на тези документи, чиято необходимост възниква в хода на договора, следва да бъде извършена от последния. Такива документи през 2015 г. са представени от възложителя пред ДФ „Земеделие“ и същите са със съдържание, идентично с част от представените от изпълнителя с исковата молба и изготвени от него.

Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика, приемането на извършената работа по договор за изработка обхваща както фактическото действие /разместване на фактическата власт върху изработеното чрез реалното му получаване от възложителя/, така и правно действие /признанието, че то съответства на възложеното в договора, което е израз на одобряването му/. Предвид особения характер на договор за консултантски услуги за консултиране за получаване на компенсаторни плащания от ДФ „Земеделие“, настоящият съдебен състав намира, че приемането на работата по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е прехвърлено на ДФ „Земеделие“, който одобрява, намалява или отказва изплащането на финансова помощ след извършването на административни проверки за изпълнението на изискванията за подпомагане.

На следващо място, макар и в процесния случай да не е установено реално фактическо предаване от изпълнителя на възложителя на изискуемите документи към заявлението за 2015 г. – такива са представени от възложителя пред ДФ „Земеделие“. Предвид одобряване на изплащането за 2015 г., следва да се приеме, че същите отговарят на специалните изисквания на фонда. От събраните гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Крумова за воденето на кореспонденция през годините между тях по електронен път и по телефон, следва да се приеме, че възражението за самостоятелно изготвена на всички необходими документи от страна на възложителя, е неоснователно.

С оглед на горното, следва да се приеме, че изпълнителят е изпълнил задължението си по договора да консултира възложителя за получаване на плащания по Мярка № 214 „Агроекологични плащания“, като крайният положителен резултат е постигнат, поради което претенцията за заплащане на възнаграждението по фактура № 1000000666 от 18.12.2015 г. в размер на 30 000 лева, като част от 61 272.60 лева с ДДС се явява основателна, а постановеното в този смисъл първоинстанционно решение – неправилно.

Предвид основателността на главния иск в тази част, основателни са и акцесорните претенции за заплащане на законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава по фактура № 1000000666 от 18.12.2015 г., претендирано в размер на 4 000 лева, като част от 8 411.04 лева, изчислено за периода от 02.01.2016 г. до 09.05.2017 г..

Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че възражението, че е изтекъл по-дълъг срок за констатиране на скрити недостатъци е неоснователно, доколкото в производството се установи безспорно получаване на подпомагане от страна на възложителя за 2015 г..

По разноските:

Съобразно изхода от спора разноски се дължат на Евро Ин Консулт“ ЕАД. Същото претендира съдебно– деловодни разноски за настоящата инстанция в общ размер на 4 508 лева, от които 3 828 лева за адвокатско възнаграждение и 680 лева - заплатена държавна такса. Предвид горното, в полза на „Евро Ин Консулт“ ЕАД, следва да се присъди сумата в общ размер на 4 508 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, съобразно своевременно депозиран списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им.

С първоинстанционното решение в полза на Евро Ин Консулт“ ЕАД е присъдена сумата от 3374.30 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък и доказателства за направата им. Страната претендира заплащането на сумата в общ размер на 6475 лева, поради което съобразно изхода от спора с настоящото решение следва да присъди допълнително сумата от 3100.70 лева.

Съобразно изхода от спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която Евро Ин Консулт“ ЕАД е осъдено да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 1 528.56 лева.

Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е частично неправилно и като такова следва да бъде отменено в съответната част.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 908 от 22.12.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 546/2017 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Евро Ин Консулт“ ЕАД, ЕИК: 204910840, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Манастирски ливади“, „Синанишко езеро“ № 7, ет. 7, ап. 33, представлявано от член на съвета на директорите - Н К иск срещу „Био Елит Енерджи“ ООД, ЕИК: 201068255, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър” № 58, ет. 9, представлявано заедно от управителите – В И и Н Ф за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 30 000 лева, представляваща част от 61 272.60 лева, дължима по фактура № 1000000666 от 18.12.2015 г. по договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г., на основание чл. 266 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забавено изпълнение от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 4 000 лева, като част от 8 411.04 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение на задължение по фактура № 1000000666 от 18.12.2015 г. за периода от 02.01.2016 г. до 09.05.2017 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, както и в частта, с коятоЕвро Ин Консулт“ ЕАД, ЕИК: 204910840 е осъдено да заплати на „Био Елит Енерджи“ ООД, ЕИК: 201068255 сумата от 1 528.56 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА „Био Елит Енерджи“ ООД, ЕИК: 201068255, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър” № 58, ет. 9, представлявано заедно от управителите – В И и Н Ф да заплати на Евро Ин Консулт“ ЕАД, ЕИК: 204910840, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Манастирски ливади“, „Синанишко езеро“ № 7, ет. 7, ап. 33, представлявано от член на съвета на директорите - Н К сумата в размер на 30 000 лева, представляваща част от 61 272.60 лева, дължима по фактура № 1000000666 от 18.12.2015 г. по договор за консултантски услуги от 06.03.2013 г., на основание чл. 266 от ЗЗД, ведно със законна лихва за забавено изпълнение от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 4 000 лева, като част от 8 411.04 лева, представляваща лихва за забавено изпълнение на задължение по фактура № 1000000666 от 18.12.2015 г. за периода от 02.01.2016 г. до 09.05.2017 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 908 от 22.12.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 546/2017 г. в останалата част.

OСЪЖДА „Био Елит Енерджи“ ООД, ЕИК: 201068255, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър” № 58, ет. 9, представлявано заедно от управителите – В И и Н Ф да заплати на „Евро Ин Консулт“ ЕАД, ЕИК: 204910840, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Манастирски ливади“, „Синанишко езеро“ № 7, ет. 7, ап. 33, представлявано от член на съвета на директорите - Н К, сумата от 4 508 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Био Елит Енерджи“ ООД, ЕИК: 201068255, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър” № 58, ет. 9, представлявано заедно от управителите – В И и Н Ф да заплати на „Евро Ин Консулт“ ЕАД, ЕИК: 204910840, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Манастирски ливади“, „Синанишко езеро“ № 7, ет. 7, ап. 33, представлявано от член на съвета на директорите - Н К, сумата от 3100.70 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                

 

 

                                                                                     2.