РЕШЕНИЕ

   № 95

               гр.Варна, 08.04.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 20.03.2015 г. в  състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

      ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                 КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 118 по описа за  2015  год., за да се П.изнесе с решение, съобрази следното:

„Е. - П. М.” АД – гр.Варна е обжалвало решение №1153/04.12.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№819/2014 г., в частта с която частичният иск на ”Д. С.” ЕАД - гр.София срещу него е уважен за сумите: 27664.34 лв – главница, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2014 г., 716.09 лв – мараторни лихви и 2438.92 лв – съдебни разноски, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото. Въззивникът моли в с.з. чрез П.цесуалния си представител за уважаване на жалбата му, като съображения за това излага в писмени бележки.

Ответникът по жалбата - ”Д. С.” ЕАД - гр.София с писмен отговор и в с.з. чрез П.цесуалния си представител моли за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е П.цесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С иска, предявен като частичен, се претендира връщане като недължимо платена от ищеца на ответника цена за достъп до електроразпределителната мрежа по 12 фактури на последния за периода – м.септември 2012 г. – м.август 2013 г.  на отпаднало основание предвид отмяната с влязло в сила решение на ВАС на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, както и мораторни лихви върху главницата от датата на поканата.

Отмяната на административен акт не може да преуреди или да отмени валидно възникнали права и задължения по силата на сключен между страните договор, в случая – сключения между ищеца и оператора -  „Е. - П. М.” АД - гр.Варна неформален договор за достъп до ЕРМ, представляващ по съществото си договор за услуга, близък до договора за наем, който е с П.дължително изпълнение и е бил изпълняван от оператора до отмяната на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. Действието на отмяната спрямо такъв договор е занапред и не може да засегне период от изпълнението на договора, който вече е изтекъл. Сключването от П.изводители на електическа енергия, в т.ч. от възобновяеми източници, на договор за достъп с оператора на ЕРМ е задължително съгласно чл.84, ал.2 – ЗЕ. Достъпът е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните М. за пренос на електроенергия или природен газ срещу заплащане на цена за достъп до мрежата съгласно §1, т.15 от ДР на ЗЕ. Безспорно е изпълнението на оператора - предоставяне на достъп до ЕРМ по неформалния договор за достъп до ЕРМ, след като ищецът същевременно е П.давал П.извежданата от него електроенергия от ВЕИ, което е възможно, само ако електроенергията му постъпва в мрежата. Този договор е възмезден по легална дефиниция, като единичните цени са били двустранно съгласувани между страните по него с фактурирането й от оператора и с осчетоводяването и заплащането й от ищеца.

Първоизточник на задължението за заплащане на цена на достъп до ЕРМ е законът и договорните отношения между страните, а не отмененият в последствие административен акт за определяне на временни цени за достъп,  издаден на основание §197, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ/ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./. Поначало отмяната на административния акт има действие спрямо всички, а не и обратно действие съгласно чл.177, ал.1 – АПК, от което следва, че актът се счита отменен спрямо всички занапред. Обратно действие може да има закон, ако това е предвидено изрично в него; обратно действие има и развалянето на договора, освен при договорите за П.дължително или периодично изпълнение, по силата на закона – чл.88, ал.1 – ЗЗД. Съдебното решение с конститутивен ефект има обратно действие само в редки случаи - при унищожаване на договори и при разваляне по съдебен ред на договори за вещни права върху недвижими имоти. Иначе решението има действие занапред, но е П.тивопоставимо спрямо всички трети лица  /има действие спрямо всички/ и конститутивното му действие се зачита към момента на упражняването на потестативното право с подаването на  иска, в случая - на жалбата за отмяна на административния акт /т. нар. ретроактивно действие/. Становището на други съдебни състави на ВАС относно действието на решението по време не е задължително за общите граждански съдилища съгласно чл.302 – ГПК, предвиждащ задължителност на влязлото в сила решение на административния съд за гражданския съд само относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Становището на ДКЕВР по този въП.с в Решение №КМ-1/13.03.2014 г. е повлияно от тези становища, ирелевантно е за спора, а и самото решение е оспорено пред ВАС.

Крайният извод е, че независимо от действието във времето на отмяната на определените от ДКЕВР временни цени за достъп, тя не може да преуреди и отмени автоматично договорните отношения между страните и съгласуваните от тях и действали през П.цесния период цени за достъп до ЕРМ.

Отмяната не би могла да доведе до отпадане на основанието за заплащане и до възникване на задължение на оператора за връщане на вече заплатените цени за достъп по договора за достъп с П.дължително изпълнение, и тъй като услугата – достъп до ЕРМ е била вече осъществена от същия за миналия период. Предвид естеството на престацията му само другата страна би получила в такъв случай реституция на даденото по договора за достъп, т.е. отношенията между страните не могат да бъдат възстановени във вида отпреди сключването на договора. Дори да беше развален договорът за достъп /какъвто той не е, тъй като е задължителен по закон и П.дължава да се изпълнява и сега от оператора/, развалянето би имало действие за в бъдеще предвид П.дължителното му изпълнение. На още по-силно основание не може да има отпадане на основанието за заплащане цена на достъп от ищеца следствие отмяната на решението на ДКЕВР от ВАС. Това е така защото не може да се твърди, че ищецът никога не се е ползвал от достъп до разпределителната мрежа, когато всъщност такъв достъп му е бил предоставен от ответника. Не може също така да се твърди, че договор за достъп никога не е съществувал, когато през целия П.цесен период – м.септември 2012 г. – м. август 2013 г. такъв е бил изпълняван от страните и не е възможно всяка от тях да си възвърне извършената престация. Именно затова законът изключва обратното действие при развалянето на договори с П.дължително или периодично изпълнение – чл.88, ал.1 - ЗЗД, като същото правило следва да важи и относно гражданските последици от отмяната на административния акт при договор за достъп до ЕРМ с П.дължително изпълнение.

Оттук следва, че основанието операторът на ЕРМ да получи плащане за цена на достъп до мрежата не е отпаднало за миналия период автоматично с отмяната на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, като „Е. - П. М.” АД – гр.Варна не дължи връщане на заплатените му от ищеца суми по процесните фактури. Наведените с отговора на жалбата и с писмените бележки на въззиваемата страна други, незаявени с иска, основания за недължимост на същите суми не подлежат на разглеждане в настоящото  призводство.

Ето защо, искът по чл.55, ал.1 - ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли, в т.ч. и за лихвите за забава, които следват съдбата на главницата.

ОС Варна е достигнал до други правни изводи и краен резултат, като позоваването и обсъждането с него на друго решение на ДКЕВР – Решение №Ц-6/13.03.2014 г., което не е сочено за основание на иска, не е представено по делото, а и е оспорено и висящо по жалба пред ВАС, е неправилно. Временните цени за достъп не са изначално несъществуващи, както е приел ОС Варна, а са били отменени с решение на ВАС, като връщането им се претендира с иска на отпаднало основание. Съдът не е разгледал непредявен иск, а го е квалифицирал неправилно – по чл.55, ал.1, пр.1 – ЗЗД, вместо по чл.55, ал.1, пр.3 – ЗЗД. Предвид това обжалваното решение следва да се отмени в обжалваната част, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли предявения иск в същата част, ведно с присъждане в полза на въззивника на съдебните разноски по делото.

Съдът намира възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от  ответника, сега – въззивник, адвокатско възнаграждение /в размер на 5088 лв с вкл. ДДС/ за първата инстанция за основателно и го намалява на основание чл.78, ал.5 - ГПК съобразно действително положения труд от адвоката и фактическата и правна сложност на делото и Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения до размера на 2000 лв /с вкл. ДДС/, като присъжда в полза на въззивника общо сумата 5962.92 лв – съдебни разноски за двете инстанции.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение №1153/04.12.2014 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№819/2014 г., в частта с която частичният иск на ”Д. С.” ЕАД - гр.София е уважен за сумите: 27664.34 лв – главница, ведно със законната лихва, считано от 07.05.2014 г., 716.09 лв – мораторни лихви и 2438.92 лв – съдебни разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на ”Д. С.” ЕАД - гр.София срещу „Е. - П. М.” АД - гр.Варна за сумите: 27664.34 лв – недължимо платена цена за достъп до електроразпределителната мрежа, заплатена от ищеца на ответника по 12 фактури на последния за периода – м.септември 2012 г. – м.август 2013 г., по частичен иск, целият в размер на 1 018 613.29 лв, и 716.09 лв – мараторни лихви върху главницата, по частичен иск, целият в размер на 130 126.06 лв, ведно с лихви и съдебни разноски, като неоснователен.

В останалата му част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА ”Д. С.” ЕАД - гр.София, ЕИК 201091446, да заплати на „Е. - П. М.” АД - гр.Варна, ЕИК 104518621, сумата 5962.92 лв – съдебни разноски по делото за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.