О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№  189/06.04.                                         2017 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на   шести април                                                           година 2017

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян      

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                  М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 118 по описа  на Варненския апелативен съд за 2017г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от адв.Б.Д. – член на ВАК, като пълномощник на А* Д* Г*, ЕГН **********, собственик и представител на ЕТ „А* Г* – Ла веда“, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Ц*А*“ № 5, ЕИК 124620847  срещу определение № 3/03.01.2017г. по т.д. № 162/2016г. на Добричкия окръжен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска и е постановено връщане на исковата молба. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита извода на първоинстанционния съд, че предмет на иска е същото материално право, претендирано от едноличния търговец и въведено от него като ответник в предходния процес по т.д. № 30/2013г. на ДОС под формата на възражение за прихващане, предвид на което е недопустимо да бъде пререшаван спор, по който е формирана СПН, за незаконосъобразен и неправилен. Счита, че решението по предходното дело – т.д. № 30/2013г. на ДОС, изменено с решение по в.т.д. № 245/2014г. на ВнАпС, не се ползва с изпълнителна сила по отношение на остатъка от сумата над прихванатия размер до приетото от съда. Т.е. – решението по предходното производство има установителен, а не осъдителен  характер по отношение на „Добруджа кабел“ ЕООД, докато предявеният в настоящото производство иск е осъдителен. Освен това двете претенции се различават както по обема си, така и по вида на подобренията, а също и по качеството на извършителя им, като в настоящото производство твърдението е, че ищецът е добросъвестен владелец. Т.е. - липсва идентичност  в предмета на спора, както и в предмета на претенцията.

          В законоустановения срок е  постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Доводите в отговора на жалбата са подкрепени както със задължителна практика на ВКС, така и с практика на Варненския апелативен съд.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          Предмет на производството по прекратеното т.д. № 162/2016г. на ДОС е осъдителна претенция на ЕТ „А* Г* – Ла веда“, гр.Добрич срещу „Добруджа кабел“ ЕООД, гр.Добрич за заплащане на сумата от 35 000лв – част от дължимите на ищеца 1 096 482,06лв , представляващи сумата, с която се е увеличила стойността на процесния имот в следствие на направените в него подобрения и съставляваща обогатяване на ответника по разваления договор за учредяване на право на строеж от 08.08.2008г.

          С решение по в.т.д. № 245/2014г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение  е прието, че ответникът – ЕТ „А* Г* – Ла веда“- е предявил насрещно възражение за прихващане със сумата на извършените от него подобрения, осъществени до развалянето на учредената суперфиция, която сума е в размер на  103 000 лв. Приемайки, че релевираното възражение за прихващане надхвърля по размер частично предявеното вземане за неустойка, въззивният съд е отхвърлил исковата претенция.

          Твърдението в частната жалба, че претенцията по т.д. № 162/2016г. на ДОС се различава от тази по т.д. № 30/2013г. на ДОС по вид и обем на подобренията е неоснователно. Така по т.д. 30/13г. на ДОС  се твърди, че в  имота били извършени строителни мероприятия за 976 801.12 лв., които при разваляне на договора следвало да бъдат върнати на строителя. По в.т.д. № 245/14г.  въззивният съд приема, че ответникът е предявил насрещно възражение за заплащане на подобрения, осъществени до развалянето на учредената суперфиция. Претенцията на ответника е за стойността на извършени от него подобрения в имота на ищеца.

          По т.д. 162/16г. на ДОС твърдението е, че до разваляне на договора за суперфиция ищецът извършил значителни по вид и стойност дейности, което довело до увеличаване стойността на имота на ответника, с които дейности на практика последният се е обогатил. Вложените в  стоежа средства  възлизат на 1 096482,06лв – стойността, която ССчЕ определя по т.д. № 245/14г. на  ВнАпС. Разходите на ищеца са уточнени в молба рег. № 7530/09.12.2016г. – л.96.

          С оглед на горната фактическа установеност настоящият състав прави извода, че е налице идентичност между страните по двете производства – т.д. № 30/13г. на ДОС и т.д. № 162/16г. на ДОС, налице е едно и също правоотношение, породено от сключения договор за суперфиция от 08.08.2008г. и неговото разваляне, едни и същи подобрения в имота, с една и съща стойност, която обаче въззивният съд е редуцирал до 103 000лв.  Твърденията на ищеца за качеството на извършителя на подобренията  - добросъвестен владелец или не – не обвързват съда досежно определянето на правната квалификация на предявения иск, поради което и не притежават онова правно значение, което частният жалбоподател им  придава.

          При това положение съдът дължи произнасяне по направеното от ответника възражение за недопустимост на предявения иск. В тази връзка съдът съобрази :

          Както в задължителната практика на ВКС, така и в последователната практика на Варненския апелативен съд еднозначно се приема, че цялото предявено с възражение за прихващане насрещно вземане на ответника се счита признато или отречено със СПН, а не само онази негова част, която е равна на вземането, предявено срещу него с иска. Относно разликата нов процес е недопустим. Ето защо СПН, формирана с влязлото в сила решение по в.т.д. № 245/14г. на ВнАпС обхваща цялото насрещно вземане на ЕТ срещу „Добруджа кабел“ ЕООД. Това от своя страна е отрицателна процесуална предпоставка ЕТ да предяви срещу същата страна претенция за заплащане на горницата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е налице влязло в сила съдебно решение.

          С оглед на това обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което подадената срещу него частна жалба се оставя без уважение.

          Водим от горното, съдът

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената частна жалба от адв.Б.Д. – член на ВАК, като пълномощник на А* Д* Г*, ЕГН **********, собственик и представител на ЕТ „А*Г* – Ла веда“, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.“Ц* А*“ № 5, ЕИК 124620847  срещу определение № 3/03.01.2017г. по т.д. № 162/2016г. на Добричкия окръжен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска и е постановено връщане на исковата молба.

          Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

 

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :