Р Е Ш Е Н И Е № 96

 

Гр.Варна, 02.05.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти април, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. № 118 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по постъпила въззивна жалба от „ТЕХНОФЕР” ООД срещу решение № 800/24.11.2017 година по т.д.№ 231/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което са отменени по предявения от  Т.А.Ч., ЕГН **********,***, срещу "ТЕХНОФЕР" ООД, ЕИК 103780065, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Аспарухово”, Южна промишлена зона, иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ решенията, взети на проведеното на 17.02.2017 г. общо събрание на съдружниците на "ТЕХНОФЕР" ООД, ЕИК 103780065.

Твърди се във въззивната жалба, че решението на съда е неправилно, тъй като не се установява нито процесуална е законосъобразност, нито материална незаконосъобразност Противоречието със закона или с клаузите на учредителния акт следва да се преценяват от съда двустранно, като съдът не следва да проверява по целесъобразността на оспорваните решения. Съдът неправилно тълкува представените по делото протоколи и неучастието на ищеца. Неправилно са обсъдени и свидетелските показания.  Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски. 

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.74 ТЗ.

В исковата си молба ищецът Т.А.Ч. излага, че  е съдружник в „Технофер“ ООД. С решение от 17.02.2017 година на ОС на съдружниците в „технофер“ ООД, проведено по инициатива на управителя П. С.Д., другия съдружник е гласувал за изключването на Т.А.Ч. като съдружник в дружеството „поради системно и виновно неизпълнение на задължения, поети от него като съдружник и нарушения на ТЗ и дружествения договор“.  Ищецът счита, че е активно легитимиран да води иска, тъй като има качеството съдружник и неговите права са засегнати с това решение. На първо място твърди, че основанията, посочени като причина за изключването му са преди всичко претенциите му да получи присъдените в негова полза с решение на Апелативен съд Варна суми по в.т.д.251/2016 година като остатък от неизплатени по договора за заем от 17.10.2002 година суми. Всъщност действията на управителя са изцяло срещу съдружника и дружеството, тъй като управителя се е разпоредил с единствения имот на дружеството, неоснователно претендира сума от 67 000 лева от „Технофер“ ООД, която е получил и от 2006 година отказва да изплати дължимите суми на съдружника и не го допуска до счетоводните книги.Отправената покана да преустанови действията си против интересите на дружеството  е бланкетна и не му е даден срок за коригиране на твърдяното незаконосъобразно поведение. Това нарушение е достатъчно основание за отмяна на решението на ОС. Отправянето на предупреждение предполага изтичането на подходящ период от време, за да може съдружникът да преустанови действията си. Изключване на съдружник, без да е проведено ОС с дневен ред, включващ отправяне на предупреждение противоречи на разпоредбите на чл.126, ал.3 и чл.137 ТЗ. Материалната незаконосъобразност на приетите решения е оспорена подробно и в протокола на ОС, като ответника следва да докаже своите твърдения за т.нар.“подривна дейност“. Моли съда да извърши проверка относно материалната законосъобразност на взетите решения с отговор на въпроса извършени ли са посочените в решението нарушения. Моли съдът да отмени решенията на ОСС, проведено на 17.02.2017 година, както и да присъди направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че много от изложените факти не са предмет на съдебната проверка. Преди оспорваното общо събрание на ищеца са изпращани множество предупреждения и покани за участие в общи събрания на дружеството, в които обаче той не е взел участие. С предупреждение от 28.11.2016 година, получено лично от Т.Ч. на 02.02.2017 година ищецът е предупреден, че вреди на финансовата стабилност на дружеството, тъй като умишлено е затаил повече от десет години финансовите си претенции в изключително големи размери. Снабдил се е с изпълнителен лист и е предприел действия по принудително изпълнение. Съдружникът трайно отказва да изпълнява задълженията си, поети съобразно дружествения договор на търговското дружество, а именно не взема участие в общи събрания, на които е следвало да бъдат взети решения за разпореждането или кандидатствуване за финансиране на дружеството и/или да подпише договори за това, както и с редица действия вреди на финансовата стабилност на дружеството. Изразява се становище за неоснователност на твърдението на ищеца, че решението за отправяне на предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ е следвало да бъде взето от общо събрание на дружеството, каквото не е било провеждано, както и че на ищеца не е бил даден подходящ срок за корекция на поведението и защита на правата му. Излагат се съображения за това, че ищецът е извършил посочените в протокола от проведеното на 17.02.2017 г. общо събрание на съдружниците нарушения, за които е изключен като съдружник. Претендира се отхвърляне на иска.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните писмени доказателства и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, а и се установява, че ищецът е съдружник в „Технофер“ ООД.

Установява се от представеният протокол от ОС на съдружниците, че в 15 часа на 17.02.2017 година е проведено събрание, на което е взето решение за изключване на съдружника Т.А.Ч..

Към отговора на исковата молба е приложено писмено предупреждение /л. 41 от делото/, отправено от П. С.Д., в качеството му на управител на "ТЕХНОФЕР" ООД, което е връчено на ищеца Т.А.Ч. на 02.02.2017 г. В същото е посочено, че Ч. е затаил повече от десет години финансова претенция в изключително големи размери, на която е изчакал краен срок, за да начисли максимални размери лихви и неустойки, вместо да предяви претенцията си към дружеството; завел е търговски спор, който въпреки, че не е приключил с окончателно решение, се е снабдил с изпълнителен лист, за да предприеме действия по принудителното му събиране; цедирал е вземането на трето физическо лице, въпреки, че видно от договора за цесия същия е фиктивно сключен, тъй като уговаря плащане на цената по него едва през 2019 г.; в следствие на извършената цесия върху собствеността на дружеството е наложена възбрана и са предприети действия по принудително събиране на вземания; отказва да се яви на събранията на дружеството, на които се налага вземането на изключително важни решения за разпореждане или кандидатстване за финансиране на дружеството и/или да подпише договори за това. С предупреждението Ч. е поканен да преустанови тези свои действия, с които вреди на дейността и доброто име на "ТЕХНОФЕР" ООД, като в противен случай ще бъде предложен за изключване от общо събрание на съдружниците. Същевременно към исковата молба е приложена и телепоща с изх. № 62 /л. 16 от делото/, подадена от П. С.Д. и Захаринка Д.а-Голдщайн до Т.А.Ч., в която е заявено, че възразяват срещу изявлението му за прихващане на задължението му в размер на 5107,45 лв., не признават прихващането и считат, че задължението му към дружеството не е погасено. Считат, че с действията си Ч. уврежда икономическите интереси на дружеството, в което е съдружник, а именно "ТЕХНОФЕР" ООД. Канят го да преустанови действията, с които вреди на финансовите интереси и стабилност на дружеството; да преустанови действията по изпълнителните дела, заведени срещу дружеството, като считат действията му за такива, извършени против интересите на дружеството, които ще доведат до невъзможност то да функционира и да се разплаща с контрагентите си. Със същата е отправено и предупреждение, че ако до 05.12.2016 г. не преустанови подривната си дейност и изпълнителните дела, заведени срещу дружеството не бъдат прекратени, подателите ще бъдат принудени да предприемат действия по защита интересите на дружеството. В самия протокол от общото събрание е посочено, че изключването на Ч. като съдружник в дружеството се извършва на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ, заради системно и виновно неизпълнение на задължения, поети от него като съдружник и нарушения на ТЗ и дружествения договор. Посочено е по-конкретно, че Ч. е извършил следните нарушения: липса на каквото и да било участие в дейността на дружеството; пълна незаинтересованост за финансовите задължения и затруднения на дружеството; отказ за участие в разходите по дейността на дружеството; саботиране дейността на дружеството с действията си по неявяване и невъзможността да му бъде изпратена документация за подпис или отказа да бъде подписана такава; завеждане на дела срещу дружеството и продажба на цесия на вземанията по тях преди приключване на съдебните производства, с което дейността на дружеството е изцяло блокирана, имотите собственост на дружеството са възбранени, а сметките запорирани.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ.

По допустимостта на производството:

Искът по чл.74 ТЗ представлява предоставено на съдружника потестативно право да иска отмяна на решението на ОС, когато то противоречи на закона или устава на дружеството, като същото може да бъде упражнено само в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. С оглед преклузивния характер на срока за предявяване на иска, съдът се произнася само по релевираните в този срок основания. Видно от датата на събранието 17.02.2017 срокът изтича след датата на депозиране на исковата молба, поради което същият следва да се приеме за спазен.

С оглед съвпадащите волеизявления на страните относно фактическите обстоятелства и представеното удостоверение за актуално състояние, съдът приема за установено, че ищецът е съдружник към момента на провеждане на процесното Общо събрание, поради което е активно процесуално легитимиран да води иск по чл.74 ТЗ за отмяна на взетите решения на това събрание.

В производството по този иск предмет на изследване е спазени ли са изискванията на закона и устава, свързани с процедурата по провеждане на събранието и валидността на взетите решения, като проверката на редовността на взетите решения включва проверка дали са били налице предвидените от закона основания за изключването на съдружник.

В производството по иска по чл.74 ТЗ доказателствената тежест е за ответника, който черпи права и следва да докаже юридическите факти, от които следва законосъобразността на взетите решения, като проверката, която се извършва се ограничава само до посочените от ищеца основания за отмяна на решенията.

Конститутивният иск по чл.74, ал.1 от ТЗ е процесуален способ за защита на съдружниците /и акционерите/ в търговско дружество срещу онези решения на общото събрание на дружеството, които противоречат на повелителни разпоредби на закона или на дружествения договор и нарушават членствените права на конкретния съдружник. Предявяването на иска зависи от преценката на засегнатия съдружник, който притежава правото на избор дали да предприеме процесуални действия за защита на членството си и в какъв обем. Свободата на избор важи както за решенията, чиято отмяна ще бъде поискана по реда на чл.74 от ТЗ, така и за нарушенията, които ще бъдат въведени в процеса като основания за исканата отмяна. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес пределите на търсената с иска по чл.74 от ТЗ съдебна защита се определят от самия ищец чрез основанието и петитума на исковата молба.

Според задължителните указания в т.6 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, основанията за отмяна на решенията на общото събрание следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от ищеца, съобразно изискването на чл.98, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./, респ. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, като всеки релевиран порок - материалноправен или процесуалноправен, съставлява самостоятелно основание на отделен иск по чл.74 от ТЗ. Предвид установения в чл.74, ал.2 от ТЗ преклузивен срок за предявяване на исковете по чл.74 от ТЗ, в т.6 от ТР № 1/2002 г. е възприето разбирането, че разглеждането и произнасянето по основания за отмяна, въведени допълнително от ищеца извън този срок, е процесуално недопустимо /в този смисъл решение по т.д.860/2009 година , ТК, II т.о./. С исковата молба са наведени следните основания – следва да са налице две решения на ОС – едно, в което се констатира наличието на основание за изключването на съдружник с вземане на решение за отправяне на предупреждение и второ, с което се прилага самата мярка. Наведено е и основанието материална незаконосъобразност на взетите решения, тъй като същите не са извършвани, а в частта по исковите претенции се касае за защита на права.

Съобразно разрешението, дадено с ТР № 1/2002 г. тежестта за доказване валидността на взетите решения и законосъобразността на проведеното събрание лежи върху дружеството, поради което и при оспорване факта на връчването, в тежест на дружеството е да докаже, при условията на пълно и главно доказване този факт, като в процесния случай не се оспорва връчването на поканата за общото събрание.

Изключването на съдружник е най-тежката санкция, приложима при неизпълнение на законови и договорни задължения от него. Именно поради това законът изисква налагането й да става след писмено предупреждение на съдружника за конкретно посочени в чл. 126, ал. З, т. 1 - 4 ТЗ нарушения. Целта на писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му. С предупреждението на съдружника, освен да узнае за намерението да бъде изключен, му се предоставя и възможност да се подготви за ОС, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, евентуално и да коригира и поведението си, ако нарушението позволява това. Възможно е писменото предупреждение да бъде материализирано в самостоятелен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ за събранието (т.е. да бъде елемент от нея) или пък да е възпроизведено в протокол на предходно общо събрание, на което съдружникът е присъствал, в който случай изискването за писмена форма също би било спазено. Следователно, няма пречка съдружникът да бъде предупреден за изключването и с повече от един писмени документа - нарочно предупреждение и предупреждение, съдържащо се в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ, като посочените основания за изключване могат да бъдат идентични или допълващи се, стига те да са достигнали до съдружника в предхождащ Общото събрание  подходящ за подготовката му за защита срок. Т.е. законът не поставя изискване предупреждението за изключване на провинилия се съдружник да бъде взето на Общо събрание. В предупреждението следва да бъде посочено основанието/основанията за изключване по т. 1-4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ. С оглед основанието, следва да е налице и съответната му конкретизация - в какво се изразява неизпълнението на задължение за съдействие: кое решение/решения на ОС не е изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството. Налице е задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК – в този смисъл е Решение № 3 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 482/2009 г., I т. о., ТК.

В писменото предупреждение, отправено до съдружника Ч. са налице твърдения за нарушения, които най-общо могат да се групират в две групи – блокиране дейността на дружеството поради незаинтересованост и неприсъствие на общите събрания на дружеството и втората група – действия, с които се застрашава функционирането на дружеството поради завеждане на дело и снабдяване с изпълнителен лист, което е довело до възбрана и блокиране на сметки. Финансовата претенция е затаена повече от десет години с цел блокиране на дружеството.

Изброените нарушения в писменото предупреждение не могат да обусловят извод, че следва да се изключи съдружника.

Първата група нарушения касаят реализирането на накърнени имуществени права на съдружника от дружеството, а именно предявена от него претенция за връщане на суми по предоставен от него на дружеството заем, заедно с дължимата се върху него договорна лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист № 79 от 02.11.2016 г. по в.т.д. № 251/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна /л. 15/, както и за предприети от него действия във връзка с обезпечаване на това вземане и реализиране на принудителното му изпълнение.

Неоснователното неизплащане на присъдени с решение суми от страна на дружеството не може да обуслови извод, че провеждането на принудително изпълнение от страна на съдружника съставлява злоупотреба с права. Въпросът за дължимостта на сумите не може да бъде пререшаван в настоящето производство, поради което липсват данни за злоупотреба с права, а всички описани действия не съставляват нарушения на дружествения договор или поети задължения на съдружник.

Втората група нарушения касаят твърдяното от ответника блокиране дейността на дружеството, като към отговора на исковата молба са представени два протокола от ОСС, едното проведено на 06.03.2015 г., а второто – на 16.06.2016 г. /л. 50 и 51 от делото/. Същите са представени във връзка с твърденията за това, че Ч. не се интересува от дружествените работи, не взема участие в общите събрания, въпреки, че е редовно поканен за тях и с това затруднява дейността на дружеството. В първия от посочените протоколи от 06.03.2015 г. действително е отбелязано, че Ч. не се е явил на общото събрание, като това не е попречило да се вземе съответното решение, а във втория протокол е отбелязано, че за Ч. се е явила Грациела Тодорова Филева, в качеството й на пълномощник на същия, като същата не е била допусната до участие.

Въпросът за правилността на тази преценка може да бъде разрешен ако към делото е приложено пълномощното, за което е прието, че не легитимира Филева като пълномощник., но отново се установява, че това не е попречило да се вземат съответните решения.

По делото не са представени доказателства, установяващи твърденията на страната, че неучастието в общите събрания е довело до невъзможност за вземане на решение и това да е довело до вреди на дружеството.

Съдружникът не е длъжен да участвува лично в дружествените работи.

Гореизложеното води до извод за основателност на предявения иск.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 800/24.11.2017 година по т.д.№ 231/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: