Р Е Ш Е Н И Е

 

214

 

Гр.Варна, 17.07. 2014 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д. № 119 по описа на ВАпС за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК вр. чл.613а ал.1 ТЗ.

Постъпила е въззивна жалба от ЗК В с.Смилец чрез адв. М. Д. против решение № 53/27.12.2013 г. по т.д.№ 243/2012 г. по описа на СОС, с което на основание чл.630 ал.1 ТЗ съдът е обявил неплатежоспособността на ЗК В с начална дата 31.12.2007 г., открил е производство по несъстоятелност, назначил е временен синдик, допуснал е обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.

Жалбата е депозирана в срок, от легитимирана страна и е допустима. В нея се сочат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон във връзка с възражението, че вземанията на молителя НАП са погасени по давност, поради което и той няма качеството на кредитор по молбата с правно основание чл.625 ТЗ. На следващо място се релевират доводи за необоснованост и неправилно приложение на закона при формиране на извода, че ЗК В е неплатежоспособен търговец.

По изложените съображения се претендира обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо /с оглед факта, че НАП няма материално-правна легитимация по молбата/ и производството по делото да бъде прекратено, евентуално решението да бъде отменено и молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде отхвърлена, ведно с присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Против жалбата е депозиран писмен отговор от насрещната страна НАП гр.София, с който се оспорва основателността й. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и сторените за настоящата инстанция разноски.

За да се произнесе по предмета на спора в настоящата инстанция, съставът на въззивния съд на първо място констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Оплакванията в жалбата, свързани с активната материално-правна легитимация на молителя, са относими към правилността на решението, респ. към основателността на подадената молба с правно основание чл.625 ТЗ, като не се отразяват върху допустимостта на обжалвания съдебен акт.

І. С оглед възраженията на длъжника в първоинстанционното производство, че вземанията на молителя са погасени по давност, вкл. с абсолютна 10 годишна давност, поради което не е налице претендираното частно държавно вземане, съдът установи следвото:

По реда на чл.237 ГПК /отм./ са били издадени 6 бр. изпълнителни листи в полза на ДФ З с длъжник ЗК В в периода 25.09.2001 год. – 10.06.2005 год. Изпълнително производство по тях е образувано на 18.09.2006 г., видно от приложеното и.д.№ 272/2006 г. на СИС при СРС. С молбата за образуване на изпълнително производство е поискано и извършването на конкретни изпълнителни действия, които не са довели до удовлетворяване на взискателя. От издаването на първия изпълнителен лист до образуването на делото са изминали по-малко от 5 години, а от издаването на последния – около година и три месеца, поради което давността за реализиране на правата на кредитора по изпълнението не е изтекла. Вземанията не са били оспорени по реда на чл.250 и сл. ГПК /отм./, поради което възраженията за давност за времето от падежа на задълженията до издаване на изпълнителните листи по реда на чл.237 ГПК /отм./ и образуване на изпълнителното производство са преклудирани. Съобразно Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Абсолютната погасителна давност по чл.171 ал.2 ДОПК не е приложима в настоящата хипотеза. Нормата е пределно ясна и се отнася единствено за публичните вземания, докато вземанията, предмет на молбата по чл.625 ТЗ, са частни.

С оглед неоснователността на правопогасителните възражения на длъжника, активната материално правна легитимация на молителя по чл.625, пр. последно от ТЗ е доказана.

ІІ. По въпроса за състоянието на неплатежоспособност на ЗК В.

За целия изследван период /след 2007 г./, коефициентите за обща ликвидност са изключително ниски /от 0.5 в периода 2007 - 2009 г. до 0.17 в периода 2010 – 2011 г./. По-високият коефициент за 2012 г. /около 1/ се дължи на съдебно присъдено вземане в размер на 31 х. лв., както и на отписване на задължения, погасени по давност. Като цяло коефициентът на обща ликвидност се определя само на база на вземанията на длъжника, при липсата на каквито и да било други краткотрайни активи, освен материали на стойност 4 х. лв., водени до 2011 г. Към края на 2012 г. краткотрайните активи възлизат на 111 х.лв., а само необслужваните от самото начало задължения към ДФ З към 2007 г. са били в размер на 96 х. лв., т.е. са се изравнили с вземанията при прибавяне на изтеклите лихви, които не са намерили съответно счетоводно отразяване. Останалите коефициенти за ликвидността също са под препоръчителните нива – коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са 0 за целия период, коефициентите за бърза ликвидност са еднакви с тези за обща ликвидност. Според заключението на вещото лице, общото състояние на търговеца не отговаря на принципа за действащо предприятие, не се сключват договори, не се генерират печалби, коефициентите на финансова автономност са отрицателни величини. Кооперацията не осъществява дейност след 2005 г., по данни от нейния председател.

Съдът намира, че длъжникът е изпаднал в трайно и необратимо състояние на неплатежоспособност. Съобразно необорената презумпция на чл.608 ал.2 ТЗ, спирането на плащанията към основния кредитор, чийто дял от всички задължения на длъжника е поне 90 %, категорично индицира състоянието на невъзможност за обслужване на краткосрочните задължения, при това в един много продължителен период от време. При изследване на финансово-икономическото състояние на длъжника не се установи счетоводно водените вземания да могат да покрият краткосрочните му задължения без опасност за интересите на кредиторите. Длъжникът не е представил никакви конкретни данни за събираемостта на вземанията, нито дори списък на длъжниците си, както пред първата, така и пред настоящата съдебна инстанция, което би било в негов интерес. Две години по-късно няма данни и за постъпления въз основа на вземането, присъдено по съдебен ред. При липсата на осъществявана дейност в изследвания период от време е очевидно, че краткосрочните вземания в края на периода са именно такива, които са останали несъбрани, и реално не могат да обслужват краткосрочните задължения на кооперацията.

Началната дата на състоянието на неплатежоспособност е правилно определена от първоинстанционния съд. Тя съвпада с началото на периода, в който е изследвано финансово-икономическото състояние на длъжника и е установена неговата незадоволителност.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, поради което и

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/27.12.2013 г. по т.д.№ 243/2012 г. по описа на СОС.

Решението подлежи на касационно обжалване в седемдневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: