Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 137

 

Гр.Варна, 19.06.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                          ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 119 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Динипо“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 28 от 10.01.2017г. по гр.дело № 3026/15г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от него срещу АПСПК – гр.София, „Албатросинвест 98“ ЕООД със седалище с.Стожер и „Албатрос Комерс“ ЕООД със седалище гр.Варна иск с правно основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.439 ал.1 от ГПК, с който да се приеме за установено в отношенията между страните, че вземането по изпълнителен лист от 29.03.2006г., издаден по търг.дело № 769/04г., по описа на ВОС, приложен по изп.дело № 6 12г. на ЧСИ З Д за сума в размер на 43 328 щатски долара, представляваща сбор от дължими неизплатени разсрочени вноски по приватизационен договор между „Албатросинвест 98“ ЕООД и и държавата, представлявана тогава от Министъра на търговията и туризма като орган по чл.3 от ЗППДОбП, чийто правоприемник по закон по повод приватизацията е АПСПК, е погасено по давност по отношение на „Динипо“ ЕООД, в качеството му на купувач на имот, представляващ складова база, находящ се в гр.Варна, Западна промишлена зона, ул.“Акад.Курчатов“ № 1, ипотекиран за това вземане, както и е осъден да заплати на АПСПК направените по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 846.21лв.

Твърди че решението е постановено при  съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събраните доказателства не са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, изведени са явно необосновани изводи.

Оспорва преценката на съда, че върху имота има валидно учредена ипотека, като твърди, че ипотеката е нищожна. Оспорва извода на съда че по изпълнителните дела има валидно извършени действия както спрямо длъжника, така и спрямо него, които да са довели до прекъсване на давността.

Твърди че изпълнителното производство    при ЧСИ З Д, което се развива по изп.дело № 6/12г., е старото изп.дело № 10309/2005г. на СИС при ВРС, което е образувано въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2005г. по търг.дело № 2512/02г. по описа на ВОС, по което длъжникът „Албатросинвест – 98“ ООД е осъден да заплати множество и най-различни суми, но нито една от тях не е за вземането за главницата по договора за приватизационна продажба, което вземане е единственото, обезпечено чрез вписаната ипотека. Позовава се на решение № 797 от 05.06.2009г. по гр.дело № 891/08г.с което е отменена вписаната по изп.дело № 10309/2005г. възбрана върху собствения му имот.

Твърди че по изп.дело № 10309/200г. няма постановление или разпореждане на съдебен изпълнител за присъединяване към него на изпълнително дело 2019/2008г. на СИС Варна или 474/2006г. на СИС Добрич. Поради което и твърди, че изп.дело № 474/2006г. на СИС Добрич, преобразувано в изп.дело № 2019/2008г. на СИС Варна следва да бъде разглеждано като отделно производство. Твърди че са налице две самостоятелни изпълнителни производства, които не са били съединени в едно общо. Излага, че изп.дело № 2019/2008г., което е преобразуваното изп.дело № 474/2006г. не е присъединявано към изп.дело № 10309/2006г.

Твърди че за периода от налагане на възбраната – 10.10.2005г. до насроченото за 27.08.2008г. изпълнително действие – извършване на опис са изминали повече от две години, през който период по силата на закона е настъпило прекратяване на изпълнителното производство, поради което и всички последващи действия са порочни.

Сочи че той по изп.дело № 10309/2005г. не е трето задължено лице, както и че не е длъжник по изп.дело № 2019/2008г. Излага че е конституиран като ипотекарен длъжник по изп.дело № 6/12г. с разпореждане без дата на л.184 от изп.дело № 6/2012г. Оспорва извода на съда, че е налице присъединяване на върнатия на взискателя изпълнителен лист към изп.дело № 6/2012г.

Твърдейки наличие на две самостоятелни изпълнителни производства сочи че изп.дело № 2019/2008г. е прекратено, като срещу него не са предприемани никакви действия, а от прекратяването му са изминали повече от пет години, поради което и изпълнителната сила на изпълнителния лист е погасена, а след връщането му ново изпълнително дело по този изпълнителен лист няма образувано, нито той е присъединен надлежно към производството по изп.дело № 6/2012г., поради което и твърде искът му е основателен.

В отношение на евентуалност твърди че изпълнителната сила на изпълнителния лист спрямо него е погасена, тъй като в хода на изпълнителното производство по из.дело № 474/2006г. и изп.дело № 2019/2008г. изпълнителни действия са извършвани само срещу длъжника в изпълнението – „Албатросинвест – 98“ ЕООД. За пръв път изпълнителни действия са предприети спрямо него в края на 2012г., когато е изготвена призовка за доброволно изпълнение. Твърди че предприетите действия спрямо друг правен субект пораждат ефекта на чл.117 от ЗЗД само по отношение на него, но не и по отношение на трето лице, спрямо което не са били насочвани изпълнителни действия. Излага че прекъсване на давността и началния момент на новата давност по чл.117 от ЗЗД е приложима само за правния субект, спрямо когото е било насочено изпълнението, но не и спрямо останалите правни субекти, за които изпълнителният лист има действие. Твърди че по отношение на него не е имало прекъсване на давността, поради което и с изтичането на пет години от издаване на изпълнителния лист изпълнителната сила на изпълнителния лист се е погасила.

Твърди че доколкото изпълнението е насочено спрямо негов имот въз основа на ипотека, учредена за задължения на трето лице, съдът е бил задължен да прецени, че учредената ипотека е действителна и валидна. Твърди че вписаната ипотека е нищожна, защото е учредена върху имущества, които в момента на вписването на принадлежат на длъжника по изпълнението като страна по договора за приватизационна продажба, с което е нарушен чл.168 от ЗЗД. Твърди че вписването на ипотека е нищожно и поради противоречието му със закона, като твърди че вписването на ипотеки и възбрани върху чужди на определящото правоотношение имущества е забранена практика съгласно нормата на чл.63 от Договора за функциониране на ЕС.  Поради което и твърди, че вписаните ипотеки и последващи възбрани върху имущество, което са придобили от приватизираното дружество за дълга на приватизиращото дружество не съставлява изпълняемо право по смисъла на нормите на европейското право. В тази връзка прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на европейските общности и спиране на производството по делото.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което на основание чл.116 от ЗЗД да прогласи че правото на принудително изпълнение по изпълнителен лист от 29.03.2006г., издаден по търг.дело № 769/2004г. на ВОС, приложен по изп.дело № 6/2012г. на ЧСИ З Д е погасено по давност за вземането спрямо него като купувач на имот, ипотекиран за това вземане за сумата в размер на 43 328 щатски долара. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи, да отмени обжалваното от него решение и да уважи предявения иск, като претендира направените по делото разноски.

Въззиваемите страни Агенция за приватизация и следприватизационен контрол гр.София, „Албатросинвест 98“ ЕООД със седалище с.Стожер, община Добрич и „Албатрос Комерс“ ЕООД със седалище гр.Варна, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не са депозирани отговор. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява процесуален представител, не изразяват становище по подадената жалба.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

След направените уточнения на предявената искова молба, въззивният съд приема, че е сезиран с установителен иск по чл.439 от ГПК, с който въззивникът в качеството му на ипотекарен длъжник оспорва предприетото срещу него принудително изпълнение с твърдения за материална незаконосъобразност на изпълнението, основани на факти от значение за спорното право, настъпили след приключване на съдебното дирене, по което е издадено изпълнителното основание. Твърдяните факти от ищеца са: погасяване на ипотечното право поради погасяване по давност на вземането на кредитора, обезпечено с ипотека, предвид непредприемане действия за реализирането му в изпълнителното производство, както и погасяване на ипотечното право на собствено основание, поради неупражняването му спрямо него за срок от над пет години след издаване на изпълнителния лист.

За да бъде допустим този иск ищецът, сега въззивник, следва да има качеството длъжник по изпълнение. Съгласно чл.429 ал.3 от ГПК въз основа на изпълнителния лист срещу длъжника по дълга изпълнението може да се насочи върху ипотекирания имот, който трето лице е дало за обезпечение на дълга, поради което това трето лице, съответно по аргумент на чл.173 от ЗЗД и лицето, което е придобило ипотекирания имот, след учредяване на ипотеката върху него, се явяват длъжници по изпълнението. Поради което и именно качеството на ищеца като ипотекарен длъжник обуславя допустимостта на предявения установителен иск по реда на чл.439 от ГПК. Предвид на това и в това производство ищецът не може с възражение да оспорва своята легитимация по иска.

Право на „Динипо“ ЕООД е да защитава твърдяното от него за накърнено имуществено право, както и само негово право е да избере иск с какъв предмет да предяви. Именно той с исковата молба очертава предмета на спорното право. В настоящия случай ищецът изрично с исковата молба е изключил от предмета на спора по настоящето дело евентуално съществуващите според него пороци при учредяването и подновяването на ипотеката. Поради което и не може във въззивното производство да се въведе за разглеждане нов иск с предмет установяване че ипотечното право не съществува поради нищожност на учредената ипотека.

Като доказателства по делото е представен договор от 17.02.1999г. за приватизационна продажба на 950 дяла в размер на 80 % от капитала на „Албатрос Комерс“ ЕООД, сключен между Министъра на търговията и туризма и „Албатросинвест – 98“ ООД. Съобразно чл.6 от договора между страните от продавача е вписана законна ипотека върху имоти, собственост на „Албатрос Комерс“ ООД за обезпечение на вземанията на продавача в размер на 337 500 щатски долара, представляващи остатъка от продажната цена, дължими на осем равни годишни вноски. Законната ипотека е вписана на 16.04.1999г. и подновена на 13.03.2009г. Законна ипотека е вписана върху четири недвижими имота, собственост на „Албатрос Комерес“ ООД, сред които и складова база, находяща се в гр.Варна, Западна промишлена зона, ул.“Академик Курчатов“, състояща се от склад 1, склад 2 и склад 3, изградени върху място с площ от 5 950кв.м. Въззивникът „Динипо“ ЕООД се легитимира като собственик на този имот с нотариален акт № 111, том № 1, рег.№ 1599, дело № 103/05г. на нотариус, вписан под № 484 в регистъра на НК, придобит от „Албатрос Комерс“ ЕООД чрез договор за покупко – продажба от 14.07.2005г.

Между въззиваемите страни Агенция за приватизация и следприватизационен контрол и „Албатросинвест – 98“ ООД са водени няколко дела по искове на АПСПК за вземания във връзка с неизпълнени задължение на купувача по приватизационния договор. Вземането, предмет на настоящето производство е за сумата 43 328 щатски долара представляваща сбор от дължими разсрочени вноски, ведно с договореното увеличение след изтичане на гратисен период, с падежи 15.08.2000г., 15.08.2001г., 15.08.2002г. и 15.08.2003г. по приватизационен договор от 17.02.1999г. и е присъдено по търг.дело № 769/04г. по описа на ВОС, като е издаден изпълнителен лист от 29.03.2006г.

С оглед на така установеното въззивният съд намира, че „Динипо“ ЕООД е ипотекарен длъжник на АПСПК за вземане от „Албатросинвест - 98“ ЕООД в размер на 43 328 щатски долара по изпълнителен лист от 29.03.2006г. издаден по търг.дело № 769/04г. по описа на ВОС.

По твърдението за погасяване на ипотечното право поради погасяване по давност на вземането на кредитора, обезпечено с ипотека:

 Ипотеката е акцесорно вземане. Затова тя се погасява вследствие на погасяването на главното право, което обезпечава. Всички основания, които предизвикват погасяване на задължението, са основания за погасяване на ипотеката. Въззивният съд намира, че твърдяният от ищеца факт за погасяване на ипотечното право поради погасяване по давност на вземането на кредитора, обезпечено с ипотека, предвид непредприемане действия за реализирането му в изпълнителното производство е недоказан. За да бъде погасено обезпеченото с ипотека вземане по давност от значение е предприемането на действия за принудително изпълнение спрямо длъжника, а не спрямо ипотекарния длъжник, дал свое обезпечение за чужд дълг. Това е така предвид акцесорния характер на ипотечното право. Веднъж породено ипотечното право следва съдбата на вземането, което обезпечава и заради което съществува.

За процесното вземане е образувано изпълнително дело № 474/06г. по описа на СИС при ДРС, прехвърлено на СИС при ВРС и образувано с № 2019/08г. То е прекратено поради неизвършване на изпълнителни действия с постановление от 27.01.2010г., потвърдено с решение на ВОС № 398 от 26.08.2010г. Последните поискани от взискателя по изпълнително дело № 474/06г. изпълнителни действия са с молба от 19.12.2007г., с която е поискано налагане на запор върху дружествени дялове и налагане на възбрана върху недвижими имоти, както и извършване на справки за установяване на притежавани от длъжника активи.

След прекратяване на изпълнително дело № 2019/08г. ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист е образувано на 29.03.2012г. с присъединяване на изпълнителния лист към вече образувано изпълнително дело № 6/12г. на ЧСИ с рег.№ 808, образувано между същите страни, въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2005г. /със стар номер 10309/05г. по описа на СИС при ВРС, преди прехвърлянето на делото на ЧСИ/. С молбата от взискателя е поискано пристъпване към принудително изпълнение чрез публична продан на ипотекирани в полза на взискателя подробно описани недвижими имоти. От съдебния изпълнител са извършени справки в Служба по вписванията, при които е установена извършената продажба на ипотекирания имот, като по изпълнителното дело е приложено копие от нотариалния акт, легитимиращ „Динипо“ ЕООД като собственик на имота в Западна промишлена зона. С акт на съдебния изпълнител без дата „Динипо“ ЕООД е конституиран в качеството му на ипотекарен длъжник по изпълнително дело № 6/12г. и е разпоредено връчването на призовка за доброволно  изпълнение и вписване на възбрана върху имота. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника „Динипо“ ЕООД е връчена на 23.01.2014г. Възбраната е вписана на 17.12.2013г.

Съобразно разрешението в т.10 на тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г., когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В настоящия случай последното поискано от взискателя АСПК изпълнително действие по изп.дело № 474/06г. е на 19.12.2007г. Поради което и новата погасителна давност за вземанията предмет на изпълнителен лист от 29.03.2006г. започва да тече от тази дата и изтича на 19.12.2012г. До изтичането на петгодишния давностен срок обаче, взискателят с молба от 29.03.2012г. повторно е поиска предприемане на принудителни изпълнителни действия. В случая не е налице присъединяване на кредитор към вече образувано изпълнително дело на друг кредитор, а присъединяване на ново изпълнително основание към образувано вече изпълнително дело между същите страни въз основа на друг изпълнителен лист. С оглед съдържанието на молбата на взискателя вх.№ 6968 от 29.03.2012г. съдържаща посочване на избран от взискателя изпълнителен способ – налагане на възбрана и насочване на изпълнението върху подробно описани недвижими имоти, за които е налице вписана законна ипотека, въззивният съд намира, че с нея е поискано валидно изпълнително действие, с което погасителната давност за вземането по изпълнителен лист от 29.03.2006г. е прекъсната.

В мотивите по т.10 на тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК от касационната инстанция е изложено, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в това число и присъединяването на кредитора. Посочено е също така че взискателят има задължение да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В този смисъл след като взискателят е посочил като изпълнителен способ за събиране на вземането си изнасяне на публична продан на ипотекирани недвижими имоти и във връзка с това е поискал извършване на следващите се изпълнителни действия, исканията, съдържащи се в молбата от 29.03.2012г. са с характер на „изграждащи изпълнителния способ“, поради което и имат за последица прекъсване на погасителната давност.

С оглед на така изложеното, и въззивният съд приема, че процесното вземане срещу въззиваемия „Албатросинвест – 98“ ЕООД, по което въззивникът е ипотекарен гарант, не е погасено по давност към момента на повторното представяне на 29.03.2012г. на изпълнителния лист от 29.03.2006г. по изпълнително дело № 6/12г. на ЧСИ с рег.№ 708 и предприемането на действия по принудително изпълнение спрямо длъжника и ипотекарните длъжници.

Неоснователно е и твърдението на въззивника, че ипотечното право е погасено поради неупражняването му спрямо него за срок от над пет години след издаване на изпълнителния лист. Ипотечното право е акцесорно и ипотеката се погасява по давност само заедно с главното вземане. ЗЗД не предвижда самостоятелно изтичане на давността за ипотеката. Аргумент срещу виждането че ипотеката се погасява по давност независимо от главното вземане, може да се изведе и от легално уредения срок за действие на вписването, който е десетгодишен. Този срок не е давностен, той има значение само за вписването. Ако ипотеката се погасяваше с петгодишна давност, десетгодишният давностен срок на вписването би се лишил от значение.

С оглед на така изложеното, съдът намира предявения по реда на чл.439 от ГПК установителен иск за установяване, че ипотечното право на взискателя срещу него като ипотекарен гарант е погасено поради погасяване по давност на вземането на кредитора, обезпечено с ипотека, предвид непредприемане действия за реализирането му в изпълнителното производство, както и на собствено основание, поради неупражняването му спрямо него за срок от над пет години след издаване на изпълнителния лист е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Предвид на това и поради съвпадане на крайния извод с този на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

От въззиваемите страни няма искане за присъждане на разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРДЖАВА решение № 28 от 10.01.2017г. по гр.дело № 3026/15г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:


Особено мнение на съдия Р.Славов:

Подписах изготвения съдебен акт с особено мнение, поради следните съображения:

Предмет на разглеждане е установителен иск по чл.439 ГПК, с който въззивникът като ипотекарен длъжник оспорва предприетото срещу него  принудително изпълнение, поради погасяване по давност на вземането на обезпечения кредитор.

По основателността на твърдението на въззивното дружество за погасяване на ипотечното право, поради погасяване по давност на вземането на  кредитора, обезпечено с ипотека, на основание чл.150 ал.1 ЗЗД:

Предмет на разглеждане е дали вземането по изп.лист от 29.06.2006год. по т.д. № 769/04год. по описа на ВОС, издаден в полза на АПСПК срещу „Албатросинвест-98“ЕООД в размер на 43 328 щ.д. е погасено по давност, поради изтичане на предвидената давност по чл.117 ол.2 ЗЗД.

Твърдението на ищеца е за изтекла погасителна давност за сумата, присъдена в полза на АПСП по т.д.№ 769/2004г.по описа на ВОС, по изложени в подкрепа на становището съображения:

Твърдението е основателно и следва да бъде уважено, поради следното:

За процесното вземане въз основа на цитирания изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 475/06год. по описа на  СИС при ДРС, прехвърлено  на СИС при ВРС  и образувано под № 2019/08год. С постановление от 27.01.2010год. производството е прекратено, поради неизвършване нае изпълнителни действия. Последните изпълнителни действия, са по изп.д. № 475/2006год. на СИС при ДРС и са поискани с молба от 19.12.2007год. за налагане на запор върху дружествени дялове и налагане на възбрана върху недвижими имоти.

След прекратяване на изп.дело № 2019/08год., с молба вх.№ 6968/29.03.2012год. взискателят е депозирал  издадения изпълнителен лист при ЧСИ З.Димитров и е поискал на основание чл.456 ал.1 ГПК, вземането по този изпълнителен лист да бъде присъединено към вземането по изп.д. № 6/12год.  С молбата е поискано пристъпване на принудително изпълнение чрез публична продан на ипотекирани недвижими имоти.  След установяване от съдебния изпълнител собствеността на „Динипо“ЕООД върху ипотекирания имот в Западна промишлена зона, дружеството е конституирано в качеството му на ипотекарен длъжник по изп.д. № 6/12год. и е разпоредено връчване на ПДИ и налагане на възбрана върху имота. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника „Динипо“ ЕООД е връчена на 23.01.2014год., а възбраната е вписана на 17.12.2013год.

Следователно, безспорно установени са следните обстоятелства, от значение за процеса: Наложени запор и възбрана от 19.12.2007год.-по изп.д. № 474/2006год. на СИС при ДРС: Подаването на  молба № 6968/29.12.2012год. за присъединяване по изп.д. №6/12год. на ЧСИ З.Димитров, въз основа на която е наложена възбрана на 17.12.2013год.

Предвид изложеното, твърдението за погасяване по давност на вземането на взискателя, респективно на ипотечното право е основателно и следва да бъде уважено, поради следните съображения:

Последното предприето от взискателя изпълнително действие по изп.д. № 474/2006год. на СИС при ДРС, чрез което давността е прекъсната е от 19.12.2007год.  След като последното,предприето от взискателя изпълнително действие по изп.д.№ 474/2006г.по описа на СИС при ДРС, е от 19.12.2007г., новата погасителна давност започва да тече от този момент, тъй като в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко изпълнително действие, като прекратяването на изпълнителното дело е ирелевантно за прекъсването. Този извод е съобразен с чл.116 б. в ЗЗД-според разпоредбата давността се прекъсва  с предприемане на дейтвия по принудително изпълнение, както и с т.10 от ТР №2/2013год. по т.д. № 2/13год. на ОСГТК, в която изрично е прието, че давността се прекъсва с всяко валидно изпълнително действие. След извършване на конкретното изпълнително действие, започва да тече нова погасителна давност. За това и новата погасителна давност относно вземането на взискателя, която е пет годишна /арг.чл.117 ал.2 ЗЗД/, изтича на19.12.2012год., следователно, за да съществува вземането, давността следва да бъде прекъсната с валидно предприети действия до посочената дата, респективно пропускането на същата би довело до погасяване на вземането на взискателя.  

След като е безспорно установено и прието в процеса, че последното изпълнително действие по изп.д. № 474/2006год. по описа на СИС при ДРС е извършено на 19.12.2007год., следва да се направи извод, че към момента на предявяване на иска, вземането на взискателя е погасено по давност, поради изтичане на пет годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД. Това е така, тъй като давността не е прекъсвана с релевантни изпълнителни дийствия и е изтекла на 19.12.2012год., като след този момент вземането срещу ищеца е погасено по давност.  Този извод следва от събраните доказателства в процеса, а именно: Установи се, че следващото предприето от взискателя действие е извършено с молба № 6968/29.12.2012год. за присъединяване по изп.д. №6/12год. на ЧСИ З.Димитров, но чрез това действие давността не е прекъсната. Това е така, понеже в изпълнителния процес подаването на молба и образуване на изпълнително дело, респективно молба за присъединяване към вече образувано такова, не са действия, прекъсващи давността. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че за прекъсването на давността е без значение периода през който изпълнителното производство е било образувано и висящо. Законодателят е посочил като способ за прекъсване на давността в изпълнителния процес предприемане на действия за принудително изпълнение-чл.116 б.“в“ЗЗД. За това и в т.10 от ТР № 2/2013год. по т.д. № 2/13год. на ОСГК, изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността:- образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на ПДИ,  проучването на имущественото състояние на длъжника и др. За това и самото образуване на  изпълнителното дело, съответно времето през което същото е висящо,  не е от значение за прекъсване на давността, а същата се прекъсва с предприемането на валидни изпълнителни действия по него. Впрочем, този извод се подкрепя и от настоящия процес, по който е прието, че последното валидно изпълнително действие е предприето по изп.д. № 474/2006год. на СИС при ДРС, като образуваното изп.д. № 2019/2008год. на СИС при ВРС, по което не са извършвани принудителни действия,  е без значение относно прекъсването на давността. Или, ако след образуването на изпълнителното дело не бъдат извършени посочените в ТР изпълнителни действия, давността не се счита за прекъсната, с факта на образуване на изпълнителното дело, като явно че той е без значение.

Следователно, следващото предприето от взискателя действие, извършено с молба № 6968/29.12.2012год. за присъединяване по изп.д. №6/12год. на ЧСИ З.Димитров, не прекъсва погасителната давност на взискателя относно вземането по изп.лист, издаден по т.д. № 769/2004год. на ВОС, въз основа на който същият е присъединен по изп.д. № 6/2012год. на ЧСИ З.Димитров.  За яснота следва да се отбележи, че валидното изпълнително действие, което е от действията, прекъсващи давността е наложена възбрана на 17.12.2013год., но същото би следвало да се приеме за е ирелевантно, понеже е след срока по чл.110 ЗД. За това и процесното вземане на взискателя е погасено по давност, респективно, искът по чл.439 ГПК, се явява основателен и следва да бъде уважен.

 По изложените съображения, считам, че предявения иск с правно основание чл.439  ГПК срещу Агенция за приватизация и следприватизационен контрол,гр.София,  е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново, с което искът да бъде уважен, като основателен.