Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №107

 

Гр.Варна, 17.05.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на седемнадесети април през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА     

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

         

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 119 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на И.А.М. в качеството му на синдик на „В и В Строй“ ООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна срещу решение № 18 от 10.01.2018г. по търг.дело № 615/17г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е отхвърлен предявения от синдика срещу „В и В Строй“ ООД в несъстоятелност и П.С.П. *** искове с правно основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ във връзка с чл.649 ал.1 от ТЗ за обявяване на недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „В и В Строй“ ООД извършената от длъжника сделка, обективирана в нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот от 22.05.2013г. Х ХХХ, том І, рег.№ 2057, дело № 113 по описа на нотариус с рег.№ 115 на регистъра на НК, за покупко- продажба на 16.18 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.3513.200 по КК с адрес гр.Варна, ул.“Тодор Пенев“ № 11, целият с площ по скица от 1 908кв.м. за сумата 910лв., както и за осъждане на ответника да върне в масата на несъстоятелността недвижимия имот, предмет на сделката, както и дружеството в несъстоятелност е осъдено да заплати дължима по делото държавна такса и разноски в полза на ответника П..

В жалбата се твърди че решението е неправилно и необосновано. Оспорва извода на съда, че пазарната стойност на процесните идеални части е в размер на сумата 854.61лв., съобразно допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза. Твърди че във второто заключение значително е подценена пазарната стойност на процесните идеални части, както и че същото е изготвено само въз основа на материали предоставени от ответниците. Сочи че предоставените от ответниците нотариални актове касаят сделки с идеални части от поземлени имоти, несъответстващи на особеностите на поземления имот с идентификатор 10135.3513.200 на адрес ул.“Тодор Пенев“ № 11, който е ъглов, с неограничен кинт и с учредено право на строеж върху  сграда с РЗП от 7501.04кв.м. Твърди също така, че независимо, че паркомястото, не е самостоятелен обект и не може да бъде прехвърлено с договор, сделка с идеални части от недвижимия имот е възможно. А притежаването именно на процесните идеални части дава предимствено право на собственика им да претендира пред останалите съсобственици в парцела да разпределят ползването им като паркомясто, съгласно приложено площообразуване, което предимство остава неоценено. Твърди че възражението на ответника П., че предмет на процесната сделка са прилежащи към вече закупен апартамент идеални части от поземления имот върху който е построена сградата е опровергано от представените по делото доказателства, установяващи че ответницата вече е закупила прилежащите към закупения апартамент идеални части и целта на закупуването на процесните идеални части е именно да се ползват като паркомясто.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените от синдика искове. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, синдикът на несъстоятелния търговец, лично поддържа жалбата и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд.

Насрещната страна „В и В Строй“ ООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Насрещната страна П.С.П. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява, не се представлява, не изразява становище.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове от синдика на „В и В Строй“ ООД в несъстоятелност със седалище гр.Варна срещу „В и В Строй“ ООД в несъстоятелност и П.С.П. *** за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ на следната възмездна сделка, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото: договор за покупко-продажба на недвижими имот от 22.05.2013г., сключен между ответниците, обективиран в нотариален акт Х ХХХ, том І, рег.№ 2057, дело № ХХХ/ХХг. на нотариус, вписан в регистъра на НК под № 478 и иск за осъждане на купувача да върне имота, предмет на отменителния иск в масата на несъстоятелността.

Искът по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ има за предмет потестативното право на синдика на несъстоятелния търговец да обяви за недействителна по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори на възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. Не е спорно пред въззивна инстанция, че искът е предявен в предвидения в чл.647 ал.1 от ТЗ срок, както и че сделките са извършени в подозрителния период – в двугодишния срок по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ. Не е спорно и сключването на атакуваната с иска сделка, по силата на която „В и В Строй“ ООД е продало на П. 16.18 кв.м. ид.части от поземлен имот с административен адрес в гр.Варна, ул.“Тодор Радев Пенев“ № 11, с идентификатор 10135.3513.200 за сумата 910лв.

Установено е по делото, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт Х ХХХ, том І, рег.№1709, дело № ХХХ/ХХХХг. на нотариус, вписан в регистъра на НК под рег.№ 478 въззиваемата е П. е придобила собствеността върху недвижим имот, в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“Петко Стайнов“ тяло ІІІ, вх.А, представляващ апартамент № 14, на шести етаж, с площ от 74.46 кв.м., на етап груб строеж, ведно с принадлежащата му изба, и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, находящо се в гр.Варна, ул.“Петко Стайнов“ , представляващо УПИ І-403 в кв.9 по плана на 26 микрорайон на града / понастоящем имот с идентификатор 10135.3513.200/. С договор за продажба от 24.09.2008г., сключен по нотариален акт № 143, том ІІІ, рег.№ 4855 , дело № 513/2008г. между въззиваемите, въззиваемата П. е придобила правото на собственост върху 22.85 кв.м. ид.части от имот с идентификатор 10135.3513.200. Посочено е в акта, че цената на идеалните части от имота е включена в стойността на апартамент № 14 и паркомясто 4 в жилищната сграда, находяща се в имота.

Спорна пред въззивна инстанция е единствено предпоставката за уважаване на иска по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, а именно: липсата на равностойност на престациите на страните – налице ли е значително надвишаване по стойност на даденото от несъстоятелния търговец по сделката от полученото.

Съобразно постоянната практика на касационната инстанция равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката. Съобразно разрешението дадено в решение № 107 от 14.11.2011г. по търг.дело № 742/10г., на ВКС, І т.о., дали неравностойността на престациите е значителна и оттук дали тя обуславя недействителност на сделката се преценява във всеки конкретен случай. Няма и не може да бъде въведен единен критерий относно това кое е „значително“ – нито като абсолютна стойност, нито като процент или обикновена дроб.

Предмет на договора, сключен по нотариален акт Х ХХХ/2013г. са 16.18 кв.м. идеални части от застроен поземлен имот. Продажната цена на имота, посочена в нотариалния акт е в размер на сумата 910лв., равна на данъчната оценка на имота към датата на сключване на договора.

Съобразно приетите по делото от първоинстанционния съд заключения на съдебно-технически експертизи от експерта са дадени следните пазарни оценки на процесния имот - 5 154лв. по първоначалната експертиза и 854.61лв. по допълнителната. Съобразно заключенията и обясненията на експерта, дадени в съдебните заседания, разликата в двете оценки произтича основно от използваните за сравнение цени по реално сключени сделки с подобни имоти. При първоначалното заключение от експерта за сравнение са използвани цени на незастроени или частично застроени имоти, а при допълнителното заключение са използвани данни за реално сключени сделки с идеални части от застроени имоти, при използване на корекционни коефициенти за местоположението им. 

 С оглед повдигнатото в жалбата оплакване, че следва да се извърши сравнение на цените и пазарната стойност на продадени паркоместа с подобна квадратура, съдът намира, че не са налице основания оценката да се изготви на база цените на паркоместа в съответния район, тъй като не паркомясто е предмет на сделката, а идеални части от поземления имот. Съобразно трайната практика на ВКС, паркомястото не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а единствено несамостоятелна част от  парцел, сграда или обект в нея, поради което и не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, но прехвърлянето на идеални части от самия обособен обект е напълно възможно, без значение дали купувачът притежава самостоятелен обект в тази сграда.

Поради обстоятелството, че с договора са прехвърлени идеални части от поземлен имот, в който е изградена жилищна сграда, без възможност за допълнително застрояване, съдът не възприема дадената в първоначалното заключение на вещото лице оценка в размер на 5 154лв., а приема и за пазарна цена на имота към датата на сключване на договора, посочената в допълнителната експертиза оценка в размер на сумата 854.61лв.

Доколкото уговорената и платена по сделката цена е в размер на данъчната оценка на имота и надхвърля определената в настоящото производство пазарна цена, съставът на въззивния съд намира, че не са налице основания за обявяване на сделката за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността и искът следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на отменителния иск неоснователен е и обусловения от него иск за връщане на имота в масата на несъстоятелността и също следва да бъде отхвърлен. Предвид на това и решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Няма искане за присъждане на разноски.

На основание чл.649 ал.6 от ТЗ и с оглед изхода на спора масата на несъстоятелността следва да бъде осъдена да заплати дължимите за въззивното производство държавни такси по двата иска в размер на сумата 50лв.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18 от 10.01.2018г. по търг.дело № 615/17г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „В и В Строй“ ООД със седалище гр.Варна, ЕИК 103811226 да заплати по сметка на Апелативен съд – Варна дължимата за въззивна инстанция държавна такса в размер на сумата 50лв. /петдесет лева / на основание чл.649 ал.6 от ТЗ.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ на основание на основание чл.280 ал.3 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: