РЕШЕНИЕ

   № 53

               гр.Варна, 26.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 11.02.2014 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                     ПЕТЯ ХОРОЗОВА  

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 12  по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Министърът на регионалното развитие като представител на държавата е обжалвал решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№108/2013  г., с което е отхвърлен искът му за сумата 30807 лв – дължима от ответника „Юник Травел” ООД – гр.Варна неустойка по т.8.8 за неизпълнение на договорни задължения по договор № РД-02-30-20/28.06.2012 г. за отдаване под наем на обект - изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „Панорама”, Община Варна, с молба да бъде отменено като неправилно изцяло и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен, ведно с лихви и разноски по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – „Юник Травел” ООД – гр.Варна моли с писмен отговор и с писмена молба за потвърждаване на решението ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Спорен по делото е въпросът относно дължимостта на уговорената неустойка в т.8.8 от сключения на 28.06.2012 г. договор за наем на обект -държавна собственост в размер на едногодишната наемна цена в случаите по т.7.4 – при съществено неизпълнение на задълженията по договора. Първоинстанционният съд е приел, че за да може ищецът да търси така уговорената неустойка е следвало да прекрати договора предвид твърдяното съществено неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответника – наемател. С жалбата си ищецът счита, че не е обвързан от такова задължение като уговорката на т.7.4, ал.1 само му дава право в този случай да прекрати договора без предизвестие, но не го задължава да стори това.

Въззивният съд намира, че в случаите на съществено договорно неизпълнение на наемателя, които изрично са посочени в ал.2 и ал.3 на т.7.4, наемодателят  има действително право, а не задължение да прекрати договора без предизвестие, като вложеният коректен смисъл в тази уговорка е да развали договора без да даде на наемателя срок за изпълнение. В случай обаче че при съществено договорно неизпълнение на наемателя наемодателят не се възползва от правото си да прекрати/ да развали договора и продължава да приема престацията му по договора, той има право да получи само неустойката, уговорена за неизпълнение на конкретните договорни задължения по т.т. 8.2, 8.3, 8.4, 8.5, 8.6 и 8.7 от наемния договор. Неустойката по т.8.8 от същия е уговорена в размер на едногодишната наемна цена, която наемателят заплаща предварително на наемодателя съгласно т.4.2 от договора, и има компенсаторен характер - служи като обезщетение за всички вреди от неизпълнението. Такава неустойка може да се търси само при разваляне на договора съгласно чл.88, ал.1, изр.2 – ЗЗД. Обратно, разпоредбите на чл.79, ал.1 и 2 – ЗЗД предвиждат, че при неточно изпълнение на длъжника кредиторът има право да иска или изпълнението заедно с обезщетение за забавата, или обезщетение вместо изпълнение. Кредиторът не може, след като е приел изпълнението на длъжника макар неточно и е запазил действието на договора, да търси от него същевременно обезщетение вместо изпълнение /компенсаторно обезщетение/. Това следва както от тълкуването на договора съобразно разпоредбата на чл.20-ЗЗД, така и от приложението на закона, който не допуска неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника.

Ето защо, искът за присъждане на неустойка по т.8.8 от договора за наем между страните се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Първоинстанционният съд е достигнал до същия краен резултат, предвид което обжалваното решение следва да се потвърди изцяло, като въззивният съд препраща и към мотивите му, на основание чл.272 - ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №893/17.10.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д.№108/2013 г.

ОСЪЖДА Министъра на регионалното развитие като представител на държавата да заплати на „Юник Травел” ООД – гр.Варна, ЕИК 103891471, сумата 1680 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.