О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№                                                  2018 година                           град Варна

 

Апелативен съд – Варна                    търговско  отделение

на   двадесет и пети   януари                                       година 2018

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                             М.Недева

 

като разгледа  докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 12 по описа  на Варненския апелативен съд за 2018г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от Национална агенция за приходите, гр.София, бул. “Княз Дондуков“ № 52, представлявана от изп.директор Г* Д* против определение № 3656/14.11.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 584/17г., с което е прекратено производството по делото, образувано по предявен от Национална агенция за приходите, гр.София срещу Община Белослав иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че общината  дължи на Агенцията изискуемо частно държавно вземане по АУЧДВ 10/26.05.2015 год. в общ размер на 170 245.47 лв., от които 162 715.50 лева – главница, 3 541.75 лв. – лихва за периода от 30.01.2015 – 25.05.2015 год., 3 989.22 лв. – лихва за периода от 25.05.2015 – 23.12.2016 год. и лихва по чл.29, ал.1 от Специалните условия във връзка с чл.72, ал.4 от Общите условия в размер на 1.5 % над прилагания от Европейската централна банка лихвен процент спрямо основните й операции за рефинансиране на първия работен ден от месеца, в който попада дължимата дата, начислявана от 23.12.2016 год. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 20/03.01.2017 год. по ч.гр.д. № 16654/2016 год. на ВРС, като недопустимо и е обезсилена  Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 20/03.01.2017 год.,  издадена по     ч.гр.д. № 16654/2016 год. на ВРС – 8-ми състав и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и върне делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност с искане същата да бъде оставена без уважение.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения :

          Производството по т.д. № 584/17г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение  е образувано по предявен от Национална агенция за приходите срещу Община Белослав  иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че общината дължи на Агенцията сумата от 170 245.47 лв., от които 162 715.50 лева – главница, 3 541.75 лв. – лихва за периода от 30.01.2015 – 25.05.2015 год., 3 989.22 лв. – лихва за периода от 25.05.2015 – 23.12.2016 год. и лихва по чл.29, ал.1 от Специалните условия във връзка с чл.72, ал.4 от Общите условия. Претендираните суми са установени с АУЧДВ 10/26.05.2015 год. и са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 20/03.01.2017 год. по ч.гр.д. № 16654/2016 год. на Варненския районен съд, VІІІ с-в.

          Спорен е приложимият ред за реализиране правата на Агенцията за събиране на вземането й – гражданскоправен или административноправен. За да се произнесе по така поставения въпрос съдът съобрази следното :

          Вземането на ищеца произтича от наложена финансова корекция от Управляващия орган поради неизпълнение на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № 58111-С028-219/12.01.2009 год., сключен между МОСВ в качеството му на Договарящ орган и  Община Белослав, в качеството й на бенефициент по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013“, съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд на Европейския съюз за проект „Изграждане на канализационна мрежа и колекторна система към съществуваща ГПСОВ и водоснабдителна мрежа на гр.Белослав“.

 

          Отношенията между страните по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, преди приемането на ЗУСЕСИФ /ДВ бр.101/15г./,  се уреждат от различни регламенти на ЕС, които  съгласно  Конституцията  на РБ и Договора за присъединяване на Република България и Република Румъния към Европейския съюз са част от българското право. Съгласно чл. 174 и 175 ДФЕС на държавите-членки е предоставено правото да създадат национална правна рамка, която да уреди процедурите по предоставянето и ползването на финансовата помощ. За  реализиране на това право е приет Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), в сила от 25.12.2015 г. В чл.1 ал.1 от закона са очертани неговите цел и предмет : определяне на националната институционална рамка за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/ - т.1, реда за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ – т.2 , специалните правила за определяне на изпълнител от бенефициента на безвъзмездната финансова помощ – т.3 и правилата за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции – т.4.Съгласно чл.1 ал.2 средствата от ЕСИФ са средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. По смисъла на чл.3 ал.2 от закона , средствата от ЕСИФ се предоставят по програмите, включени в Споразумението за партньорство, след тяхното одобряване от Европейската комисия. Това са т.нар. „оперативни програми“. Безвъзмездната финансова помощ, сочена в чл.1 на ЗУСЕСИФ е не всяка предоставяна такава, а предоставяната за проекти, с които се постигат целите на програмите по чл.3 ал.2 от закона.

          Според новата законодателна уредба предоставянето на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ  се извършва с административен договор, който подлежи на оспорване по реда за оспорване на индивидуален административен акт – чл.27 ал.1 ЗУСЕСИФ. Пар.1, т.1 от ДП на ЗУСЕСИФ съдържа легално определение на понятието „административен договор“, а именно: изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният договор се оформя в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, заместващо издаването на административен акт. Разпоредбите на чл.69 – 77 ЗУСЕСИФ регламентират процедурата за установяване на нередности и извършване на финансови корекции, като съгласно чл.73 ал.4 с.з. решението за финансова корекция може да се оспорва пред съд по реда на АПК.  Преходните и заключителни разпоредби на закона  съдържат  норми, уреждащи реда, по който следва да бъдат довършени започналите производства.

 Така съгласно § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления  на ръководителя на Управляващия орган за финансови корекции се довършват по досегашния ред, т.е. отношенията между страните по сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015 г. се уреждат от гражданското право и споровете във връзка с дължимостта на плащанията по тях са гражданскоправни и подлежат на разглеждане по реда на общия съдебен исков процес, а споровете възникнали след 25.12.2015 г., следва да бъдат разгледани от съответния административен съд.

След като настоящият иск е предявен след 25.12.2015 год., видно от ч.гр.д. № 16654/16г. на ВРС, VІІІ с-в, то същият не попада в приложеното поле на цитираната норма, поради което и на изложените по-горе основания, се явява недопустим. Производството по него следва да бъде прекратено.

          Като неоснователно се преценява оплакването в жалбата, че релевантният момент, от който се определя приложимия ред за правна защита – граждански или административен, не е момента на подаване на исковата молба, а този, от който е стартирана процедурата по налагане на финансова корекция. В цитираната приложима правна норма изрично е посочено, че се касае за гражданскоправни производства по искови молби, подадени до 25.12.2015г. В този смисъл е и постановената до момента съдебна практика - решение 17/23.03.2017г. по гр.д. № 50176/2016г. на ВКС, III г.о.; решение 148/19.10.2017г. на ВКС по т.д. № 2210/2016г., ІІ т.о.

          По същите съображения неоснователно се явява и твърдението, че след като кредиторът, а не бенефициентът, търси защита на правата си, следва да бъде приложен гражданскоправния ред на защита, а не административния.

С оглед даденото в т.13 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК, съдът в исковото производство, който постановява определението за прекратяване на искът по чл.422 ГПК, следва да обезсили издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

          Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

          Водим от горното, съдът

 

О    П   Р   Е   Д    Е   Л    И     :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 3656/14.11.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 584/17г., с което е прекратено производството по делото.

          Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщението при условията на чл.274 ал.3 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :