Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                    №   113/ 21.04.2015г. ,                                       гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                       търговско   отделение

на       двадесет и пети март                                         Година 2015

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         В.Аракелян                                                           ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                                    А.Братанова

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 120   по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена жалба от „А.Б.” АД – Гърция, гр.Атина, ул.”Стадиу” № 40, действащо чрез клона си с фирмено наименование „А.Б.а – клон България”, ЕИК 831694000, гр.София, бул.”Цариградско шосе” № 99, представлявано от вписаните в Търговския регистър представители  Е. Л. и К.К. против решение № 1049/13.11.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 661/2014г., с което  е отхвърлен предявения от Банката иск срещу „О. ХХ” ЕООД  /в несъстоятелност/ – гр. Варна, ЕИК 103061657, с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ, за установяване привилегия на ищеца в качеството му на кредитор по сключени между страните договори за поръчителство, инкорпорирани в договори за кредит № 379/2007 от 15.01.2007г., № 496/13.06.2007г., № 423/15.03.2007г. и обуславящи поредност на удовлетворяване на вземанията на ищеца, посочени в ред 12, позиция 1 и позиция 3 в списъка на приети вземания на кредиторите, обявен в ТР на 09.12.2013г.  по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, като неоснователен. Счита решението за недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по непредявен иск  - относно установяване на привилегия по сключен договор за поръчителство, инкорпориран в Договор за кредитна линия № 423/15.03.2007г. и анексите към него, тъй като вземанията  на Банката по този договор не са спорни и са извън предмета на делото, а в останалата част решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли за обезсилване на решението в недопустимата му част и за отмяната му – в останалата част, с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ:

Ищецът А.Б.” АД – Гърция, гр.Атина, ул.”Стадиу” № 40, действащо чрез клона си с фирмено наименование „А.Б.а – клон България”, ЕИК 831694000, гр.София, бул.”Цариградско шосе” № 99, представлявано от вписаните в Търговския регистър представители  Е. Л. и К К. претендира за  приемане за установено по отношение на ответника  „О. ХХ” ЕООД (в открито производство по несъстоятелност) и кредиторите на несъстоятелността, че вземанията на ищeца, посочени на ред 12, позиция 1 и позиция 3 в списъка с приети вземания на кредиторите на „О. ХХ” ЕООД ( в открито производство по несъстоятелност), обявен в ТР на 09.12.2013г. са с поредност на удовлетворяване по ред чл. 722, ал. т. 8 ТЗ, вместо приетата с определение № 1229/ 26.03.2014г. по т.д. № 60/12г. на ВОС, ТО поредност на удовлетворяване по т.11 на чл.722 ТЗ.

Оплакването за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по поредността на удовлетворяване на вземането на Банката по Договор за кредитна линия № 423/15.03.2007г. и анексите към него – позиция № 2 на ред 12 на Списъка на приетите вземания в размер на 13 747 804,86лв – чл.722 т.1 от ТЗ, е основателно : Това вземане на Банката е обезпечено с ипотека и не е спорно между страните, то не е включено в предмета на спора по настоящото производство. Видно от исковата молба Банката претендира да й бъде призната привилегия по отношение на вземанията й по ред 12, позиция 1 и 3 на Списъка на приетите вземания в размер на 1 664 937,76лв и 1 484 863,29лв – по т.8 вместо по т.11 на чл.722 ТЗ. В тази му част решението следва да бъде обезсилено като недопустимо.

Безспорно установено от фактическа страна се явява възникването на валидно облигационно отношение между Банката ищец и ответното дружество по договори за поръчителство, инкорпорирани в договори за кредит № 379/15.01.2007г. и 496/13.06.2007г., сключени между „ А.Б.” АД - гр. Атина, Република Гърция, чрез клона си - „А.Б.а – клон България”  и основния кредитополучател „О.” ООД. Поради неплащане в срок на вноските по кредитите, същите са обявени за предсрочно изискуеми и въз основа на това Банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и поръчителя.

Вземанията си срещу длъжника „О. ХХ”  ЕООД Банката е предявила в производството му по несъстоятелност по т.д. № 60/2012г. на ВОС. Те   са приети от синдика и включени в Списъка на приетите от него вземания на ред 12, позиция 1 и 3, като Списъка е обявен в ТР с вписване от 09.12.2013г. По подадено от длъжника възражение е образувано т.д. № 2365/2013г. на ВОС, по което съдът е приел за основателно възражението и е допуснал корекция в списъка, като вземанията на Банката са приети вместо по чл.722  ал.1 т.8 и т.9 от ТЗ – по чл.722 ал.1 т.11 от ТЗ. С определение № 1229/26.03.2014г. по т.д. № 60/2012г.на ВОС е одобрен Списъка на приетите от синдика вземания с извършената корекция по т.д. № 2365/2013г. на ВОС досежно процесните вземания на Банката – по чл.722 ал.1 т.11 ТЗ.

Основният спор между страните се свежда до това дали договорът за поръчителство между Банката –кредитор  и поръчителя – „О. ХХ” ЕООД /н./  за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя „О.” ООД, инкорпориран в договори за кредит № 379/15.01.2007г. и 496/13.06.2007г., сключени между „ А.Б.” АД - гр. Атина, Република Гърция, чрез клона си - „А.Б.а – клон България”  и  „О.” ООД е възмезден или безвъзмезден.

При съществуващото налично колебание по този въпрос в теорията и съдебната практика, настоящият състав възприема становището, че възмездността на договора за поръчителство следва да бъде ценена във всеки конкретен случай, като в процесния следва да се ограничи от наведените от ищеца основания за това.

А тези основания за възмездния характер на договора за поръчителство, съгласно изложението в исковата молба, се извеждат от обстоятелството, че главният длъжник и поръчителят са свързани лица по смисъла на пар.1 от ДР на ТЗ, че тези договори са сключени от Д. А. Н., действащ като управител и на главния длъжник „О.” ООД, и на поръчителя „О. ХХ” ЕООД. Оттук се заключава, че ползите от икономическата дейност на едното от двете дружества, вкл. и от кредитирането му, са се отразявали на другото, а изводът, който се предлага е, че „О. ХХ”  ЕООД е поел задължението да поръчителства на „О.” ООД по договор за кредит № 379/15.01.2007г. и договор за кредитна линия № 496/13.06.2007г., защото е имал имуществена облага от сделките. Доказателствата обаче се извеждат от договореностите между страните  и финансовата обвръзка между дружествата във връзка с договора за кредитна линия № 423/15.03.2007г. /третия сключен със същата банка договор за кредит/, който е извън предмета на спора – обстоятелство, изрично наведено и във въззивната жалба като основание за обезсилване на първоинстанционното решение в съответната му част на произнасяне по него. Фактът, че едно и също физическо лице е управител и на основния кредитополучател, и на поръчителя не е от естество само по себе си да обоснове възмезден характер на договора за поръчителство, предвид юридическата самостоятелност и обособеност на двете търговски дружества. Презумпцията, извеждана по дефиниция, за възмездния характер на сключените от търговци сделки, предвид предполагаемата от тях имуществена облага, макар понякога и косвена, не може да бъде споделена в  производство, чийто основен предмет на доказване се явява възмездният характер на сделката.

Предвид на горното, съдът намира исковата претенция  за недоказана, поради което същата следва да бъде отхвърлена.

    Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, обжалваното решение се потвърждава. На осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, като ги прави част от настоящото решение.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски.

Водим от горното, съдът

                                                               Р       Е       Ш      И       :

ОБЕЗСИЛВА  решение № 1049/13.11.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 661/2014г. В ЧАСТТА,  с която  е отхвърлен предявения от „А.Б.” АД – Гърция, гр.Атина, ул.”Стадиу” № 40, действащо чрез клона си с фирмено наименование „А.Б.а – клон България”, ЕИК 831694000, гр.София, бул.”Цариградско шосе” № 99, представлявано от вписаните в Търговския регистър представители  Е. Л. и К К. иск срещу „О. ХХ” ЕООД  /в несъстоятелност/ – гр. Варна, ЕИК 103061657, с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ, за установяване привилегия на ищеца в качеството му на кредитор по сключен между страните договор за поръчителство, инкорпориран в договор за кредитна линия  № 423/15.03.2007г. и анекси към него, като НЕДОПУСТИМ.

ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата обжалвана част.

    Разноски не се присъждат.

    Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ :