Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

170/24.06.2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  десети  май                                                                Година 2016

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                                                                              М.Недева

 

при секретар : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 120   по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

      Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

      Образувано е по подадена въззивна жалба от „Енерго – Про Мрежи” АД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна – Тауърс – Е, бул.”Вл.Варненчик” № 258, ЕИК 104518621, представлявано заедно от всеки от двама от членовете на управителния съвет Н. Н, К И и Р Л  срещу решение № 895/25.11.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1536/2014г., с което дружеството е осъдено да  заплати на „Вентус България” ЕООД, ЕИК 200165790, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Приморски парк, местност „Салтанат“ 2507, представлявано от А В Л  сумата от 1 839,97 лв., представляваща неизпълнено задължение по решение № КМ-1/13.03.2014г., с което е регулирано договорно отношение между страните за предоставяне на възмезден достъп до електрорапределителната мрежа на ответника, на осн. чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 22.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен иска за горницата над 1 839,97 лв. до първоначално претендираните 81 584,64 лв., като погасен поради извършено плащане в хода на производството, както и  сумата от 2 885,03 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 81 584,64 лв. за периода от 16.04.2014г. до деня, предхождащ предявяване на иска в съда – 21.08.2014г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ведно със  сумата от 7 458,79 лв., направени в производството съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. По съображения, подробно изложени в жалбата  моли съда да обезсили решението в частта, с която е осъден да заплати сумата от 25 686,07лв и да прекрати производството по делото като недопустимо, а за разликата над тази сума до претендираните 81 584,64лв да бъде отменено на посоченото основание. В условията на евентуалност, ако съдът приеме решението за допустимо в посочената част,  моли същото да бъде изцяло отменено / вкл. в неговата отхвърлителна част, обоснована с постъпило плащане в хода на процеса/  и вместо него -  постановено друго, с което предявените искове бъдат изцяло отхвърлени. В уточнителна молба от 12.01.2016г. твърди, че искът  за горницата над  1 837лв до претендираните 81 584,64лв следва да бъде отхвърлен не поради  погасяване предвид извършеното плащане в изпълнение на Решение Ж – 30/26.03.2015г. на КЕВР, а поради неоснователност на претенцията на ищеца за осъждане на ответника  за главница в размер на 81 584,64лв, представляваща компенсация по Решение КМ – 1/13.03.2014г. за периода март 2013г. – февруари 2014г.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното : 

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.86 ал.1 ЗЗД от „Вентус България” ЕООД, гр.Варна срещу от „Енерго – Про Мрежи” АД,гр.Варна за заплащане на сумата от 84 469,67лв, представляваща главница в размер на 81 584,64лв с ДДС и съставляваща компенсация по Решение КМ -1/13.03.2014г. на КЕВР, дължима за периода март 2013г. – февруари 2014г. като разлика между сумата, платена от ищеца съгласно Решение Ц-33 и сумата, изчислена въз основа на произведеното от ВяЕЦ Храброво 1 количество електрическа енергия по окончателната цена , определена с решение Ц-6 и мораторна лихва в размер на 2 885,03лв, изчислена върху сумата от 81 584,64лв, считано от 15.04.2014г. до завеждане на иска, както и законната лихва от исковата молба – 22.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението.

В условията на евентуалност горните суми се претендират и въз основа института на неоснователното обогатяване.

Преди всичко следва да бъде очертан предмет на въззивното производство. Според въззивника този предмет обхваща цялото първоинстанционно решение. Правният си интерес от обжалване на решението в  отхвърлителната му  част обосновава с това, че  на 08.05.2015г. е превел сумата от 79 744,67 лв. по сметка на ищеца в изпълнение на решение № Ж-30/26.03.2015г. на КЕВР, а не  въз основа на Решение КМ – 1/ 13.03.2014г. на КЕВР, въз основа на което е предявен осъдителният иск  и което плащане първоинстанционният съд е зачел на осн.чл.235 ал.3 ГПК, за да отхвърли  исковата претенция в размер на така преведената сума. Настоящият състав не споделя това виждане по следните съображения :

С решение № Ж-30/26.03.2015г. на КЕВР – л.240 „Енерго-Про Мрежи” АД е задължено в срок до 30.04.2015г. да изпълни Решение № КМ – 1/13.03.2014г., т.І. 1.2.1  на Комисията по отношение на „Вентус България” ЕООД като производител на електрическа енергия от възобновяем източник  от обект ВяЕЦ Храброво 1. В преводното нареждане за сумата от 79 744,67лв ЕРП е посочило като основание за плащане решение № Ж-30/26.03.2015г. на КЕВР. Тъй като обаче решението на енергийния регулатор по жалба на „Вентус България” ЕООД се основава на Решение № КМ – 1/13.03.2014г. на КЕВР, съдът намира, че двете решения на Комисията не съставляват две самостоятелни основания за привеждане на предвидените компенсаторни мерки в изпълнение, а съдържат в себе си едно такова основание  и то е именно Решение КМ – 1. Предвид на това въззивникът няма правен интерес да обжалва решение № 895/25.11.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1536/2014г. в цялост. Ето защо предмет на въззивното производство е онази част на решението, с която „Енерго – Про Мрежи” АД е осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 839,97 лв., представляваща неизпълнено задължение по решение № КМ-1/13.03.2014г., на осн.чл.79 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 22.08.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и  сумата от 2 885,03 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 81 584,64 лв. за периода от 16.04.2014г. до деня, предхождащ предявяване на иска в съда – 21.08.2014г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ведно със  сумата от 7 458,79 лв., направени в производството съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

С оглед на горното релевираното във въззивната жалба твърдение за недопустимост на обжалваното решение в частта за сумата от 25 686,07лв се явява извън предметния обхват на инициирания инстанционен контрол, поради което съдът не дължи произнасяне по него.

От събраните по делото доказателства и настоящата инстанция приема за установено, че ищецът, като производител на електрическа енергия от възобновяем източник, е собственик на ВяЕЦ „Храброво 1“, с мощност  от 2 MW, находяща се в землището на с.Храброво, община Балчик. Централата е присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника  по силата на Договор № 3021-2009-П-Д10-109/29.07.2010 и въведена в експлоатация на 08.02.2013г. Произведената от нея  електрическа енергия се изкупува от крайния снабдител „Енерго – Про Продажби” АД по силата  на Договор № 328/21.02.2013г. по преференциална цена, определена от ДКЕВР/КЕВР/.

С Решение № Ц – 33 от  14.09.2012г., раздел ІХ, т.1 и т.2 на КЕВР са определени временни цени за достъп до преносната и електроразпределителните мрежи, дължими от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници – за вятърни електроцентрали, чиито преференциални цени са определени с Решение № Ц -018 от 28.06.2012г., за ВяЕЦ, работещи до 2 250ч. – 14,87лв/МВтч и за  ВяЕЦ, работещи над  2 250ч. – 13,27лв/МВтч.

С Решение № Ц -6 от 13.03.2014г. на КЕВР е определена окончателна цена за достъп до преносната и електроразпределителните мрежи, дължима от всички производители на  електрическа енергия от вятър и/или слънце на „Електроенергиен системен оператор” ЕАД и която следва да се заплаща на „ЕСО” ЕАД  от операторите на електроразпределителните мрежи.

С Решение № КМ – 1 от 13.03.2014г. на КЕВР са приети компенсаторни мерки в случаите на отклонение на окончателните цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи от временните цени за достъп. Компенсаторните мерки са приети  само по отношение на производители на електрическа енергия от вятърна и слънчева  енергия, които не са оспорвали Решение Ц- 33 и по отношение на които към датата на постановяване на Решение Ц – 6 няма влезли в сила съдебни решения за отмяна на Решение Ц – 33. Срокът за изпълнение на компенсаторните мерки по т.1 и т.2 от Решение КМ -1 е определен на 15.04.2014г.

С Решение № Ж – 30/26.03.2015г. на КЕВР е прието, че ищцовото дружество „Вентус България” ЕООД е адресат на компенсаторния механизъм, предвиден в Решение № КМ – 1 от 13.03.2014г. на КЕВР, т.1.2.1. Съгласно компенсаторната мярка по тази точка в случай, че цената за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, утвърдена с Решение № Ц – 6 от 13.03.2014г. е по –ниска от временната цена, определена с Решение № Ц – 33 от 14.09.2012г. на Комисията, операторът на електроразпределителната мрежа превежда на „ЕСО” ЕАД сумата, формирана от  произведението на изкупеното количество електрическа енергия по преференциални цени до датата на утвърждаване на окончателната цена и нейния размер. Операторът възстановява на производителите разликата между събраната в изпълнение на  Решение  № Ц -33  сума и сумата, преведена на „ЕСО” ЕАД. Ответникът е задължен да приложи предвидените в решението компенсаторни мерки по отношение на ищцовото дружество.

Безспорно установени са по делото и количествата произведена и отдадена в електроразпределителната мрежа ел. енергия от ВяЕЦ, удостоверени с двустранно подписани протоколи, както и обстоятелството, че  ищецът е заплатил на ответника цена за достъп за процесния период чрез плащане и чрез прихващане, извършено от „Енерго-Про Продажби“ АД след прехвърляне на вземания от „Енерго – Про Мрежи“ АД. Представени са по делото договор за цесия от 13.02.2014г., уведомление по чл.99, ал.4 от ЗЗД и изявление за прихващане.

Въз основа на горната фактическа установеност  настоящата инстанция сподела извода на първоинстанционния съд, че процесните отношения попадат в приложното поле на т.1.2.1 от диспозитива на решение № КМ-1/13.03.2014г., съгласно който в случай, че цената, утвърдена с решение Ц-6 е по-ниска от временната цена, определена с решение Ц-33, операторът на електроразпределителната мрежа превежда на „ЕСО“ ЕАД сумата, формирана от произведението на изкупеното количество електрическа енергия по преференциални цени до датата на утвърждаването на окончателната цена, умножено по цената, определена с решение Ц-6 и възстановява на производителите разликата между събраната в изпълнение на решение Ц-33 сума и сумата, преведена на „ЕСО“ ЕАД.

Тъй по делото нито се твърди, нито се представят доказателства  ответникът да е изпълнил задължението си да приложи утвърдения от енергийния регулатор компенсаторен механизъм по отношение на ищцовото дружество, исковата претенция за заплащане на сумата от 81 584,64лв с ДДС и съставляваща компенсация по Решение КМ -1/13.03.2014г. на КЕВР, дължима за периода март 2013г. – февруари 2014г.,  се явява основателна и следва да бъде уважена.

Правилно на осн.чл.235 ал.3 ГПК в атакуваното решение е съобразено и извършеното в хода на процеса плащане от страна на ответника на сумата от 79 744,67 лв., в изпълнение на решение № Ж-30/26.03.2015г. на КЕВР.

Правилно е уважена и акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва от деня на забавата – 16.04.2014г. - деня, следващ крайния срок за изпълнение на компенсаторния механизъм, определен в Решение № КМ – 1 до датата на предявяване на исковата молба в съда – 22.08.2014г.  Споделя се и извода на първоинстанционния съд, че след като част от дължимото плащане е извършено след подаване на исковата молба обезщетението за забава се дължи върху първоначалния заявен размер на исковата претенция.

По изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски в размер на 3 600лв съобразно направеното искане и представените към него доказателства.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 895/25.11.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1536/2014г. в обжалваната част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Енерго – Про Мрежи” АД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна – Тауърс – Е, бул.”Вл.Варненчик” № 258, ЕИК 104518621, представлявано заедно от всеки от двама от членовете на управителния съвет Н. Н, К И и Р Л да заплати на „Вентус България” ЕООД, ЕИК 200165790, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Приморски парк, местност „Салтанат“ 2507, представлявано от А В Л сумата от 3 600лв – с.д. разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :