Р Е Ш Е Н И Е № 131

 

гр. Варна,       12.06.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година, в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

при участието на секретаря Десислава Чипева

като разгледа докладваното от съдия В. АРАКЕЛЯН в.т.д. № 120/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от И.А.М., в качеството му на синдик на “В и В СТРОЙ” ООД-гр. Варна /в несъстоятелност/, срещу решение № 19/10.01.2017г., постановено по т.д. № 617/2017г. по описа на ВОС. С обжалвания първоинстанционен акт са отхвърлени исковете, предявени от жалбоподателя срещу „В и В СТРОЙ“ ООД-гр. Варна /в несъстоятелност/, И.Й.С. и К.Н.С. за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „В и В СТРОЙ“ ООД-гр. Варна /в несъстоятелност/ извършената от длъжника сделка, обективирана в нотариален акт (за продажба на ид. ч. от недвижим имот) № 65/17.04.2013 г., том Х, рег. № ХХХ, дело № ХХ по описа на нотариус В Д, с район на действие ВРС, № 115 в регистъра на НК, за покупко-продажба на 12.50 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор № 10135.3513.200 на КК, с адрес: гр. Варна, район „Младост“, ул.„Тодор Радев Пенев“ № 11, целият с площ по скица от 1 908 кв. м., за сумата от 710 лв., както и за осъждане на ответниците да върнат в масата на несъстоятелността на „В и В СТРОЙ“ ООД – гр. Варна /в несъстоятелност/, недвижимия имот, предмет на възмездната сделка, на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ, вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ, и чл. 108 от ЗС.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението. Прави възражение относно определената пазарна стойност с допълнителната съдебно-оценителна експертиза. В тази връзка навежда доводи, че е налице несъответствие относно особеностите на поземлен имот с идентификатор № 10135.3513.200. На следващо място инвокира, че неправилно съдът не е съобразил предимството на съсобственика на поземления имот да претендира пред останалите съсосбственици да бъде разпределно ползването на парцела. В тази насока сочи, че не е съобразен фактът, че И.С. е собственик на апартамент в сградата и на прилежащите ид. ч. от поземления имот, в който тя е изградена, както и целта на закупуването, а именно процесните ид. ч. от поземления имот да бъдат ползвани като паркомясто. Сочи, че към момента на сделката – 17.04.2013 г. „В и В СТРОЙ” ООД е имало публични задължения, които не са били упоменати в подписаната декларация по чл. 264 ДОПК, по повод, на което е образувано досъдебно производство № 6696/2017г. В продължение на горното излага, че липсата на посочване е осуетило възможността на кредиторите на дружеството да се удовлетворят чрез продажба на процесните имоти. Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от „В и В СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/, чрез адв. М.Ц., в който се излагат доводи за правилността на обжалваното решение. Намира твърденията на въззивника за ирелевантни към предмета на спора. Счита допълнителната експертиза за правилна. Твърди, че даденото по сделката от продавача не надхвърля по стойност полученото по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Намира доказателственото искане за недопустимо, като моли същото да бъде оставено без уважение. Моли за потвърждаване на решението.

В законоустановения срок е подаден отговор от И.Й.С. и К.Н.С., чрез процесуален представител адв. Т.П., в който инвокират твърдения за неоснователността на въззивната жалба. Излагат подробни доводи относно правилността на заключението по допълнителната съдебно-оценителна експертиза. Молят съда да остави без уважение направените доказателствени искания пред настоящата инстанция, тъй като счита същите за преклудирани. Молят за потвърждаване на решението.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предмет на разглеждане са предявени от синдика на „В и В Строй“ ООД-гр. Варна /в несъстоятелност/ срещу „В и В Строй“ ООД-гр. Варна /в несъстоятелност/, И.Й.С. и К.Н.С., и двамата с постоянен адрес ***, искове за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ на  възмездна сделка, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото. Процесната атакувана сделка е договор за покупко-продажба на недвижими имот от 17.04.2013г., сключен между ответниците, обективиран в нотариален акт № 65, том I, рег.№ 820, дело № 65/2013г. по описа на Нотариус Виктория Дякова, с район на действие ВРС, вписана в регистъра на НК под № 115, с която „ВиВ СТРОЙ" ООД – гр. Варна, представлявано от управителя В Л Н, продава на И.Й.С. притежавания от „ВиВ СТРОЙ" ООД недвижим имот, а именно: само 12,50 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор: 10135.3513.200 по КК, с адрес гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, район „Младост”, ул. „Тодор Радев Пенев” № 11, целият с площ по скица от 1908 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 403, квартал 9, парцел I, при съседи ПИ с идентификатори: № 10135.3513.188; № 10135.3513.203; № 10135.3513.201, № 10135.3513.202 и № 1-135.3513.187, за сумата от 710 лв. При условията на чл. 648 ТЗ се предявява и иск за осъждане на купувача да върне имота - предмет на отменителния иск, в масата на несъстоятелността.

Предмет на иска по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ е потестативното право на синдика на несъстоятелния търговец да обяви за недействителна по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори на възмездна сделка, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. Установено е по делото, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 36/16.02.2005г., том Х, рег.№ХХХ, дело № ХХ/ХХХг. на нотариус, вписан в регистъра на НК под рег.№ 205 несъстоятелното дружество е продало на Й С. недвижим имот, в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“Петко Стайнов“ тяло ІІІ, вх.А, представляващ апартамент № 17, на шести етаж, с площ от 63,08 кв.м., на етап груб строеж, ведно с принадлежащата му изба, и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, находящо се в гр.Варна, ул.“Петко Стайнов“ , представляващо УПИ І-403 в кв.9 по плана на 26 микрорайон на града /понастоящем имот с идентификатор 10135.3513.200/. С договор за продажба от 29.09.2008г., сключен по нотариален акт № 165, том ІІІ, рег.№ 4981 , дело № 535/2008г. между „ ВиВ строй “ ООД и Й С., последният е придобил правото на собственост върху 16,57 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.3513.200. Посочено е в акта, че цената на идеалните части от имота е включена в стойността на апартамент № 17 във вход 1 на жилищната сграда, находяща се в имота. На 29.12.2008г. по силата на договор за дарение въззиваемият И.С. е придобил описания по-горе недвижим имот.

В периода между началната дата на неплатежоспособността и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, длъжникът би могъл да предприеме действия или сключи сделки, с които да накърни масата на несъстоятелността. За да осуети тази възможност, в различни хипотези, включително и в твърдяната в настоящото производство, визирана в т.3 на чл.647, ал.1 ТЗ е предвидена възможността да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността онези възмездни сделки, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, стига да са извършени в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.

В тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл.641, ал.1, т.3 ТЗ, а именно: наличие на възмездна сделка, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, по която даденото значително да нахвърля по стойност полученото. Възмездното разпореждане от 17.04.2013 г. с идеални части от имот, собственост на несъстоятелния длъжник, при уговорена и платена цена от 710 лева, обективирано в нотариален акт №65, том I, рег.№820, дело №65 по описа на Нотариус В Д, безспорно е извършено след началната дата на неплатежоспособността – 31.03.2009 г. и в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. Между страните няма спор по отношение на фактическата обстановка по сключване на оспорената в настоящото производство сделка и развитието на производството по несъстоятелност на „ ВиВ СТРОЙ ” ООД. Искът е предявен в предвидения в чл.647 ал.1 ТЗ срок и сделките са извършени в подозрителния период – в двугодишния срок, визиран в чл.647 ал.1 т.3 ТЗ. Не е спорно между страните и сключването на атакуваната с иска сделка, по силата на която „В и В Строй“ ООД е продало на С. 12,50 кв.м. ид.части от поземлен имот с административен адрес в гр.Варна, ул.“Тодор Радев Пенев“ № 11, с идентификатор 10135.3513.200 за сумата 710 лв. Спорният по делото въпрос е дали при описаното разпореждане  има значително несъответствие между даденото и полученото. Единствено позитивният правен извод на съда по този спорен между страните въпрос би довел до основателност на предявената в настоящия случай от синдика претенция.

Предвид оплакването, че следва да се извърши сравнение на цените и пазарната стойност на продадени паркоместа с подобна квадратура, съдът намира, че не са налице основания оценката да се изготви на база цените на паркоместа в съответния район. В тази връзка съдът съобразява факта, че предмет на атакуваната сделка са идеални части от поземления имот, а не паркомясто. Съобразно трайната практика на ВКС, паркомястото не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а единствено несамостоятелна част от парцел, сграда или обект в нея, поради което и не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, но прехвърлянето на идеални части от самия обособен обект е напълно възможно, без значение дали купувачът притежава самостоятелен обект в тази сграда. След построяване на сградата – етажна собственост, собственикът на земята, в случай че не се е разпоредил със съответните идеални части от парцела, не изгубва правото на собственост върху терена или идеална част от него, защото притежателят на правото на строеж е придобил сградата или самостоятелен обект от нея, нито пък последният придобива с изграждането на сградата или с придобиването на обекта - етажна собственост, правото на собственост върху терена. Разпоредбата на чл. 40 ЗС определя начина на разпределение на дяловете на собствениците в общите части, но тя няма отчуждително действие по отношение на собствениците на терена, които не притежават обекти от етажната собственост, или пък притежават такива наред със собствеността върху земята. Щом собствеността върху сградата или части от нея може да принадлежи на лица, притежаващи право на строеж, различни от собствениците на терена, то и дворното място придобива статут на обща част на етажната собственост само по волята на страните.

В случаите когато етажните собственици не са собственици на дворното място или не са единствени съсобственици на дворното място, а има и други лица – съсобственици, които не са етажни собственици, разпределението на правото на ползване върху дворното място може да стане само по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като етажните собственици не могат да вземат решение за начина на ползване на дворното място, което не е обща част, а е съсобствено този см. решение № 661/02.11.2010 г. по гражд.д. №1437/2009 г. на I г.о. на ВКС./ Следователно, собственикът на идеална част от дворното място, върху което е построена сграда – етажна собственост, може да се разпореди с тази си идеална част, разбира се - при спазване и на останалите законови изисквания за това, например правилото на чл.33 ЗС, което обаче е извън предметните предели на настоящото производство.

Съгласно възприетото по-горе, спорна пред въззивна инстанция е единствено предпоставката за уважаване на иска по чл.647 ал.1 т.3 от ТЗ, а именно: липсата на равностойност на престациите на страните – налице ли е значително надвишаване по стойност на даденото от несъстоятелния търговец по сделката от полученото. Постоянна е практика на касационната инстанция по отношение на това, че равностойността на престациите се преценява към момента на сключването на сделката. С решение № 107 от 14.11.2011г. по търг.дело № 742/10г., на ВКС, І т.о., е дадено разрешение на това дали неравностойността на престациите е значителна и  дали тя обуславя недействителност на сделката, което следва се преценява във всеки конкретен случай. Единен универсално приложим критерий относно това кое е „значително“ не съществува и не може да бъде въведен. В същото решение ВКС приема, че наличието на неравностойност на престациите не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на недействителност, като за наличието на такава несъответствието следва да бъде значително, установено във всеки конкретен случай. Преценката на съда следва да се състои в съпоставка на реализираната по договора цена и пазарната стойност на разпоредените активи, съотнесено и преценено към датата на прехвърляне на правото на собственост - датата на нотариалната сделка.

Съобразно приетите по делото от първоинстанционния съд заключения на съдебно-технически експертизи от експерта са дадени следните пазарни оценки на процесния имот: 3 903 лв. по първоначалната експертиза и 660,24 лв. по допълнителната. Разликата в двете оценки произтича основно от използваните за сравнение цени по реално сключени сделки с подобни имоти. При първоначалното заключение от експерта за сравнение са използвани цени на незастроени или частично застроени имоти, а при допълнителното заключение са използвани данни за реално сключени сделки с идеални части от застроени имоти, при използване на корекционни коефициенти за местоположението им. Поради обстоятелството, че с договора са прехвърлени идеални части от поземлен имот, в който е изградена жилищна сграда, без възможност за допълнително застрояване, съдът не възприема дадената в първоначалното заключение на вещото лице оценка, а приема и за пазарна цена на имота към датата на сключване на договора, посочената в допълнителната експертиза оценка в размер на сумата 660,24 лв..

Доколкото уговорената и платена цена по атакуваната сделка в размер на 710 лв. е близка до данъчната оценка на имота към момента на сключване на сделката – 702,50 лв., и надхвърля определената в настоящото производство пазарна цена, съставът на въззивния съд намира, че не са налице основания за обявяване на сделката за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността и искът следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на отменителния иск неоснователен е и обусловения от него иск за връщане на имота в масата на несъстоятелността. Предвид на този краен извод на настоящата инстанция  решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и предвид направените искания, на въззиваемите И.  Й.  С. и К.Н.С. следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер от 450 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

На основание чл.649 ал.6 ТЗ и с оглед изхода на спора масата на несъстоятелността следва да бъде осъдена да заплати дължимите за въззивното производство държавни такси по двата иска в размер на сумата 50лв.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/10.01.2017 г., постановено по т.д. № 617/2017 г. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК 103811226, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Тодор Радев Пенев“, офис 1 ДА ЗАПЛАТИ на И.Й.С., ЕГН ********** и К.Н.С., ЕГН **********,***, чрез масата на несъстоятелността сумата от 450 лв. разноски за въззивното разглеждане на спора.

ОСЪЖДА „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК 103811226, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Тодор Радев Пенев“, офис 1, ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – гр. Варна дължимата за въззивно обжалване държавна такса в размер на 50лв., на основание чл.649 ал.6 ТЗ.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ на основание на основание чл.280 ал.3 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: