О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№_____183_________

гр.Варна, 20.03.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                            МАРИЯ ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

ч.т.д №120 по описа за 2019 г. на ВнАС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, гр.София, чрез адв.Н., срещу постановеното определение №405/05.12.2018г. по т.д.№83/2018г. на ОС – Търговище, с което производството по делото е спряно до приключване на образуваното на 28.11.2018г. по жалба, заведена под  вх. № 1940/2018г., ДП за престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода от 14.01.2014 година до 27.11.2014 година на неустановено място, при условията на продължавано престъпление са използвани данни от платежен инструмент – дебитна карта, издадена от ЦКБ АД без съгласие на титуляра й Е.Х.М., на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че наличието на досъдебно производство само по себе си не е основание за спиране на делото. От друга страна, от събраните доказателства се установява, че кредитополучателят не е върнал получената кредитна карта, залагал е на спортни сайтове за залози, като е плащал с нея. Първоначално е възстановил разходваните суми, а след това е спрял. Същият не твърди картата да е открадната или изгубена.

По същество моли съда да отмени определението и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът Е.Х.М., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №83/2018г. на ОС Търговище, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ОС Търговище е образувано по предявени искове от „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, гр.София срещу Е.Х.М. за заплащане на сумите, както следва: от 34 483,56лв., представляваща усвоена и невърната главница по неразрешен овърдрафт, въз основа на договор за разплащателна сметка и издаване на международна дебитна карта Маестро и Виза електрон от 11.04.2012г.; от 1000лв., представляваща част от цялата начислена и дължима лихва от 35% по договора /75 161,32лв./ върху главницата от 34 483,56лв. за периода 30.12.2013г. до 25.11.2017лв., както и сумата от 11,60лв. – такси по обслужване на сметката, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В условие на евентуалност се претендира заплащане на сумите за главница и договорна лихва на основание чл.55 от ЗЗД, тъй като със същите ответникът се е обогатил неоснователно.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили Договор за издаване и ползване на международна дебитна карта Маестро и Виза Електрон от 14.01.2009г., а на 11.04.2012г. са сключили Договор за разплащателна сметка и издаване на международна дебитна карта Маестро и Виза електрон. Твърди се, че в договора е предвидено, че лицето има право да извършва транзакции и плащания с картата до размера на наличността по сметката и следва да поддържа минимален неснижаем остатък в размер, съгласно Тарифата на банката. Картодържателят е длъжен да поддържа постоянно наличност по картата, да покрива всички извършени със същата транзакции и свързаните с тях лихви, такси и комисионни, освен в случаите на договорен с отделен договор лимит – овърдрафт, но такъв не е сключван между страните. В случай, че размерът на транзакциите и дължимите лихви, такси и комисионни превиши размера на наличността по сметката, върху превишението се начислява „лихва за неразрешен овърдрафт“ в размер, определен в Тарифата на банката – 35%.

Твърди се, че до 01.01.2014г. лицето е изплащало редовно задълженията си по картата, след която дата размерът на транзакциите, дължимите лихви, такси и комисионни вече е превишил размера на наличността по сметката. Общия размер на усвоените средства е 34 483,56лв. Върху същите е начислена лихва в размер на 35%, като общия дължим размер на същата е 75 161,32лв.

В условие на евентуалност, ако се приеме, че между страните не е налице договор за кредит, включващ и задължения за оформяне и плащане на неразрешен овърдрафт с посочената лихва, се претендира връщане на сумите като резултат от неоснователното обогатяване на ответника със същите.

Твърди, че картата не е била върната от картодържателя и доказателство за това няма в ищеца.

Ответникът Е.Х.М., с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва факта на наличие на сключен договор за разплащателна сметка и издаване на международна дебитна карта Маестро и Виза електрон от 11.04.2012г., но твърди, че е върнал получената дебитна карта в края на 2013г. Твърди, че никога не е теглил сумите по извлечението от сметка за 2014г., тъй като в този период не е притежавал карта и сметката му е била закрита, поради което и не дължи връщането им. В съдебно заседание твърди, че е залагал на футбол в интернет, но това е било до края на 2013г., когато е върнал картата в банката. Сочи, че за извършените транзакции е подал жалба в Районна прокуратура Търговище, по която следва да се извърши проверка. Направил е искане за спиране на производството по делото до приключване на прокурорската преписка.

С определение от о.с.з. на 20.11.2018г. съдът е изискал справка от Районна прокуратура Търговище относно хода и развитието на подадена от ищеца в настоящото производство жалба вх. №1063/2018 година до Районна прокуратура – Търговище.

В отговор на запитването по делото е постъпило писмо вх.№4365/28/.11.2018г. от Окръжна прокуратура – Търговище, в което е посочено, че по повод на подадената жалба от ищеца в настоящото производство на 28.11.2018 година е образувано ДП за престъпление по чл.249, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода от 14.01.2014 година до 27.11.2014 година на неустановено място, при условията на продължавано престъпление са използвани данни от платежен инструмент – дебитна карта, издадена от ЦКБ АД без съгласие на титуляра й Е.Х.М..

Въз основа на същото с определение №405/05.12.2018г. съдът е спрял производството по т.д.№83/2018г., на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съгласно константната практика на ВКС, за да бъде спряно производството по гражданско дело поради наличие на престъпни обстоятелства, е необходимо съдът, който разглежда гражданско правния спор да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, без значение дали за тях е образувано досъдебно или наказателно производство. Прието е, че «Съществува  забрана да бъдат установявани от гражданския съд факти, които са съставомерни по НК, освен когато: 1/ наказателното преследване не може да бъде възбудено; 2/ назакателното преследване е спряно, когато разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина или е спряно по отношение на един или няколко обвиняеми при престъпления, извършени при съучастие, когато не са налице условията за разделяне; 3/ извършителят на деянието е останал неоткрит.

Във всички случаи престъпните обстоятелства трябва да са от значение за делото, т.е от осъществяването им да зависи резултата по спора. Последното ще е налице, когато има тъждество между деянието, предмет на наказателното производство и деянието, предмет на доказване в исковия процес /определения по г.д.№175/2011г. на ВКС, 4-то г.о; ч.т.д.№1307/2016г. на ВКС 1-во т.о. и по ч.г.д.№504/2011г. на ВКС, 1-во г.о./.

В конкретния случай, за да бъдат уважени претенциите, предмет на делото е необходимо да бъде установено предаване на процесната сума на ответника, а в тежест на последния е да установи наличието на правно основание за получаването/задържането или връщането й.

Съдът намира, че само по себе си образуването на досъдебно производство срещу една от страните в гражданския спор вкл. по повод твърдения за извършени действия, касаещи получаване на процесната сума от трето лице, не обуславя наличието на предвидените в чл.229, ал.1, т.5 от ГПК предпоставки за спиране на производството. По делото, до постановяване на обжалваното определение, няма разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които да зависи изхода на гражданския спор, които са различни от твърденията на ответника в отговора и в подадената от него жалба до РП Търговище.

Още повече, че при последващо установяване на такива в хода на процеса по събиране на доказателства, респ. в хода на евентуално образувано наказателно производство, не са налице печки за спиране на производството по делото.

            От всичко гореизложено следва, че не са налице основанията на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК за спиране на производството по т.д.№83/2018г. на ОС - Търговище, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено.

Воден от горното, съдът             

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №405/05.12.2018г. по т.д.№83/2018г. на ОС – Търговище, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

            ВРЪЩА делото на ОС – Търговище за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: