Р Е Ш Е Н И Е

№ 134/  30.04.2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  01.04.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА 

 ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ С.

            ПЕТЯ ХОРОЗОВА 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. С.  в.т.дело № 121  по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1106 от 25.11.2014год. постановено по т.д.№ 824/2014год., Варненският окръжен съд е осъдил: ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, да заплати на Х.П.С., ЕГН **********, сумата от 12000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, псих.изживявания и емоционален стрес, в резултат на настъпило ПТП на 07.03.13г., причинено от П.С.П. , при управление на МПС – т. а. марка „Волво ”, рег.№ ТХ 3554 ХВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 07.03.13г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД, както и сумата от 900лв., представляваща направени в производството разноски за адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 12000лв до пълния му размер от 40000лв като неоснователен: Осъдил е ЗД "БУЛ ИНС" АД,  да заплати на И.П.В., ЕГН **********, сумата от 15000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, псих.изживявания и емоционален стрес, в резултат на настъпило ПТП на 07.03.13г., причинено от П.С.П. , при управление на МПС – т. а. марка „Волво ”, рег.№ ТХ 3554 ХВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 07.03.13г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД, както и сумата от 1125лв., представляваща направени в производството разноски за адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 15000лв до пълния му размер от 4000 като неоснователен:

ОСЪДИЛ е ЗД "БУЛ ИНС" АД, да заплати на С.И.С., ЕГН **********, , сумата от 8000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, псих.изживявания и емоционален стрес, в резултат на настъпило ПТП на 07.03.13г., причинено от П.С.П. , при управление на МПС – т. а. марка „Волво ”, рег.№ ТХ 3554 ХВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 07.03.13г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД, както и сумата от 428,57лв., представляваща направени в производството разноски за адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК, като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 8000лв до пълния му размер от 28000лв като неоснователен.

         Осъдил е ЗД "БУЛ ИНС" АД, да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата 1400лв., представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част от исковете, както и сумата от 360лв, представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК:

Осъдил е Х.П.С., ЕГН **********, И.П.В., ЕГН **********, и С.И.С., ЕГН **********,***" АД, сумата 2 548,24лв.

Недоволни от постановеното решение са останали страните по делото. Ищците го обжалват чрез процесуален представител в частите с които са отхвърлени предявените искове за причинени неимуществени вреди, за разликата над присъдените до предявените размери за всеки от тях. Изразяват становище, че решението е неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност по съображения, изложени в жалбата. Иска се отмяна на решението в обжалваните частти и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени в предявения размер.

Ответникът по делото, чрез процесуален представител го обжалва в частта над присъдените суми, а именно: За Х.П.С. над сумата от 1 000лв.: За И.П.В. над 2 000лв. и за С. И. С. над 500лв. Счита решението за неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост по съображения, изложени в жалбата. Основните доводи са:-Определените от съда обезщетения са необосновано високи по размер, същите не отговарят на изискването за справедливост и са в противоречие със съдебната практика.

Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което да бъде определено справедливо обезщетение за неимуществените вреди в посочените размери.

Чрез писмен отговор на процесуалния представител на ищците,  жалбата се оспорва като неоснователа.

В съдебно заседание жалбата на ищците се подържа чрез процесуален представител.

ЗД „Бул Инс”АД не е изразило становище по жалбата.

 След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното: 

Предявен е иск  с  правно основание чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба на Х.П.С., И. П.В. и С.И.С., всички от гр.Варна, срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, се излага,  че на 07.03.2013год. в гр.Варна, при управление на МПС-т.а. „Волво” с ДК № 3554 ХВ, водачът П.С.П. нарушил правилата за движение по пътищата-чл.25 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил на ищците следните травматични увреждания: на Х.С.-контузия на гръдния кош, счупване на трета дланна кост  на дясната ръка: на И.В.-контузия на гръдния кош, счупване на дясната ключица: на С.С.- контузия на гръдния кош.

Във връзка с ивършеното ПТП е било образувано наказателно производство, което завършило със споразумение по НОХД № 4337/2013год. по описа на ВРС, с което водачът П. се е признал за виновен за извършеното престъпно деяние.

 Тъй като МПС, чрез което са нанесени уврежданията е било застраховано при ЗК ”Бул Инс”АД гр.София, желае същото да бъде осъдено да заплати сумата от по 40 000лв., за ищците С. и В. и сумата от 28 000лв. за ищеца С., представляващи обезщетение за неимуществени вреди представляващи болки, страдания и негативни  психически изживявания, емоционален стрес от извършеното ПТП, ведно със законната лихва от датата на увреждането. С отговора на ИМ ответникът ЗК „Бул Инс” АД чрез процесуален представител, оспорва исковете. Направил е възражения, от които в жалбата се поддържа  становището, че размерът, предявен от ищците е завишен и не съответства на чл.52 ЗЗД.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа иправна страна:

Не се спори, относно следното:    

От приложеното НОХД № 4337/2013г. на Варненски районен се установява, че П.С.П. е признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от свобода за това, че на 07.03.13г. в гр.Варна, при управление на т.а.  марка „Волво ” с рег.№ ТХ 3554 ХВ с товарно полуремарке Шмитц с рег.№ ТХ 8559 ЕХ,   нарушил правилата за движение по пътищата – чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Х.П.С., изразяваща се в счупване на трета дланна кост на дясната ръка, което е обусловило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за период от около 5-6 седмици и средна телесна повреда на И.П.В., изразяваща се в счупване на дясна ключица, което  е обусловило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за  около 1,5 месеца , при условие, че не възникнат усложнения в оздравителния период, като от деянието е настъпила средна телесна повреда на повече от едно лице, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.4,б.а, пр.2 вр. с чл.343, ал.1 вр. с чл.342, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода.

Представена застр.полица № 02112001280772 от която се установява, че т.а. марка „Волво ” с рег.№ ТХ 3554 ХВ, управляван от П.С.П.,  е бил застрахован за риска „Гражданска отговорност” в  ЗД "БУЛ ИНС" АД, към момента на извършване на ПТП.

Неоспореното заключение по допуснатата СМЕ установява следното: В резултат на ПТП ищецът С.С. е получил контузия на гръдния кош, като възстановителния период при подобна травма е около 15-20дни и обикновено преминава без остатъчни прояви, като към момента нямало доказани морфологични причини той да има болки и оплаквания от тази травма. За ищцата Х.С.:- при ПТП тя е получила контузия на гръден кош и счупване на 3 дланна кост на дясната ръка, които увреждания обичайно преминават за около 1,5-2 месеца и при липсата на усложнения не се очаква да има болки. Сочи, че е възможно да има известен дискомфорт при работа с ръката , което би следвало да отзвучи с времето. За ищцата И.В. вещото лице излага, че същата е получила контузия на гръдния кош и счупване на дясната ключица, които увреждания обичайно оздравяват за около 1,5-2 месеца, като при липсата на усложнения не се очаква да има болки. Излага, че и месеци след счупванията е възможно при атмосферни и температурни промени да има някакви болки по типа на ревматичните или артритни такива.

От заключението по допуснатата СПЕ се установява, че ищците Х.С. и С.С. не са търсили специализирана психиатрична помощ и не са провеждали лечение във връзка  с психични проблеми след ПТП и преди това. Вещото лице сочи, че към момента на освидетелстването ищцата Х.С. е успяла самостоятелно рационално да преработи емоционалното въздействие на ПТП върху психиката й и към момента то не е психотравмено преживяване за нея. Сочи се, че към настоящия момент ПТП е свързано с ищ.Х.С. с психологичен дисконфорт и не се диагностицира клинична симптоматика. Относно ищеца С.-същият също е без клинична симптоматика като последица от ПТП и за него към момента то не е психотравмено преживяване. По отношение на ищцата В. вещото лице сочи, че същата е без клинични симптоми като последица от ПТП като не се отчита и изостряне на симптоматиката на продължителното психично разстройство, за което тя е провеждала медикаментозно лечение преди ПТП.

Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на посочената дата водачът П.   вследствие нарушаване на правилата за движение-чл.25 ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил на ищците описаните травматични увреждания.    С оглед на изложеното, следва да направят следните правни изводи:

Постановяването на решение чрез което водачът на МПС, чрез които са причинени уврежданията е признат за виновен в извършеното деяние е основание за ангажирането на отговорността му, а съобразно чл.45  от ЗЗД същият следва да отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Безспорно е установено, че МПС управлявано от ответника А. е било застраховано с договор за застраховка “Гражданска отговорност” при ответника ЗК”Бул Инс”  гр.София. Предвид изложеното и на основание чл.226 ал.1 КЗ отговорността за обезвреда на  настъпилите  увреждания следва да се вмени на застрахователното дружество. Относно размера на дължимото  обезщетение:

Претенцията е за обезвреда на претърпените от деянието неимуществени вреди. При определяне на размера на дължимия паричен еквивалент на вредите, съдът съобрази следното:

Безспорно, като се вземат в предвид писмените доказателства-епикризи, както и заключението на СМЕ и СПЕ, следва да се направи извод, че ищците са получили посочените в исковата молба травматични увреждания: ищецът С.С. е получил контузия на гръдния кош, като възстановителния период при подобна травма е около 15-20дни и обикновено преминава без остатъчни прояви, като към момента няма доказани морфологични причини той да има болки и оплаквания от тази травма. Ищцата Х.С.:- при ПТП е получила контузия на гръден кош и счупване на 3 дланна кост на дясната ръка, които увреждания обичайно преминават за около 1,5-2 месеца и при липсата на усложнения не се очаква да има болки. Сочи, че е възможно да има известен дискомфорт при работа с ръката , което би следвало да отзвучи с времето. Ищцата И.В. е получила контузия на гръдния кош и счупване на дясната ключица, които увреждания обичайно оздравяват за около 1,5-2 месеца. Следователно, ищците С. и В. са получили по една средна телесна повреда, както и контузия на гръдния кош.  Според обяснението  в с.з. на вещото лице по СПЕ, преживяното ПТП е създало един сериозен психологичен дискомфорт у ищците, като в бъдеще при някъкъв стрес може да бъде в основата на тежко психиатрично разстройство.

Безспорно, описаните травматични увреждания  получени от  ищците  вследствие на виновното поведение на водача Парушев са предизвикали и довели до описаните негативни изживявания-болки и страдания, негативни психически изживявания и стрес, за един сравнително непродължителен период от време. Този извод се установява и от събраните гласни доказателства-показанията на свидетелката П.Дончева, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на окръжния съд в тази им част.

 С оглед на направените по-горе изводи за причинени вреди в резултат на деянието, довело до описаните травматични увреждания,  следва да се направи извод, че са доказани претърпените от ищците болки и страдания, съответно исковете за обезвреда се явяват основателни. Съдът намира, че справедлив еквивалент на същите по см. на чл.52 ЗЗД  е заплащането на обезщетение в размер на 12 000 лв.: за ищцата Х.П.С.:- обезщетение в размер на 15 000лв. за ищцата И.П. В. и обезщетение в размер на 8 000лв. за ищеца С.И.С.. При определяне на посочения размер, съдът взе в предвид, че в резултат на деянието са причинени психични и травматични увреждания, от които ищците са се  възстановявали в един сравнително непродължителен период от време.

Предвид изложеното, исковете за заплащане на неимуществени вреди в посочените размер са основателни, като за горницата до предявените размери се явяват недоказани и следва да се оставят без уважение. Предвид извода за основателност на иска за неимуществени вреди в посочените размери,  основателен се явява и акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД, като на основание чл.84 ал.3 ЗЗД, лихвата се дължи от момента на увреждането.

Предвид изложеното, жалбите са неоснователни и се оставят без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде оставено в сила, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на решението относно направените фактически и правни изводи, които споделя.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                  

 Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 1106 от 25.11.2014 г. постановено по т.д.№ 824/2014 г. по описа на Варненски  окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от съобщението.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.