ОПРЕДЕЛЕНИЕ№183

 

Гр.Варна, 16.03.2016………………………

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на шестнадесети март през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 121 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна жалба на „Асперия” ООД със седалище гр.Варна срещу разпореждане № 11226 от 16.11.2015г. по търг.дело № 1669/15г. по описа на Варненски ОС, с което е определена държавна такса в размер на 2 116.33лв.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага че от разпореждането става ясно, че съдът е определил  цената на иска в съответствие с разпоредбата на чл.69 ал.1 т.2 и т.4 от ГПК по данъчната оценка на идеалните части от имота, предмет на спора. Твърди че при определяне на дължимата държавна такса за водене на делото съдът не е приложил разпоредбата на чл.71 ал.2 от ГПК и съответно е определил държавна такса върху цената на иска, а не върху ¼ от нея. Твърди че правилото на чл.71 ал.2 от ГПК е приложимо и за определяне на държавна такса по иск за нищожност на договор с предмет вещно право на недвижим имот. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да определи размера на държавната такса съобразно чл.71 ал.2 от ГПК.

Насрещните страни по жалбата А.П.Б. и Я.П.Б.,***, в срока по чл.276 от ГПК не са изразили становище по жалбата.

Въззивният съд намира частната жалба за недопустима по следните съображения:

Производството по търг.дело № 1669/15г. по описа на ВОС е образувано по предявени в отношение на евентуалност искове за прогласяване на нищожността на договор за продажба на идеални части от недвижим имот. Данъчната оценка на идеалните части от имота, предмет на спора, съобразно представеното по делото удостоверение за данъчна оценка е в размер на сумата 52 908.20лв.

С молба от 13.11.2015г. ищецът е представил доказателства за внесена държавна такса в размер на сумата 530лв., определена съобразно чл.71 ал.2 от ГПК. С обжалваното разпореждане съдът е разпоредил допълнително внасяне на сумата 1 586.33лв., като е определил общия размер на дължимата държавна такса, а именно сумата 2 116.33лв. Макар и да липсват мотиви, от определения размер на дължимата държавна такса е ясно, че съдът е определил държавната такса като 4 % върху данъчната оценка, представляваща цена на иска. Ищецът с молба от 07.12.2015г. е представил доказателства за допълнително внесена държавна такса в размер на 1 586.33лв., като е поискал от съда да отмени своето разпореждане № 11226 от 16.11.2015г. като се е позовал на разпоредбата на чл.71 ал.2 от ГПК. По конкретното искане първоинстанционният съд не се е произнесъл.

Въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане № 11226 от 16.11.2015г. не е от категорията на определенията срещу които могат да бъдат подавани частни жалби на основание чл.274 от ГПК във връзка с чл.279 от ГПК. Определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото и не е изрично посочено в закона.

На основание чл.70 ал.2 от ГПК изрично е предвидено за обжалване определението на съда, с което се увеличава цената на иска. В частната жалба няма изложени оплаквания, както и искане за отмяна на определение по реда на чл.70 ал.2 от ГПК. В настоящия случай макар и да няма постановено изрично определение на първоинстанционния съд за увеличаване на цената на иска, посочена от ищеца в исковата молба, не се оспорва от частния жалбоподател приетата от съда цена на иска в размер на сумата 52 908.20лв., както и че същата е определена съобразно чл.69 ал.1 т.4 във връзка с т.2 от ГПК по данъчната оценка на имота. Несъгласието на частния жалбоподател е във връзка с приложението на нормата на чл.71 ал.2 от ГПК, въвеждаща изключение от правилото на чл.71 ал.1 от ГПК, че държавната такса се определя върху цената на иска, и към облигационни искове за съществуване, унищожаване или разваляне на договори, както и за сключване на окончателен договор.

В случай че жалбоподателят счита че е внесъл недължимо държавна такса в размер на сумата 1 586.33лв. следва да поиска връщането и с молба по чл.4б от ЗДТ, в което производство от първоинстанционния съд следва да се съобразят и разрешенията дадени в т.1Б на тълкувателно решение № 4/2014  от 14.03.2016г. по тълк.дело № 4/14г. на ОСГК на ВКС.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.в.търг.дело № 121/16г. по описа на Апелативен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на РБ в едноседмичен от срок от връчването му на страните с частна жалба.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: