Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

        

105 /гр. Варна, 14.05.2017 г.

                                                       

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д. №121/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на И.А.М., в качеството на синдик на „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/  срещу решение №20/10.01.2018 г. по т.д.638/2017 г.  по описа на ВОС, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК 103811226, със седалище гр.Варна и Р.П.Н. ***, искове за обявяване за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „В и В Строй“ ООД /в несъстоятелност/ извършената от длъжника сделка, обективирана в нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот от 10.06.2013г., № 158, том I, рег.№ 2414, дело № 137 по описа на Нотариус П. М. с район на действие ВРС, № 478 в регистъра на НК, за покупко-продажба на 12,70 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор: 10135.3513.202 по КК, с адрес гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, район „Младост”, ул. „Тодор Радев Пенев” № 7, целият с площ по скица от 958 кв.м., за сумата от 715 лева, както и за осъждане на ответника да върне в масата на несъстоятелността на „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/ процесния недвижим имот, предмет на възмездната сделка.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати процесуални  нарушения, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Твърди се, че е налице значителност на неравностойността на разменените престации, което води до недействителност на сделката.

Насрещните страни „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК 103811226, със седалище гр.Варна и Р.П.Н. *** са подали писмени отговори, в които оспорват жалбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Пред ОС - Варна са предявени искове с правно основание чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ вр. чл.649, ал. 1 от ТЗ и чл.34 от ЗЗД, за обявяване за недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на „В и В Строй“ ООД /в несъстоятелност/, на договор за продажба на идеални части от недвижим имот, обективиран в нотариалнен акт от 10.06.2013 г., №158, том I, рег.№2414, дело №137 по описа на Нотариус П. М., по силата на който „ВиВ СТРОЙ" ООД с ЕИК 103811226 е продал на Р.П.Н. само 12.70 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор: 10135.3513.202 по КК, с адрес гр.Варна, район „Младост”, ул. „Тодор Радев Пенев” № 7, целият с площ по скица от 958 кв.м.,  за сумата от 715 лева.

В исковата молба се излага, че с решение от 10.08.2015 г., постановено по т.д.№126 по описа на ОС - Варна е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност по отношение на „ВиВ-СТРОЙ” ООД, с начална дата 31.03.2009 г. Синдикът твърди, че на 10.06.2013 г., длъжникът е продал на Р.П.Н., 12.70 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор: 10135.3513.202 по КК, с адрес гр.Варна, район „Младост”, ул. „Тодор Радев Пенев” № 7, целият с площ по скица от 958 кв.м.,  за сумата от 715 лева. Твърди, че извършената разпоредителна сделка попада в подозрителния период и уврежда правата на кредиторите, тъй като размера на получената продажна цена за идеалните части от имота е многократно по-малка от реалната пазарна стойност на получените от купувача права.

Ответното дружество „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/ е депозирало писмен отговор, с който оспорва исковете като твърди, че даденото  от длъжника не надхвърля по стойност получените от идеални части от имота. Твърди, че имотът е застроен изцяло, поради което идеалните части не могат да бъдат обособени в самостоятелен парцел, а представляват обща част към сградата и нямат висока пазарна стойност.

Ответникът Р.П.Н. е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с твърдения, че сделката не е увреждаща масата на несъстоятелността, тъй като идеалните части, предмет на сделката, са принадлежащи към собствения на ответника самостоятелен обект.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:                                                                                    

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.          Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. В жалбата за пръв път са наведени обстоятелства, че въззиваемият Н., към момента на сделката не е притежавал обект в сградата, поради което и не е имал право да придобие идеални части от земята. Тези обстоятелства попадат в забраната на чл.266, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, поради което съдът не следва да ги обсъжда, а и същите са извън очертания с исковата молба спорен предмет.   

            На 21.01.2015 г. е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника „ВиВ СТРОЙ” ООД, въз основа на която е образувано т.д.№126/2015 г., по описа на ВОС. С влязло в сила решение №664/10.08.2015 г., по отношение на длъжника е открито производството по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност – 31.03.2009 г.

            Между страните няма спор по отношение на фактическата обстановка по сключване на оспорената в настоящото производство сделка и развитието на производството по несъстоятелност на „ВиВ СТРОЙ” ООД.

            В периода между началната дата на неплатежоспособността и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, длъжникът би могъл да предприеме действия или сключи сделки, с които да накърни масата на несъстоятелността. За да осуети тази възможност, в различни хипотези, включително и в твърдяната в настоящото производство, визирана в чл.647, ал.1, т.3 от ТЗ е предвидена възможността да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността, онези възмездни сделки, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, стига да са извършени в извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.

С оглед изложените факти и представените доказателства, в  тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл.641, ал.1, т.3 от ТЗ, а именно: наличие на възмездна сделка, извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, по която даденото значително да нахвърля по стойност полученото.

Възмездното разпореждане от 10.06.2013 г. с идеални части от имот, собственост на несъстоятелния длъжник, при уговорена и платена цена от 715 лева, обективирано в нотариален акт №158, том I, рег.№2414, дело №137 по описа на Нотариус П. М., безспорно е извършено след началната дата на неплатежоспособността – 31.03.2009 г. и в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.   

            Наред с това обаче, з 

а да е основателна предявената в настоящия случай от синдика претенция, следва да се установи, че при описаното разпореждане е налице несъответствие между даденото и полученото по сделката, към момента на извършването й, като неравностойността следва да е значителна. Въпросът относно симетрията на престациите е правен и следва да бъде разрешен във всеки конкретен случай, на базата на установените по делото обстоятелства, при цялостна преценка на отношенията между страните. Преценката следва да се състои в съпоставка на реализираната по договора цена и пазарната стойност на разпоредените активи, към датата на прехвърлянето на правото на собственост - датата на нотариалната сделка  

             

 

В аспект на повдигнатото в жалбата оплакване, че следва да се извърши сравнение на цените и пазарната стойност на продадени паркоместа с подобна квадратура, съдът намира, че не са налице основания оценката да се изготви на база цените на паркоместа в съответния район, тъй като не паркомясто е предмет на сделката, а идеални части от поземления имот. Съобразно трайната практика на ВКС, паркомястото не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а единствено несамостоятелна реална част от  парцел, сграда или обект в нея, поради което и не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, но прехвърлянето на идеални части от самия обособен обект е напълно възможно, без значерние дали купувачът притежава самостоятелен обект в тази сграда. След построяване на сградата - етажна собственост, собственикът на земята, в случай, че не се е разпоредил със съответните идеални части от парцела, не изгубва правото на собственост върху терена или идеална част от него, защото притежателят на правото на строеж е придобил сградата или самостоятелен обект от нея, нито пък последният придобива с изграждането на сградата или с придобиването на обекта - етажна собственост, правото на собственост върху терена. Нормата на чл. 40 ЗС определя начина на разпределение на дяловете на собствениците в общите части, но тя няма отчуждително действие по отношение на собствениците на терена, които не притежават обекти от етажната собственост, или пък притежават такива наред със собствеността върху земята. Щом собствеността върху сградата или части от нея може да принадлежи на лица, притежаващи право на строеж, различни от собствениците на терена, то и дворното място придобива статут на обща част на етажната собственост само по волята на страните.

В случаите когато етажните собственици не са собственици на дворното място или не са единствени съсобственици на дворното място, а има и други лица - съсобственици, които не са етажни собственици, разпределението на правото на ползване върху дворното място може да стане само по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като етажните собственици не могат да вземат решение за начина на ползване на дворното място, което не е обща част, а е съсобствено. В този смисъл е и Решение № 661/02.11.2010 г. по гражд.д. №1437/2009 г. на I г.о. на ВКС. Следователно, собственикът на идеална част от дворното място, върху което е построена сграда - етажна собственост, може да се разпореди с тази си идеална част, разбира се, при спазване и на останалите законови изисквания за това - например правилото на чл.33 от ЗС, което обаче е извън предметните предели на настоящото производство.

 

 

 

 

Следва да се посочи, че съдебната практика убедително застава на становището, че наличието на неравностойност на престациите, не съставлява самостоятелно основание за прогласяване на недействителност, като за наличието на такава, несъответствието следва да бъде значително, установено във всеки конкретен случай - решение на ВКС № 107 от 14.11.2011 г. по т.д. № 742/2010 г. ТК. Дефинитивна особеност на пазарната стойност е да отразява сумата, срещу която даден актив може да смени собственика си към датата на оценката, чрез сделка при пазарни условия, а според икономическата теория, пазарната стойност и цената биха били еднакви единствено в условията на съвършен пазар.

Поради обстоятелството, че с договора са прехвърлени идеални части от поземлен имот, в който е изградена жилищна сграда, без възможност за допълнително застрояване, съдът не възприема дадената в първоначалното заключение на вещото лице оценка в размер на 4073 лв., обоснована на пазарни аналози за незастроени и частично застроени имоти, коригирани чрез корекционни коефициенти и при липса на сравнение с подобни сделки с идеални части от застроени парцели.

Според допълнителното заключение на вещото лице, кредитирано от съда като изготвено въз основа на сключени сделки за продажба през 2012, 2013 г. и 2014 г., с предмет идеални части от застроени поземлени имоти, пазарната стойност на продадените идеални части е размер  на 670.80 лв.

Дококото уговорената и платена по сделката цена е близка до данъчната оценка на имота и надхвърля определената в настоящото производство пазарна цена, съставът на ВнАС намира, че не са налице основания за обявяване на сделката за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Неоснователността на иска с правно основание чл.647, ал.1 от ТЗ, обуслявя извода за неоснователност и на съединения иск за връщане на даденото в масата.

С оглед на гореизложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението следва да бъде потвърдено изцяло.

В полза на въззиваемата страна Р.П.Н., следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер от 350 лева съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

С оглед изхода на спора и на осн.чл. 649 ал.6 от ТЗ длъжникът „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК 103811226, следва да заплати от масата на несъстоятелността в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд, следващата се държавна такса за въззивно обжалване в размер на сумата от 50 лв

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20/10.01.2018 г. по т.д.638/2017 г.  по описа на ВОС.

ОСЪЖДА „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК 103811226, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Тодор Радев Пенев“, офис 1 ДА ЗАПЛАТИ на  Р.П.Н., ЕГН **********,***, чрез масата на несъстоятелността сумата от 350 (триста и петдесет) лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.

 ОСЪЖДА „ВиВ СТРОЙ” ООД /в несъстоятелност/, ЕИК 103811226, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Тодор Радев Пенев“, офис 1 ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд, държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, на осн. чл. 649 ал. 6 ТЗ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: