РЕШЕНИЕ

   № 123

               гр.Варна, 17.05.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 03.05.2016 г. в  състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                        ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                            ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 122 по описа за 2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Рейхевън билд” ЕООД гр.Варна обжалва решение № 965/12.12.2015 г. по т.д. №898/2015 г. на Окръжен съд Варна, ТО, с което по молба на кредитора „Хелиос-99” ООД – гр.Варна е обявена неплатежоспособността му и открито производство по несъстоятелност на същия, обявен е в несъстоятелност, прекратена е дейността му, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му и производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632 ал.1 ТЗ, с молба за отмяна на решението изцяло и за отхвърляне на предявената от молителя молба за откриване на производство по несъстоятелност, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата - „Хелиос-99” ООД – гр.Варна не е подал писмен отговор по нея.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

В първоинстанционното производство длъжникът е представил доказателства за доброволно изплащане на кредитора - молител на дълга в размер на 14000 лв, с оглед на който с молбата се иска обявяването му в несъстоятелност. Представил е на л.40 издадени от кредитора квитанция и касов бон от 27.08.2015 г. за същата сума, с изписано в касовия бон основание „бетон”, а в квитанцията - „плащане бетон по договор”, които са приети като доказателства по делото, както и неприета декларация от счетоводител на кредитора от 27.08.2015 г., издадена по нареждане на управителите му, че дружеството няма материални и финансови претенции към длъжника „Рейхевън билд” ЕООД. Претенцията по молбата е за остатъчно задължение по три фактури - №№2746/25.03.2011 г., 2849/31.05.2011 г. и 2850/31.05.2011 г. за доставка на бетон клас 20 в размер на 14000 лв, като лихви не са претендирани, видно и от счетоводната справка на л.5. Молителят не е опровергал представените писмени доказателства за изплащане от длъжника на дълга към него изцяло. ССЕ по делото не е установила осчетоводяване в счетоводството му на издадения на длъжника касов бон от 27.08.2015 г. в размер на 14000 лв. От една страна касовият бон не е оспорен като неавтентичен и е следвало да бъде осчетоводен. От друга страна, не е доказано издадените касов бон и квитанция за платена за бетон в брой сума от 14000 лв да са неверни документи, като това са частни свидетелстващи документи, които важат срещу своя издател за удостоверените с тях неизгодни факти, в случая – за внесена в касата на дружеството – молител за сметка на длъжника сума от 14000 лв.

С разпореждане от 08.03.2016 г. въззивният съд е указал на молителя да заяви писмено на съда в едноседмичен срок дали вземането му по трите процесни фактури общо за сумата 14000 лв е погасено чрез плащане от ответника – въззивник и дали поддържа молбата си за несъстоятелност срещу него, с предупреждение за прилагане в случай на неизпълнение на последиците по чл.176 ал.3 ГПК. Съобщението за това е получено от молителя на 18.03.2016 г., видно от обратната разписка, като в дадения от съда срок не е последвал негов отговор с изявление по поставения въпрос. При това положение, съдът, с оглед отказа на молителя да отговори без основателна причина, неговото бездействие и явна незаинтересованост от изхода по делото, потвърдени и от неизпращане на процесуален представител за с.з. както пред първата, така и пред въззивната инстанция, и като съобрази представените от длъжника писмени доказателства – квитанция и касов бон, чието издаване от МОЛ на молителя не е оспорено, следва да приеме за  доказано твърдяното от длъжника – въззивник обстоятелство, че е погасил изцяло задължението си към молителя – предмет на делото. След като не се установява длъжникът да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от търговска сделка съгласно чл.608, ал.1, т.1 - ТЗ, като обратно – задължението, претендирано с молбата за несъстоятелност е погасено изцяло чрез извършено плащане от длъжника в касата на молителя, макар след предявяването й в съда, няма основание за уважаване молбата на кредитора за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника и за обявяването му в несъстоятелност. За наличните пък публични задължения на длъжника, е налице, установено от заключението на ССЕ, образувано само публично изпълнение, като са допуснати обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника. НАП не се е присъединила като кредитор в настоящото производство по несъстоятелност на длъжника. Не е налице следователно самостоятелното основание за обявяване на длъжника в неплатежоспособност по чл.608, ал.1, т.2 – ТЗ с оглед спиране плащанията на тези задължения, като държавата ще се удовлетвори за тях в публичното изпълнение.

Ето защо, молбата по чл.625 – ТЗ е неоснователна, като обжалваното решение, с което тя е уважена, следва да се отмени от въззивния съд изцяло, като вместо него се постанови друго решение, с

което същата се отхвърли.

Не се присъждат в полза на въззивника съобразно изхода на спора съдебни разноски за въззивната инстанция, тъй като такива не са доказани. Ответникът по жалбата се осъжда да заплати държавна такса – 125 лв за въззивното обжалване на решението, която длъжникът не внася предварително.

Воден от изложеното и на основание чл. 613а – ТЗ и чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 965/12.12.2015 г. по т.д. №898/2015 г. на Окръжен съд Варна, ТО изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на кредитора „Хелиос-99” ООД – гр.Варна, ЕИК 103307646, за  откриване на производство по несъстоятелност и за обявяване в несъстоятелност на „Рейхевън билд” ЕООД - гр.Варна, ЕИК 148130360.

ОСЪЖДА „Хелиос-99” ООД – гр.Варна, ЕИК 103307646, да заплати в приход на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна сумата 125 лв - държавна такса за въззивно обжалване на решението.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на съобщението по реда на ГПК пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК. Заверени преписи от решението да се изпратят на Агенция по вписванията – Служба по вписванията – Варна – за вписване в търговския регистър и на Окръжен съд Варна – за вписване в книгата по чл.634в - ТЗ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                       2.