Р Е Ш Е Н И Е

112/ 18.05.2018 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 17.04.2018 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Д. Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 122 по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

          Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение № 846/14.12.2017год., постанвовено по т.д. № 230/2017год. на ВОС, съдът е Н.Т.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „ДМ Х.И” ООД, ЕИК 203075216, гр. Варна сумата от 17 985.78 /седемнадесет хиляди деветстотин осемдесет и пет и 0.78/ лева, подлежаща на връщане като получена без основание, чрез извършени тегления на каса от банковата сметка на дружеството в „Банка ДСК” АД, въз основа на учредена представителна власт по пълномощие в периода от 02.04.

2016 г. до 27.12.2016 г., на осн. чл. 55 ал.1 т.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на иска 22.02.2017 г. до окончателното изплащане; сумата от 169.87 /сто шестдесет и девет и 0.87/ лева лихва за забава за периода 20.01.2017 г. до завеждане на иска на осн. чл. 86 от ЗЗД и сумата от 1074.12 /хиляда седемдесет и четири и 0.12/ лева разноски в производството, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК и след съдебна компенсция, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният главен иск и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД за главницата за горницата до първоначално претендираните 30398 лева и акцесорната претенция за лихвата до първоначално заявените 295.54 лева като недоказани по основание и размер.

Недоволни от решението са останали страните по делото.

Постъпили са въззивни жалби от същите, като ищеца го обжалва в неговите отхвърлителни части, а ответникът в частите с които исковете и акцесорните претенции са уважени.

Считат решението за неправилно - поради  незаконосъобразност и необоснованост на същото и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което според жалбата на ищеца исковете да бъдат уважени изцяло, съответно отхвърлени изцяло според жалбата на ответника по,  изложени съображения.

С писмени отговори на процесуални представители на страните, жалбите се оспорват като неоснователни, по изложени съображения.

Въззивните жалби са  подадена в срока по  чл.259, ал.1 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими.  Същите отговарят  на останалите изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Въззивните  жалби са надлежно администрирани.

В съдебно заседание жалбите се поддържат, съответно оспорват чрез процесуални представители.

В подкрепа на изразените становища са представени  и писмени становища на процесуалните представители на странитеи.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна, относно обжалваните части на решението:

ВОС е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1-во, евен. Чл.59 ЗЗД.

В исковата молба на „ДМ-Х.И” ООД, ЕИК 203075216, гр. Варна, чрез процесуален представител, е посочено, че са предявени следните искове против Н.Т.Т.:

1. по чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата 30 398 лева, представляваща общия размер на получени без основание парични средства, чрез извършени тегления на каса от банковата сметка на дружеството в „Банка ДСК” АД, въз основа на учредена представителна власт по пълномощие в периода от 02.04.2016 г. до 27.12.2016 г., както следва:

-      на 16.05.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 100 лева;

-      на 17.05.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 500 лева;

-      на 09.06.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 550 лева;

-      на 15.06.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 800 лева;

-      на 24.06.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 600 лева;

-      на 01.07.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 50 лева;

-      на 01.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 200 лева;

-      на 07.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 740 лева;

-      на 09.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 2 000 лева;

-      на 13.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 930 лева;

-      на 17.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 270 лева;

-      на 20.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 260 лева;

-      на 27.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 900 лева;

-      на 27.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 2 510 лева;

-      на 29.09.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 2 980 лева;

-      на 12.10.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 260 лева;

-      на 19.10.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 690 лева;

-      на 27.10.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 100 лева;

-      на 07.11.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 000 лева;

-      на 08.11.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 2 320 лева;

-      на 09.12.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 1 390 лева;

-      на 23.12.2016 г. на каса от сметката на дружеството ‒ 2 248 лева;

законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане;

2. лихва за забава плащането, считано от датата на изтичане дадения срок за доброволно изпълнение – 20.01.2017 г. до датата на исковата молба ‒ в размер на 295.54 лева.

В условие на евентуалност претенцията за главница се заявява за връщане на осн. чл. 59 от ЗЗД поради неоснователно обогатяване на ответника за сметка на дружеството.

Ищецът „ДМ-Х.И” ООД твърди в исковата молба, че дружеството има предмет на дейност извършване на транспортни услуги, международна и вътрешна спедиция, транспорт на пътници и товари в страната и чужбина. Във връзка с извършваната дейност управителят на дружеството Д. Х. упълномощил, с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 632 от 02.04.2016 г. на нотариус Д. Б., с район на действие РС – Варна, ответника Н.Т. да извършва определени фактически действия, включително да представлява дружеството пред всички търговски банки в страната , включително да открива сметки на дружеството и да се разпорежда с откритите сметки на дружеството. В качеството си на пълномощник ответникът Т. е теглил средства от банковата сметка на дружеството в „Банка ДСК” ЕАД, които не е разходвал за дружествени дела, нито е възстановил по банкова сметка ***, с което е увредил дружеството за сумата от 30 938 лева, изтеглени парични средства в периода от 02.04.2016 г. до 27.12.2016 г. В уточняваща молба във връзка с Разпореждане на съда за отстраняване на наредовности на исковата молба ищецът твърди, че не  е бил налице мандат за изтегляне на процесните суми и същите са изтеглени на база предоставени пълномощия по едностранната сделка.

Твърди се също, че дружеството е узнало за процесните тегления на суми от банковата му сметка при проверка на наличности и на 12.11.2016 г. и изпратило нотариална покана до ответника в 7-дневен срок да възстанови изтеглените суми в общ размер на 30 398 лева. С поканата е заявено оттегляне на представителната власт по пълномощното от 02.04.2016 г. Поканата била връчена лично срещу разписка на Н.Т., като не последвало плащане.

На 20.01.2017 г. по искане на ищцовото дружество е съставен от нотариуса Констативен протокол, удостоверяващ, че в посочения ден, час и място, след изтичане на срока за доброволно изпълнение ответникът не се е явил, за да заплати сумата.

Счита, че сумата от 30 398 лева подлежи на връщане по правилата на неоснователното обогатяване, ведно с лихва за забава плащането, поради което и заявява приетите за разглеждане претенции.

В допълнителната искова молба ищеца оспорва наведените с отговора твърдения от ответника, като неверни и недоказани и отрича качеството на търговски пълномощник на ищеца по смисъла на чл. 26 от ТЗ. Оспорва твърдението сумите да са разходвани за сочените в отговора дейности свързани с дейността на дружествотио.

В постъпилия отговор на исковата молба ответникът Н.Т. оспорва иска по основание и по размер. Възразява, че не дължи суми на ищеца, тъй като изтеглените средства са вложени за дружествените дела, като това е извършено със знанието и без противопоставянето на ищеца, като по отношение на евентуалната претенция сочи, че на същото основание не е налице обедняване на ищцовото дружество. Претендира отхвърлянето на претенциите, като неоснователни. Твърди, че е действал в качеството си на търговски пълномощник на ищеца, като последния не се е противопоставял на извършвани от ответника сключване на превозни договори, ремонти на МПС-та , закупуване на консумативи, плащане на лизингови вноски, плащане на заплати и др. Твърди, че правата по пълномощното не предвиждат непременно внасяне на каса на изтеглени от банкови сметки средства. След влошаване на отношенията между двамата управители на ищцовото дружество - баща и син, пълномощното било оттеглено. Ответникът изготвил опис на извършените разходи за транспортни услуги за периода от 15.04.2016 г. до 19.12.2016 г., но не е имал достъп до воденото счетоводство от „ДМ- Х.и” ООД. Претендира отхвърляне на иска като неоснователен.

            Съдът намира за установено следното:

            Не се спори, относно следното: Управителят на дружеството „ДМ Х.И” ООД Д. Х. е упълномощил, с пълномощно /стр.12/, с нотариална заверка на подписа рег. № 632 от 02.04.2016 г. на нотариус Д. Б., с район на действие РС- Варна с рег. № 12, ответника Н.Т. да извършва определени фактически действия, включително да представлява дружеството пред всички търговски банки в страната, включително да открива сметки на дружеството и да тегли суми от тях и да се разпорежда с тях, без ограничение в размера на сумите.

Установява се по делото, че в периода 02.04.2016 г. – 27.12.2016 г. ответникът Н.Т. е теглил суми от банкова сметка, *** „ДМ Х.И” ООД в „БАНКА ДСК” ЕАД, които съгласно заключението по неоспорената ССЕ възлизат на 30 398 лева. Основанията за теглене са съгласно пълномощното. В счетоводството на дружеството процесните суми не са осчетоводени като внесени на каса, а като получени от ответника и е заведено вземане от ищцовото дружество по счетоводна сметка 498. Отразени като върнати по счетоводната сметка са 2 500 лева по банков път, респективно остатъкът по сметка 498 е в размер на 27 898.00 лева.

Не е спорно, че с нотариална покана от 12.01.2017 г. ответникът е бил поканен за възстанови изтеглените от него суми от сметката на дружеството в размер на 30 398 лева в периода от 02.04.2016 г. до 27.12.2016  и със същата покана е оттеглена представителната власт по пълномощното. Ответникът не е престирал по нотариалната покана.

По делото са събрани гласни доказателства. Според свидетеля на ищеца Желязка Стефанова – счетоводител в ищцовото дружество,  Н.Т. е посещавал дружеството, но е носил документи за осчетоводяване свързани с продажби и покупки, най-вече фактури. Свидетелят Владимир Титев сочи, че в началото на 2016 г. ответникът и Д. Х. са започнали разговори за общ бизнес – транспортна дейност и в тази връзка за закупуване на тежкотоварни автомобили. Предвид обстоятелството, че „ДМ Х.И” ООД са притежавали лиценз за извършване на съответния вид дейност, а ответникът не е имал дружество с такъв лиценз, уговорката е била камионите да се закупят на името на дружеството-ищец. Договорите за лизинг са били сключени с лизингова къща в гр. Бургас, обстоятелство, което се потвърждава и от приложените към отговора по исковата молба писмени доказателства /договор за наем на МПС от 31.03.2016 г. и допълнително споразумение от 21.12.2016 г., договори за предварителна продажба на МПС, л. 85 и следващи по делото/. Твърди, че едното МПС е закупено, за да може Н.Т. да осъществява собствен бизнес и си реализира приходи, но чрез дружеството, предвид притежавания лиценз с уговорката, че именно ответникът ще изплаща лизинговите вноски по това МПС. В тази връзка свидетелят заявява, че Т. е сключил договор за кредит /така приетия като писмено доказателство по делото договор за кредит от 22.03.2016 г. л. 117 и следващи по делото/.

Според свидетеля Титев, в началото на съвместната им дейност за да се избегнат такива, „ДМ Х.И” ООД открило сметка в „БАНКА ДСК” ЕАД, предоставило пълномощно на ответника, за да оперира сметката като по тази сметка, както казва свидетелят, да се получават средствата, реализирани от Т. по транспортни договори с „неговия” камион. Заявява свидетелят, че шофьорите, управлявали камиона, в последствие прехвърлен на дружество, представлявано от Н.Т.  „Т. 92” ЕООД са били назначени към ищцовото дружество. Свидетелят заяви, че от това с което е запознат, средствата, реализирани от транспортни сделки, сключени от Н.Т., са постъпвали по сметката в „БАНКА ДСК” ЕАД, която се е ползвала изцяло от Т., който след разплащане на разходи за горива е заплащал лизингови вноски или е ползвал остатъка ако такъв е наличен. Писмените доказателства по делото и по-специално представените от ответната страна и от третите лица по реда на чл. 192 от ГПК заявки за транспорт и товарителници установяват, че са заявени транспортни услуги към „ДМ Х.И” ООД като в голяма част от заявките е видно, че единственото или едно от транспортните средства е влекач с рег. № А 0964 МТ. Видно от представените договори за лизинг от 31.03.2016 г. и допълнително споразумение от 21.12.2016 г. влекачът е този, по който лизингът е поет от регистрираното от ответника дружество „Т. 92” ЕООД.

Според неоспореното заключение на ССЕ, общо изтеглената сума от банковата сметка е 30 398лв., от които 2 480лв. са изтеглени от управителя Д. Х. Маринов. Сумите не са отчетени в касата на дружеството, като същите са осчетоводени като получени от Н.Т. и е заведено вземане от „ДМ-Х.и“ООД по счетоводна сметка 498. Според записванията в счетоводството,, остатъка в края на периода по сч.см. 498-т.е. задължението на Н.Т. е 27 898лв. По ГФО за 2016 г. на „ДМ Х.И” ООД, обявен в Търговския регистър, в актива на баланса в група „вземания” от раздел „краткотрайни активи” е отразено като вземане 5 000 лева.

С оглед на установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Съобразно твърденияята на страните и посочените по-горе доказателства, съдът приема, че между страните по спора са възникнали отношения по упълномощителна сделка, на основание учредено упълномощаване чрез пълномощно с нотариална заверка на подписа /стр.12/.

Ищецът твърди изтеглени от ответника Н.Т. на основание валидно упълномощаване от страна на ищеца, суми от банковата сметка на дружеството.  Твърди се също, че същият не е отчел сумите в касата на дружеството, като не е представил доказателства  за заплащани разходи на дружеството, или на други задължения.

Въпреки направеното уточнение относно упълномощителната сделка, че  правоотношенията между страните по спора не са основани на договор за поръчка, видно от съдържанието на пълномощното, на ответника са били възложени извършването на широк кръг действия, свързани с дейността именно на „ДМ-Х.и“ООД-включително да тегли, внася прехвърля и нарежда на суми по сметките, без ограничение. Това съдържание на пълномощното дава характер на същото на Договор за поръчка по см. на чл.280 ЗЗД. За това и не е необходимо за извършването на всяко действие от посочените в пълномощното, да се учредява конкретен мандат, за да се приеме че е налице мандатно правоотношение. Не се спори също, че средствата са изтеглени на основание на цитираното пълномощно. Установи се също, че средствата са осчетоводени в дружеството на ищеца, като задължение на ответника. От това следва да се направят следните изводи: Че средствата са изтеглени от банковата сметка чрез представеното пълномощно, на основание учредената отдружеството представителна власт за извършване от името на дружеството на посочените в него действия. С осчетоводяването на сумите като задължение на ищеца към дружеството, дружеството е признало, че сумите с изтеглени във връзка с дейността на дружеството, като съответно при преддставяне на оправдателни документи, за влагането им в дружествените дейностти, задължението би се погасило.  За това следва да се направи извод, че изтеглянето от ищеца на процесните суми, не е било без основание, а основанието е упълномощаването по представеното пълномощно.

Предвид изложеното, въпреки направеното уточнение, съдът прави извод че искът е с правно основание чл.284 ал.2 вр.чл.79 ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Следва да се отбележи, че е трайно установена съдебната практика, че посочената от ищеца правна квалификация на иска не обвързва съда. Тя следва да бъде определена от съда единствено въз основа на обстоятелствата, посочени в исковата молба и събраните по делото доказателства.

            Съобразно чл.284 ал.2 ЗЗД, довереникът е длъжен да предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. В настоящия процес ищецът претендира ответникът да бъде осъден да предаде сумата от 30 398лв.-изтеглени от банковата сметка и неотчетени с валидни разходооправдателни документи.

Конкретно по иска, в тежест на ищеца е да докаже изтеглянето на средствата, а ответникът следва да докаже че сумите са разходвани за дейностти на дружеството-каквото е и неговото твърдение, чрез валидни разходни документи.

            Следва да се отбележи, че въпреки дадената нова квалификация на предявения иск, това не накърнява интересите на страните и не е необходимо да бъде отменян хода по същество за да се направи нов доклад по делото, поради следното:

            Видно е, че първоинстанционния съд при разпределение на доказателствената тежест е възложил на ответника да проведе доказване, а именно разходване на изтеглените от него средства за дружествени цели или връщане в патримониума на дружеството, респективно основание за задържане.

            Следователно, съдът е разпределил по идентичен начин доказателствена тежест, поради което и съдът може да се произнесе по иска с правна квалификация чл.284 ал.2 ЗЗД.

            С оглед на доказателсвения материал-писмените доказателства и заключението на ССЕ, съдът приема за установено, че от банковата сметка на ищеца в Банка „ДСК“ ЕАД ответникът е изтеглил сумата от 27 898лв.

            Задължението на ответника е да докаже че изтеглените средства са вложени за дейностти на дружеството.

            Въпреки че с писмения отговор на исковата молба, ответникът е оспорил твърдението, че средствата не са били разходвани за дейностти на дружеството, същият не е представил документи, удостоверяващи разходване на средствата за дейностти на дружеството. ССЕ в заключението си сочи, че сумата от 27 898лв. не е отчетена в касата на дружеството и се води като вземане на дружеството.

            Следователно, в процеса ищеца е установил че ответникът е изтеглил от сметката на дружеството сума в общ размер на 27 898лв. Ответникът не е внесъл в касата на дружеството и не е отчел по валиден начин разходването на изтеглените средства за дейности на дружествното ищец, каквото е задължението му съобразно разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗЗД.  За това и съдът прави извод, че ответникът не е доказал че изтеглените от него средства от банковата сметка на дружеството, са били използвани във връзка с търговската дейност на дружеството.

 За това и с оглед на доказателствената тежест на страните в процеса, предявеният иск по чл.284 ал.2 ЗЗД е основателен и следва да бъде  уважен в размер от 27 898лв.-размер, който се поддържа и във въззивната жалба. Лихвата за забава върху главницата от 27 898лв. за периода 20.01.2017год. до завеждането на иска 22.02.2017год.е в размер на 248,48лв. и следва да бъде уважен в посочения размер.

 

 

Предвид изложеното, искът за заплащане на сумата от 27 898лв.-част от първоначално претендираната сума от 30 398 лв.се явява основателен и следва да бъде уважен. При този изход на спора, акцесорната мораторна лихва за забава е в размер на 248,48лв. За това решението се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено в частта с която искът за главницата е отхвърлен за горницата над присъдените 17 985,78лв. до обжалвания размер от 27 898лв. Относно акцесорната претенция решението следва да бъде отменено за разликата над 169,87лв. до 248,48лв.- лихви за забава за периода от 20.01.2017год. до 22.02.2017год., като исковете бъдат уважени в посочените размери.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено, в посочените части и постановено ново, с което исковете бъдат уважени в посочените размери. Разноски: С оглед изхода на спора, на ищеца следва да се присъди допълнително сумата от 653,59лв.-разноски за първа инстанция и за въззивната инстанция-2020,24лв. Или общо сумата от 2673,83лв.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                                                     Р  Е  Ш  И

          ОТМЕНЯ решение № 846 от 14.12.2017 г. постановено по търговско дело № 230 по описа на Варненски окръжен съд –ТО за 2017год в следнитие части: В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният главен иск и евентуален иск за главницата за горницата над присъдените 17 985,78лв. до размер от 27 898лв. и в частта с която е отхвърлена акцесорната претенция за разликата над 169,87лв. до 248,48лв.

            И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Н.Т.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „ДМ Х.И” ООД, ЕИК 203075216, гр. Варна сумата от 9 912,22ЛВ. /девет хиляди деветстотин и дванадесет лева 22ст./ получена чрез извършени тегления на каса от банковата сметка на дружеството в „Банка ДСК” АД, въз основа на учредена представителна власт по пълномощие в периода от 02.04.2016 г. до 27.12.2016 г., но неотчетена по съответния ред, на осн. чл. 284 ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на иска 22.02.2017 г. до окончателното изплащане; сумата за разликата над 169.87 /сто шестдесет и девет и 0.87/ лева до 248,48лв.- лихва за забава за периода 20.01.2017 г. до завеждане на иска на осн. чл. 86 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата част, като променя квалификацията на иска по който е присъдена сумата от 17 985,78лв. на иск с правна квалификация по чл.284 ал.2 ЗЗД.

ОСЪЖДА Н.Т.Т., ЕГН **********,*** да заплати на „ДМ Х.И” ООД, ЕИК 203075216, гр. Варна сумата от 2 673,83лв.-разноски, на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.